Добрякът на дълги разстояния
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Добрякът на дълги разстояния

Добрякът на дълги разстояния

Ориентировачът Кирил Николов- Дизела, който вдъхновява с екстремните си бягания

15996 прочитания

© Архив на Кирил Николов-Дизела


Август 2014 г. Късно вечерта петнайсетина души очакват на Агликина поляна в Еленския Балкан да пристигне Кирил Николов-Дизела, който през последните три дни и 17 часа е изминал общо 374 километра от маршрута Ком-Емине. Дизела се появява леко накуцвайки, с челник на главата, махва с ръка и заявява чистосърдечно: "Добър вечер на всички, обаче си лягам, щото не мога да си стоя на краката."

Това е един от запомнящите се моменти в 53-минутния филм Reach Your Limits ("Достигни границите на възможностите си", реж. Димо Петков, продуценти Димитър Димитров и Кръстьо Ламбев), посветен на опита на Кирил да премине по старопланинското било за пет дни. Разстояние, което добре трениран турист с раница на гърба изминава за около две седмици. Филмът бе на екраните в два столични кинокомплекса едва за четири дни в края на февруари, а през март бе показан на отделни прожекции в по-големите градове из страната. Тъй като мнозина не са гледали филма, искам да цитирам още няколко силни реплики от него.

По време на напрегната дискусия в екипа, когато не е ясно дали Дизела ще може да продължи, организаторът Димитър Димитров казва: "Дизела трябва да ходи и да бяга. Той се клати в момента от настроения. Може да ви каже, че умира, а след 5 минути да ви каже, че е добре". Треньорката му Наталия Величкова допълва: "Целта на пейсърите е да няма никакво съчувствие към него" (пейсър – човек, който бяга през последните 20 – 30 км. от етапа заедно с атлета за кураж, темпо, помощ при навигацията и др. – бел.а.).

И за да не си помислите, че треньорката на Дизела е безчувствена, ето и едно нейно изказване в петия ден на голямото предизвикателство: "Тази вечер, като свалихме кинезитейпа, и видях как няма релеф от глезена до коляното му, много ми стана жал, ама това е цената… Като го видях на село Дъскотна (86 км до финала), много ми стана жал. Обикновено не го жаля, но този път ми беше жал. Изглежда не сме осъзнавали в какво точно се забъркваме. Ако сега ме попита дали бих почнала отначало, не бих".

В крайна сметка 32-годишният Кирил не можа да подобри рекорда от 5 дни и 14 часа, поставен от Любомир Палакарчев през 1986 г. Екипът реши да прекрати прехода Ком-Емине само 11 км. преди финала, защото лошото време (проливен дъжд, мъгла и температура 13 градуса през август!) и голямото изтощение на Кирил в съчетание с хипотермия, бяха реална заплаха за живота му.

Как се стигна до този мащабен проект, отразен от много медии и преживян в реално време от най-запалените фенове на Дизела и планината чрез снимки и GPS проследяване в интернет?

Кирил Николов, състезаващ се в непопулярната у нас дисциплина спортно ориентиране, попадна в полезрението на по-широката аудитория през лятото на 2013 г., когато изкачи първенците на петте най-високи планини у нас за по-малко от 23 часа (с транспорт между планините, разбира се). През октомври същата година той постави и един много забавен рекорд – изпревари с 6 секунди Драгалевския лифт от долната до междинната му станция при местността Бай Кръстьо. Популярността на Дизела нарасна и в момента във фейсбук страницата си той има над 4700 последователи. Страницата Fan Club - Kiril Nikolov – Disl впрочем е доста добре поддържана и вдъхновява с ефектни снимки от тренировките на планинския бегач, а някои от постовете могат да те оставят с отворена уста, когато разбереш какво е направил атлетът сутринта. Например "Днес: Драгалевци – Черни връх: 8,5 км. с 1500 м денивелация: 68 минути".

Автор: Архив на Кирил Николов-Дизела
Автор: Архив на Кирил Николов-Дизела

В уеб сайта му www.disl.bg можете да гледате 31-минутния филм за изкачването на 5-те върха през 2013 г. (Ботев, Вихрен, Руен, Мусала и Черни връх). Преди изкачването на последния връх (Витоша) ще чуете Дизела да казва съвсем откровено и с усмивка: "Направо не ми се тръгва, ама айде да тръгвам, че да свършва". А на финала в Драгалевци, докато отваря бутилка шампанско, спортистът още веднъж доказва, че в него няма и грам поза: "Много съм доволен, че със сигурност през следващите няколко седмици няма да ходя в планината".

С Дизела разговаряхме малко след като спечели състезание по ориентиране с 1200 участници в Липица, Словения, и дни преди да замине за Париж, където се класира втори при скоростното изкачване на Айфеловата кула.

Престижен форум, до който бяха допуснати само 40 елитни атлети. Общуването с Дизела е като мехлем за душата и аз имам една друга дума за него, също започваща с "д" – добряк.

Как се подготвя човек за изкачване на Айфеловата кула? Наистина ли живеете на 14-ия етаж и тренираш в блока?

Да, качвам се до 14-ия етаж около десетина пъти и слизам с асансьора. Няколко пъти ходих на Шипка, там стъпалата са 860. Тренирах и в кулата на Копитото, където има 600 стъпала, но е малко по-трудно с достъпа. Готвя се от два месеца. Ходих веднъж на язовир Кърджали заради многото стъпала, а последната тренировка ще е в Шумен, защото на паметника има 1300 стъпала.

Какво ядете вечер преди състезание?

Много обичам паста. Хубаво е да се яде също така ориз или картофи, а защо не и трите (смее се). Ям всичко, не съм веган.

А сутрин?

Зависи колко дълга е дистанцията. Понякога състезанието по ориентиране може да е 15 минути, може и 90 минути да е. Ако е кратко, хапвам по-малко или почти не ям. Когато е по-дълго, гледам да хапна 4 часа по-рано, но стабилно. За мен идеалната закуска съдържа почти всичко – хляб, месо, яйце, масло и задължително зеленчуци. Английската закуска, колкото и да е отричана заради пърженото, ако прибавим зеленчуци, става идеалният вариант.

Ползвате ли енергийни барчета?

Да, от няколко години ям чешките Chimpanzee, те са със сушени плодове. Много ми допадат, някой път ги ползвам дори като лека закуска.

При международни състезания по ориентиране местните не са ли с голямо предимство? Те могат да разучат добре терена и да се справят по-бързо.

Такива състезания се обявяват поне 2 години по-рано и районът се слага под ембарго, никой няма право да тренира там. Понякога забраната е дори 5 години преди старта. Ако по време на подготовката, а то си има доста предварителна работа по актуализирането на картите и т.н., организаторите хванат някого, го дисквалифицират. Ако състезанието е на по-високо, национално ниво, и хванат състезател или треньор, дисквалифицират целия отбор. Засега обаче не е имало такива случаи.

Автор: Архив на Кирил Николов-Дизела
Автор: Архив на Кирил Николов-Дизела

Навремето контролните точки се отбелязваха чрез перфориране, сега това се прави електронно. Кои са другите технологични промени в спорта?

Да, от 2000 г. перфорирането вече е електронно. Навлезе и GPS проследяването. Дават ти GPS излъчвател, благодарение на който публиката може да следи къде си по трасето. Разбира се, ти нямаш право да ползваш GPS навигация. Освен това телевизията навлезе, в Швеция постоянно излъчват състезания по ориентиране.

Колко точки на ден трябва да откриете по време на състезание?

Между 20 и 30. Маршрутите напоследък станаха по-трудни за намиране, а точките повече.

Колко души на година влизат в НСА с вашата специалност?

Пет-шест. Напоследък все по-малко хора кандидатстват с ориентиране. Между другото, повечето хора знаят, че съм ориентировач, но съвсем малко знаят какво е ориентирането. (Телефонът на Дизела звъни. Той се опитва да отложи разговора, защото дава интервю, но не успява. Излиза навън, за да говори)

Извинявай, трябваше с треньорката да обсъдим нещо.

Това да не е Наталия Величкова, която преди години ви е накарала да бягате от Белмекен до Мальовица?

Да, това беше доста отдавна.

Много ли е строга?

За някои неща, да.

Тя да не е новата Нешка Робева? Във филма казва на пейсърите да нямат никакво съчувствие към вас.

(смее се) Не, не е чак толкова строга. Все пак за филма са избрани най-силните моменти.

Думата пейсър има ли български вариант?

В леката атлетика се казва "заек" – човек, който задава темпото.

Каква е ролята на треньора при спортист от вашето ниво?

Наталия ми пише плановете, по които тренирам. Аз се допитвам за всичко до нея, включително за неща извън спорта.

Голямото предизвикателство за 2015 г. е отново Ком-Емине. Кога точно ще бъде?

Планирали сме го за 24 – 30 август или 17 – 22, зависи от прогнозата за времето. Много хора ни питаха миналата година – не можахте ли да видите, че ще има буря? Как да го видиш шест дни по-рано? Дори предния ден никой не каза, че на морето ще има буря. Освен това, ако бурята беше само на 50 км. встрани, щеше да е много по-лесно.

Защо не разширите трасето и не минете наистина по цялото било на Стара планина, включително онази част към връх Миджур, която е граница със Сърбия и е достъпна за туристите след края на тоталитарния режим?

Защото маршрутът така е добил популярност. Има база за сравнение, рекордът на Любомир Палакарчев е такъв.

Колко маратонки срязахте за Ком-Емине и пазите ли ги?

Три чифта. Единият подарих на Димитър (организатора – бел.а), другите два са вкъщи.

Всъщност защо се стигна до това изрязване на дупка в областта на палеца?

За дълги дистанции маратонките трябва да са с един номер по-големи, а тези бяха само с половин номер над размера ми.

Колко часа спахте след края на Ком-Емине?

Малко. Когато си преуморен, също не можеш да спиш. Събудих се пръв от целия екип.

Ходите ли на почивка в планината или тя ви се явява работно място?

(смее се) Бих почивал, но нямам време.

А губили ли си се в планината?

(смее се) Да, естествено. Но и бързо съм се намирал. Не съм бедствал, нямам пикантна история. Последно се изгубихме на платото над Белмекен. Имаше мъгла, решихме малко да сечем пътя, за да го съкратим и изведнъж – няма пътека. Един от приятелите използва GPS-а на часовника и така намерихме пътя.

Автор: Архив на Кирил Николов-Дизела

Най-голямата глупост, която сте видял в медиите за вас?

Че съм бягал с гумени ботуши на Ком-Емине. А историята е следната. След като изпаднах в хипотермия, влязох в една кола да се стопля. Маратонките ми бяха срязани и помолих за едни ботуши, с които да измина 1 километър до селото и там да реша дали продължавам или се отказвам. А при изкачването на петте върха бяха писали на едно място, че съм бягал с миньорска каска (вместо "челник" – бел.а). Като цяло не съм виждал кой знае какви глупости.

Планирали сте и участие в обиколката на Витоша?

Да, но се отказах. Ще ходя в Гърция за изкачване на Митикас (най-високият в Гърция) от морето до върха и обратно. Това е най-известното планинско бягане в Гърция.

Колко пъти на ден тренирате?

Когато съм на лагер, тренирам до 4 пъти на ден. Когато съм в София, по два пъти. През седмицата главно в Борисовата градина, около телевизионната кула, а в събота и неделя в планината. Избягвам да тичам по асфалт, за да няма травми.

Боледувате ли изобщо при този начин на живот?

Понякога да, защото при големи натоварвания имунната система отслабва. Грип съм карал преди 4-5 години, защото доста се пазя. Ако някой е болен, не се здрависвам с него и не стоя в компанията му. Даже, ако имам съмнения, направо питам "Болен ли си?". Ако ми отговори да, му казвам "Айде, чао!" (смее се).

Спомняте ли си доста бързото изкачване на Иван Костов от Драгалевци до Черни връх, което той направи пред медиите, за да покаже, че не е болен?

Само съм чувал, аз тогава още не живеех в София. Аз съм от Сливен.

Прибирате ли се често там?

Рядко, защото вече нямаме жилище там. Родителите ми също са в София. Когато ходя, се виждам с приятели и с първия ми треньор Илиян Дянков.

Как се запознахте с Димитър Димитров, организатора на екстремните ти бягания?

Преди 5 години на едно от състезанията Adventure Cup. След третото издание видях, че имат доста добър отзвук. 2012 г. беше дотогава най-успешната ми година в ориентирането и си викам: "Егати, ориентирането няма никакво отразяване в медиите, а екстремните бягания имат". Хрумна ми идеята за 5-те върха и я споделих с него. (в този момент часовникът му с GPS, последен модел, издава звук)

Часовникът ми пише да се движа (смее се.)

Имате ли книжка със Стоте национални туристически обекта?

Да, но не събирам печати много активно. Наталия повече ги събира.

На кои други планински първенци сте ходил освен първите пет?

На Гоцев връх (Славянка), Перелик (Родопи) и Богдан (Средна гора). На Беласица не съм ходил.

Аз пък не съм качвал само Гоцев връх. А печатът за връх Богдан се поставя много комично в една кръчма в Копривщица (смях). Какъв ръст е най-подходящ за планинското бягане?

По-важно е колко тежиш. Аз съм 178 см. и когато съм във форма, съм 63 кг. За планинското тичане не трябва да си прекалено кльощав.

Автор: Архив на Кирил Николов-Дизела
Автор: Архив на Кирил Николов-Дизела

Август 2014 г. Късно вечерта петнайсетина души очакват на Агликина поляна в Еленския Балкан да пристигне Кирил Николов-Дизела, който през последните три дни и 17 часа е изминал общо 374 километра от маршрута Ком-Емине. Дизела се появява леко накуцвайки, с челник на главата, махва с ръка и заявява чистосърдечно: "Добър вечер на всички, обаче си лягам, щото не мога да си стоя на краката."

Това е един от запомнящите се моменти в 53-минутния филм Reach Your Limits ("Достигни границите на възможностите си", реж. Димо Петков, продуценти Димитър Димитров и Кръстьо Ламбев), посветен на опита на Кирил да премине по старопланинското било за пет дни. Разстояние, което добре трениран турист с раница на гърба изминава за около две седмици. Филмът бе на екраните в два столични кинокомплекса едва за четири дни в края на февруари, а през март бе показан на отделни прожекции в по-големите градове из страната. Тъй като мнозина не са гледали филма, искам да цитирам още няколко силни реплики от него.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Успех, в следващия опит за рекорд на предизвикателството
    "Ком-Емине".

  • 2
    peteriliev avatar :-|
    Петър

    Адска машина.

  • 3
    v_l avatar :-|
    v_l

    Абе аз само искам да попитам предишните рекорди все така ли са ги постигали с екип от 30 човека ... готвачи, терапевти, масажисти, медици, пейсъри, гледачи на кафе ... ;)
    Не че не бяга човека, ама то само къде с пухено легълце не го чакаха на контролите. За бизнеса и спонсорството да не отваряме дума, че само един чифт от тия нарязаните маратонки струват повече от екипировката на някои други хора тръгнали съвсем сами със същите амбиции по тоя маршрут и представили далеч не толкова по зле.
    Хаирлия да е, нека се развива и да дърпа спорта. Просто като стане много комерсиална работата и вече ми се губи чисто човешкия елемент и каквото и да ти обясняват никога не знаеш колко от всичко това не е само за пари.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK