На татко момичето
Проектът Iranian Fathers and Daughters разказва за бащите, дъщерите и истинския живот в Иран
от Ивайло Харалампиев
"Хората си мислят, че не разполагам със свобода, тъй като баща ми е духовник, но това не е вярно. Той ми позволи да посетя националния панаир на книгата с приятелите ми още когато бях на 15 години."
"Нашият баща е учил в Европа, затова ни даде цялата свобода, с която и западните младежи разполагат в живота."
"Не знам какво да кажа. Наистина не знам…"
"Когато бях малка, той практикуваше бойни изкуства. Смята, че каратето ми дава увереност и сила, и съм съгласна с него."
"Той е много тайнствен. Научи ме да летя – смята, че не всеки владее тайната на летенето."
"Той работи ужасно много."
"Дължа много на ръцете му, които ме научиха да свиря. Дължа много и на очите му, които са моят източник за вдъхновение."
"Откакто съм бременна, все повече ми се иска да си почивам в къщата на татко, докато мъжът ми се прибере от работа."
"Когато бях дете, той се грижеше за мен в продължение на три години заради проблем с крака. Сега чувствам, че му връщам тези грижи."
"Почина преди три години от сърдечен удар. Толкова ми липсва. С него споделях забавните си истории."
През 2013 г. бащата на живеещата в Малайзия иранска фотографка и журналистка Нафиз Мотлак се разболява тежко и изпада в кома. "Лекарите не даваха оптимистични прогнози. Той винаги е бил добър и грижовен към семейството си човек, но не бяхме особено близки. След няколкомесечно лечение за щастие се върна към живота, към нас и оттогава поддържаме много по-близки отношения. Вече проявява повече интерес към нещата, които ме вълнуват, когато говорим по телефона и по видеочат – нещо, което преди се случваше много рядко. Усещам, че двамата отваряме нова глава в отношенията си баща – дъщеря, което ме кара да се чувствам по-горда с него", казва Нафиз за Light.
Когато през 2014 г. след осемгодишно отсъствие тя се връща в родния Иран, забелязва, че е започнала да обръща повече внимание на отношенията между бащи и дъщери. Фотографката влиза в домовете на свои близки и роднини, принадлежащи към много широк спектър религиозни вярвания и социален статус, за да ги снима, и така стартира проекта си Iranian Fathers and Daughters. Скоро решава да разшири обхвата му, като включи и непознати, най-вече за да представи реалност за живота в Иран, на която западните медии не обръщат внимание.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
10 коментара
Моят баща нямаше висше образование, но когато кажех "оставете ме, имам да уча", беше единствено важната заповед за него.
Веднага се вижда разликата между образованите бащи и дъщери и другите...
малките истории на малки хора под голям опресивен режим.
нито те стават по-демонични заради режима, нито режимът става по-поносим.
Красив генотип са иранците - правилни запомнящи се черти, одухотворени лица - поне тези от снимките, разбира се.
Много са красиви иранките,много.Гледала съм и други снимки на иранки, включително и случайно снимани по улиците.Има някаква гордост и достойнство в излъчването им,може би се дължи на факта, че са наследници на стара и горда империя с история и корени, може би така са възпитавани,знам ли.Смятам, че Иран бавно и полека ще въвежда по -светски порядки в крайно консервативното си общество.В такава огромна(74млн) и ядрена държава,революции за сваляне на режима са хазарт, с оглед на ядрения потенциал и огромния хаос,който ще предизвикат близо 80 млн хвърлени в неизвестност човека. Предполагам, че след две поколения Иран ще изглежда доста по - съвременен и различен от сега.
Иран в превод от древноперсийски означава държава на арийците.
Иранките са наистина красиви, но и иранците изглеждат много достойно, дори и тези от по-ниските социални прослойки, като например тези от снимка 3 и 6 например.
Иран вече далеч не е радикалната ислямска държава от 80-те, може би затова САЩ вече се опитват да ги изкарат от международната изолация, дори и с цената на обтягане на американо-израелските отношения.
С тези снимки е далеч по-лесно да се убеди американската, а най-вече европейската аудитория, че Иран може да бъде нормална държава, която да се включи в борбата на цивилизования свят с откачените ислямисти.
[quote#6:"Иван Раданов"]Иран може да бъде нормална държава,[/quote]
това ще се убедим, когато сегашният режим си отиде. иначе дотогава тези снимки ще стоят като снимки на хубави българки и нормални семейства от времето на соца, публикувани на запада. т.е. разривът между "обикновените хора", каквото и да значи това, и "режимът", ще стои. затова да не бъркаме едното с другото.
Много хубави снимки и кратки истории. Връзките между децата и родителите трябва да са силни. Но в това забързано време, често не е така, за съжаление.
Сн.8, композицията щеше да изглежда по-добре, ако пушката беше в ръцете на жената...
И аз съм на татко момичето, лисичката, мушморока, фъстъка и т.н. Много ми харесаха снимките и ми стана адски тъжно виждайки последната.
Много са красиви иранците и мъже и жени и до голяма степен точно защото излъчват такова достойнство. Не мисля че е от възпитание, все повече се убеждавам, че така се раждаме, а възпитанието е само лустрото за пред общество, което е нужно за да можем да живеем заедно що-годе добре.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.