С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

4 24 апр 2015, 16:02, 11560 прочитания

Клиентът хареса това

Как работят българските фейсбук страници, които продават винтидж, втора употреба и нови селектирани дрехи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Жилетка BCBGeneration размер М/L (състав вискоза) в безупречно състояние, цена 15 лв." Под снимката на дрехата във фейсбук страницата на един от многото магазини за дрехи втора употреба следват поредица от коментари, и то в рамките на 5 минути – дамите буквално се състезават коя първа ще я поръча, като светкавично напише "Аз!" или "За мен!". Често по ирония печелившият се класира заради по-бързата си интернет връзка. След малко администраторите изписват "запазено", а след още 5 минути следва нов търг. За много потребители този начин на пазаруване в т.нар. фейсбук магазини е разнообразие по време на дългия работен ден, за други истинска страст и хоби, а за трети – единственият начин как да намерят по-интересни и разнообразни марки и модели, които не се внасят в България.

Според експерта в областта на дигиталния маркетинг и социалните мрежи и част от екипа на американската компания Office One Superstore International Силвия Сотирова директната продажба в социалните мрежи, особено на модни стоки, най-различни ръчно изработени артикули, дори сладкарски изделия, става все по-възможна, защото "е много по-лесно един предприемчив младеж да направи фен страница, отколкото онлайн магазин". От друга страна, наред със забавлението и разтухата, които търси в социалните мрежи, крайният потребител не отказва да изхарчи някой друг лев за нещо ново и интересно, най-вече ако е нещо, което не може да намери никъде другаде, какъвто е и случаят с тези магазини. Според Силвия в близката година ще наблюдаваме все по-голям ръст на този тип търговия, особено в по-малките градове, където предлагането на модни стоки е ограничено.


Допълнителната стойност за клиентите е в селекцията, досадното ровене в купища от дрехи втора употреба се извършва от представителите на магазини, които дори предлагат готови комбинации и стайлинг идеи, а добрите фотосесии привличат най-бързо.

Специалистът по маркетинг и реклама Оля Антонова казва, че концепцията за дрехи "втора употреба" не е чужда на социалните мрежи. "В доста страни тя върви ръка за ръка с концепцията, че това е и "рециклиране", което намалява въглеродния отпечатък на всеки човек. Не само във фейсбук, но и в Pinterest могат да се намерят доста ателиета и дизайнери, които "облагородяват" дадена употребена дреха преди да я продадат отново. Това прави продуктът бутиков и съответно цените се повишават неколкократно". Според нея отдавна българският потребител не приема "секънд хенд" за срамно словосъчетание, използващо се от хора с малки възможности. "И това играе голяма роля в позиционирането на търговците сред младата аудитория, която е не само най-активна във фейсбук, но и все повече го подминава заради Instagram. Макар и плавно, все повече брандове в България обръщат внимание на тази социална мрежа. Истината е, че могат да се направят чудеса, използвайки въображение и някой филтър".

Въпросителните в социалната мрежа са еднакви, когато говорим за алгоритъм, показване на публикации, фен база и ангажираност. "Със сигурност продажбите са по-успешни и повече при тези търговци, които разполагат със сайт или фейсбук магазин. Все още в България е масова тенденция да се качват снимки и да се приемат поръчки на лично, но това е one-man-show, което най-вероятно коства много ресурс и усилия, особено когато поръчките се увеличат. Същевременно все още се наблюдава огромна дупка в наличието на мобилни версии на сайтовете и всеки ден един търговец пропуска ползи в България, защото си е направил кампания, карета, реклама, копи, линкове, банери....и накрая потребителят решава да направи импулсна покупка през телефона си и сайта е с неудовлетворителен user-experience".



Оля съветва: "видеосъдържанието, което в момента е най-актуално във фейсбук, би могло да помогне не само за разнообразяване на стила на дадена страница, но и да подсили ефекта, който всеки ритейлър (нови или употребявани стоки) търси: възможността клиентите да видят дрехите в "движение". И не, вече няма значение дали клипчето струва 20 000 лв., за да се направи или просто имате екип със смартфон и добри идеи. Потребителите във фейсбук отдавна на припадат по лъскавите видеа, тип ТВ реклама. Те имат нужда да се ангажират с нещо, което е автентично, носи положителна емоция и показва нещо, което биха си купили. Излишната помпозност би отблъснала и тези, които търсят добри оферти и ниски цени. И тук second-hand стоките могат да развият истински истории и да покажат "човешката" страна на бранда. След масовото навлизане на Instagram и абсолютното пристрастяване на потребителите към филтри, които правят снимките автентични, се забелязва и все по-масовото използване на снимки с такива ефекти и във фейсбук. Все повече световни брандове снимат манекените си за социални мрежи от глава до пети, в доста непринудени пози, когато искат да покажат цялостен look, което е не само по-естетично, но и дава усещане за цялост и би подкрепило дадена "upsale" стратегия (т.е. да се закупи повече от една дреха, защото си отиват)."  И един безплатен технически съвет - "не снимайте едновременно за онлайн магазина си и за социалните мрежи - тези два различни канала изискват абсолютно различен стил и могат да бъдат ключа към сърцето на аудиторията".

Подoбни фейсбук страници често стартират като на шега, какъвто е случаят с Trash Clothing Sofia (www.facebook.com/trashclothingsofia) и собственичката й Цветелина Цекина (24 г.). Тя е one man show, поддържа всичко сама – и страницата си, и физическия си магазин. "Реших да се захвана с този бизнес съвсем случайно. Никога не съм се интересувала по-специално от мода, по-скоро имах интерес към това да намирам дрехи за себе си, които не могат да бъдат открити в България, и то на много достъпни цени." Със стока тя се сдобива от големите вносители на дрехи втора употреба най-вече в столицата, но когато й се удаде възможност, и от други градове. "Всъщност извън София обикновено намирам по-интересните находки."

Въпреки че започва не на сериозно, в момента единственият основен доход на Цвети е именно Trash Clothing Sofia. Тя публикува снимки на дрехи всеки ден, броят и часът не са определени и зависят от това какви находки е успяла да намери. "Магазинът ми вече има изграден стил, старая се да взимам по-ежедневни неща, но от качествени материи и най-вече дрехи, които са удобни за носене. Съобразявам се и с това нещата, които до момента съм подбрала, да могат да се комбинират помежду си и да се получават интересни предложения за клиентите."

Цвети споделя, че клиентите й са хора, които се познават добре и пазаруват предимно онлайн, тъй като е много бързо и по-достъпно. "На тях им харесва, че всеки ден могат да отворят страницата и открият нещо ново или пък старо, което все още не е намерило собственика си, нещо за подарък или за определен случай и да го получат бързо", обяснява тя. "Понякога пиша лично на някого, който ми е споделил, че търси нещо конкретно. Първо му го изпращам на снимка и той решава дали да го запази за проба, или направо да му го изпратя." Самото изпращане се случва с куриерска фирма още за следващия ден. Съществува опция за връщане, ако се окаже, че съответната дреха не отговаря на размера на клиента, а поръчки правят хора от всякакви градове. Според Цвети има много хора с предубеждения към дрехите втора употреба, но все повече българи започват да пазаруват предимно от такива магазини: "Причината е, че нашият пазар не предлага много интересни и различни брандове. Аз самата не пазарувам онлайн, но обичам да се занимавам с това и да го правя достъпно за хората онлайн."

"Много често веднага след като публикуваме дадена снимка, реакциите са светкавични и има спорове кой да купи дадена дреха, а често и сърдити. Рекордът ни е 2 минути за поръчка. 
Подобна е историята на SoloShop BG (www.facebook.com/soloshop.bg), който съществува само виртуално и няма физически магазин. Екипът се състои от две млади дами – Аделина Данаилова (25 г.) и Любка Александрова (32 г). Страницата им съществува от почти три години, а идеята за нея възниква, докато приятелките са студентки по фармация и имат нужда от допълнителни средства и работа с гъвкаво работно време. "Тогава решихме да споделяме хобито си с околните, а именно страхотните ни находки на маркови дрехи от магазините за втора употреба", разказва Аделина. "Публикуваме дрехите веднъж седмично – всяка неделя в 12:00 ч. С времето установихме, че освен да са маркови, дрехите трябва да са в много добро или отлично състояние и най-важното – да са такива, които самите ние бихме си купили." Предложенията им са предварително подбрани от магазини на техни приятели, които им осигуряват възможност да изберат дрехите първи. "Всички те са минали химическа обработка, но при нужда ги перем и ние. След това ги гладим и снимаме, като при заснемането се стараем да покажем всеки техен детайл." Всеки понеделник момичетата изпращат всички приети поръчки, а във вторник клиентите им могат да си ги вземат от най-близкия офис на куриерската фирма, с която ги изпращат. "Голяма част от дрехите в личните ни гардероби са именно от такъв тип магазини, защото в тях могат да се намеря марки, които не се предлагат в България и са на достъпни цени", затвърждават общото мнение Аделина и Любка.

Checkpoint залага повече на винтидж стила. Магазинът като физическо място и фейсбук страница съществува от лятото на 2012 г. Собственичката, тридесетгодишната Христина, казва, че идеята за отварянето на винтидж магазин (уточнява, че не е просто секънд хенд) се зародила още докато живее и учи в Англия, където винтидж културата е доста развита още от началото на 90-те. "В първата година след отварянето му зареждането ставаше на три месеца с поръчки на едро от по 50 – 100 килограма, като подборът се извършва от фирмата, от която купуваме, въз основа на зададени от нас критерии за стила на дрехите, например бохо рокли от 70-те, дънки Levi’s от 80-те, 90-те и т.н."

Впоследствие поради цените на доставките и големия брак на стоката от Англия, от една страна, и опознаването на българските клиенти, от друга, Христина разрежда поръчките с личен подбор от тукашните фирми втора употреба както на дребно, така и на едро с акцент върху "по-носими" като стил дрехи. Винтидж бижутата и очилата продължават да се поръчват от Англия. Според нея клиентите в България предпочитат по-семпли дрехи и обичат марки, неща, които се съчетават лесно с дънки - "общо взето, "по-сдъвканата" версия на настоящите към момента тенденции". Най-продавани са чантите, кожените колани и копринените шалове (поради високата цена на нови подобни артикули и липсата на размери при тях), а от дрехите – ризите. "По-странните" неща и емблематичните за дадена епоха дрехи се вземат от филмови продукции и хора, които се занимават с изкуство, или чужденци. Продажбите се извършват на място в магазина, през фейсбук страницата артикулите могат да бъдат само запазени. Нови снимки се публикуват всеки ден, понякога само на продукта, а ако е по-специфичен или елемент от настoяща тенденция, като колаж. "Идеята е въображението на потребителя да се раздвижи и той да си представи дрехата като част от гардероба си, а не да й се любува като музеен експонат", обяснява Христина.

Съвсем пресен, само на два месеца, е Lolip High Street Brands, но той не е нито с винтидж облекла, нито с втора употреба. "От 11 години се занимаваме успешно с веригата Indian Point, а Lolipop e един нов, по-различен проект, който тепърва ще се развива онлайн", споделя Николета Стаматова. Екипът зад марката публикува дрехи през около два дни. Проектът не търси толкова търговската цел, а има желанието да обхване общност от хора, които възприемат модата от артистичната й страна. Всички дрехи се избират от Николета, която е дизайнерка и проектант, а не мениджър, както при повечето онлайн магазини, и именно това е факторът, който ги отличава от останалите подобни места. "При нас една и съща комбинация от дрехи, например цветна макси пола в комбинация със семпъл топ, се поръчва както от момичета на 18 години, така и от дами на 45. Ние предлагаме дрехи за ежедневието, които са удобни и от естествени материи, но със сигурност ще ви придадат артистична линия", споделя тя. Снимките са специално заснети от професионален фотограф, а моделът, който представя аутфитите, "не е избран от каталог, нито пък е приятелка от блока, както в повечето онлайн бутици". Доставките се случват както е удобно за клиентите им - някои предпочитат по куриер, други посещават магазина. Според дизайнерката този вид бизнес в момента има силен бум, след което се очаква лек отлив. В чужбина фейсбук страниците винаги отвеждат към онлайн магазините, а в България този практика все още е рядкост.

Понякога продаването на дрехи чрез фейсбук страници е токова успешно и не е свързано с почти никакви допълнителни разходи, че марките затварят физическите си магазини и остават само с присъствието в социалните мрежи, какъвто е случаят с Disturb (www.facebook.com/disturb.shop). Десислава Дончева (31 г.) и Страцимира Атанасова (27 г.) поддържат страницата си от малко повече от три години и казват, че скоро готвят по-мащабно интернет присъствие. Десислава е работила в Etaligent.Net, за екипа на Elevation и онлайн маркетирането на кина "Арена", а Страцимира е филолог по образование, киноман и напоследък съчетава и двете в мобилно приложение за филми, предназначено за румънския пазар. Останалото време те посвещават на Disturb – публикуват нови дрехи почти всеки ден, но задължителните им дни за качване на снимки с предложения са понеделник, вторник и четвъртък. "Правим го в интервала от 14:00 до 18:00 ч., защото сме открили, че тогава хората проявяват най-голям интерес към постингите ни. Защо ли, ами защото сутринта обикновено е динамична и изпълнена с работни ангажименти, а вечерите и уикендите се запълват от време за семейството и приятелите, а ние не се месим в личния живот и работата на хората."

Дрехите избират с много спорове и обиколки из цяла България, а понякога и в чужбина. "Споровете са, защото колкото и да ни обединява любовта към модата, двете сме много различни стилово – аз например не харесвам флорални елементи и романтични нотки в дрехите, предпочитам спортно-елегантния стил и обожавам нестандартните дрехи, асиметрията или пък по-ярките цветове. Понякога имаме и попълнения от близка позната, занимаваща се с мода в Швейцария и Италия", обяснява Деси. Мира допълва: "Отделяме доста време за реконструкция на дрехи, които на пръв поглед изглеждат съвсем обикновени, но ако малко повече се вгледате в тях, ще откриете добра енергия в детайла, която само трябва само да се подчертае." Двете се шегуват, че са нещотърсачки. "Много често веднага след като публикуваме дадена снимка, реакциите са светкавични и има спорове кой да купи дадена дреха, а често и сърдити. Рекордът ни е 2 минути за поръчка. Все по-често имаме и заявки от дами, които не са чак толкова на "ти" с интернет пазаруването и социалните мрежи и това ни радва, защото са обърнали внимание именно на нашите предложения и сме успели да ги грабнем с нещо. Смятаме, че българинът се отваря за онлайн пазаруването и вече има повече доверие в него."

Зад А Bunch of Junk (www.facebook.com/abunchofjunkk) също стоят две дами. Християна и Ива (на по 26 г.) стартират страницата си, след като самостоятелният им секънд хенд базар, организиран преди година и половина в несъществуващия вече бар "Радио кафе", минава изключително успешно. "В един момент се оказахме с много дрехи в личните си гардероби, които по една или друга причина вече не носим, или такива, които нямат ежедневно приложение. Решихме, че можем да дадем втори живот на дреха, която за нас е ненужна, необличана с месеци и така да направим щастлив някой друг."

Доскоро Ива и Хриси предлагат предимно S и М размери, но след като клиентите им започват да се интересуват защо не предлагат и по-големи, започват да пазаруват специално за тях и без да се ограничават в даден стил. "Разбира се, за нас е важно да селектираме дрехи, които ни харесват, а не такива, които просто биха се купили. Не акцентираме на количеството, а на точно подбраните неща."

Това, което можем да очакваме през следващите седмици на тяхната страница, е селекция от 70-те години. "Спокойно можем да извадим денима оттогава и да го облечем още днес. Тази пролет и лято определено той е топ тенденция и като цяло целият спектър на синия цвят. Под деним в случая имаме предвид не само дънки и дънкови ризи, но всякакви вариации на гащеризони, сака и дори костюми", обясняват те.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Army of K-Lovers 1 Army of K-Lovers

След като покори света, корейската поп музика печели все повече фенове и в България

29 ное 2019, 8620 прочитания

Единство, творчество, касичка Единство, творчество, касичка

Кампаниите за групово финансиране намират все по-голям успех при креативните проекти в България

4 окт 2019, 3559 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Най-добре облеченото куче

Няма как да не завидим за човешкия гардероб на Bodhi (aka Menswear Dog), най-добре облеченото Шиба ину в Tumblr

Още от Капитал
Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10