С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

28 15 май 2015, 10:33, 59762 прочитания

Близки срещи от градски вид

Разходка из местата, събиращи софиянци през годините навън

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Илюстрация


Среща с приятел или гадже може да си направиш навсякъде – в някое заведение, на съседния ъгъл или дори на покрива на блока. Има обаче места, които през годините се превръщат в нещо повече от чисто географско понятие и събират тълпи от хора, които за нищо на света не биха пропуснали поредната си разходка дотам. Защото тези места носят усещането за общност, за споделени интереси. Там си разбран и приет.

С особена сила това важи за легендарните софийски явки от края на 70-те и 80-те. Тогава границите между тях до известна степен са условни, тъй като компаниите от едно място често преливат и към съседните. Няма как да е иначе, защото всички са в центъра на столицата, а независимо от това каква музика слушат и на коя култура са почитатели, хората там са обединени от липсата на симпатии към тогавашната система и желанието да усетят и да бъдат нещо различно.


Опитахме се да съберем някои най-популярните стари места за срещи, да разберем защо са станали такива и да направим портрет на хората, събирали се по тях. В това пътешествие не сме сами. Водят ни колоритни личности, които са прекарвали голяма част от времето си там и са оставили и своя отпечатък върху местата.

А за да не потъваме прекалено в носталгията, обръщаме поглед и към днешните локации, които не могат да се отърват от тълпи.

 
НЯКОГА
ПОПА
Пространството около паметника на Патриарх Евтимий на ъгъла на едноименния булевард и ул. "Граф Игнатиев"

Роберт се появява на Попа 15-годишен, през 1979 г. За онзи период Васо Манов от тогавашната му компания казва, че на Попа е било "пълен комсомол, защото навсякъде, където се съберат повече от 10 човека, става комсомол". Там се прескачат четири-пет големи компании. Роберт има късмет с неговата, защото освен хипари са и интелигентни, симпатични хора. По това време на Попа са се въртели и повечето известни софийски наркомани – Сиси Графинята, Гизенката, Сашо Чеха.



Хората в компанията на Роберт си купуват алкохол, най-често – много евтини ябълкови и плодови ракии, и ако няма купон някъде в домашна обстановка, се местят в един от двата ресторанта около Попа - "Стадион" (на ъгъла на "Графа" и "Толбухин") или "Троян".
 Гид: Роберт Леви

Живата история на българската хипария. Брадатото и най-често усмихнато лице на субкултурните движения от края на 70-те и 80-те. Освен това – поет, музикант, журналист, режисьор, сценарист. И много сладкодумен събеседник.
Попа явно е продължил много дълго да бъде събирателно място, защото Роберт влиза в казармата, с времето сменя хипарската компания с друга, но срещите там продължават.
По онова време се появяват забраната за употреба на алкохол на публични места. Роберт дори отнася акт за пиене на бира на Попа. "Майтапехме се с милиционера, че ресторантът също е обществено място."

Някъде около 8 декември 1980 г. по телевизията съобщават за убийството на Джон Ленън. Роберт скача от вкъщи (по това време живее в кв. "Люлин") и когато пристига на Попа, там вече е пълно с хора, държащи свещи. Така се появява "Стената на Джон" (на гърба на Нотариата) и традицията за срещи там на 8 декември. Роберт я възражда преди няколко години и винаги се събират поне четири-пет човека от старата хипария.

Илюстрация


Все още се събират и на Джулай, различен от големите, организирани мероприятия и тези на Камен бряг. "Джулая беше едно свободно пространство, не се биехме къде да си сложим палатките", дразни се Леви.

Попа не е единственото софийско място, на което хипарите се събират. "Стената" се намира зад паметника на Съветската армия, до някогашната зоологическа градина. "Минавал съм оттам и съм намирал бележка, закачена с дъвка върху камъка, на която пише, че хората забиват към някой купон."

След уволнението на Роберт от казармата най-неочаквано се оказва, че едни доста по-млади от тях хипари се събират редовно на "Кристал" и мястото става често посещавано между 1987 и 1990 г. Над едноименното заведение тогава живее една легендарна фигура – покойният Краси Ризов. "Беше страшен пич", спомня си Роберт. "От прозорците му се излизаше на покрива на ресторанта. Пием у тях, поглеждаме и ако лапетиите са се събрали, слизаме. Долу се въртяха китари, аз участвах в движението "Поети с китари" и винаги намирах хора, които да пратя там."

Когато в България започват да излизат първите рок албуми и да се организират фестивали, едно място, на което се събират хора с най-различни музикални вкусове, е Синьото кафе, където в момента е метроспирката на стадион "Васил Левски". Там се вихри нелегална търговия с плочи и касети, защото по онова време е много трудно да си намериш музика. Групи пък си търсят музиканти. Може да си вземеш бирата и да забодеш някъде по тревата наоколо. А на отсрещния тротоар покрай реката в една барака има джаги.
На Великден и други празници пък хипарията ходи в църквата "Свети Седмочисленици".

Кравай 1986 - 1988

Кравай 1986 - 1988

Автор: Нели Недева-Воева

Инфографика

Подлез на ЦУМ

Увеличаване

Инфографика

Подлез на ЦУМ

Увеличаване


И до ден днешен обаче Попа остава най-голямата любов на Роберт. "Твърди се, че традицията хората да се събират там води началото си още отпреди 9 септември, когато шествията на студентите за празника на славянската писменост са тръгвали от Университета и са стигали до паметника на Патриарх Евтимий."

Той знае много и за местата за среща извън столицата. От 1981 до 1983 г. живее в Пловдив и там постоянното място на хипарите е Античният театър. Пазач му е големият поет и впоследствие дисидент Петър Манолов, който пише за компанията поемата "Стоте кръпки". "Преди да отидеш там, биеш два тегела по Главната и се занимаваш с "ръсак". Това си беше чиста просия – събираш стотинки за пиене", спомня си Леви. В групата най-много изпъква Боби Брадата, който вече не е между нас.
 
Редовно се ходи и в прочутата по цяла България кръчма "Пловдив", в която стенописите са от най-добрите български художници – Бояджана (син на Златю Бояджиев), Жоро Слона, Йоан Левиев, Димитър Киров. "Имаше мезета, за които можем само да мечтаем, например бомбар. Вътре най-редовно се засичахме хипарията и местната творческа бохема. Странно, но там липсваха типичните квартални пияници, въпреки че кръчмата беше евтина. Сега е разделена на два-три бутика. Собствениците твърдят, че стенописите са скрити зад гипсофазер, но ние не сме убедени дали не са замазани."

Към 1985-1986 г. пловдивчани вече се събират на "Козела" – статуя на козел в парково пространство при едно от тепетата.
От 1985 г. през април хипарията масово се изсипва на джаз-срещата в Сопот. "Имах възможност да сравнявам програмите на различни фестивали и от моя гледна точка този в родното място на Дядо Вазов беше един от най-добрите в Европа. Посрещали сме големи звезди на джаза, там са свирили и най-големите в България, като "Джаз линия", които изпълняваха парчета на композитора Дарин Бърнев, смесващи джаз с лек фолклорен мотив. На соло китарата беше Веселин Койчев, на ударните – Радул Начков, на баса – покойният д-р Дочо Панов, и на кавал – Теодосий Спасов. Към тях се присъединяваше Йълдъз Ибрахимова. В Сопот имаше туристическа спалня. Редовният ни номер беше трима да се жертват и да се регистрират, а после да влязат 300", смее се Роберт. Посещението на джаз срещата е напълно безплатно. Хипарията обикновено седи на пода между първия ред столове и сцената.

Когато не слушат концертите, хората са в кръчмата "Странджата". Именно там през 1986 г. се появява човек от Варна, който казва: "Пичове, във Варна правим един празник – Джулай морнинг. Чакам ви на 30 юни, като дойдете, питайте за кръчма "Звънче", ние ще сме там."

Въпросната кръчма е точно пред кораба "Дръзки" и има много хубава градина. "Пътуваш за Джулая с нощния влак или както аз обикновено правех – на стоп, хапваш едно шкембе на гарата и след това отиваш на "Звънче". Оттам се местим на т.нар. Рок поляна в Морската градина и към 6 вечерта виждаш как една голяма тумба се понася към вълнолома с фара, за да отбележи празника", връща се назад във времето Роберт.

Илюстрация


"КРАВАЙ "
На ъгъла на булевардите "Патриарх Евтимий" и "Фритьоф Нансен"
 
Гидове: Васил и Константин Гюрови
Братята са неделима част от "Кравай" още от самото начало... даже преди него. 

По-малкият, Константин, е едно от лошите деца на култовото пространство, а пънкарският му гребен е винаги готов да го вкара в беля. Музикалният бацил не подминава и него – основава "Абсолютно начинаещи", станала известна като "Групата на малките братя", защото освен него в нея свирят и братът на Димитър Воев – Симеон, и на Кирил Манчев – Румен. В началото на 90-те заминава за Сиатъл, където има музикално студио, през което минават някои от най-известните имена на гръндж вълната. Остава в Щатите 21 години, а след завръщането си възражда "Абсолютно начинаещи", с която свирят и до днес.

За "Кравай" са изписани тонове мастило. Мястото ражда повече легенди и от скандинавската митология. Символ на протеста и опълчването на "неформалните" млади от края на 80-те срещу порядките на късния соц, епицентър на столичната метъл, пънк и ню уейв сцена, пространство, през което задължително трябва да минеш, ако искаш вечерта ти да е интересна или просто удобна изходна точка за безбройни купони, често организирани в апартаментите и таваните на исторически фигури като Големия и Малкия Слейър, Ричката и Ромил.

Като всяка добра история "Кравай" си има и предистория. Тя започва някъде през април 1983 г., когато в "Дупката" зад паметника на НДК спонтанно започват да се събират хора, които слушат как човек с прякор Испанеца свири на китара. За около седмица тълпата нараства от 10 на 500 човека. Милицията обаче разтурва всичко.

Илюстрация


В периода 1983 - 1985 г. популярни места сред бъдещите кравайци са и "Кристал", където ходят предимно музиканти, и кино "Дружба". Стрелбището при стария цирк събира метълите, а Руската църква – пънкарите.

Както вече стана дума, през 1985-1986 г. събиранията на по-различно изглеждащите вече са на "Синьото". По обед там обикновено висят и музиканти, свързани по някакъв начин с близкото радио. Константин се появява на "Синьото" едва 15-годишен, доведен от по-голям приятел. "Есента на 1985 някой каза, че на "Кравай" милицията не гони за дълги коси и якета с нашивки и гърбове на групи и така започнахме да ходим там. Постепенно си стана задължително жив или умрял да си на "Кравай" в 7", спомня си той.

"Кравай" привлича и с по-широкото място с пейки (в градината на НДК), което позволява да се съберат повече хора. През зимата пък те се топлят от време на време в едноименното заведение, едно от малкото наоколо. "Тогава нямаше безброй ресторанти с празни места като сега, помня, че всяка вечер 15 минути преди отварянето на "Стадион" отпред вече имаше опашка", разказва Васил.

Половината от посетителите на новото място са музиканти, останалите са хора, които се интересуват от музика. Първоначално се делят на групички според предпочитания стил. Една от най-колоритните е наричана "Ремонтната бригада", съставена само от метъли. Тогава това е най-популярната музика, но други слушат пънк, трети – ню уейв. Въпреки разликите обаче с годините "Кравай" обединява всички и те стават приятели. "Така всеки научи по нещо от другите, хората се отвориха към различните стилове", смята Васил. Самият той не претендира, че принадлежи към нито един: "Аз така и не знам какво свирехме ние." Но е факт, че на "Кравай" са се сформирали и разтурили много музикални групи.
 
На 16 май ще се състои VI голяма годишна среща на "Кравай". Kravaj Reunion 2015 започва в 19:00 ч.

Момчетата дори всяка събота се събират да играят футбол из София. В единия отбор са само метъли, а другият обединява пънкари и уейфове, както ги наричат тогава. Хората от общността ходят заедно и на море на къмпинг "Веселие", където един от тях, Едо, издига знаме с надпис "Курорт Кравай". Завират се и по пещерите около Карлуково.
Липсата на мобилни телефони по онова време също сплотява колектива. Без тях няма как да се разбереш с много хора да се видите след малко, но знаеш, че ако отидеш на "Кравай", ще ги срещнеш. "Беше като офис, в който вечер се виждахме и обменяхме информация", шегува се Васил.

Според него хората от "Кравай" са формирали най-отявления протест срещу системата, макар и само с облеклото, прическите, обеците и различното си мислене. Пънкарските гребени са сравнително малко, а заради своя Константин се премества да учи в Трета сменна гимназия, защото само там позволяват подобна прическа. Барабанистът Кирил Манчев пък открива, че ако натъркаш силно косата си, тя щръква нагоре на фитили, и мнозина последват примера му. Васил и групите, в които свири, отиват и по-далеч с неудобните текстове на песните си, заради които "Кале" са свалени от сцената на първия Рок фест през 1987 г. Промени са направени и по филма за "Ревю" "Директор на водопад", който е трябвало да се казва "Цветя от края на 80-те", на името на едноименната провокативна песен. "Не чакахме да дойде демокрацията, за да се появим на бял кон и да пеем по митинги. Напротив, след това аз се поотдръпнах, защото вече беше много лесно", казва Васо.

Кравай 1986 - 1988

Кравай 1986 - 1988

Автор: Нели Недева-Воева

Скоро става ясно, че органите на реда не спят и на новата локация. Свалянето на значки и прибирането на млади хора по районните не е рядкост. След един купон, по време на който някой е писал не каквото трябва по оградите, милицията води на "Кравай" домакина, за да посочи кои са били злосторниците, и в резултат повечето присъстващи са прибрани да дават показания. Разбира се, не всички по онова време са били цвете за мирисане – някои са идвали пияни и са гледали да предизвикат сбиване.

Всичко това обаче не може да помрачи настроението на кравайци. Един януари Васо пристига на мястото след сватба на свой приятел. Тъй като е приключила още към 5 следобед, Гюров полягва на една пейка в студа и изкачва да дойдат хората, за да ги почерпи с остатъци от празненството. Константин също е треперил при -10 градуса с бира в ръката.
Постоянното присъствие на "Кравай" променя състава си най-често когато дойде време 18-годишните младежи да постъпят в родната казарма. Но Васил и много други са му намерили колая – записват се на работа в "Кремиковци" и отървават престоя под пагон.

След 10 ноември много от редовните посетители на мястото заминават на Запад. Васил също прекарва известно време в Германия: "Там по едно време се бяхме събрали над 20 човека от "Кравай"". И до ден днешен обаче останалите в София продължават да се виждат, а на 16 май предстои поредното годишно събиране на някогашните приятели. Мястото е ясно – "Кравай". "Той беше истинска школа и сега мога да кажа, че се отрази благоприятно на всички, които минаха оттам", завършва музикантът.
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Army of K-Lovers 1 Army of K-Lovers

След като покори света, корейската поп музика печели все повече фенове и в България

29 ное 2019, 8496 прочитания

Единство, творчество, касичка Единство, творчество, касичка

Кампаниите за групово финансиране намират все по-голям успех при креативните проекти в България

4 окт 2019, 3537 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Не се сърди, човече

През годините на комунизма само една лоша дума от устата на полски театрален критик е в състояние да свали от сцената цяло представление. Какво се променило днес, когато полският театър празнува своята 250-годишнина

Още от Капитал
LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10