Не се сърди, човече
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не се сърди, човече

Не се сърди, човече

През годините на комунизма само една лоша дума от устата на полски театрален критик е в състояние да свали от сцената цяло представление. Какво се променило днес, когато полският театър празнува своята 250-годишнина

4957 прочитания

© Arobal


Не е лесно да бъдеш критик. Попитайте Мичико Какутани, водещата литературна критичка на The New York Times, която само с няколко изречения може да превърне неизвестна книга в бестселър или да извади чувство за отмъщение и в най-миролюбивите писатели. Критичката, която е тема на разговор дори и в "Сексът и градът" – рецензията й е положителна - не може да разчита на одобрение дори и да е по-пестелива откъм остри думи спрямо писателите. Американският писател Джонатан Франзен например въпреки положителната рецензия на Какутани я нарече в своя си лек и директен стил на писане "най-глупавият човек в Ню Йорк". 

Критиците са наясно с правилата на играта и отдавна са престанали да очакват публично признание за работата си. От рецензия на рецензия те успяват да изградят защитна стена, зад която продължават да изследват избраната от тях област. За Майк Урбаняк изследователското поле е съвременният полски театър, който е в състояние да го убие, в буквалния смисъл на думата. 33-годишният Майк прекарва много от дните си, пътувайки от град на град, редувайки влакове и театрални салони, което кара не един лекар да го помоли да намали темпото. Почивката обаче ще трябва да почака, не и сега, когато цяла Полша празнува 250-годишнина на полския театър.

Вече пет години той работи като професионален театрален критик и журналист в сферата на културата във водещия полски всекидневник "Газета Виборча" и уважаваното му съботно приложение за жени "Високи токчета", в което, противно на заглавието, се говори за всичко, но не и за високи токчета. Когато не е зает с интервюта и рецензии, Майк организира популярни срещи с полски театрали, отворени за широката публика, и поддържа собствен блог. За театър, разбира се. Освен това той е и радиоводещ - предаването му "Господин Култура" е важна честота за много млади поляци, избрали да се занимават с култура или поне да слушат за нея.

Заради директния му стил повечето театрални режисьори и актьори не го харесват и често се стига до лични нападки вместо професионален отговор по същество. "Един от най-пресните ми спомени с лични нападки срещу мен беше изказването на актрисата Йоана Шчепковска – тя прехвърли фокуса от работата ми върху сексуалната ми ориентация."

"Истината е, че един добър критик трябва да е дебелокож, независим, но преди всичко да пише увлекателно"

Верен на стила си, Майк има забавен коментар. "Какъв е най-бързият начин да се свържеш с полски театрал? Потърси го на Grindr (мобилно приложение за гей запознанства). Но това не означава, че има лоби или че съм пристрастен." Според него проблемът с възприемането на критиката в Полша е, че дебатът никога не протича рационално и по същество – "обикновено хората реагират спонтанно и емоционално". Това важи особено за актьорите.

Една от скорошните случки идва от социалните мрежи. "Писах ревю за една много добра пиеса на Витолд Гомбрович – "Ивона, принцесата на Бургундия" (Iwona, księżniczka Burgunda), поставена от Агниежка Глинска в Народния театър във Варшава. В началото на рецензията написах, че репертоарът на Народния театър "dupy nie urywa", буквално преведено - не "къса задници", израз, който всъщност означава, че не е интересен и много рядко ентусиазира зрителите. Веднага след тази критика Кристина Янда – една от най-влиятелните полякини, актриса и директор на частния театър Polonia, написа във фейсбук страницата си, където има над 120 000 фенове, че езикът ми не е на журналист и критик, а на хулиган. Такъв спор се разрази, че си получих петте минути слава и, разбира се, много ми хареса."  

"Хората вече не могат да разберат текстовете за изкуство. Не знаят как да ги четат, така че да ги разберат. Не разбират що е то ирония", казва критикът Мачей Новак.

С богатата си биография на бивш директор на театър, театрален критик, журналист и още веднъж критик, само че този път кулинарен, в това число и в журито на полския Top Chef, Новак е определено открояваща се фигура, не само заради внушителния си ръст. Еднакво популярен сред "фудита" и сериозни почитатели на театъра, Новак е известен с пиперливия си език и в кухнята, и на сцената. "Критика като тази на Янда добре показва за какво говоря. Всички говорим така. И ето сега, ражда се идеята, че езикът на сцената, печатното слово, езикът на критиката трябва да е на по-високо ниво. Много ви моля, това са пълни глупости!"

Майк, макар и с оспорен професионализъм от самата Кристина Янда, си има правила в структурата на текста, към които се придържа. "Разделям текста на три части: обща информация за постановката, актьорите и режисьорите, сюжето и накрая моята критика."

Преди да се превърне в професионален критик, с което днес си изкарва прехраната, Майк е блогър. "Започнах с блог за театър и култура и постепенно си събрах редовна и вярна публика. Но мисля, че нито интернет, нито блоговете влошават критиката."

Според Майк Урбаняк непрофесионалните критици, автори на любителски блогове, разнообразяват пейзажа и обогатяват разговора за театъра. "Театралната критика има дълга история в Полша и критиците, особено между двете войни (1918 - 1939), са били авторитети с истинско влияние, а по време на комунизма от тях вече и буквално са зависели човешки животи. Сега критиците не искат да пуснат монопола над мнението и затова постоянно издигат въпроса за професионализма и непрофесионализма на блогърите. Истината е, че един добър критик трябва да е дебелокож, независим, но преди всичко да пише увлекателно."

Каква е позицията на театралните критици днес? Според Майк една от причините авторитетът на критиците да намалява в съвременна Полша е, че печатните издания са все по-малко, а тези, които продължават да обръщат внимание на театралното изкуство, го сбиват в няколкостотин знака. "Истинско майсторство е да събирам рецензиите си на все по-малкото място, което ми отделят за театрална критика." Другият пряк ефект от намалените страници и намалените бюджети на медиите е, че един професионален критик вече не може да се изхранва само с това. "Аз самият трябва да работя и като журналист, следователно се запознавам с актьорите и режисьорите, а критиците едно време са си пишели, без да имат пряка връзка с когото и да било. Случва ми се да пиша и унищожителни отрицателни критики за мои приятели. Сърдят ми се две седмици, но после им минава."

По-чувствителни от актьорите са театралните режисьори, които, както показва опитът на критиците, могат да се сърдят и с години. Част от наказанието включва неотправена покана за постановка, но за всичко си има решение, казва Майк Урбаняк: "Просто си купувам билет." 

Не е лесно да бъдеш критик. Попитайте Мичико Какутани, водещата литературна критичка на The New York Times, която само с няколко изречения може да превърне неизвестна книга в бестселър или да извади чувство за отмъщение и в най-миролюбивите писатели. Критичката, която е тема на разговор дори и в "Сексът и градът" – рецензията й е положителна - не може да разчита на одобрение дори и да е по-пестелива откъм остри думи спрямо писателите. Американският писател Джонатан Франзен например въпреки положителната рецензия на Какутани я нарече в своя си лек и директен стил на писане "най-глупавият човек в Ню Йорк". 

Критиците са наясно с правилата на играта и отдавна са престанали да очакват публично признание за работата си. От рецензия на рецензия те успяват да изградят защитна стена, зад която продължават да изследват избраната от тях област. За Майк Урбаняк изследователското поле е съвременният полски театър, който е в състояние да го убие, в буквалния смисъл на думата. 33-годишният Майк прекарва много от дните си, пътувайки от град на град, редувайки влакове и театрални салони, което кара не един лекар да го помоли да намали темпото. Почивката обаче ще трябва да почака, не и сега, когато цяла Полша празнува 250-годишнина на полския театър.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK