С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

28 13 мар 2015, 11:34, 81875 прочитания

Диви и щастливи

Градски хора, които се върнаха сред природата с кауза

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Диви и щастливи

Фотограф: Тамара Вълчева
Веселин Славков, 20 г, козар
"Преди два дни качих горе на билото козичките, печеше слънце и беше толкова красиво, че се разплаках от щастие, не бях виждал такава гледка и беше много емоционално изживяване", ми обяснява 20-годишният Веселин Славков, който отглежда 79 козички в Тетевенския Балкан. Веселин не живее сам в старата къща в махала "Скрибътна", животните гледа заедно с баща си, но именно той става всяка сутрин в 5.30 ч., за да издои козите и после ги води из баирите на паша по цял ден.

Фотограф: Тамара Вълчева

Днес той ми се извинява, че е малко сънен, защото цяла нощ е помагал на едната коза да се окози. "Опасно беше, защото майката е ланско яре, това й е първото раждане и не знаеше какво да прави – като се роди ей това там черничкото, тя стана и тръгна нанякъде, та ходех да й го нося обратно да го оближе и изчисти", разказва младият мъж.

Инфографика

Инфографика

Инфографика


Допреди две години той и баща му са нямали никаква представа как се гледат животни. Веселин завършва Софийската духовна семинария. "Като малък много ми харесваше всичко, свързано с разкопки и археология, и баща ми ми каза, че ако отида в Семинарията, ще уча история и езици и ще мога да стана археолог. Тогава въобще не знаех, че всъщност ще се обучавам за свещеник и че езиците ще са латински и старобългарски. Отивам там и гледам само момчета, много странно ми беше..." В началото му се скупчват и поредица от проблеми – на първия учебен ден катастрофира, след две седмици чупи крака си, след това и два пъти ръката. "Не знам дали бяха поредица от знаци, тогава нещо вътре в мен ми подсказваше, че не съм за там. Все пак издържах първата година и след това започна да ми харесва, така че вече съм по-склонен да мисля, че са били изпитания. Сега искам да стана свещеник, като улегна още малко и помъдрея, а и първо трябва да съм женен." Според Веселин, ако стане поп на църквата в Тетевен, това няма да му пречи да пасе козите. "Предишният кмет на Рибарица беше и поп, и животновъд", допълва баща му Данчо. На въпроса ми как си представя помъдряването Веселин е категоричен – това е равносилно на смирение, "а аз още искам да се събирам с приятели, да се веселим".

След като завършва Семинарията, момчето заминава с баща си за Чили, където участвaт в изграждането на най-големия соларен парк в цяла Южна Америка, дело на благоевградска фирма. Работят и в Лондон и след като успяват да заделят пари, решават да изпълнят мечтата си – да се върнат в Тетевен, където е родното им място, и да гледат кози. "Първата година ни беше много трудно, учихме се в движение. Дядо ми е гледал овце преди години и той ни показвал някои неща, вуйчо ми е бил ветеринар и също ни помагаше със съвети, но все пак бяхме начинаещи и животните ни преболедуваха всички възможни болести." Заради това в началото постоянно викат ветеринар, но постепенно Веселин сам се научава да бие ваксини. Той и баща му купуват старата къща, в която в момента хапваме постен сладкиш (заради наближаващия Великден), и ремонтират покрива и оборите, докато им стигат спестените средства. Тук прекарват повечето си време и рядко слизат до града.

Фотограф: Тамара Вълчева

Инфографика


Имат интернет от флашка, а Веселин и профил във фейсбук. "Обичам да си публикувам селфита с козите на фона на красиви планински гледки", смее се той, а под последната си профилна снимка е написал: "Може хората да ми се смеят... че съм козар... животновъд....но точно заради това се занимавам с животни... ПРИ ТЯХ НЯМА ЗЛОБА.. НЯМА ИНТРИГИ... НЕ ТЕ НАТОВАРВАТ С ИЗЛИШНИ ГЛУПОСТИ!!! И да козарче съм си и съм щаслив правейки това което правя !!!!" (запазен е оригиналният правопис)


Точно зад къщата им минава река и миналата година, докато до брега й са си почивали десет от козите им заради проблеми с копитата, ги нападнали вълци и чакали и ги изяли. Когато са в стадо, двете кучета Поли и Дора пазят животните. В околността се разхожда и мечка, но засега никой не е имал близка среща с нея. "Добре че Рижка и Врана оживяха – те са ми най-мили, а и са първите ни кози", коментира Веселин. Той знае имената на всяка една от 79-те козички, както и различните им навици.

Сега, през зимния период, след като стане в 5.30 ч., първата му работа е да занесе всяко едно яре до неговата майка и да го държи, докато суче: "Понякога козите не искат да пускат малките да бозаят, не знам защо." После тръгват на паша из планината - "обикаляме, докато се стъмни – през лятото това е до 19:00 ч.". Миналата година, докато все още имали заделени средства, двамата с баща му плащали по 600 лв. на козар, но след известно време той решил, че парите са малко, и ги напуснал. "Не мога да го разбера – за мен това е разходка, в планината толкова много ми харесва, дори когато всички кози се разпръснат и трябва да ги събирам", учудва се Веселин. Но баща му допълва, че да си козар е и физическо натоварване, за което се изисква подготовка: "Зависи – тази разходка ще излезе през носа на неопитен човек. В началото аз се задъхвах още на първия баир и не можех да ги догоня."

Около Гергьовден някои от животните ще бъдат продадени, но повечето женски ярета ще бъдат запазени. След празника Веселин ще започне да става още по-рано, за да дои козите сутрин преди паша, а вечер, след като ги върне, да го прави отново. От млякото двамата мъже приготвят козе сирене, но докато научат в началото всички чалъми, губят по цял ден. Постепенно овладяват техниките и местните толкова много започват да харесват сиренето им, че за самите тях не остава и бучка. А това е любимата храна на Веселин – питка и сирене. Миналата година той заедно с Цветан Димитров от с.Черни Вит заминава за фестивала на движението Slow Food в Милано, където представители от цял свят продават интересна и традиционна местна продукция. Веселин предлага тяхното козе сирене: "Веднага се разграби и имахме поръчки за големи количества, които за съжаление все още няма как да произведем, но тази година мисля и ние да започнем да отглеждаме като зеленото сирене с плесен." Чудя се кога му остава време за всичко, а момчето споделя, че все пак, когато има малко свободни минути, обича да чете книги на испански, за да не забрави езика. Знае го, защото до 7 клас е учил в Испания.



Диви и щастливи

Фотограф: Тамара Вълчева

Докато се разхождаме с козите в дълбокия мартенски сняг, на мобилния му телефон го търси приятел от Тетевен и го убеждава да слезе до града вечерта, защото ще има купон. Веселин му отказва няколко пъти и накрая ядосано добавя: "Тази нощ най-вероятно ще помагам да се роди на още едно яре, имам си задължения, не разбираш ли!" Освен всички тези отговорности той е приет и в Богословския факултет, но сега не иска да се откъсне от планината, за да ходи на лекции, а мисли да се откаже и да кандидатства ветеринарна медицина.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Единство, творчество, касичка Единство, творчество, касичка

Кампаниите за групово финансиране намират все по-голям успех при креативните проекти в България

4 окт 2019, 3053 прочитания

Безмесни избори 1 Безмесни избори

Вегетарианството и новите тенденции като веган ресторанти, хотели и продукти

27 сеп 2019, 4068 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Пак ще се срещнем след 20 години

Предприемачи със собствени марки – за таланта да се задържиш срещу изпитанията на пазара, конкуренцията и времето

Още от Капитал
В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10