Практика на всичко
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Практика на всичко

Практика на всичко

"Реването е за хора без интереси и цел", казва музикантът Здравко Гулов

38649 прочитания

© Станимир Врачев


Неотдавна видяхме филмиран живота на Стивън Хокинг в "Теорията на всичко", а брилянтната игра на британеца Еди Редмейн успя да разкрие душата в неподвижното тяло на гениалния теоретичен физик, при това затрогващо и безмилостно правдоподобно. Пример, че човешкият дух не познава граници, откриваме и в музиката, където ярко изпъква историята на виртуозния китарист Джейсън Бекър, който въпреки безпомощното си физическо състояние вече близо 30 години не спира да създава нови композиции и да издава албуми.

 

Живеем в много интересно време и няма за какво да се реве. И като се обездвижа напълно, пак ще ми е интересно. Вече съм свалил безплатна програма, с която мога да управлявам компютърната мишка с очи и ще се забавлявам с това до края. Реването е за хора без интереси и цел. И това важи за всички. Не само за фатално болните

Общото на Здравко Гулов с всичко това ли? Трите думи, от които той заедно с гореспоменатите имат лошия късмет да бъдат застигнати – амиотрофична латерална склероза (АЛС). Диагнозата, която те отписва без предисловие и алтернатива, без да се интересува колко си направил и колко още имаш да постигаш. Само че приликите съвсем не се изчерпват до болестта и това е по-важното в случая. Те са най-вече в таланта и силата на духа, които са основните оръжия срещу всяко предизвикателство.

Здравко, известен с псевдонима Джони Фиаско и напоследък с още две алтер егота – Капитан Колизия и Спънк Синатра, е роден преди 44 години в Пловдив. Детството му минава в квартал "Капана", в семейството на, по собствените му думи, "много либерални и с прекрасно чувство за хумор и въображение родители". Този етап от живота си свързва с безгрижието, есенните листа по паветата и залитането по футбола между 12-ата и 14-ата си годишнина, когато тренира в "Локомотив". Вместо в спортното училище обаче той избира да продължи образованието си в Английската гимназия, където открива рок музиката и китарата и младостта му поема по съвсем друга траектория. Спомня си как по щастливо стечение на обстоятелствата тогава наследява няколко плочи от Личо Стоунса, когато той заминава за Скандинавия, и една китара от Ванко Филибето. "По това време тероризирах всички наред с моите китарни акробатики. С няколко приятели досаждахме на народа с по 5-6-часови свирни по кръчмите. Свирех и като наемник наляво-надясно", разказва Здравко.

В средата на 90-те той заминава за Англия с 20 паунда в джоба и една китара. "Работих какво ли не – барман, филмов статист, сешън музикант, общ работник по строежите, готвач. Продавах и PVC фетиш костюми в един миризлив магазин в "Камден". Трябва да ползваш всичките си ресурси, когато си пресен някъде, пък и след това..."

Години по-късно, вече стъпил на краката си в Лондон, Здравко започва да свири в нова група. "Всяка седмица имахме участия някъде. Пътувахме из цяла Европа, Скандинавия, Америка. Когато за първи път усетих, че ръцете ми отказват, обикаляхме Калифорния с Jim от Thee Hypnotics и The Jim Jones Revue. Казвахме се Black Moses. Нещата точно бяха почнали да се случват след няколко гига в Тексас на фестивала SXSW. Това се случва през 2006 г., преди този фестивал да се превърне в някакъв чистичък, корпоративен хипстърски ад. Та предстоеше ни турне в Япония и Австралия с Beasts of Bourbon. И, зап! Край. Болници, изследвания от тип средновековни мъчения и т.н. Но най-объркваща беше мисълта, че трябва да се пренапишеш отначало. Защото това, което си бил досега, вече не играе. Или поне това бяха глупостите, които ми се въртяха в главата тогава..."

От първите симптоми до окончателната диагноза минават няколко години. Когато става въпрос за амиотрофична латерална склероза, ролята на докторите е твърде епизодична, ограничава се до съобщаване на присъдата. "Идеята за АЛС е леко отрезвителна. Не че съм станал трезвеник изведнъж. Не мисля да се фиксирам върху това, което се случва с ръцете и краката ми. Болестта сама си напомня", споделя без заобикалки Здравко. "На моменти е ужасно фрустриращо, че трябва да мисля за всичко с пет хода напред. Говоря за тривиални неща като обличане, ходене до магазина, свиване на някой и друг фас и т.н. Но използвам приятелите си безпощадно, така че няма проблеми", шегува се той. Всъщност смехът в очите му не стихва и за секунда по време на нашия разговор. Смъртта не го притеснява особено, безпокои го най-вече фактът, че все повече ще става функция от други хора. 

 

Петте етапа на раздяла и скръб – отказ, гняв, пазарене, депресия и приемане, си ги преживявам периодично в рамките на две минути

"Всички ще умрем. Това е ясно. Но петте етапа на раздяла и скръб – отказ, гняв, пазарене, депресия и приемане, си ги преживявам периодично в рамките на две минути", смее се той. "Иначе усещането за смъртност е полезно и задължително. Това трябва да се преподава още в началните училища, а не някакви религиозни вторачвания. Защото това с религиите, както казва Иги Поп, е като да хипнотизираш кокошки. Цитатът между другото е извън контекст. Така той описва любовта, но май пак се връзва. И приказката, че нямало атеисти в падащия самолет, за мен е пълна глупост. Викат му конверсия на смъртното легло. Когато Волтер умирал, го накарали според ритуала да се отрече от Дявола. Той им казал, че това не е моментът да си създава врагове", залива ме поредната доза смях, този път примесена с много ирония.

Здравко се учи как да бъде търпелив и едновременно с това да е точно обратното. "Чистка на ненужни неща, защото няма време. Най-накрая започвам да уважавам живота си, което при мен се превръща направо в алчност или, хайде, пак по Иги Поп-ски, в нагон за живот (Lust for Life). Нещата стават все по-забавни и затова ми се виси наоколо. От любопитство. Искам да видя докъде ще стигне този все по-драстично разделен свят. Средната класа е изстискана като центъра на пясъчен часовник и това е леко плашещо. Полуграмотни хлапета от бедните квартали на света търсят валидация в примитивни модели за нещата и обезглавяват наред, защото им изглежда по-атрактивно от това да са кварталните гангстери в гетото. А за супербогатите няма какво да говорим. Цинизмът им май ще ги унищожи накрая. Идеята ми е, че живеем в много интересно време и няма за какво да се реве. И като се обездвижа напълно, пак ще ми е интересно. Вече съм свалил безплатна програма, с която мога да управлявам компютърната мишка с очи и ще се забавлявам с това до края. Реването е за хора без интереси и цел. И това важи за всички. Не само за фатално болните."

 

Усещането за смъртност е полезно и задължително. Това трябва да се преподава още в началните училища, а не някакви религиозни вторачвания

Отскоро отново се отдава на своето любимо занимание – музиката, макар и по малко по-различен начин. Преди около три години той създава онлайн радиото www.xraydio.net, в което по думите му "не присъства и грам пазарна мимикрия". "Пък и в крайна сметка радиото си ми е просто поредното хоби. Това е предимството да имаш диагноза тип смъртна присъда – спираш да търсиш одобрение на всяка цена. Въпреки че съм пълен музикален нацист и очаквам всички да харесат моите глупости. Важното е, че отскоро имам котарак – Били Боб Мацонти – и поне 80% от нещата, които пускам, са по вкуса му."

В момента Здравко е фиксирал вниманието си върху новосъздадената от него група от стари приятели, базирана в Лондон, чието първо демо What if е вече факт. "Общо взето, сам режисирам цялото това безумие. С изключение на "скромното" име на бандата – Ultra Grand Supreme. Това го роди басистът, Ричард. Кефи ме, защото звучи като пица от кофти take away. Освен това е и подигравка с онези отвратителни състезания в Щатите, в които някакви откачени родители си обличат децата като поп звезди. В тях титлата за печелившото хлапе се нарича Ultimate Grand Supreme. Та може и ние, като една истински сенилна банда (всички сме на по 40+), да се снимаме с по една тиара на главата за корицата", с безспирно чувство за хумор продължава той.

Джони Фиаско вече не може да свири, но пък нищо не му пречи да пее, затова е поел вокалите. "Като не мога да дрънкам вече, ще взема да повикам и каквото излезе. Искам да запазя нещата колкото се може по-потни и сурови, без много концепции и театралност. Освен това наследих, общо взето, готова банда. Всички от Daisy Chainsaw без Katie Garside. И е супер, защото, като подсвирна някаква идея, пичовете ме хващат веднага. Все пак пием заедно от 1998-а насам."

През месец май четиримата отново се събират в Лондон, където ще продължат записите по останалите парчета от албума с работно заглавие Antiques Rock Show.

Всички новини около групата може да следите на www.ultragrandsupreme.com и междувременно да слушате www.xraydio.net

Неотдавна видяхме филмиран живота на Стивън Хокинг в "Теорията на всичко", а брилянтната игра на британеца Еди Редмейн успя да разкрие душата в неподвижното тяло на гениалния теоретичен физик, при това затрогващо и безмилостно правдоподобно. Пример, че човешкият дух не познава граници, откриваме и в музиката, където ярко изпъква историята на виртуозния китарист Джейсън Бекър, който въпреки безпомощното си физическо състояние вече близо 30 години не спира да създава нови композиции и да издава албуми.

 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    tkirov avatar :-|
    tkirov

    Просто слушайте www.xraydio.net - радиото е наистина хубаво, а в допълнение ще осмислите целта на Здравко. Аз може и да съм пристрастен, защото гордо мога да заявя, че ми е приятел, но радиото е "пюър плежър", особено ако сте рок енд рол фенове - Здраво има уникална музикална култура.

  • 2
    veselakoleda avatar :-|
    veselakoleda

    РЕСПЕКТ!

  • 3
    pavla avatar :-|
    ПАВЛА

    Позитивизъм в негативизма. Искреното ми уважение!

  • 4
    twinsdz avatar :-|
    twins

    Много яко. Успех!

    Даааа, за този човек и групата му тази музика е начин на живот. Затова звучат и изглеждат автентично. Не се правят на такива, каквито не са. Не правят музика с цел да стават звезди или да се явяват на кастиг шоу. Това просто е техния живот, такъв какъвто искат да го живеят. Сигурно вече имат куп фенове. И това са най-верните фенове, защото са от тяхната кръвна група. Дали ще сирят на китара или ще пеят, няма значение. Музиката просто е част от тях.

  • 5
    pzb04364140 avatar :-P
    pzb04364140

    Здравко! Искам просто да ти благодаря! За вдъхновението...

  • 6
    ivaylotonchev avatar :-|
    Ивайло Тончев

    Пожелавам ти да се случат по-добрите неща. Стискам палци!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK