Волни ездачи

Градски хора, които промениха начина си на живот заради любовта към конете

40843 прочитания
Автор: Яне Голев

Никола Миладинов и Свилена Рачева

база "Happy Horses"

Всеки от конете на Никола Миладинов е минал през кръга на Natural Horsemanship. В кръгъл манеж мъжът се изправя срещу конете си един по един. Той застава на земята пред животното и чрез езика на тялото си го кара да тича напред без камшик. Това продължава, докато конят не се убеди, че човекът е по-интелигентен от него и го приеме за алфа лидер. След като предаде сам лидерството, минава отзад и застава зад човека. "После аз го прегръщам и взимам енергията му – тогава конят започва да повтаря всяка моя стъпка, движение или ритъм и ние ставаме едно", обясняваНикола. 

Natural Horsemanship представлява естественото общуване между човек и кон и основният принцип в него е ненасилствена комуникация. "В едно стадо в природата, наричано още хергеле, има ясно изразена йерархия – на върха е алфа конят и оттам нататък се знае много ясно кой след кого следва. Структурната подредба може да се наблюдава по време на водопой – първо винаги пие лидерът, след което на опашка се нареждат останалите до най-малкото конче. В неговите ръце, или по-точно копита, е отговорността за безопасното съществуване на конското семейство. Най-интелигентният, а не най-силният екземпляр, се превръща в коня водач", продължава разказа си Никола. 

Когато става дума за обяздване, говорим за "пречупване", но целта при Horsemanship е човекът да убеди коня, че е по-интелигентен от него, и впоследствие животното доброволно да се остави да бъде водено. "Веднъж приел, че аз съм алфа лидерът, без значение какво искам от него – дали да го яздя, почиствам копитата му, вкарам в каравана – той знае, четова, което идва от мен, не е заплаха. Единствено с жребеца, роден вкъщи, ми бяха нужни два-три танца, докато ме признае – другите директно се оставиха да бъдат водени след първия, защото бяха изградили усет за стадо с мен, дорипреди да усвоя този метод."

Златното правило тук е, че ако в базата има повече клиенти, а конете са уморени, животните да не правят нищо, докато не възвърнат силите си.

Уникалното в подхода на Никола е, че гледа семейство спортни коне с натурални копита, които въпреки че се яздят в класически стил, не се подковават: "Съчетавам класическа ездова школа (не използва каубойската) с natural hoof care и ненасилствена комуникация с конете", обяснява той. Освен състезателния му Грация, която е от породата "Олденбург", останалите коне са от смесването на породите "Селфранс", "Тракенер", "Хановер" и "Холщайнер".

В училището си по езда Happy Horses, което се намира до Павел баня, 39-годишният Никола си има няколко сериозни помощници – съпругата му Свилена Рачева (36 г.) и двамата им синове Ян и Алек. Малките момчета яздят с удоволствие и си имат собствени коне. Ян ми посочва красивата кобила Кая - "тя ми е любима", ми казва, но за съжаление е още малък да язди сам. Батко му обаче вече се оправя съвсем самостоятелно. 

Никола и Свилена са си поставили за цел конете им да са щастливи. Те работят: дават уроци по езда, излизат на езда в природата или скачат над препятствия. Златното правило тук е, че ако в базата има повече клиенти, а конете са уморени,животните да не правят нищо, докато не възвърнат силите си. Двойката има и ферма на един километър от училището по езда от другата страна на р. Тунджа, където ги развъжда и отглежда. "С животните си не търгувам!", категоричен е Никола. "Това е все едно да търгувам със синовете си!"

Автор: Яне Голев

Конете са щастливи и защото никога не са бити. Тук никъде не виждам шпори и нагайки и въпреки че, преди да успее да прескочи препятствието, Грация на два пъти се запъва и спирав последния момент, Никола не я удря, нито й се скарва – говори й търпеливо и й благодари за урока, който му е "преподала". "Това е симбиоза между ездач и кон, затова успяхме да се представим добре на предишното състезание в Стара Загора, въпреки че имам много малко опит като спортен ездач. Показахме още, че без да е подкована, тя може да препуска по чакъл и копитата й ни най-малко не са наранени или набити."

След като изглеждам демонстрация по изчистване на копито и подрязването му, разбирам, че на тази техника мъжът се е научил от чешкия майстор Мартин, който му е показал как постепенно да втвърдява копитата. "Докато ги яздех само по пасбища и поляни, нямаше проблем да не са подковани, но не вярвах, че ще е възможно да бъде така и по павирани улици и чакъл. Отне ми шест месеца и ежедневна грижа, за да втвърдя копитата на Грация."

