Божидар, обущарят
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Божидар, обущарят

Божидар, обущарят

Божидар Русев прави обувки по поръчка в едно от най-старите софийски ателиета повече от няколко десетилетия

28750 прочитания

© Васил Танев


Отиваме в ателието за поръчки и поправки на обувки в една от преките на кичозния софийски булевард "Витоша" с предварително събрана оскъдна информация и много интернет препоръки от непознати, които явно познават работата на занаятчиите от фирма "Тройка". Събота е спокоен ден, но въпреки това изчакваме края на скъсеното работно време, за да се запознаем с Божидар Русев в спартанската атмосфера на приемната в малкото ателие – обзавеждането е сведено до няколко стола и две бюра с подредени материали, кутии, скици и инструменти. Няма компютър, но има рамкирани ценоразпис и регистрация от общината върху стената, отразяваща едва процеждащите се слънчеви лъчи през щорите на витрината с няколко дузини токове, калъпи и готови модели от екзотични кожи.

Оскъдната атмосфера в приемната не подсказва по никакъв начин за дългата история на скритата работилница в дъното, напълно в унисон с липсата на информация за едно от най-старите обущарски ателиета в града. Мястото обаче е познато на повечето стари софиянци. Ателието на улица "Парчевич" отваря врати още през 1962 г. като част от социалистическото държавно предприятие "Васил Райдовски", преименувано на "Шевро" след промените от 1990-а г. Разформироването на държавната компания и работно-мениджърската приватизация не променят първоначалното му предназначение. В настоящата фирма "Тройка" работят точно трима думи – Русев е основният ръководител, които приема поръчките, моделира, крои и се занимава със снабдяването на материалите, другият му колега шие лицевата горна част на обувката (т.нар. сая), а третият сглобява саята с ходилото. Говорим за почти изцяло ръчно производство, ако не броим шивашките машини – занаятчийство в най-чистия му вариант, без какъвто и да било маркетинг.

Самият Русев не е потомствен обущар и влиза в занаята съвсем случайно, след като учи в такъв техникум. Целият му живот преминава под сянката на обущарството освен периода, когато следва българска филология и обмисля сериозно да се откаже от този занаят. "Не го направих, защото имах някакво усещане, че това е мястото, където мога да се реализирам истински. По онова време в София имаше занаятчии от много висока класа, бяха голяма работа. Учил съм се от изключителни арменци. Моят майстор беше изключително интелигентен човек, свиреше на пиано. За съжаление повечето вече са покойници." По думите на Русев този занаят не се характеризира с особена приемственост в България, тъй като младите не искат да учат занаят тепърва и търсят по-лекия начин за печелене на пари. 

Фотограф: Васил Танев
Повечето хора не правят разлика между поправкаджиите и кърпачите и онези занаятчии, които се занимават с изцяло ръчно направени обувки по поръчка. Всеки познава някой друг дизайнер на облекло, но не много хора познават добри дизайнери на обувки, нали така

"Търговийка или нещо подобно. Животът е много динамичен и повечето хора търсят най-малкото съпротивление при усвояването на една професия. Правенето на обувки е труден и сложен процес, който се учи с години. Има и друга причина да внимаваме с чираците – в този занаят се работи с много остри инструменти, носим отговорност за тяхното здраве."

Липсата на приемственост явно не важи за поколенията клиенти, които идват в ателието в продължение на десетилетия. Русев не афишира дейността на ателието, защото така или иначе има малък капацитет и няма нужда от допълнителна реклама. "Идват баби, дъщери и внучки. Имал съм случай, в който майка донесе обувките от абитуриентския си бал двадесет години по-късно, за да направим същите за нейната дъщеря. Правил съм булчински обувки за различни поколения. Идват и доста дизайнери и стилисти, които поръчват за своите клиенти. Мислех да си правя колекция от стъпалата на най-известните дами в България, но се отказах. Истината е, че не мога да разширя капацитета на ателието, защото трябва да имаш много доверени работници около себе си. Ако един от тия тримата, които изброих в началото, не си свърши добре работата, целият труд отива на кино. Повечето хора не правят разлика между поправкаджиите и кърпачите и онези занаятчии, които се занимават с изцяло ръчно направени обувки по поръчка. Всеки познава някой друг дизайнер на облекло, но не много хора познават добри дизайнери на обувки, нали така?" Божидар обаче е наясно, че вече понастоящем всеки втори магазин е за обувки и клиентите имат много високи изисквания, съответно неумението да се съобразиш с тях води директно до фалит и затваряне на ателието. "Ние сме в центъра, разноските са доста сериозни и трябва много труд, за да оцелееш във време на огромно предлагане."

