Изглежда, най-новият вид критика е телевизионната. За броени години нещата се разраснаха от два блога плюс форума на Бъфистите* до тв критик във всяко уважаващо се печатно и онлайн издание плюс "Пулицър" тази година за Мери Макнамара от LA Times. Тв критиката все още е открито поле, в смисъл че формите и похватите й са неустановени или изключително гъвкави. Всеки критик може да си огради една площ и с кремък, мотика или редосеялка да се заеме да я обработва.
Това предизвикателство и възможност да се пробва кое пасва и как работи е причината да си сменям боята от кино- в тв критик. Предимството е, че за разлика от киното, което стагнира, сериалите се множат и бухват във всякакви форми. Недостатъкът е, че си хванат на кривото хоро от стари и нови медии, които като залитащи и залутани гиганти търсят работещ бизнес модел. Както разбирате, телевизионната, както и всеки друг вид, критика е веещо се парцалче в оръфания край на шарената им дреха.
Тук се опитах да опиша три етапа от моята предварителната работа. Не смятам, че работата ми е да казвам на хората какво да харесват и какво не. Нито какво аз харесвам или не. Крайната ми цел е да направя това, което хората са гледали или ще гледат, по-интересно или интересно по повече начини. Методът ми е просто изчакване и вслушване в свои и чужди реакции.
за семейните хора е почивният ден след уикенда. Тогава струпвам най-леката част от работата ми – гледане. Когато започвам нов сериал, разделям гледането на порции – сутрин, следобед и вечер. Когато е нещо, което вече следя, го оставям само да си намери часа и формата – дали на внимателни глътки като следобеден чай или тъпчене с цели сезони.
Бюро справки
Transparent е сериал, който от месеци ми подскача в периферното зрение. Взе награди "Златен глобус" и AFI и освен това е на едно от първите пет места в почти всеки списък с най-добрите сериали** на 2014 г. Дори Емили Нусбаум от The NewYorker, която по принцип не прави списъци, обяви, че статистически Transparent е 27.5 пъти по-добър от сериала "Фарго". Разбира се, точно това ме убеди, защото Емили Нусбаум е любимата ми тв критичка и думата й е закон. Само че един гъвкав и надуваем като "Хуба Буба" закон. Затова проверявам за всеки случай и Какво гледа Алън*** - според него това е най-добрият дебют за 2014.
Вторник
е ден за филтър. Прецеждам впечатления от гледаното и се държа като човек с кепче, който дебне нещо да прелети или изплува.
Разум и чувства
Вчерашните три епизода от Transparent ме оставиха с неприятно чувство. "Чувството" е важно. То не е показателно дали един сериал е добър или лош, защото е релативно като присвиване в стомаха, за което не сме сигурни дали е смътна тревога или мазна закуска. Но чувството е гориво – то дава емоционален заряд, който задейства артикулирането на изречения, а също така ги прави по-увлекателни. Както когато не сте успели да изразите яда и възмущението си в момента и после правилните и въздействащи думи идват със закъснение. Критиците се възползват именно от това закъснение.
Освен неприятно чувство след трите епизода от Transparent не ми се искаше да продължа да гледам. Сериалът за мен не генерира тяга или по-скоро имаше нещо, което, вместо да притегля, отблъсква.
По принцип пристрастяването - да искаш да гледаш още и още - е най-привлекателната отличителна черта на сериалите. Изкушавам се да я обявя за задължителна, но не е, защото най-добрият сериал според мен – "Семейство Сопрано" – не прибягва до пристрастяване и вместо да те зарибява, с всеки епизод ти дава толкова удовлетворителен материал, че стига за месец.Общо взето, Transparent очевидно е добре направен сериал, който не ми харесва. Но това заключение би ми свършило работа, ако бях примерно бюти блогър.
Сряда
е ден за паника. От една страна, е натискът на крайния срок, от друга – свлачището на факта, че въобще не знам откъде да подхвана Transparent.
Trans и Drag
Мис Фейм е един от най-красивите мъже, които съм виждала! Клик, клик, клик.
И така попадам на нещо, което е като лепкава мрежа за погледа - отблъскващо привлекателно, превръщащо изкривяване - 23 снимки от серията Half Drag на Лиланд Бобе. Половин лице мъж, половин – драг. Ако закриете с ръка половината, изглеждат като напълно различни същества, слепени само чрез капризна прищявка, нещо като кентаври или грифони. Хрумва ми, че възприемам това по-скоро като тревожно, отколкото като красиво. Разбирам донякъде това да искаш да бъдеш друг – друг пол примерно, но се ужасявам от нужната деформираща трансформация.
А, зън – за да скрие мъжките си вежди, мис Фейм ги залепва с лепило, така че приличат на препарирана гъсеница.
А, двоен зън – ето откъде е гадното чувство спрямо сериала Transparent****. Но може би гъсеница стрелка метаморфоза стрелка пеперуда не е някакъв код за индивидуална перверзия. Възможно е да е нещо като психичен модел, който се задейства през пубертета и ни държи през целия активен живот, карайки ни да мечтаем за магическото превръщане, за пълна промяна. Гримиране, преобличания, балове, сватби – явно момичетата имат много повече възможности да го изживеят. На момчетата им остава да си представят, че са супер мадами или супер герои.
На този етап мога да обява част от предварителната работа за завършена. Или по-скоро започната – както когато си подскочил и набрал инерция за коремно. Тепърва са нужни сила, контрол и баланс, но вече има устрем.
* Buffistas е сайт, където се пренасочват феновете на "Бъфи, убийцата на вампири", след като твърде дълго са задръствали форумите на Salon.com. От Buffistas пък израства TV Tropes – уникална енциклопедия на тв похвати, прийоми, клишета и трикове, с към 50 000 страници съдържание и над 3.4 милиона линкове между тях ** Наградите "Златен глобус" за телевизия не са особено показателни за качество или новаторство. Те са показателни по-скоро кое в момента в ЛА е престижно да се харесва, а също и кои звезди ще разкрасят и разнообразят церемонията.*** Алън Сепинуол е ветеран на телевизионната критика, създател на една от формите й – епизоден преразказ с разсъждения и автор на книга за сериалите от настоящия "Златен век" на телевизията The Revolution Was Televised
**** Transparent значи прозрачен, но също е игра на думи с транс (като в транссексуален) и родител - parent. В главната роля на родител, който решава да смени пола си, е Джефри Тамбор.
Изглежда, най-новият вид критика е телевизионната. За броени години нещата се разраснаха от два блога плюс форума на Бъфистите* до тв критик във всяко уважаващо се печатно и онлайн издание плюс "Пулицър" тази година за Мери Макнамара от LA Times. Тв критиката все още е открито поле, в смисъл че формите и похватите й са неустановени или изключително гъвкави. Всеки критик може да си огради една площ и с кремък, мотика или редосеялка да се заеме да я обработва.
Това предизвикателство и възможност да се пробва кое пасва и как работи е причината да си сменям боята от кино- в тв критик. Предимството е, че за разлика от киното, което стагнира, сериалите се множат и бухват във всякакви форми. Недостатъкът е, че си хванат на кривото хоро от стари и нови медии, които като залитащи и залутани гиганти търсят работещ бизнес модел. Както разбирате, телевизионната, както и всеки друг вид, критика е веещо се парцалче в оръфания край на шарената им дреха.
1 коментар