Никола обича да предава знанията си и освен туристи, които спорадично идват да пояздят, при него има и постоянни ученици, обучаващи се на natural hoof care, езда и ненасилствена комуникация с животните. Пред манежа и боксовете в района на училището има двуетажна къща с форма на полусфера като кацнала летяща чиния, около която са поникнали свежи градинки и спирали от цветя по образец за градинарство, следващо пермакултурата.

Свилена се е задълбочила изключително сериозно върху дизайна на градини с цел постигане на максимална ефективност с минимални усилия по естествен път, използвайки интелигентно пространствата. "В тези бали сено, които виждате отсреща, директно посадихме праз лук, чесън, рукола и горчици. Аз съм фен на листните японски и китайски горчици, а спиралите с цветя всъщност са амарант, киноа и грах", обяснява тя. Във фермата има 28 декара насаждения с малини и в междуредията детелина и чесън. 

Автор: Яне Голев

Паралелно с градинските си занимания тя е започнала инициатива за запазване на старите сортове семена и създаване на виртуално опитно поле и единни банки семена. A в горите около фермите им семейството прилагат нов метод на естествено управление на горското пространство – конете пасат сами, където преценят. "Оказва се, че те избират винаги едни и същи маршрути и си правят сами пътечки. Освободиха полянките, като изядоха плевелите и оставиха недокоснати копривата и бъза и по този начин разчистиха път до тези полезни и ядливи за нас растения, които преди дори не виждахме", разказва. "С телата си те откършиха клонки на височина до два метра и направиха гората проходима, все едно специалисти са си играли с часове." 

Автор: Яне Голев

Преди да заживее тук, Свилена не се е занимавала със земеделие и сега се учи в движение. Живяла е и е работила десет години в Лос Анджелис като актриса. Тя и Никола са отдадени на конното си училище и фермата от осем години. Той също не е отраснал в диви и природни условия, все пак е от центъра на София. "Цял живот съм се занимавал с животни, новсички са били декоративни – в градски условия съм гледал хамелеони, змии, рибки", споделя той. Реалността надхвърля мечтите му да живее сред природата и да има коне, кучета – сега има и дори ловен сокол. Градът не им липсва, може би Никола страда по "Лигата на разказвачите", по време на която успява да упражнява старата си страст да разказва истории. В редките пъти, когато се прибират в София, той участва с увлекателните си разкази.

Автор: Яне Голев

"На предпоследното издание на "Лигата" с тема "Бягство" спечелих второ място, на първо беше писателят Радослав Парушев, но той беше наистина страшно добър." През 2002 г. Никола издава и роман - "Изкуство за корморани", но не смята, че "ездовото изкуство" е по-малко интелектуално занимание: "Всъщност това е изцяло интелектуален спорт – само в шахмата и в класическата езда се състезават мъже и жени наравно именно защото не силата е водеща, а интелектът." Той оприличава класическата спортна езда още и като балет: "Баба ми беше балерина и казваше, че балетът е благородната инквизиция, май същото е и с ездата." 

Далечната цел на ездача е да спечели турнир на "Ролекс" без подкови. Следва смях. Според него съществува неразбирателство между професионалистите и хората, които са посветени на horsemanship-а. "Онези, които се опитват да спазват принципа на natural horsemanship, т.нар. хорсмени, си мислят, че професионалните са садисти, жестоки хора, но това мнение е пресилено." Според Никола повечето професионални ездачи много добре познават животните и не им причиняват безпричинна болка. Естествено има изключения. От друга страна, професионалистите се смеят на хорсмените,защото нямали достатъчно опит и чрез небалансиран седеж и повърхностни знания се опитвали да компенсират липсата на труд и постоянство. "Ездата не е единичен акт, а е процес."

Деян и Благовеста Семкови

Конна база "Подковите"

Фотограф: Яне Голев

Деян Семков идва да ни посрещне от площада на Карлово с пикап, а в откритата му каросерия опашки въртят три кучета, които очевидно са се качили само за да се повозят. Спираме пред конната ферма "Подковите" и от тук, където се намираме – в подножието на Стара планина, на три километра от малкия град, върховете на Балкана изглеждат недостижими. Според собствениците на фермата Деян и Благовеста Семкови това въобще не е така – склоновете на планината всъщност са на един галоп разстояние и да се качат туристи на гърба на отгледаните от тях жребци е лесно, приятно и съвсем достъпно приключение.

Това е и основната цел на двойката – да предлага планински преходи с коне,както и да преподава езда. След две успешни терапии с коне, случили се пред очите им, планират да задълбочат и заниманията с хипотерапия (повече за нея вижте в текста На гърба на Вселена).

В центъра на фермата им се намира чисто нова бяла къща, покрита със слънчеви батерии. "Благодарение на тези соларни панели и на сондата за вода ние сме независима институция", горд е Деян. Тук няма нужда от захранване с ток и вода, а материалите, от които е построена къщата, служат за перфектна изолация – дърво, слама и глина. Има още малко довършителни работи и след месец петчленното семейство, което се състои от Йоана на 8, Самуил на 2, а Яна на 1 година, се мести в нея. Засега то обитава традиционна селска къща, която се намира в махалата "Сушица" и която в бъдеще ще бъде отдавана под наем на туристи. 

След като човек е бил сред простора тук – с тези гледки и на чист въздух, му е невъзможно да се върне към града.

От четири години насам сем. Семкови прекарва дните си във фермата, грижейки се за конете. Същинският туристически сезон за планинската езда започва в края на май. Деян ми рисува с пръст във въздуха един примерен маршрут: "Тръгваме нагоре към местността "Сините камъни" и от там се разклоняват множество маршрути – към хижа "Рай", към заслон "Ботев", хижа "Левски" и летния маршрут за Ком - Емине. Има еднодневдни, двудневни и тридневни маршрути с различни възможности: за спане в палатка или в някоя от хижите.

От тук до хижа "Рай" е шест часа на гърба на конете, но има и множество други интересни комбинации в Балкана, така че посетителите да имат време и да са склонни да се отдадат на хубавите мигове от бивакуването – като лагерните огньове вечер." Той споменава с надежда, че все още търси достатъчно на брой ентусиасти, за да минат целия маршрут от връх Ком по билото на Стара Планина чак до морето и нос Емине. 

Допълнителна екстра, на която биха са зарадвали всички туристи тук, е домашната храна, приготвена с продукти от свободни кокошки във фермата и с уханието на риган от градината. За последния Благовеста води истинска борба с кучетата – да не го тъпчат. 

Автор: Яне Голев

Деян споделя, че цял живот се е занимавал с коне и от малък те са страстта му. Той е родом от Карлово, така че не може да се чувства уютно без гледката на Балкана пред себе си: "Това беше и една от причините да се върна от гръцкия остров Миконос, където живях и работех в продължение на десет години – исках да отглеждам коне в планината." Все пак младият мъж не е скъсал връзката с острова и старата си работа – като майстор на желязото и инокса продължава даизработва детайли и скулптори, които изпраща към арт магазин на гръцкия остров. Вчера например е довършил огромен триметров иноксов кактус.

След като всяка сутрин отвори вратите на оборите и пусне конете на паша и ако няма туристи, с които да язди, Деян отива към работилницата си в селото и кове ръчно железните си творби. Истинската му страст са метални скулптури на животни и със свое магаре, изработено от желязо, печели конкурс на модния бранд Hermes за витрина на техен магазин в Милано. "Обичам животните, затова имам търпение да се заиграя с всеки детайл от един железен кон или овца например – май никой друг не обича да прави железни овци", смее се той. 

И без да са чистокръвни, неговите истински коне от плът и кръв притежават именно желязна дисциплина – разхождат се на воля из поляните сами и пасат, където си поискат, но когато вечер Деян им свирне с познат за тях сигнал, веднага дотичват обратно към къщата. Досега загубени или изядени коне от диви животни няма. Породата на повечето е смесена с преобладаваща кръв на каракачанските коне, имат и едно арабско малко конче шагия. Свободните кокошки на Благовеста имат по-нещастна съдба от свободните коне, защото, докато обикалят и кълват из градината, старопланинските соколи ги отвличат и изяждат. "Тук, в подножието на планината, гнездят три двойки соколи, които вече са ни изяли над 40 кокошки", обяснява тя. 

На Благовеста, която идва от градския живот в Пловдив, тук всичко й харесва: "Въпреки че обичам Пловдив, не мога да си представя да се прибера да живея там. След като човек е бил сред простора тук – с тези гледки и на чист въздух, му е невъзможно да се върне към града. А и обожавам разходките с конете в планината – един от най-хубавите ми спомени е конският ни преход до хижа "Рай" през зимата – бяхме с Йоана, която тогава беше на пет годинки и се справи с всичко. Щом тя може, значи всеки може! В повечето хора има бариера – мислят си, че планинската езда е трудна и трябва задължително да имат подготовка, а всъщност не е така." Друга страст на младата жена е алпийско катерене. "Истината е, че тук нищо не ни липсва – в квартал "Сушица" има работеща детска градина и училището е наблизо, така че хем имаме усещане за живот в дивото, хем сме на няколко километра от всички удобства на цивилизацията." 

Автор: Яне Голев

Освен с планински туризъм Деян и Благовеста се занимават и с уроци по езда и хипотерапия. "Цяло лято при нас идваше едно момиче от Димитровград, което се беше обездвижило след автомобилна катастрофа". Двадесетгодишната девойка останала изцяло парализирана в долната част на тялото. "Пристигна тук с баща си и един терапевт, който вярваше безусловно в лечебния ефект от ездата – качваха я на коня и в началото яздеше всеки ден, а след това разреди посещенията на веднъж в седмицата и така цяло лято. Беше невероятно да виждаме подобрението й със собствените си очи всеки ден. Сега момичето ходи с патерици", разказват Благовеста и Деян.

След този случай терапевтът пристига и с други хора с двигателни проблеми, а самата Благовеста се записва на курс по хипотерапия в Пловдив, но след като забременява с Яна, се налага да го прекъсне: "Но съм се отказала от това обучение, особено след като видях трансформацията на момичето с очите си и осъзнах още повече колко полезна може да е ездата, а и самото общуване с конете. Само чакам малката да порасне още..." 

Докато си говорим, Яна лази из градината, гали любимото си и по-голямо от нея куче Елза, а Йоана е нетърпелива да ми разкаже за конете – посочва кое е най-послушното конче и ми прошепва в ухото, че е паднала от гърба на друго и даже веднъж е била настъпана. Тя въобще не се шегува, нали вече е голяма и е във втори клас.

Веселин Герджиков и Анна Елазарова

Конна база "Адгор"

Веселин и Анна
Автор: Яне Голев

Потегляме в посока Симеоново – Бистрица – Ковачевци по красив, но и толкова криволичещ горски път, че свят да ти се завие. Докато се изкачваме нагоре, ни обгръща гъста мъгла – нямаме почти никаква видимост, сякаш се движим в облак. Все пак успяваме да излезем от нея точно навреме, малко след ханче "Ярема", за да не пропуснем табелата за конна база "Адгор".

Пред нас стои истински каубой, малко се объркваме – филм ли се снима? Оказва се, че чапсът (каубойските панталони) от естествена кожа, поставени върху дънките на 39-годишния Александър Пенев, не са реквизит, а ежедневният му костюм за езда и предпазват краката му от протривания. Типичната уестърн шапка пък пази така или иначе обруленото му и със загорял тен лице. Тези и всички останали части от работното си облекло той си е купил, докато е живял десет години в САЩ и е работил като каубой в Монтана, Южна Дакота, Уайоминг, Небраска.

"Пасях огромни стада от крави, яздейки кон", разказва набързо той. Сега пренася усвоените умения по т.нар. уестърн езда в България заедно с двамата си съдружници Веселин Герджиков и Анна Елазарова в конната им база "Адгор". Това е единственото място в България, в което се препродава уестърн езда и основните й дисциплини - трейл (Trail), роупинг (Ranch roping) и рейнинг (Reining). "Основният приоритет за нас е безопасността на клиентите по време на езда. Имаме дългогодишен опит в ездата за деца, за които редовно се организират групови посещения и зелени училища", обясняват Веселин и Анна.

Александър
Автор: Яне Голев
Нашите родители ни казаха – затова ли учихте – да ринете конска тор

Четиридесет и една годишният Веселин и 39-годишната Анна преди време не са и подозирали, че ще се занимават с коне. "Аз винаги съм поддържал някакъв собствен бизнес – например с брат ми имахме фирма за климатична техника и рекламни съоръжения, а Ани работеше в спедиторска фирма на летището в продължение на седем години", разказва Веско, а жена му допълва: "Имали сме магазин за хранителни стоки, гараж, в който сме поправяли коли, както и ресторант на морето."

Конната им история започва, когато преди 11 години семейството отива на почивка в Родопите. В Триград двамата за пръв път се качват на коне по време на туристическа разходка през гората и моментално пленени от усещането, се решават да се научат да яздят.

Автор: Яне Голев

Започват обучение при Александър Пенев (по-известен като Сашо Каубоя) на Витоша и както казва Веско: "Апетитът идва с яденето – колкото повече напредваш, толкова повече искаш, затова имаше момент, в който ходехме на уроци по три пъти на ден." Полите на планината обаче се застрояват бързо, терените за езда стават все по-малко и семейството решава, че трябва да си направи собствено място за тренировки. Намират съмишленици, които ценят този тип езда, и решават да променят коренно живота си.

"Нашите родители ни казаха – затова ли учихте – да ринете конска тор", смеят се двамата. "Но с времето постепенно свикнаха и сега дори са доволни и се гордеят с нас. Минахме през чисто житейски трудности като да зарежем удобствата на апартамента в София, да приключим с другите си бизнеси и да се научим на всичко, свързано с конете от самото начало."

Станимир
Автор: Яне Голев

Ани и Веско купуват земя на 4 километра от село Ковачевци и започват работа по строежа на конната база и съоръженията. В продължение на две години работят неуморно, без ток и вода и спят в палатки заедно с двете си деца: "Прибирахме се само за някакви хигиенно-битови необходимости в София. Когато дойде зимата, си купихме юрта и живяхме в нея година и половина, докато къщата стане готова, спали сме и в конюшнята", спомнят си те.

Ентусиасти за посещение обаче веднага се намират: "На третия месец след като купихме земята, започнаха да идват клиенти", разказва Веско - към тях интерес проявяват хората, яздили при Александър на Витоша, както и такива, намерили ги случайно. В момента конната база е единственият източник на доходи за семейството, а интересът към ездата, предлагана от тях, е голям.

Ивелина
Автор: Яне Голев
Автор: Яне Голев

Въпреки че името "Адгор" означава годината на коня в древнобългарския календар, базата е насочена единствено към уестърн ездата. Която за наша изненада не произлиза от новия континент, а от Испания. По-късно е пренесена в Щатите, където е най-широкоразпространена и е свързана предимно с работата с животни. Т.нар. уестърн стил е имал от въвеждането му досега има силно практическо приложение като средство за транспорт на хора през големи пресечени местности и пасища, на които се отглежда добитък.

Уестърн ездачите се познават отдалеч – амуницията им се различава драстично от тази на класическата или английска езда, което отново е следствие от практиката. Седлата са по-големи и удобни, разпределящи тежестта на ездача върху по-голяма площ от гърба на коня, заради необходимостта на каубоите да прекарват много часове върху тях. Стремената са по-широки, което ги прави по-удобни за продължителна езда, а в предната част на всяко седло е поставен здрав рог, който служи за връзване и водене на друг кон или животно.

Апетитът идва с яденето – колкото повече напредваш, толкова повече искаш, затова имаше момент, в който ходехме на уроци по три пъти на ден.

Освен от Александър знанията си за уестърн ездата Веско и Ани усвояват и от научна литература, както и от DVD уроците на американския треньор Клинтън Андерсън. "На негова база направихме комплексна програма за обучени."

Други основни дейности на школата са тренировка на коне, отдаването и пансионът за коне на други собственици. В момента тук живеят 36 коня от различни породи – арабски, английски, хафлингери, а гордост на базата са двете апалузи, "защото при нас за пръв път в България са внесени такива породи, имаме много кръстоски и пейнт хорс", пояснява Веско. Собствениците са регистрирали и спортен клуб, в който се практикуват състезателните уестърн дисциплини.

Голяма част от екипа на базата са хора, дошли като клиенти и останали тук да помагат като доброволци, а някои впоследствие станали и служители. Тридесетгодишната Ивелина например открива "Адгор" в интернет и започва да работи като доброволка три дни седмично, защото "мястото е различно от всички останали бази".

Автор: Яне Голев

Панайот първоначално е бил клиент, след това доброволец, а сега работи при Веско и Ани всеки ден. Нещо повече – в базата намира любовта на живота си в лицето на една от треньорките. Станимир попада на мястото случайно, чакайки да замине при брат си в Испания, и вече шест години е тук: "Като всички хубави неща в живота ми, стана съвсем неочаквано, никога не съм мислил, че ще имам нещо общо с животни", смее се той. Докато оглеждаме конете, влиза дама, която има записан час за урок – Джанет Амир е на 51 години и язди тук от миналото лято, откакто работи в английското посолство в София: "В продължение на четиринадесет години си имах собствен кон в Англия и исках, докато съм в България, да продължа да яздя, но не съм преддполгала, че ще сменя класическия стил езда, на който съм научена, с уестърн." Оставяме я на поредния урок в ръцете на екипа и се сбогуваме.

Автор: Яне Голев

Владимир и Лидия Мустакерски 

"Пътят на коня и лъка"

Автор: Яне Голев

Близо до Годеч и село Лопушия пред нас се открива впечатляваща гледка – малка дървена къщичка, сгушена на склона, поляна с няколко юрти, заобиколена от гора с разхождащи се наоколо се коне. Тази територия е владение на Владимир Мустакерски и бившата му съпруга, но активна партньорка в бизнеса Лидия.

Двамата са основатели на "Пътя на коня и лъка" - школата, която ще ви накара да се почувствате като истински прабългарин. Тя е и единствената в България, която внася лъкове и стрели от унгарския майстор и ездач Лайош Кашай, като лъковете са копия на древните изработки на конните народи и са подходящи както за стрелба от кон, така и за такава от земята. Целта на Владо, както ни казва после, е чрез ездата и стрелбата с лък да възпита в младите хора любов към природата, да ги научи на постоянство, отговорност, работа в екип и да насочи вниманието им към древните ни български корени.

Целта им е чрез ездата и стрелбата с лък да възпитат в младите хора любов към природата, да ги научат на постоянство, отговорност, работа в екип и да насочат вниманието им към древните ни български корени.
Автор: Яне Голев
Автор: Яне Голев

Малката къща всъщност се оказва домът на Владо и Лидия. Вътре е запалена печка, а до нея спят три пухкави котки. На отсрещната стена са закачени няколко лъка, до вратата е разположена голяма дървена етажерка, на която се различават заглавия с книги за прабългари и индианци.

Владо е запленен по конете, лъковете, индианците и тяхната култура от съвсем малък. "Тогава бяха популярни индианските романи и филми", спомня си той. Животът му в началото поема в съвсем различна посока, но казва, че заниманията му винаги са били нестандартни: "Бил съм бас китарист и колекционер на влечуги, усмихва се и продължава: А когато се почувствах достатъчно финансово независим, реших да осъществя детската си мечта и си купих конче." По това време все още семейство, Владо и Лидия живеят в Панчарево, след като продават апартамента си в софийския квартал "Хаджи Димитър".

Едва шестмесечното конче отглеждат при тях, в къщата, трябва да почакат доста, докато порасне и може да се обучава. Скоро след това мъжът купува още два жребеца и започва да се учи да язди – сам. Малко след покупката се отдава и на другото си хоби – стрелбата с лък, и така съвсем естествено в главата му се заражда идеята за събере двете си увлечения. "Един ден, случайно ровейки се в интернет, попаднах на детската си мечта – изработени прабългарски лъкове, и си поръчах от тях."

Също случайно попада и на интернет страницата на Лайош Кашай – унгарец, който го впечатлява силно. "Реших да отида до школата му в Унгария. Това е човекът, който освен учител стана и мой ментор ", разказва Владо. Лайош е много добър в областта на конната стрелба с лък и престоят в унгарската база оставя силен отпечатък за Владо: "Моя милост поиска да прави същото и Вселената откликна на молбите ми, изпращайки ми благоприятни условия, за да успея да реализирам заплануваното", казва съвсем сериозно той.

Автор: Яне Голев

С Лидия продават къщата в Панчарево и купуват мястото, на което живеят в момента. Издържат се изцяло от двете си основни дейности – туризъм и обучение по езда и стрелба с лък – едно доскоро силно непопулярно занимание. Гостите им, които имат желание да се докоснат до този начин на живот и взаимоотношения с конете, могат да отседнат в двете големи юрти с по шест и десет места. Юртите се внасят от Монголия, защото, както казва Лидия, желанието е всички да могат да се чувстват "в някаква степен като нашите предци". Резервирани са до края на април, а през лятото има и хора на палатки.

В момента в базата им има 12 коня, като породите са смесени. Владо предпочита арабската порода и арабската шагия, но за него конете не са спорт, а начин на живот и философия:

Ездата е нещо като танц, нещо като бойно изкуство, в което трябва да си в движение и хармония с партньора си. Тя се усъвършенства – както конят се учи да стъпва и да изпълнява различни маневри, така ти се учиш заедно с него и обяздването няма край.

"В конната стрелба с лък идеята е човекът да бъде конник-кентавър – долната ти част да e кон, а горната – човек, затова трябва да си едно с животното. По начина, по който се отнасяш към него и го възприемаш, така и възприемаш света. От друга страна, за да си точен при стрелбата с лък, се искат много умения, себеконтрол, самопознаване на тяло, психика и физика, така че лъкът помага за вътрешната концентрация."

Стилът на езда, на който Владо може да научи посетителите и учениците си, е нестандартен – без седло и без юздечка. Въпреки че звучи трудно, той ни успокоява да не се стряскаме: "Когато при нас идват деца, които никога не са яздили, въобще не се и замислят, че яздят без седло – за тях това е естествено. А и след като им преподам правилната техника, става удобно." Една от причините предците ни да са яздили така е, че ръцете на ездача е трябвало да бъдат свободни, за да стреля с лък от гърба на коня и съответно да не са ангажирани да държат поводи.

След като го питам как обучава и обяздва конете си, собственикът ми казва, че според него конете не бива да бъдат връзвани и насилвани да правят нещо против волята си. "Пътят към контрола е пътят към сърцето" и ни дава пример с индианците, които, преди да пристъпят към обяздване на коня, отправят към него молбата: "Свещено куче, моля те, дай си душата." Според Владо, ако конят направи това, което, разбира се, не става отведнъж, всичко останало е лесно, но "отдаването" няма как да се случи с връзване и неестествено поведение спрямо коня.

Автор: Яне Голев
Автор: Яне Голев

Той смята, че агресивното поведение към животното не води до желание у него да ти служи. Конят трябва да идва лесно при теб, да те слуша без поводи и да можеш да яздиш и управляваш животното само с тежест.

Конете обяздва сам и обяснява: "Ако имаш нормални взаимоотношения с тях, обяздването не е драма. Ако обаче забелязваш някакви сигнали, че не искат да се качиш върху тях, значи имате проблем, който първо трябва да бъде изгладен." Владо определя процес на обяздване като комплексен и безкраен и не смята за правилно схващането на хората, че един кон е обязден, когато не те хвърля от гърба си.

"Ездата е нещо като танц, нещо като бойно изкуство, в което трябва да си в движение и хармония с партньора си. Тя се усъвършенства – както конят се учи да стъпва и да изпълнява различни маневри, така ти се учиш заедно с него и обяздването няма край. Същото е като да се учиш да танцуваш – винаги ще можеш повече и по-сложни неща." За него спортната страна на ездата е "извратена", тъй като тя е в разрез с виждането за взаимоотношения с конете. Предпочита да се занимава с хора, които никога не са се качвали на коне, защото, както казва: "Тези хора не са виждали онова, те са чисти монети." А конете се гледат в природата – свободни и на открито.

Фотограф: Яне Голев

В "Пътя на коня и лъка" се организират и тиймбилдинги, празненства, лагери, предлагат се и по-дълги преходи сред природата с коне. Последните дават възможност за по-продължителна комуникация между човека и животното и са подходящи както за начинаещи, така и за напреднали. Провеждат се предимно през лятото, когато времето го позволява – между май и октомври. Постоянни посетители са учениците им от детски и младежки целогодишни лагери, които се учат на грижа за животните, езда и стрелба с лък.

Петко и Юлия Младенови

Конна база "Интегра"

Автор: Яне Голев

Конната база на Петко и Юлия Младенови се намира на около десетина километра от София в посока Калотина, малко след отбивката за село Петърч. С пристигането ни посрещат пет големи, но любвеобилни и игриви кучета. "Всички са спасени от някъде", казва ми Юлия. "Изабела например беше една шепа, когато видяхме как някакви хора я ритат пред едно кино. Веднага я взехме вкъщи, след това започна да идва тук с нас и вече живее на базата. Бъкси пък беше изхвърлен като малък на моста на разклона, стана ни мъчно и го прибрахме. И така кучетата станаха пет, всяко със своята история."

Няма по-голямо удовлетворение и нещо, което да ни зарежда повече от това да видим как кончетата, родени, отраснали и обучени от нас, намират добри стопани, развиват се добре в спорта и постигат добри резултати

Разбира се, най-голямата любов на Петко и Юлия са конете, които се разхождат до конюшнята в обширни падоци на свобода. Майки с бебета, спортни коне, малки кончета – всички са любопитни да разберат какво става и ни наблюдават. На въпроса дали именно конете са ги запознали двойката се усмихва. "Яздим и се познаваме от деца", отвръща мъжът и разказва, че заедно със съпругата му са учили конен спорт в Националната спортна академия, в момента се състезават в дисциплината прескачане на препятствия, а любовта към конете и страстта към спорта предопределят съдбата им.

През 2005 г. те стават семейство и решават да следват мечтите си, като се занимават с това, с което винаги са искали – да построят собствена конна база, да развъждат спортни коне, да се състезават, да обучават нови ездачи и в крайна сметка да спомагат за развитието на този за съжаление не толкова разпространен в България спорт. Десет години по-късно всичко това е факт.

Но трудностите са много. "Всичко започна от закупуването на земя и проекта за конната база. Само процедурата по промяната на земеделския статут ни отне три години", споделя Петко. След като успяват да се преборят с административните проблеми, изпълнението на проекта започва. Едва стартирали, се налага да забавят темпото заради започналата криза и липсата на пазар за спортни коне. Следват тежки години, в които се налага да вземат крайни решения: да започват ли въобще такава дейност и ще е устойчива ли тя, как да намерят финансиране, да сменят ли живота в големия град, в който са израснали, с коренно различен начин на съществуване в Божурище... Все пак семейството се мести да живее в малкия град, защото, както казва Петко с усмивка: "Така сме по-близо до нашите коне."

В момента в конюшнята им има петнадесет коня. Един разкошен черен холандски жребец Кайзер, кобили-майки, малки и подрастващи кончета от различни породи, родени, отглеждани и обучавани за спортни и любителски коне. Тук семейство Младенови се грижат и за коне на клиенти – наематели и състезатели, които се подготвят в клуба им по конен спорт "Интегра", регистриран към Българската федерация по конен спорт за предстоящия състезателен сезон.

Фотограф: Яне Голев

Много от обитателите на конюшнята се продават и Петко споделя: "Няма по-голямо удовлетворение и нещо, което да ни зарежда повече, от това да видим как кончетата, родени, отраснали и обучени от нас, намират добри стопани, развиват се добре в спорта и постигат добри резултати." През деня и двамата не се спират. "Обикновено ставам в 7 ч., водя сина ни Младен на училище в Божурище, след това идвам в конната база и работата започва. И двамата с Юлето яздим по пет-шест коня на ден." Питам го дали детето язди, а отговорът изобщо не ме учудва: "Разбира се!"

Продажбата на коне обаче не е само бизнес – Юлия се разделя много емоционално с всяко животно, който си отива от базата. Споделя, че й е особено мъчно за големия бял Каспър, роден в конюшнята им и отгледан от нея. "С годините той се превърна от малко конче в даровит спортен кон с перспектива за големи състезания. Беше най-добрият ми екземпляр, рядко в живота на ездач се случва да язди толкова качествено животно. За съжаление Каспър получи травма и се наложи да спрем спортното му развитие и да го продадем на ездач любител за любителска езда. Раздялата ми с него е може би най-трудният и емоционален момент, който съм преживявала, откакто се занимавам с конен спорт."

Не само емоционалният елемент прави трудно заниманието с този бизнес в България. Предлаганите услуги и стоки са скъпи за по-голяма част от българите, с което спортът не успява да се наложи като широко разпространен. Привържениците му не са малко, но не всеки желаещ може да си позволи да има и да поддържа собствен кон. "Средната цена за един урок по езда в София е около 30 – 40 лв., а тази на кон, подходящ за любител, с който ще може да скача по състезания с височина на препятствията до 110 см, е средно 10 000 лв., като сумата може доста да се завиши в зависимост от родословието и уменията на животното", отбелязва Петко. "За разлика от чужбина в България законодателят не е предвидил стимулиране на фирмите с достатъчно данъчни облекчения, което води до оскъдно спонсорство на състезания и клубове", добавя Юлия.

Автор: Яне Голев

През 2014 г. семейство Младенови разширяват дейността си – получават лиценз от Министерството на образованието и науката за създаване на професията "Треньор по конен спорт". Според тях създаването на по-квалифицирани треньори ще спомогне развитието на спорта, привличането на деца и любители и по-качественото им обучение.

Въпреки трудностите, които срещат по пътя си като ограничения пазар за спортни коне, липсата на спонсори и не толкова широката популярност на спорта като цяло Юлия и Петко не се сещат за нещо, което би ги накарало да спрат да се занимават с коне, и се надяват да не се появи такова. Имат твърде много приятели, които не харесват работата си, и споделят, че те все пак са от малкото хора, които се занимават с това, което обичат. И си пожелават повече лично време: "От десет години не сме ходили на почивка за повече от три дена далеч от нашите коне. Иска ми се да имаме малко повече време за нас някой ден."

Автор: Яне Голев
Автор: Яне Голев

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    millen76 avatar :-|
    batMilen

    Страхотна статия! Не съм предполагал че в България има такива невероятни места с коне. И нашето семейство много обича конете (особенно дъщеря ни), сега ще направим график да се запознаем отблизо с тези чудесни хора и техните коне! Много благодаря Капитал- чуствам се все едно съм открил съкровище !!! Благодаря!

  • 2
    istani123 avatar :-P
    Станислав

    Тази зима бях нагости във ферма Подковите на Деян и Блага. Страхотно беше и определено пак ще отидем с моето семейство.

  • 3
    ouzo_new avatar :-|
    Ivan Uzunov

    Страхотни са всичките!

  • 4
    ribardo avatar :-|
    ribardo

    ...бе много хубаво всичко, но този първия май някой го е излъгал, че е "аlpha". Едно е да вярваш на думите на кон, а съвсем друго - на катър, муле или магаре. Нека разшири диапазона на комуникативния си хоризонт!

  • 5
    bezpartien avatar :-|
    безпартиен

    Определено бих искал да стана съсед на хората от Карлово. :)

  • 6
    honey.bee_1 avatar :-|
    bee

    Страхотна статия и поздравления за хората, които са взели решението да посветят живота си на тези толкова красиви и благородни животни. " Капитал " поздравления и за Вас, че правите работата на тези хора достояние на по-широка аудитория. Не знаех, че в България има такива места, на които човек може да се наслади на усещането от близостта с коня. Обожавам конете и се надявам някой ден да имам възможност и аз да изживея това усещане.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход