Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

28 13 мар 2015, 11:34, 82726 прочитания

Диви и щастливи

Градски хора, които се върнаха сред природата с кауза

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Диви и щастливи

Фотограф: Тамара Вълчева
Веселин Славков, 20 г, козар
"Преди два дни качих горе на билото козичките, печеше слънце и беше толкова красиво, че се разплаках от щастие, не бях виждал такава гледка и беше много емоционално изживяване", ми обяснява 20-годишният Веселин Славков, който отглежда 79 козички в Тетевенския Балкан. Веселин не живее сам в старата къща в махала "Скрибътна", животните гледа заедно с баща си, но именно той става всяка сутрин в 5.30 ч., за да издои козите и после ги води из баирите на паша по цял ден.

Фотограф: Тамара Вълчева

Днес той ми се извинява, че е малко сънен, защото цяла нощ е помагал на едната коза да се окози. "Опасно беше, защото майката е ланско яре, това й е първото раждане и не знаеше какво да прави – като се роди ей това там черничкото, тя стана и тръгна нанякъде, та ходех да й го нося обратно да го оближе и изчисти", разказва младият мъж.

Инфографика

Инфографика

Инфографика


Допреди две години той и баща му са нямали никаква представа как се гледат животни. Веселин завършва Софийската духовна семинария. "Като малък много ми харесваше всичко, свързано с разкопки и археология, и баща ми ми каза, че ако отида в Семинарията, ще уча история и езици и ще мога да стана археолог. Тогава въобще не знаех, че всъщност ще се обучавам за свещеник и че езиците ще са латински и старобългарски. Отивам там и гледам само момчета, много странно ми беше..." В началото му се скупчват и поредица от проблеми – на първия учебен ден катастрофира, след две седмици чупи крака си, след това и два пъти ръката. "Не знам дали бяха поредица от знаци, тогава нещо вътре в мен ми подсказваше, че не съм за там. Все пак издържах първата година и след това започна да ми харесва, така че вече съм по-склонен да мисля, че са били изпитания. Сега искам да стана свещеник, като улегна още малко и помъдрея, а и първо трябва да съм женен." Според Веселин, ако стане поп на църквата в Тетевен, това няма да му пречи да пасе козите. "Предишният кмет на Рибарица беше и поп, и животновъд", допълва баща му Данчо. На въпроса ми как си представя помъдряването Веселин е категоричен – това е равносилно на смирение, "а аз още искам да се събирам с приятели, да се веселим".

След като завършва Семинарията, момчето заминава с баща си за Чили, където участвaт в изграждането на най-големия соларен парк в цяла Южна Америка, дело на благоевградска фирма. Работят и в Лондон и след като успяват да заделят пари, решават да изпълнят мечтата си – да се върнат в Тетевен, където е родното им място, и да гледат кози. "Първата година ни беше много трудно, учихме се в движение. Дядо ми е гледал овце преди години и той ни показвал някои неща, вуйчо ми е бил ветеринар и също ни помагаше със съвети, но все пак бяхме начинаещи и животните ни преболедуваха всички възможни болести." Заради това в началото постоянно викат ветеринар, но постепенно Веселин сам се научава да бие ваксини. Той и баща му купуват старата къща, в която в момента хапваме постен сладкиш (заради наближаващия Великден), и ремонтират покрива и оборите, докато им стигат спестените средства. Тук прекарват повечето си време и рядко слизат до града.

Фотограф: Тамара Вълчева

Инфографика


Имат интернет от флашка, а Веселин и профил във фейсбук. "Обичам да си публикувам селфита с козите на фона на красиви планински гледки", смее се той, а под последната си профилна снимка е написал: "Може хората да ми се смеят... че съм козар... животновъд....но точно заради това се занимавам с животни... ПРИ ТЯХ НЯМА ЗЛОБА.. НЯМА ИНТРИГИ... НЕ ТЕ НАТОВАРВАТ С ИЗЛИШНИ ГЛУПОСТИ!!! И да козарче съм си и съм щаслив правейки това което правя !!!!" (запазен е оригиналният правопис)


Точно зад къщата им минава река и миналата година, докато до брега й са си почивали десет от козите им заради проблеми с копитата, ги нападнали вълци и чакали и ги изяли. Когато са в стадо, двете кучета Поли и Дора пазят животните. В околността се разхожда и мечка, но засега никой не е имал близка среща с нея. "Добре че Рижка и Врана оживяха – те са ми най-мили, а и са първите ни кози", коментира Веселин. Той знае имената на всяка една от 79-те козички, както и различните им навици.

Сега, през зимния период, след като стане в 5.30 ч., първата му работа е да занесе всяко едно яре до неговата майка и да го държи, докато суче: "Понякога козите не искат да пускат малките да бозаят, не знам защо." После тръгват на паша из планината - "обикаляме, докато се стъмни – през лятото това е до 19:00 ч.". Миналата година, докато все още имали заделени средства, двамата с баща му плащали по 600 лв. на козар, но след известно време той решил, че парите са малко, и ги напуснал. "Не мога да го разбера – за мен това е разходка, в планината толкова много ми харесва, дори когато всички кози се разпръснат и трябва да ги събирам", учудва се Веселин. Но баща му допълва, че да си козар е и физическо натоварване, за което се изисква подготовка: "Зависи – тази разходка ще излезе през носа на неопитен човек. В началото аз се задъхвах още на първия баир и не можех да ги догоня."

Около Гергьовден някои от животните ще бъдат продадени, но повечето женски ярета ще бъдат запазени. След празника Веселин ще започне да става още по-рано, за да дои козите сутрин преди паша, а вечер, след като ги върне, да го прави отново. От млякото двамата мъже приготвят козе сирене, но докато научат в началото всички чалъми, губят по цял ден. Постепенно овладяват техниките и местните толкова много започват да харесват сиренето им, че за самите тях не остава и бучка. А това е любимата храна на Веселин – питка и сирене. Миналата година той заедно с Цветан Димитров от с.Черни Вит заминава за фестивала на движението Slow Food в Милано, където представители от цял свят продават интересна и традиционна местна продукция. Веселин предлага тяхното козе сирене: "Веднага се разграби и имахме поръчки за големи количества, които за съжаление все още няма как да произведем, но тази година мисля и ние да започнем да отглеждаме като зеленото сирене с плесен." Чудя се кога му остава време за всичко, а момчето споделя, че все пак, когато има малко свободни минути, обича да чете книги на испански, за да не забрави езика. Знае го, защото до 7 клас е учил в Испания.



Диви и щастливи

Фотограф: Тамара Вълчева

Докато се разхождаме с козите в дълбокия мартенски сняг, на мобилния му телефон го търси приятел от Тетевен и го убеждава да слезе до града вечерта, защото ще има купон. Веселин му отказва няколко пъти и накрая ядосано добавя: "Тази нощ най-вероятно ще помагам да се роди на още едно яре, имам си задължения, не разбираш ли!" Освен всички тези отговорности той е приет и в Богословския факултет, но сега не иска да се откъсне от планината, за да ходи на лекции, а мисли да се откаже и да кандидатства ветеринарна медицина.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Емисия "Добри новини" 3 Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

27 мар 2020, 4994 прочитания

Направи си сам вкъщи Направи си сам вкъщи

Как да се забавляваме аналогово с децата

20 мар 2020, 5025 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Пак ще се срещнем след 20 години

Предприемачи със собствени марки – за таланта да се задържиш срещу изпитанията на пазара, конкуренцията и времето

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10