И гледай да не падаш

"Тайната не е в краката ти, а в силата на ума", казва в книгата си "Тичай или умри" най-добрият екстремен атлет и алпинист Килиан Жорнет

Ивайло Харалампиев

Няколко дни преди миналата Коледа в шест часа сутринта Килиан Жорнет закусва три препечени филии, намазани с популярния аржентински крем дулсе де лече (приготвен от прясно мляко и захар), и тръгва към връх Аконкагуа. Дванадесет часа и 49 минути по-късно той вече е подобрил рекорда за най-бързо изкачване и слизане на най-високия връх в Америка (6962 м). Така роденият през 1987 г. в испанския град Сабадел екстремен атлет и алпинист се приближава към сбъдването на една от мечтите си.

В започналия през 2012 г. проект "Върховете на живота ми" той поставя рекорди по скоростно качване и слизане на някои от най-високите планини в света като Монблан, Червино и Маккинли. През 2015 г. му предстои опит да подобри рекорда на осмия и последен планиран връх Еверест. Атлетът, който смесва екстремното тичане и алпинизма в нова категория, се катери с минимални помощни средства и екипировка. "Жорнет има много да търси, докато открие рекорд, който да не може да разбиe", пише за него сп. Runner's World.

Килиан Жорнет е носител на почти всички възможни титли в екстремното катерене, бягане и ски алпинизма. "Някой беше казал, че се превръщаме в собствените си мечти", пише Жорнет в първата си книга "Тичай или умри", преведена на български от издателство "Вакон". Това, което той притежава в изключителни дози, е необикновената жажда за себенадрастване. Разказът прелива в поезия за човешките възможности и разкрива любовта към планините и медитативното състояние на продължителното бягане, казват издателите.

За да преодолее монотонния пейзаж и повтарящите се движения и да държи очите си отворени в продължение на изнурителните часове, Килиан си представя, че е индианец, който носи важно съобщение на съседно племе, че е беглец, който бяга за живота си, или рицар от Средновековието. "Болката е само в главата ти. Овладей я, разруши я, елиминирай я и продължавай напред. Тайната не е в краката ти, а в силата на ума", е част от закачения на вратата на стаята му манифест на състезателя, който Жорнет като малък препрочита всеки ден, преди да отиде на тренировки.

"Когато порасна, искам да броя езера. Искам да стана брояч на езера", отговаря 5-годишният Килиан, докато учителката записва мечтаните професии на черната дъска. На тази възраст той вече е изкачил най-високия връх на Пиренеите – Ането, а на 10 години е прекосил цялата планина за 42 дни. Семейството му живее в Каталуня, на 2000 м надморска височина между планинските граници с Франция и Андора в хижа, на която баща му е управител. Майка му е преподавателка по планински спортове. Когато се прибират от училище със сестра му, отиват да се катерят по скалите. "Всяка вечер, преди да си легнем, със сестра ми и майка ми обличахме пижамите си и отивахме на разходка в гората", пише Жорнет.

Детските игри скоро се превръщат в спорт и Килиан се записва в център по ски алпинизъм, за да израходва излишната енергия. Когато през 2006 г. той вече е спечелил почти всички титли при юношите, на връщане от училище пада и си чупи капачката на коляното и дясната ръка. През трите месеца на легло с гипсирани крайници Жорнет разглежда научни трудове и експерименти в областта на ски бягането, чете книги по спортна психология и прекарва дни пред компютъра в търсене на информация по физиология и спортни стратегии. Скоро след махането на гипса и още с метална пластина в коляното той вече се състезава въпреки медицинската забрана. "След като не мога да те спра, поне гледай да не падаш", казва му лекарката.

За да запази своята независимост, Килиан не прибягва до традиционното спонсорство, а залага на микрофинансиране. Той продава филмите, които неговият приятел Себ Монтас снима по време на някои от изкачванията му, също и тениски, набира средства и чрез желаещи да го подкрепят приятели и съмишленици. Жорнет издаде на испански език и втора книга, La frontera invisible ("Невидимата граница", изд. Now Books). В нея той разказва за инцидента при изкачването на Монблан, в който загива неговият кумир и приятел Стефан Брос.

Атлетът е наясно с рисковете в планината, която постоянно му напомня, че само една тънка линия дели щастието от пропастта. "Границите може да са физически като тези, които виждаме върху картите, но когато си там, на място, те не съществуват. Осталите граници са в главите ни: страховете, желанието да постигнем нещо, границата между болката и щастието, между любовта и приятелството. Много от тях се появяват и изчезват", казва Килиан Жорнет за Light на представянето на втората си книга в Мадрид.