С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

6 22 май 2015, 15:17, 7299 прочитания

Протестна нота

Екатерина Дочева, последният оцелял музикален критик, за чудовищната комерсиализация на всичко и за независимостта като черта от характера

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Критиката не е наука, ни казва Ролан Барт. Критиката се занимава със смисъла, продължава той, а науката го произвежда. Пренасям тази дефиниция в областта на музиката, където критиката се намира между художественото произведение и прочита. Самата критика също е прочит – на художествено произведение (новонаписано) или на смисъла и художественото равнище на изпълнителския прочит на класиката, в най-общ смисъл на думата.

Проблемите на критиката в България, както и проблемите във всички други области на културата (и не само на културата) съдържат в себе си специфичния български принос. Самите въпроси, които тематизират разговора във вестник "Капитал", могат да бъдат поставени само в България. Никъде другаде! В други общества въпроси за целесъобразността от съществуването на критика или за загиване на критиката не са актуални.

Защо тук са?


Критикът не е съдия, дейността му има за цел най-вече да завърши художествения процес
Това, което се получи от българския вариант на либерализация на пазара, доведе до чудовищна комерсиализация на всичко. Думата "чудовищна" тук е добре приложима поради факта, че капиталът попадна в ръцете на една прослойка от обществото, за която крехката сфера на културата, в която попада и културната рефлексия, сиреч критиката, не бе от значение и не носеше бързи пари, когато се запълваха т.нар. пазарни ниши. А те трябваше да се заемат колкото се може по-бързо и изцяло. За целта трябваше да се привлече максимално количество потребители, консуматори, които да купуват продукта. Когато нещо се изчислява само в количество, то не може да включва по-елитни сфери, сфери, в които се включва малцинствена част от това, което се нарича общество. Една от тези сфери е културният продукт на интелектуалния и на художествения елит, сиреч реалния елит на едно общество. За да се задържи вниманието на обществото върху тази сфера, винаги се изисква решителност от страна на собственика за задължителния процент загуба на консуматори/клиенти. Тази решителност българският собственик на медии – печатни и електронни – не иска да притежава. Той иска преди всичко повече печалба. Именно това е причината, поради която 95 процента от частните медии отказват да отделят място и време за културния живот на страната и най-вече за рефлексии върху този живот, т.е. за критика.

Повсеместното свиване на тази територия естествено доведе до съкращаване на територията за критика. Рекламата, която носи пари, бързо зае свободното място. И не само тя. 

Защо загина критиката, питате вие. Не е загинала изцяло, все още "прошавва", но нещата са вече под критическия минимум. В областта на музиката, където аз работя, се извършиха доста неразумности, за да не използвам по-силни думи: още в края на 1990 г. Съюзът на българските композитори закри списание "Българска музика". Това списание бе единствената възможност за относително точна хронология на музикалния живот в столицата и в страната. Защото имаше обем от 100 страници, който позволяваше да се отразява почти всичко от музикалния живот в България, както и критика на нова българска музика, както и (особено в последните си перестроечни години) много качествена информация за музикалния живот по света. Оттогава, за 25 години, единствената постоянна територия за наблюдатели в различните изкуства – театър, кино, музика и  литература, без прекъсване, без отказване, с цената на страшно много лишения през годините и без каквито и да било метаморфози на критическото остана вестник "Култура". Но към вестника ще се върна малко по-късно.

Сега тук е моментът в нашия разговор да припомня, че свиването на критическите пространства доведе и до отказването на много способни критици от това да пишат. Има и още една горчива причина: в много случаи в нашето тясно колегиално общество критическата рефлексия водеше до различни видове неудобства за този, който я произвежда – служебни, човешки, кариерни и др. Зависимостите станаха много, за мнозина се стигна до въпрос дали ще имат работа или не. Това, разбира се, не стимулира критическото мислене.
 
Работата на музикалния критик изисква непрестанност в четене, слушане на музика, гледане на партитури и писане. И в информираност за това какво става по света
В България поради манталитетна специфика музикалният критик винаги е имал по-особено място в гилдията. Имам впечатлението, че театралите и кинаджиите гледат по-професионално и грамотно на професията на критика. Ако в театъра и в киното все пак критикът е "допускан" в комисии, като член на жури в различни конкурси, фестивали, с артисти и режисьори и т.н., то музикантът не предпочита в състава на подобни формати да има критик. Избягва да прави подобни "грешки". Да не говорим пък музиколог, какъвто всъщност е критикът, да оглави някаква музикална институция. 
 
Има още няколко вида примитивни реакции: когато критикът си върши работата, "ощетеният" от преценката му предпочита да си мисли и да разправя, че критикът е некомпетентен, щом не е в състояние да оцени високо изкуството му. За съжаление тази болест е много разпространена, най-вече поради погрешното разсъждение за критика само като за човек, който раздава оценки със знак плюс или знак минус. Критикът не е съдия, дейността му има за цел най-вече да завърши художествения процес – подготовка, реализация, рефлексия. Така процесът е завършен и артефактът е в нормална културна среда. Мнението на професионалния слушател в никакъв случай не е последна инстанция, но винаги съм мислела, че то може да е от полза – както на композитора или на изпълнителя, така и на потенциалния слушател, който е пропуснал концерта, но може да се информира за него през рецензията.

Професионална кондиция, равнище и независимост на критика – това са все точки от кодекса на този занаят. Професионалната кондиция се преследва цял живот. Равнище на изказ и на израз се удържа трудно всеки път и не винаги. Постига се според личните способности и възможности. И според проблематиката в поредния "обект". Независимостта по-скоро е черта от характера. И за нея мога да говоря под условие, но за сравнително почтеното й удържане имам и шанса, че мои най-близки не правят музикална кариера в България. Иначе не знам как биха стояли нещата. Преминала съм възрастта, в която човек иска да изглежда героичен в собствените си очи.



Работата на критика изисква непрестанност в четене, слушане на музика, гледане на партитури и писане. И в информираност за това какво става по света. За младия човек тя днес е непосилна. Поради неблагоприятната промяна на контекста и увеличаване на неудобствата в чисто професионален план. Което е парадокс. Например никой у нас (тук ще кажа освен мен) не е писал, че в София няма нотна книжарница за чужда нотна литература и книги за музика. Книжарницата на Съюза на българските композитори е само за български издания. Имаше такава книжарница на ул. "Раковски", но тя бе сред първите жертви на българския пазар. Аргументът: много ще са скъпи изданията. Колкото и да е мощна интернет информацията, там могат да се разглеждат ограничен брой партитури. А книгите се поръчват, да, но как да поръчаш, като не знаеш какво има вътре.  

Поради тази и още доста причини много малко млади хора се заемат с писане на критически текстове. Средата не им дава импулси, не е благоприятна. Самият труд се заплаща много ниско, така че какво да ги накара да работят в свободното си време. Което ми дава повод да помисля, че тази професия след време наистина ще отмре. У нас. Никъде другаде, пак ще кажа, този проблем не стои.

Аз пиша само във вестник "Култура". Преди 1990 г. пишех и в други издания. И във всекидневници. Но там имаше професионален редактор в областта на културата – човек, завършил някое от висшите учебни заведения по изкуствата. И с него разговаряш на един език. После тези длъжности си отидоха заедно с територията за култура. И стана направо опасно да си дадеш текста там. Един път го направих и много се опарих. По-страшно от самонадеяното невежество няма. За съжаление невежите у нас се размножават удивително, страшно бързо и съответно критериите си отиват.

Във в. "Култура" най-напред средата отговаря на името на вестника. Там работят ценни, знаещи, смислени хора и тази среда не може с нищо да се замени. Тя май е единствена в някаква степен. Била съм на доста други места, все сред хора, претендиращи да се занимават с култура. Имам богати впечатления и опит, който често бе горчив, но е много ценен. Мога да сравня. "Култура" е "стара класа", както вие сполучливо го назовахте, "старо злато", ще кажа аз. Въпреки че не залитам по благородния метал. Използвам само популярната метафора. И цяло чудо е, че вестникът живее вече 25 години в пазарната среда – това не е само късмет, това е проява на силен характер, съсредоточил се най-вече в главния му редактор Копринка Червенкова. И в уважението, което личността й буди сред околните. Но има, разбира се, още нещо много важно: високият интелектуален капацитет на състава, както и професионализмът му гарантират високата проблематика във вестника и са необходимата бариера пред случайните или поръчаните, или просто слабите текстове. И затова вестникът държи равнище. И, смея да кажа, е авторитет.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

Вещи в повече 5 Вещи в повече

Няколко проверени идеи за това как да се освободим от непотребните вещи в дома си по човечен и щадящ околната среда начин

2 ное 2018, 37705 прочитания

Принтирано небето, принтирано морето Принтирано небето, принтирано морето

3D отпечатани дрехи, шоколад, биомимикрия, протези – какви възможности дава все по-достъпната технология тук и сега

25 окт 2018, 20857 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Критикувай ми овца

Загива ли професионалната критика и какво от това

Съдът на ЕС: Платеният отпуск не може да се губи автоматично

Работникът не може да бъде лишен от отпуск само защото не го е поискал за годината, за която се полага

Защо се задавя германският мотор

Германия трябва да използва момента да се подготви за пренастройване на икономиката си сега, докато растежът още е солиден и демографската криза не се усеща силно

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

Ния от 9 до 5

Петата самостоятелна изложба на създателката на Water Tower Art Fest Ния Пушкарова е арт експеримент с отворено студио

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Арест за мениджъра на Rеnаult-Nіѕѕаn, чуждите инвестиции изненадващо пораснаха, "Мекалит" ще си партнира с китайската VEM

Емисия

DAILY @7AM // 20.11.2018 Прочетете