Как да реагираме на ескалацията на напрежение

Към ефикасните тактики спадат следните:

• Размисъл – независимо дали аутистът си служи с речта или не, независимо дали смятаме, че той ни разбира или не, от първостепенна важност за нас си остава фактът, че той се ядосва, така че ние сме длъжни да отдадем значение на този факт и да изразим нашето отношение на загриженост спрямо него. Това можем да направим както с думи, така и с езика на тялото. Понякога този подход не само ни помага да го успокоим пряко, но и потиска импулса ни да се конфронтираме с него. Конфронтацията в момент на ескалиране на напрежението в повечето случаи форсира процеса, вместо да разсее напрежението, макар че понякога и тя е една от възможностите, които би следвало да обмислим (вижте по-долу).

• Решаване на проблема – хората не се разстройват току-така, без причина. Очевидно наложително е да се опитаме да установим причината и да видим дали не можем да направим нещо по въпроса. Една от трудностите, с които се сблъскваме при подкрепата на аутистите, е, че комуникационният луфт помежду ни изключително затруднява установяването на проблема. Оттук произтича и необходимостта да разчитаме на другите тактики, описани тук. Но тези очевидни трудности не би трябвало да ни карат да смятаме, че няма никаква разумна причина за безпокойство, която кара аутиста да буйства все повече и повече.

• Разсейване – с тази тактика се опитваме да изместим вни­манието на аутиста: например да започнем да го занимаваме с нещо, да привлечем вниманието му към нещо друго в обкръжението, да направим нещо глупаво или смешно.

• Успокояване – можем да направим и нещо, което директно да снижи нивото на възбуда – да му пуснем успокоителна музика, да масажираме ръцете, краката или гърба му, да намалим осветлението или нивото на шум, да парфюмираме стаята с някакъв успокоителен аромат, да излезем на кратка разходка, да предложим нещо за хапване, да го преместим в среда с ниско ниво на стимулация.

• Позитивно пренасочване – можем да дадем на аутиста недвусмислени указания (с думи, знаци, жестове, картинки) да прави нещо друго вместо това, което прави в момента. Пренасочването трябва да бъде към някаква дейност, която го разсейва и успокоява. Трябва да сме по-твърди и настоятелни, за да му помогнем да се съсредоточи и да започне да се занимава с предложената му дейност, тъй като, ако приемем по-пасивен подход, той може и да не успее да се пренасочи към нея.

• Авторитарен контрол – тази тактика е по-драстична от позитивното пренасочване и изисква "силен" и властен език на тялото, жестовете и тона на гласа, с които да съобщим на аутиста по най-недвусмислен начин, че няма да търпим повече това, което прави, и че най-добрият вариант за него е веднага да започне да се занимава с нещо друго. Тази тактика си служи с известно ниво на заплаха, в рамките на която се дава и позитивното пренасочване.

Тези подходи не се изключват взаимно и не всички от тях дават резултат при всички хора. Някои са със завишен риск. Например авторитарният контрол обикновено ескалира ситуацията при доста голям брой хора. Вероятно е добре подходите да се комбинират в определена последователност, към която да се придържаме, така че, ако един от тях не даде резултат или ако напрежението продължава да расте, да можете да предприемете следващия (вижте по-долу как да планирате този вид последователност). Разсейването е ефикасна тактика в множество случаи, но не във всички. Съществуват много поведенчески прояви, при които не се наблюдава период на емоционална ескалация или при които ние не сме в състояние да забележим ескалацията. Колкото и огромни да са усилията ни за предотвратяване на инцидентите, все пак трябва да обмислим и реакцията си, в случай че се стигне до проява на инцидента.

Начини на реагиране в отговор на поведението

Когато инцидентът вече е започнал, има редица възможности за реагиране.

• Не правете нищо – една от тези възможности е да не правите абсолютно нищо и да оставите събитията да се развият естествено, без активна намеса от ваша страна.

• Освободете пространството – махнете се от мястото, където е аутистът, изведете и другите хора от неговото присъствие и го оставете да се успокои сам.

• Преместете аутиста – физически го преместете на безопасно място и го оставете да се успокои сам.

• Извикайте на помощ специалистите – ако разполагате с достъп до службите за подкрепа, които работят с вас, за да ви оказват емоционална подкрепа и

напътствие, може да им се обадите и да поискате съвет как да овладеете положението.

• Извикайте други хора на помощ – ако живеете заедно с други хора, повикайте ги на помощ или се обадете на специалните служби за оказване на подкрепа в кризисни ситуации, които могат да изпратят хора да ви помогнат. Друг вариант е да извикате полицията на помощ.

• Останете с аутиста, като го "блокирате"/или "се прикривате", предотвратявайки ударите му – останете при него и използвайте тактики за безопасност (например парирайте ударите му с ръце или използвайте възглавница, за да парирате ударите му към вас или към самия него в случай на самонараняване). Можете да използвате и тактики на прикритие (например изплъзвайте се от опитите му да ви хапе или сграбчва за косата или други части на тялото ви).

• Останете с него и се опитайте да го усмирите, като го държите – дръжте здраво краката или ръцете му или се опитай­те да обгърнете цялото му тяло и да го усмирите, докато напълно се успокои.