Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

1 30 мар 2015, 9:25, 5956 прочитания

С книга в джунглата

Издателство Paradox

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Пак ще се срещнем след 20 години: Предприемачи със собствени марки - за таланта да се задържиш срещу изпитанията на пазара, конкуренцията и времето

Загасете лампите

Магазини "На тъмно"

В кърпа вързано

"Панагюрище 1962"

Графинята в парка: Кръчма "Контеса"

Във вечния спор "къде е най-добрата шкембе чорба" "Контеса" държи едно от първите места в София. И то от много години

Фалафелът на успеха

Верига за бързо хранене "Мимас"

Утрото на алпиниста

Чайове "Биопрограма"

Издателство Paradox
работи от 24 години
Доротея Монова

"Няма такова животно като българския книжен пазар", казва Доротея Монова и бързо дава три съвета за оцеляване: "Светъл ум, за да разпознаеш правилния автор, да си постоянно нащрек и винаги да можеш да започнеш отначало. Устойчивост на характера, защото в България няма как иначе. И чувство за реалност."

На влизане в офиса първото, което виждате, са романите на Джак Керуак и Хенри Милър, тип автори, които именно това издателство популяризира в България. Също така подписан с "Аз обичам Paradox" портрет от Умберто Еко, чиято "Името на розата" излиза под знака им. Както и многобройни награди, последните две за издадената на твърди корици "Цветя от края на 80-те", документираща рок вълната в България в годините преди падането на социализма. На една от масите стои английско издание за съвременна румънска проза.


Доротея и Райчо Ангелов, основният й партньор в издателството, започват деня с работата по следващата книга на Paradox: развиващият се на фона на Втората световна война роман "Крематорът" на чешкия писател Ладислав Фукс. След четвърто прочитане на текста на задната корица двамата са вече готови да си припомнят първите стъпки в издателството, на чийто сайт 1991 г. е определена като "обгърната в мистика". И действително, двамата няколко пъти определят този период като "много странни времена".

Paradox е създадено през 1991 г. от група приятели "на средна възраст 24 и половина", студенти по журналистика в Софийския университет, които обсъждат идеите си в "Яйцето". "Бяхме деца на социализма, които току-що са свалили пионерските връзки, четат бунтарска литература и искат да правят бизнес. Пътят от интелектуалните инвенции до правенето на бизнеса беше дълъг 23 години", разказва Доротея, която преди това има четиригодишен стаж като редактор в университетското издателство.

"Книгоиздаването е много странна сфера. Тя е между културата и бизнеса и често изпада от двете места. Смята се, че издаването няма нужда от финансовата подкрепа, която театърът, киното или музиката имат, тъй като трябвало да се справяме сами. А от другата страна ни гледат като деца, които само си играят на бизнес, и наистина, в нашия бранш не играят големите пари. Ако трябва да направим аналогия с политиката и как има движения център-ляво и център-дясно, ние сме по-скоро център-култура като ценности, а други са център-бизнес."



С книга в джунглата

Фотограф: Цветелина Белутова

В началото идеите са свързани със създаването на вестник, но поради липса на финанси съдружниците се ориентират към издаването. Заварват едно напълно разградено поле – началото на демокрацията с един замах разрушава цялата структура и изхвърля книгите на улицата за над десетгодишен период. Буквално. "Ако нямаш маса за тапети и кашон от банани, за да продаваш книгите си, си обречен", спомня си продавалият на "Славейков" Райчо. След като се уволнява от казармата, той започва да работи като търговец на книги, а после се присъединява към издателството, когато то прави първите си стъпки. През годините няколко пъти професионалните им пътища са се разминавали, но от 2009 г. е отново в Paradox.

След регистрирането на издателство през 1991 г. следващата година започва издаването на поредицата "Америка на ХХ век" с провокативната "Дрога" на Уилям Бъроуз. Доротея и Райчо разказват, че за разлика от обичайните тиражи от по 60 – 80 хиляди те започнали да отпечатват в "скромния" брой от 10 хиляди – числа, които звучат фантастично към днешно време, когато тиражите понякога не надминават хиляда екземпляра. На мнение са, че издаването на бунтарската американска литература е изпреварило времето си – тогава гладът е насочен основно към бестселърови романтични заглавия, а име като Чарлз Буковски все още няма тежестта, която има днес.

"Площад "Славейков" може да ни се струва като спомен от миналото, но преди той решаваше съдбата на редица книги и издатели", спомня си Доротея, а с Райчо се разсмиват на спомена за жена, която е диктувала на търговците какво да излагат и веднъж им е обявила "тез ваште книги никой не ги купува".

Защо тази среда не ги е отказала? "Някак си не виждах съдбата си в новосъздадените медии, въпреки че тогава имаше повече глад за подготвени кадри. Но да не се правим на излишно смели – беше си случайност. Сега си давам сметка колко сме били наивни. Вероятно ако бях на 45 с 20-години стаж, щях да избере по-комерсиалния път. Но като млад те тресе друг адреналин..."

"Имаше дисхармония между издатели и събрани от кол и въже книготърговци, които често фалираха фирмите, като пропиваха парите по барове или бинго. Времето беше доста бандитско и оцеляването беше трудно. Няма нито един издател, който да е започнал тогава и оцелял до днес, без да е претърпял големи загуби, свързани с неплатени тиражи."

В техния случай кризисните ситуации са били поне три, а една от тях по време на хиперинфлацията, която слага край на трите им книжарници в София, отворили между 1994 и 1997. Екипът на Paradox също така е претърпявал множество промени, като е обхващал най-много десет души, сега са пет, а до неотдавна служителите са били само Доротея и Райчо. "Но никога не съм имала амбицията да правя голямо издателство с много хора. Ние не се занимаваме с тотално книгоиздаване, а с правене на литература." Гордеят се с визуалния елемент от работата си – във време, в което корици са се правили от изрязани снимки от вестника, те залагат на професионална визия и акцентирано изписване на автора в горната част на корицата.

Какво трябва да има един автор, за да бъде част от Paradox? "В нашия случай ние искаме интрига в автора, дори в неговото социално поведение. Не трябва да има фалш. Това, което се пише, да е житейски и личностно защитено. Много си личи, когато социалната чувствителност е привнесена или отиграна". Като добри примери за това са украинският автор Юрий Андрухович и вероятно най-популярният полски белетрист Анджей Сташук, като и двамата вече са гостували в София при голям интерес. "Имало е случаи, в които още преди да съм прочела книгата, да видя биографията на автора и да си кажа, че този човек е за нас."

Доротея изразява яда си, когато се пише по неавтентичен начин. "Примерно заигравките с тоталитаризма при някои писатели са толкова повърхностни. Голямата книга, голямото литературно осмисляне на тоталитаризма при нас не е случило за разлика от страни като Чехия или Полша, където приватизирането на издателствата се извърши по много по-успешен начин. Повърхностният поглед тук все още е приет да се случва."

Отчита, че по-селективният поглед към литературата е плод и на журналистическото й образование. "Получаваш различни сигнали в ефира от хората, които са литератори или преводачи. Не случайно тръгнахме с американската колекция. Когато тя се оформи, си казах, че това са книгите, създали интелектуалния бунт на Америка. Литература, която показва по-осезаема социална чувствителност."

Въпреки многото премеждия не съжаляват за нищо. "Книгоиздаването е един много чист бранш, в който никога не се намесиха категорично мутренски групировки. Познавам всички, които стоят стабилно на пазара, и няма някого, за когото да кажа, че е взел мръсни пари. Все пак, за да се занимаваш с издаване, трябва да разбираш нещо от книги, изисква се дълготрайна визия, тя не се постига с внезапно налети суми. Затова всички, които направиха бързи пари, изчезнаха."

Все още е трудно се определи какво означава бестселър в България. За разлика от нормално функциониращите пазари тук той не се оформя за дни, а със седмици, понякога с месеци. "Въобще книгоиздаването е бавен процес. Това, което правиш сега, излиза след три години, а една тенденция, която се опитваш да заформиш, се вижда след пет."

Като проблем отчитат спадащия интерес към четенето. "Според статистиката има малък, но траен спад на четящите. Вълната на литературните блогове в България върши работа в един сегмент от младото поколение. Четенето стана модно сред определен кръг и определени градове, но не повлиява масово", разсъждава Райчо, а Доротея го определя като "реално преодоляване на съпротива, защото ти се бориш да разбереш определен текст".

Имат добре подреден план за дейността си до 2017 г., който включва още визити на чуждестранни автори. Нещо, за което Доротея си обещава да мисли в по-здравословни размери. "Все още откачам, когато се подготвя гостуване на наш автор. Вълнувам се още месец преди това, хвърчи перушина, чудя се дали всичко е направено". Райчо споделя, че има планове и за дигитализация на каталога и две аудиокниги. "Не че има голям пазар в тази област, но трябва да се работи в тази посока, за да може той да се появи." Също като в самото начало.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Широко затворени очи Широко затворени очи

Какво (не) научихме за особеностите на общественото поведение по време на пандемия

29 май 2020, 1633 прочитания

Чуваме ли се? А разбираме ли се? 1 Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

22 май 2020, 5151 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Загасете лампите

Магазини "На тъмно"

Още от Капитал
Наемопад при софийски жилища

Свитото търсене сваля офертните цени. При предоговаряне се стига до 20 - 30% отстъпка за период между един и три месеца

Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

Финaнсови играчки за деца

Банките отдавна имат предложения за разплащания за най-малките, но в сегмента навлизат и финтех компании

Площад "Александър Невски" ще се ремонтира, но няма да се промени

Общината ще похарчи предвидените 17. млн. лв. за реконструкцията на зоната, но ще има само козметични намеси

Средиземноморска арт диета

Парижкият дигателен център за изкуство Atelier Des Lumieres показва изложба с работи на Моне, Реноар, Шагал

Кино: "Пералнята"

Тайният живот на парите в черна комедия от Содърбърг

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10