Leave the kids alone

Защо контролът и наказанията са по-голямата опасност за развитието на децата, отколкото прекаленото внимание

"Всички носят гащи. Това е първо правило в нашето домакинство" - с тези думи Мишо обяснява на дъщеря ни (на година и половина) защо не може да остане гола и онагледява изискването, като обува един чифт и на плюшения й слон. Сред приятелите ни се е утвърдило мнението, че сме родители, които твърде много глезят детето си. Случва се хората да ме поглеждат снизходително, когато малката започне да настоява за нещо и аз й го подавам, вместо да й се скарам. Най-често обаче познати и непознати директно ми обръщат внимание на това, че децата "са малки манипулатори", които "трябва да се научат на уважение".

Подобни консервативни предположения за децата – за това какви са те поначало и как трябва да бъдат отглеждани, са се вкоренили дълбоко в обществото. Родителите биват обвинявани, че се отнасят към децата си хем твърде толерантно, хем прекалено покровителствено. Малките са разглезени, ако не стоят мирни, не слушат какво им се говори и не правят каквото им се казва. Същата песен на нов глас поколения наред.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал