Критикувай ми овца

Проблема не е в изчезването на критиката, а на нуждата от нея!

В общество, което властват "бащиците" които дават, вместо лидери които да не се страхуват от трудните решения;

Авторитетите не понасят критика. Тя ги кара да се чувстват уязвими, вместо да им помага да се усъвършенстват, като не се самозабравят...

А къде е отговорността на Капитал и Дневник?
Като едни от малкото наистина качествени вестници в България е срамно и безотговорно, да нямате дори и по една страница за култура, която да заслужи името си! Това, което предлагате е в най-добрия случай реклама на предстоящи събития или често безобидни интервюта с авторите. Дискусиите за изкуството, ако изобщо има такива, се провеждат в специaлизирани издания и форуми в интернет, не са част от това, което вие смятате, че има значение за обществото. Иначе интересен и алармиращ разговор...

[quote#1:"b.manchev"]В общество, което властват "бащиците" които дават, вместо лидери които да не се страхуват от трудните решения;

Авторитетите не понасят критика. Тя ги кара да се чувстват уязвими, вместо да им помага да се усъвършенстват, като не се самозабравят...[/quote]

винаги и навсякъде е така..........
който уважава чуждото мнение няма нужда от собствено

"авторитетите" за това са авторитети-за да дават правилните дефиниции ;)

авторитетите са като чукча....не читает...чукча Пишет

комуто не харесва - да Предефинира приказката "новите дрехи на краля"

кой смее да каже : "Кралят е гол" ???

искаш ли истината - попитай Дете или някой - обявен за Луд

Вярвам, че се случва това, което многокултурният живот в България повелява. Вече е пълно с бездарници, а за какво му е на един бездарник критика, бе уважаеми дами и господа? Бездарниците на всичкото отгоре са най-трудолюбиви, най-продуктивни, най-последователни и най-много се засягат на тема критика (ако е критака де, а някаква претенциозна лигоч). А като си последователен в нещо, окото свиква, слушателят свиква, читателят свиква, и тъй нататък, и ако си достатъчно голям и търпелив подлец, можеш да приласкаеш всеки с времето. Ама вие сами си избрахте да го живеете това, не? Включително Капитал Лайт, който е наемал куцо и сакато да пише за театър, литература, музика, прочие, а сега организира културни дискусии. Защо така? Нямаше ли други теми за броя? Нещо по-позитивничко, нещо по-повърхностничко, нещо, което не изисква интелектуално усилие и отстояване във времето? Посветете един брой на лицемерието. Сигурен съм, че ще ви се получи блестящо.

Имам друго мнение за Желев, макар да не го познавам. Твърдя, че не става за скаут (въпреки че аз по принцип си говорех), но не се съмнявам, че има други качества, които не трябват да се подценяват. На мен ми изглежда добър човек и голям ентусиаст, на който трябва да му падне някоя по-тежичка книга на главата, за да излезе от унеса си. Нямам нищо против, че е надхвърлил тиража на Гранта - това е романтично дори. Направо се записа в историята с този си жест. Браво. Щедро, романтично и... подривно. Харесва ми. Особено като знам какви са бившите му работодатели... А и си падам по историите като неговата, вдъхновяващото е. Мръзнал човекът години наред на една сергия, за да продава книги, доколкото знам.

Що се отнася до преескпонирането: Един писател прави това, което мисли, че е добре за него. Само че една медия трябва да прави това, което е добро за едно общество, за една култура. В този смисъл, ролята на медиите в България е фатална - те инициират комуницикацията, те са медиаторът, те са тези, които желаят да покажат някого и да не покажат друг. И не любопитството убива, а липсата на любопитство убива в случая. Те просто не четат. Обзалагам се, че постоянно мъкнат вкъщи книги, които въобще не отварят. В началото по-лесно им е било да въртят едни и същи автори, отколкото да си направят труда да откриват нови. В един момент вече е станало прекалено късно - погледът е закърнял, дори да вижда, не открива. Това обяснение не е толкова интересно, но - уви! - едно от най-често срещаните и неприятни обяснения си е чистият мързел.