Повечето му клиенти имат ясна представа какво точно искат и влизат подготвени. Ателието не работи по еталон, а изработва обувки по модел на клиента. "Идват с дадена снимка и искат от мен да възпроизведем или конкретен модел. Абитуриентките например си носят плата от роклята, защото не искат да се дублират помежду си." Всеки модел е труден за изпълнение сам по себе си. Обущарят си спомня за една много известна дама от още по-известна фамилия (чието име отказва да спомене), която влиза в ателието с обувките от венчавката на своята баба от 1932 г. и моли да бъдат реставрирани основно. "По онова време не е имало такива технологии и такива здрави лепила, токовете са били дървени, всичко се е прошивало на ръка. Наложи се да ги разглобим на съставните им части, да ги реставрираме основно и отново да ги сглобим. Едва ли някой друг в София е способен на подобно нещо. Реставрирането на обувки, правени по съвсем други технологии, изисква доста висока квалификация."

Поръчката на нови обувки в ателието на Божидар е по-лесно и безболезнено от самата изработка. Първоначално се уточняват спецификата на желания модел и формата на върха, ако става въпрос за затворена обувка, след това се избират кожата и токът. "Имаме около 200 вида токове и над 160 вида естествена кожа, мога да намеря още толкова." Следващата стъпка е взимането на мярка по крака, измерване на ширината и дължината и очертаване на самото стъпало.

Фотограф: Васил Танев

"Най-трудното в нашия занаят е правенето на калъпа, който е уникален за всеки човек и трябва да бъде изработен перфектно. Калъпите се пазят надписани по лавиците и могат да бъдат използвани отново след месеци или години, ако същия клиент реши да се върне при нас." Моделирането на саята се случва именно върху готовия калъп. Скроената и ушита горна лицева част на обувката се сглобява по калъпа, след което се слага табан (подметка), бомбе и форт на петата, преди кожата да се натегли и опъне хубаво навсякъде, за да бъде зелепена за ходилото. "Всяка поръчка е нов модел, който правим и забравяме. Понякога се налага да импровизираме, ако не можем да постигнем нещо от желания модел. Ето тази обувка например е с някаква дантела, която не можем да пресъздадем, затова адаптираме модела с перфорация – това са хиляди удари с чукчето, най-важния инструмент за обущаря, заедно със сантиметъра. Всичко се прави изцяло на ръка."

Изненадващо, цените за подобна трудоемка услуга не са особено стряскащи. Чифт дамски обувки от напа (телешка кожа) или шевро (чрешка кожа) струва 260 лева според фиксирания ценоразпис на стената. "Работим и със собствена кожа на клиента (в преносен смисъл), но има модели, които няма как да не надвишат фиксираната цена. Не сме Armani, цените при нас съвсем не са такива като при скъпите марки, но повечето неща, които искат клиентите, ги възпроизвеждаме доста добре. Да чукнем на дърво, засега нямаме рекламации." "Тройка" отказва поръчки само на модели, които надхвърлят възможностите на ателието. Случва се да им носят модели на Louis Vuitton и други подобни марки с много скъпи детайли и по-различна обработка на кожата, която няма как да бъде постигната. "Но не се оплакваме. Удовлетворението е най-голямо, когато човекът си тръгне доволен и доведе някой друг. Моделирането и правенето на обувки е удоволствие, защото си разбираме от работата и не ни мъчи. Не идвам притеснен в ателието сутрин, защото трябва да направя това или онова. Научил съм си урока."

Ателието за поръчки и поправки на обувки "Тройка" е в София на бул. "Витоша" 44. Входът е откъм ул. "Парчевич"

Фотограф: Васил Танев
Фотограф: Васил Танев
Фотограф: Васил Танев
Фотограф: Васил Танев

Отиваме в ателието за поръчки и поправки на обувки в една от преките на кичозния софийски булевард "Витоша" с предварително събрана оскъдна информация и много интернет препоръки от непознати, които явно познават работата на занаятчиите от фирма "Тройка". Събота е спокоен ден, но въпреки това изчакваме края на скъсеното работно време, за да се запознаем с Божидар Русев в спартанската атмосфера на приемната в малкото ателие – обзавеждането е сведено до няколко стола и две бюра с подредени материали, кутии, скици и инструменти. Няма компютър, но има рамкирани ценоразпис и регистрация от общината върху стената, отразяваща едва процеждащите се слънчеви лъчи през щорите на витрината с няколко дузини токове, калъпи и готови модели от екзотични кожи.

Оскъдната атмосфера в приемната не подсказва по никакъв начин за дългата история на скритата работилница в дъното, напълно в унисон с липсата на информация за едно от най-старите обущарски ателиета в града. Мястото обаче е познато на повечето стари софиянци. Ателието на улица "Парчевич" отваря врати още през 1962 г. като част от социалистическото държавно предприятие "Васил Райдовски", преименувано на "Шевро" след промените от 1990-а г. Разформироването на държавната компания и работно-мениджърската приватизация не променят първоначалното му предназначение. В настоящата фирма "Тройка" работят точно трима думи – Русев е основният ръководител, които приема поръчките, моделира, крои и се занимава със снабдяването на материалите, другият му колега шие лицевата горна част на обувката (т.нар. сая), а третият сглобява саята с ходилото. Говорим за почти изцяло ръчно производство, ако не броим шивашките машини – занаятчийство в най-чистия му вариант, без какъвто и да било маркетинг.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    sava_chankov avatar :-|
    Сава Чанков

    Каква е тази чрешка кожа?

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    brassway avatar :-|
    brassway

    Добре правите, че пускате подобни информации.

    Повече от няколко десетилетия = може би едно столетие:-) Божидар Русев изглежда по-млад.

  • 3
    jordani avatar :-P
    jordani

    До коментар [#1] от "Сава Чанков":

    Тази е човешка кожа, ама са го напечатали грешно -:)

  • 4
    nt avatar :-|
    nt

    Преди 20-тина години поръчах обувки там. Не се привързвам към вещи, но преди пет години с мъка ги изхвърлих - бяха освен красиви и здрави, най-удобните, които съм носила. Ако имах финансовата възможност, щях да съм редовен клиент. Заради ортопедични проблеми си купувам обувки на ARA - о-евтини са от пъръчковите. Но не са по-удобни и по-здрави. И за предстоящия абитуриентски бал на дъщеря ми поръчахме обувки при този обущар. В момента тя ги "раздвижва" в къщи, но съм сигурна, че няма да се прибере от бала с "мехури" и контузии. Съветът ми към дамите, които поръчват обувки, е да кажат точно за какво ще ги използват и по колко часа ще "стоят" върху тях. Аз си спомням, че по съвета на майстора, се отказах от 10-сантиметров ток, след като обясних, че обувките ми трябват за работа. Ток около 7 см направи възможното да мога да ги нося и по 12 часа, ако се налага... И когато вземете мечтаните обувки от ателието, а после установите проблем - през всичките години се е запазил принципът на безплатна първа корекция.

  • 5
    gv avatar :-P
    gv

    До коментар [#1] от "Сава Чанков":

    'ярешка" на фонетичен български ;-)

  • 6
    mwp1422768781389452 avatar :-P
    Selin Ra

    БОБИ ИМА ЗЛАТНИ РЪЦЕ! ПРАВИЛА СЪМ ПРИ НЕГО НЕВЕРОЯТНИ БОТУШИ И САНДАЛИ! ТРЯБВА ДА ОТИДА ПАК!!! :)

  • 7
    eeo51517668 avatar :-|
    eeo51517668

    Ако искате надменно поведение и лошо обслужване - ТОВА Е МЯСТОТО! На вратата ви посреща една доста кисела госпожа, която сякаш е там, за да ви нагруби, а не да ви помогне. След като оставих една обувка за поправка и ми беше казано с злобен тон че трябва да я платя - не капаро, а да си платя цялата услуга. Е платих си и какво? Загубили ми връзката. Отивам да взема другата обувка и съответно си искам и връзката на предната - отпращат ме, твърдят ми че била в плика или в самата обувка и почват да се оправдават, че не са я откраднали. В бързината не поглеждам добре втората обувка от чифта и прибирайки се вкъщи забелязвам, че един от елементите на обувката липсва - толкова им е харесал че са си го взели барабар с винта. При техният изтъкнат професионализъм помислиха кубинки от Испанската марка New Rock за туристически. Ако сте мазохист и обичате да ви унижават и да се подиграват с вас - Силно препоръчвам!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

АфроБългария

АфроБългария

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK