Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

11 2 май 2015, 11:22, 41949 прочитания

Визия за света

Уроците по мотивация на пътешественика Хилтън Барбър

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Британецът Майлс Хилтън Барбър е първият незрящ, който се осмелява да направи експедиция до Южния полюс, а биографията му на пътешественик включва изкачване на Килиманджаро и Монблан, скокове с парашут, бягане през пустинята Гоби, пилотиране самолет от Лондон до Сидни, пускане с бобслей, гмуркане в Червено море, участие в маратони и състезания, включително Формула 1.

Използва тези инициативи, за да привлече повече внимание към хората в неговото положение и да набере средства за благотворителност. Най-активната част от живота му започва, след като навършва 50 години - тогава той решава да не живее живот с ограничения и с представата, че е жертва. 



Г-н Хилтън Барбър, вие сте първият незрящ пилот, прелетял разстоянието от Лондон до Сидни, изкачил сте Монблан и имате над 40 скока с парашут. Как го правите? Каква е мотивацията ви?
Мисля, че животът ми се преобърна благодарение на по-големия ми брат – Джофри, който ослепя напълно заради рядка наследствена болест, прескочила много поколения, преди да се появи отново при нас. Тази болест ослепи и мен, и него, когато бяхме на двадесет и няколко години. Тогава започнах да мисля за себе си като за жертва и да вярвам на всичко, което ми казваха хората за слепотата – че е една неизбежна бариера, инвалидност и недостатък и никога няма да постигна нещо важно в живота си. По думите им единствената възможност да го направя беше, ако пак прогледна чрез някакво чудо или медицинска технология.

Когато бях на 50 години, брат ми преплува с яхта от Дърбан, ЮАР до Австралия сам-самичък, абсолютно сляп, без никакви кораби за подкрепление, които да го следват. Самата яхта също построи сам, в задния двор на къщата си – само с опипване. Всички му казваха, че е невъзможно, но той само им отговаряше, че не е, просто още никой не го е правил. Това беше повратният момент, който ме накара да осъзная, че за да бъде човек успешен, не трябва да има самосъзнание на жертва. И не трябва да вярва, че обстоятелствата определят успеха му. Брат ми ме научи, че не това, което ни се случва е от истинско значение, а е нашето отношение и това как ние реагираме на случващото се. Не можем да контролираме какво ни се връхлита, но можем да контролираме реакцията си към него.  



Какво ви помагаше да продължавате напред, когато ви беше трудно и искахте да се откажете?
При мен процесът започна с това, когато осъзнах кой съм. После започнах и да осъзнавам какво мога да постигна, ако не се предавам. Провалът е временно състояние – предаването го превръща в постоянно състояние! Започнах да чета биографии на хора, които са постигнали необичайни цели и препрочитах отново и отново за страховете им, несигурностите в началото на приключенията им. Въпреки различните им животи общото при всички беше, че не се отказваха. Много често хората го правят точно преди да дадат максимума от себе си и един цитат от Т.Т. Елиът подкрепя това ми твърдение: "Само хората, които имат волята да отидат твърде далеч, ще открият докъде се простират възможностите им."



Казвате, че брат ви ви е стимулирал и помогнал да промените начина си на живот, но имаше ли конкретна случка или повод, която ви изтръгна от самосъжалението? 
Да, неговото самостоятелно плаване с яхта до Австралия, което ви описах по-горе – над 7500 километра за 53 дни, включвайки частично повреждане на плавателния му съд и силен вятър, който го издуха към Антарктика в Южния океан – най-дивият и голям океан в света.

Загубил сте зрението си на 21 години. Какво видяхте последно, кои образи помните?
Загубата на зрението ми беше постепенна. Състоянието Retinitis Pigmentosa предизвиква клетките на ретината да умират малко по малко. Все още имам ярки спомени от снимките в книгите за пътешествия, които четях като младеж – например тези от книгата за капитан Скот и злочестата му експедиция до Антарктида. Помня и кадрите на хората, покритите им със сняг бради, екипировката, хоризонтът зад тях. Тогава не знаех, че един ден и аз ще ще стигна до това място. Много дни по-късно, когато прекосявах Антарктида, си припомнях снимките. Помня и тези на Килиманджаро – с облаци около върха, който изглеждаше като донат. Имам и много ярки спомени как изглеждаха съпругата и малките ми деца.
Тя се шегува, че се моли всеки ден да не прогледна отново, за да я помня винаги като млада булка.

Започнали сте приключенията си на 51 години, а какво се случваше с вас между 21 и 51, какви бяха размишленията ви?
Между 21 и 50, докато правех всичко възможно все още да намирам смисъл в живота, не правех нищо особено. Както ви обясних, вече имах самосъзнание на жертва, вярвайки, че обстоятелствата в живота и слепотата ми са и моите ограничения. Когато все още можех да виждам, бях представител на фармацевтична компания и помагах за ръководенето на верига супермаркети в Родезия, сега Зимбабве. След като се преместих да живея в Англия, работех години наред като консултант в Кралския национален институт за незрящи.

Имаше ли моменти, в които се питахте "а защо аз, защо ми се случва на мен"?
Да, през първите години се чудех защо Господ не отвръща на молитвите ми да върне зрението ми, за да мога да водя пълноценен живот. Той им отговори не като върна физическото ми зрение, а вътрешното с ново отношение към живота. Хелън Келър – известната дама, която е едновременно незряща и глухa, казва: "Зрение без визия за света е равно на слепота." Така осъзнах, че и проблемът, и решението за него са вътре в мен. Всички ние имаме два основни компонента в живота си – светът около нас, който не можем да контролираме, и светът в сърцата и умовете ни, над който имаме пълен контрол. Може навън да вали, но ние избираме дали да вали вътре в нас...


Кои бяха най-големите ви трудности по време на пътешествията ви и как се справихте с тях?
Попадал съм в редица потенциално опасни ситуации – силна буря, докато се опитвах да покоря Монблан, после трябваше да изкача скала на Килиманджаро, висока 182
метра, почти паднах в пропаст, случих на екстремно бурно време, докато летях до Австралия, както и на много крайни горещи и студени температури от пустини до Сибир и Антарктида. По време на такива предизвикателства има две много важни правила. Първо, винаги се заобграждайте с качествени хора, на които можете да се доверите, и избягвайте хора, които не уважавате. Нали бихте искали спътниците ви да ви повдигат по време на приключенията ви, а не да ви дърпат назад. Обикновено започваме да приличаме на приятелите си, затова внимавайте с кого сте. Второ, концентрация и внимание. Мисля, че през повечето време, когато съм бил изправен пред предизвикателства, съм бил изцяло фокусиран върху тях. Опитвал съм се винаги да съм наясно с всички опасности и варианти, за да мога да ги избегна и да действам веднага, ако има опасност за живота ми. По време на изключителната горещина в пустинята или зверския студ на Антарктида всички хора страдат, на всички им е трудно, така че е най-добре ситуацията да се приема с чувство за хумор и да се окуражавате един друг.

Работите като корпоративен и мотивационен лектор – на какво учите хората, какви са посланията ви?
Първо бях мотивационен лектор на незрящи, но сега животът ми се преобърна и изнасям лекции в големи компании (към момента над 900 корпорации в 73 държави). Повечето мениджъри и ръководители, с които разговарям, ми споделят, че не са щастливи и балансът между професионалния и личния им живот е лош. Тогава им задавам логичния въпрос защо се изтощават да поддържат живот, с който не са щастливи така или иначе. Няма нужда да са "успешни", каквото и да значи това. По време на лекции винаги първият ми въпрос е "щастливи ли сте, изпитвате ли пълно удовлетворение в личния си живот". Истината е, че ако имате пълноценен и стабилен личен живот, ще ви върви много по-лесно в професионалния, ако не ми вярвате, питайте хора като Тайгър Уудс. Веднъж говорих на едно събитие в Панама и дамата, която след това ни разведе из града, ми сподели, че работела като сестра в болница за неизлечимо болни от рак. Тя винаги питала пациентите дали са постигнали каквото са искали в живота си и 7 от 10 й отговаряли с не. Съжалявали, че не са имали повече време да правят нещата, които обичат. Затова и аз казвам по време на лекциите си – сега е времето да правите това, което обичате.

Как се променя корпоративната култура през последните години?
Най-добрите компании, в които съм бил, имат по-плоска и линейна структура. Преди хората казваха, че не можеш да имаш приятели в работата си, което означаваше, че на работа хората могат да мамят, да не са етични, да печелят на гърба на другите. Това се променя. Всъщност в момента компаниите, които се развиват най-добре и имат най-бърз ръст, са тези, които имат вътрешно фирмена култура на респект и приятелство между служителите, както и към бизнес партньорите и клиентите си.


Ако дефинициите за щастие и успех са различни за всеки човек, кои са все пак общите постулати и истини за работещите?
Те са еднакви за всички служители и мениджъри: уверете се, че водите удовлетворяващ личен живот. Когато идвате на работа, вие представлявате негов продукт – ако той куца или е бъркотия, не може да сте продуктивни и концентрирани на работа.
Трябва да сте физически здрав и във форма – ако не тренирате и не поддържате тялото си, естествено, че и вашата продуктивност ще се намали.
Помнете, че не е важно колко часа прекарвате в офиса, а колко сте продуктивни.
Хранителният режим е много важен – не може да ядете боклуци и да очаквате тялото ви да постига чудеса. Сутрин на работното място яжте храна, която освобождава бавно полезните вещества. Кафето и донатът не са подходящата закуска, бързо ще се уморите и ще се чувствате непродуктивни.
Менталната енергия е важна – ако се стресирате на работното място, трябва да намерите начин и да релаксирате с хобита, упражнения, повече сън.
Тревогите не решават утрешните проблеми, само отнемат от днешното спокойствие.
Не пренасяйте работните проблеми във вкъщи, оставете ги в офиса, не ви плащат да се тревожите 24 часа. 

Може да обобщите каква мисията ви? Какво искате да кажете на хората?
Тя ми е да убедя хората във всички тези неща, които ви казах досега. Искам да им напомня, че един ден животът свършва и е по-добре да си пренаредят приоритетите, за да го изживеят пълноценно, докато все още имат време.

Кое е следващото ви приключение?
Двете най-важни цели в живота ми са да съм добър съпруг и баща. Всичко останало е бонус. Женен съм от 39 години и сега съм двадесет пъти по-силно влюбен в съпругата ми Стефани, отколкото когато се оженихме. Имаме три деца и гледам да съм включен повече в живота им. Когато синът ми беше на 15, се изкачи с мен на Килиманджаро, а на 16 беше моят водач, докато тичахме по време на 11-дневния маратон през пустинята Гоби и Китай. Сега планирам да направим още няколко полета и да продължа с мотивационните лекции. Където мога, взимам съпругата си с мен.

Какви са джаджите, които носите винаги със себе си?
Малък четец на книги с интернет.
 
Накрая искам да споделя житейските си принципи с вас:

Потенциалът ви за успех не се определя от обстоятелствата, а от отношението ви към тях.

Много неща в живота ви не са невъзможни, просто все още не сте ги правили.

Започвайте с мечтите и целите в живота си, а не с ограниченията и днешните ви проблеми.

Изправете се срещу страховете си – те са само фалшиви доказателства, които приличат на истински.

Излезте от кръга – правете нови неща. Постигнете баланс между личния и професионалния живот.

На работа се забавлявайте. Не спирате и да го правите, защото остарявате, а обратното. 

Работете в екип, уверете се, че хората, с които се трудите, имат същите дългосрочни цели и визия като вас.

Взаимоотношенията с останалите са важни във всяка сфера на живота.

Единствените ограничения в живота са тези, които сами си поставяте. 


Майлс беше за първи път в България по покана на EY (Ernst & Young Bulgaria) и говори пред повече от 500 бизнес лидери

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Емисия "Добри новини" 4 Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

27 мар 2020, 6080 прочитания

Направи си сам вкъщи Направи си сам вкъщи

Как да се забавляваме аналогово с децата

20 мар 2020, 5355 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Най-добрата улична храна

Откъси от книгата пътеводител с рецепти от цял свят на Том Паркър Боулс, изд. "Вакон"

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10