Практика на всичко
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Практика на всичко

Практика на всичко

"Реването е за хора без интереси и цел", казва музикантът Здравко Гулов

39107 прочитания

© Станимир Врачев


Неотдавна видяхме филмиран живота на Стивън Хокинг в "Теорията на всичко", а брилянтната игра на британеца Еди Редмейн успя да разкрие душата в неподвижното тяло на гениалния теоретичен физик, при това затрогващо и безмилостно правдоподобно. Пример, че човешкият дух не познава граници, откриваме и в музиката, където ярко изпъква историята на виртуозния китарист Джейсън Бекър, който въпреки безпомощното си физическо състояние вече близо 30 години не спира да създава нови композиции и да издава албуми.

 

Живеем в много интересно време и няма за какво да се реве. И като се обездвижа напълно, пак ще ми е интересно. Вече съм свалил безплатна програма, с която мога да управлявам компютърната мишка с очи и ще се забавлявам с това до края. Реването е за хора без интереси и цел. И това важи за всички. Не само за фатално болните

Общото на Здравко Гулов с всичко това ли? Трите думи, от които той заедно с гореспоменатите имат лошия късмет да бъдат застигнати – амиотрофична латерална склероза (АЛС). Диагнозата, която те отписва без предисловие и алтернатива, без да се интересува колко си направил и колко още имаш да постигаш. Само че приликите съвсем не се изчерпват до болестта и това е по-важното в случая. Те са най-вече в таланта и силата на духа, които са основните оръжия срещу всяко предизвикателство.

Здравко, известен с псевдонима Джони Фиаско и напоследък с още две алтер егота – Капитан Колизия и Спънк Синатра, е роден преди 44 години в Пловдив. Детството му минава в квартал "Капана", в семейството на, по собствените му думи, "много либерални и с прекрасно чувство за хумор и въображение родители". Този етап от живота си свързва с безгрижието, есенните листа по паветата и залитането по футбола между 12-ата и 14-ата си годишнина, когато тренира в "Локомотив". Вместо в спортното училище обаче той избира да продължи образованието си в Английската гимназия, където открива рок музиката и китарата и младостта му поема по съвсем друга траектория. Спомня си как по щастливо стечение на обстоятелствата тогава наследява няколко плочи от Личо Стоунса, когато той заминава за Скандинавия, и една китара от Ванко Филибето. "По това време тероризирах всички наред с моите китарни акробатики. С няколко приятели досаждахме на народа с по 5-6-часови свирни по кръчмите. Свирех и като наемник наляво-надясно", разказва Здравко.

В средата на 90-те той заминава за Англия с 20 паунда в джоба и една китара. "Работих какво ли не – барман, филмов статист, сешън музикант, общ работник по строежите, готвач. Продавах и PVC фетиш костюми в един миризлив магазин в "Камден". Трябва да ползваш всичките си ресурси, когато си пресен някъде, пък и след това..."

Години по-късно, вече стъпил на краката си в Лондон, Здравко започва да свири в нова група. "Всяка седмица имахме участия някъде. Пътувахме из цяла Европа, Скандинавия, Америка. Когато за първи път усетих, че ръцете ми отказват, обикаляхме Калифорния с Jim от Thee Hypnotics и The Jim Jones Revue. Казвахме се Black Moses. Нещата точно бяха почнали да се случват след няколко гига в Тексас на фестивала SXSW. Това се случва през 2006 г., преди този фестивал да се превърне в някакъв чистичък, корпоративен хипстърски ад. Та предстоеше ни турне в Япония и Австралия с Beasts of Bourbon. И, зап! Край. Болници, изследвания от тип средновековни мъчения и т.н. Но най-объркваща беше мисълта, че трябва да се пренапишеш отначало. Защото това, което си бил досега, вече не играе. Или поне това бяха глупостите, които ми се въртяха в главата тогава..."

От първите симптоми до окончателната диагноза минават няколко години. Когато става въпрос за амиотрофична латерална склероза, ролята на докторите е твърде епизодична, ограничава се до съобщаване на присъдата. "Идеята за АЛС е леко отрезвителна. Не че съм станал трезвеник изведнъж. Не мисля да се фиксирам върху това, което се случва с ръцете и краката ми. Болестта сама си напомня", споделя без заобикалки Здравко. "На моменти е ужасно фрустриращо, че трябва да мисля за всичко с пет хода напред. Говоря за тривиални неща като обличане, ходене до магазина, свиване на някой и друг фас и т.н. Но използвам приятелите си безпощадно, така че няма проблеми", шегува се той. Всъщност смехът в очите му не стихва и за секунда по време на нашия разговор. Смъртта не го притеснява особено, безпокои го най-вече фактът, че все повече ще става функция от други хора. 

 

Петте етапа на раздяла и скръб – отказ, гняв, пазарене, депресия и приемане, си ги преживявам периодично в рамките на две минути

"Всички ще умрем. Това е ясно. Но петте етапа на раздяла и скръб – отказ, гняв, пазарене, депресия и приемане, си ги преживявам периодично в рамките на две минути", смее се той. "Иначе усещането за смъртност е полезно и задължително. Това трябва да се преподава още в началните училища, а не някакви религиозни вторачвания. Защото това с религиите, както казва Иги Поп, е като да хипнотизираш кокошки. Цитатът между другото е извън контекст. Така той описва любовта, но май пак се връзва. И приказката, че нямало атеисти в падащия самолет, за мен е пълна глупост. Викат му конверсия на смъртното легло. Когато Волтер умирал, го накарали според ритуала да се отрече от Дявола. Той им казал, че това не е моментът да си създава врагове", залива ме поредната доза смях, този път примесена с много ирония.

Здравко се учи как да бъде търпелив и едновременно с това да е точно обратното. "Чистка на ненужни неща, защото няма време. Най-накрая започвам да уважавам живота си, което при мен се превръща направо в алчност или, хайде, пак по Иги Поп-ски, в нагон за живот (Lust for Life). Нещата стават все по-забавни и затова ми се виси наоколо. От любопитство. Искам да видя докъде ще стигне този все по-драстично разделен свят. Средната класа е изстискана като центъра на пясъчен часовник и това е леко плашещо. Полуграмотни хлапета от бедните квартали на света търсят валидация в примитивни модели за нещата и обезглавяват наред, защото им изглежда по-атрактивно от това да са кварталните гангстери в гетото. А за супербогатите няма какво да говорим. Цинизмът им май ще ги унищожи накрая. Идеята ми е, че живеем в много интересно време и няма за какво да се реве. И като се обездвижа напълно, пак ще ми е интересно. Вече съм свалил безплатна програма, с която мога да управлявам компютърната мишка с очи и ще се забавлявам с това до края. Реването е за хора без интереси и цел. И това важи за всички. Не само за фатално болните."

 

Усещането за смъртност е полезно и задължително. Това трябва да се преподава още в началните училища, а не някакви религиозни вторачвания

Отскоро отново се отдава на своето любимо занимание – музиката, макар и по малко по-различен начин. Преди около три години той създава онлайн радиото www.xraydio.net, в което по думите му "не присъства и грам пазарна мимикрия". "Пък и в крайна сметка радиото си ми е просто поредното хоби. Това е предимството да имаш диагноза тип смъртна присъда – спираш да търсиш одобрение на всяка цена. Въпреки че съм пълен музикален нацист и очаквам всички да харесат моите глупости. Важното е, че отскоро имам котарак – Били Боб Мацонти – и поне 80% от нещата, които пускам, са по вкуса му."

В момента Здравко е фиксирал вниманието си върху новосъздадената от него група от стари приятели, базирана в Лондон, чието първо демо What if е вече факт. "Общо взето, сам режисирам цялото това безумие. С изключение на "скромното" име на бандата – Ultra Grand Supreme. Това го роди басистът, Ричард. Кефи ме, защото звучи като пица от кофти take away. Освен това е и подигравка с онези отвратителни състезания в Щатите, в които някакви откачени родители си обличат децата като поп звезди. В тях титлата за печелившото хлапе се нарича Ultimate Grand Supreme. Та може и ние, като една истински сенилна банда (всички сме на по 40+), да се снимаме с по една тиара на главата за корицата", с безспирно чувство за хумор продължава той.

Джони Фиаско вече не може да свири, но пък нищо не му пречи да пее, затова е поел вокалите. "Като не мога да дрънкам вече, ще взема да повикам и каквото излезе. Искам да запазя нещата колкото се може по-потни и сурови, без много концепции и театралност. Освен това наследих, общо взето, готова банда. Всички от Daisy Chainsaw без Katie Garside. И е супер, защото, като подсвирна някаква идея, пичовете ме хващат веднага. Все пак пием заедно от 1998-а насам."

През месец май четиримата отново се събират в Лондон, където ще продължат записите по останалите парчета от албума с работно заглавие Antiques Rock Show.

Всички новини около групата може да следите на www.ultragrandsupreme.com и междувременно да слушате www.xraydio.net

Неотдавна видяхме филмиран живота на Стивън Хокинг в "Теорията на всичко", а брилянтната игра на британеца Еди Редмейн успя да разкрие душата в неподвижното тяло на гениалния теоретичен физик, при това затрогващо и безмилостно правдоподобно. Пример, че човешкият дух не познава граници, откриваме и в музиката, където ярко изпъква историята на виртуозния китарист Джейсън Бекър, който въпреки безпомощното си физическо състояние вече близо 30 години не спира да създава нови композиции и да издава албуми.

 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    tkirov avatar :-|
    tkirov

    Просто слушайте www.xraydio.net - радиото е наистина хубаво, а в допълнение ще осмислите целта на Здравко. Аз може и да съм пристрастен, защото гордо мога да заявя, че ми е приятел, но радиото е "пюър плежър", особено ако сте рок енд рол фенове - Здраво има уникална музикална култура.

  • 2
    veselakoleda avatar :-|
    veselakoleda

    РЕСПЕКТ!

  • 3
    pavla avatar :-|
    ПАВЛА

    Позитивизъм в негативизма. Искреното ми уважение!

  • 4
    twinsdz avatar :-|
    twins

    Много яко. Успех!

    Даааа, за този човек и групата му тази музика е начин на живот. Затова звучат и изглеждат автентично. Не се правят на такива, каквито не са. Не правят музика с цел да стават звезди или да се явяват на кастиг шоу. Това просто е техния живот, такъв какъвто искат да го живеят. Сигурно вече имат куп фенове. И това са най-верните фенове, защото са от тяхната кръвна група. Дали ще сирят на китара или ще пеят, няма значение. Музиката просто е част от тях.

  • 5
    pzb04364140 avatar :-P
    pzb04364140

    Здравко! Искам просто да ти благодаря! За вдъхновението...

  • 6
    ivaylotonchev avatar :-|
    Ивайло Тончев

    Пожелавам ти да се случат по-добрите неща. Стискам палци!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK