Клиентът хареса това
Как работят българските фейсбук страници, които продават винтидж, втора употреба и нови селектирани дрехи
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
"Жилетка BCBGeneration размер М/L (състав вискоза) в безупречно състояние, цена 15 лв." Под снимката на дрехата във фейсбук страницата на един от многото магазини за дрехи втора употреба следват поредица от коментари, и то в рамките на 5 минути – дамите буквално се състезават коя първа ще я поръча, като светкавично напише "Аз!" или "За мен!". Често по ирония печелившият се класира заради по-бързата си интернет връзка. След малко администраторите изписват "запазено", а след още 5 минути следва нов търг. За много потребители този начин на пазаруване в т.нар. фейсбук магазини е разнообразие по време на дългия работен ден, за други истинска страст и хоби, а за трети – единственият начин как да намерят по-интересни и разнообразни марки и модели, които не се внасят в България.
Според експерта в областта на дигиталния маркетинг и социалните мрежи и част от екипа на американската компания Office One Superstore International Силвия Сотирова директната продажба в социалните мрежи, особено на модни стоки, най-различни ръчно изработени артикули, дори сладкарски изделия, става все по-възможна, защото "е много по-лесно един предприемчив младеж да направи фен страница, отколкото онлайн магазин". От друга страна, наред със забавлението и разтухата, които търси в социалните мрежи, крайният потребител не отказва да изхарчи някой друг лев за нещо ново и интересно, най-вече ако е нещо, което не може да намери никъде другаде, какъвто е и случаят с тези магазини. Според Силвия в близката година ще наблюдаваме все по-голям ръст на този тип търговия, особено в по-малките градове, където предлагането на модни стоки е ограничено.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
4 коментара
Вярно ли го няма Седжуик шоп в тази подборка? То е като да направиш "най-доброто от ресторантите в София" и да не включиш топ три от "Ресторант на годината"...
http://www.capital.bg/light/lica/2011/08/11/113769 6_dami_kaniat/
За начало е добре.После непременно и собствено цехче за производство на нови облекла.
Мисля, че основната разлика е, че знаеш кой е носил дрехите и малко по-личното отношение към клиента. Освен това мисля, че от разстоянието и заради използването на компютър, дамите са по-спокойни чисто психологически, че пазарят дрехи втора употреба. Има все още някаква стигма, че дрехите втора ръка са за бедни, и мисля, че този формат успява да се справи с тези предрасъдъци. Иначе аз също си пазаря дрехи втора ръка, особено за планината. Даже намерих един текст където говорят точно за това какво може и какво не да се намери в подобен магазин като горни дрехи. http://authorbg.com/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8 /1381-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85%D0%BD%D0%B8-%D0%B4% D1%80%D0%B5%D1%85%D0%B8
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.