Критикувай ми овца
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Критикувай ми овца

"Критиката трябва да е знаеща, ерудирана, да нарича нещата с правилните имена."

Критикувай ми овца

Загива ли професионалната критика и какво от това

Светослав Тодоров
14885 прочитания

"Критиката трябва да е знаеща, ерудирана, да нарича нещата с правилните имена."

© Shutterstock


Янко Терзиев

Пише за кино (и то как!) в "Капитал Light" от самото създаване на списанието. 

По думите на филмовия критик и режисьор Борислав Колев (човекът, поканил Янко да работят заедно в предвестника на Light - приложението за култура и изкуство "Капител"), "Янко Терзиев е от малцината смислени хора, останали в най-безсмисленото нещо на света – заниманието с филмова критика в България днес. А в доброто писане за кино – там вече е абсолютен самотник. Автор с ясни послания и стил. Дълбок познавач на филмовата история и модерните процеси. Чужд на нелепата суета и угодническото клакьорство. Верен на своите естетически принципи. И на чистата любов към киното".

Източници:

IMDB.com

Empire

Variety 

The New Yorker

The Guardian

Time

rogerebert.com

moviecitynews.com

"История на киното" т. 1 и 2, Тодор Андрейков

"Най-голямата заплаха за свободата е отсъствието на критиката". Казва го нигерийският Нобелов лауреат Уоле Шоинка.

В България професионалните критици са изчезващ вид. В някои изкуства професионалната критика се крепи само на няколко имена, а цели културни сфери остават непокрити от образовано, независимо и авторитетно мнение.

Защо загива критиката, какви са проблемите, какъв трябва да бъде истинският критик, какво ни очаква в дигиталните времена на демократизиране на мнението?

За да потърсим отговорите на тези въпроси, поканихме на разговор (модериран от Светослав Тодоров) няколко личности, свързани с темата.

Какво е вашето определение за критика? На какви принципи трябва да отговаря тя?

Янко Терзиев: Ако се вгледаме в етимологията, "критис" от гръцки, има три тълкувания – отделяне, борба, посочване.

Майя Виткова: Аз го свързвам с анализ и оттам нататък за мен идват изброените определения. Има различни видове критика, които са съответно повече или по-малко фокусирани върху тези три неща, но анализационната част е това, което ме вълнува най-много.

Янко Терзиев: А за да анализираш нещо, първо трябва да го отделиш от цялото.

Адриана Андреева: Мога да говоря най-вече в контекста на дизайна. Там е много важно конкретна идея да е налице. Да има нещо съществуващо, което да бъде анализирано. Критиката трябва да взима предвид както негативните, така и позитивните страни и да реши в каква посока може да отведе един проект.

 

Светлозар Желев: Важността на критиката в литературата е повече по отношение на третото определение, което даде Янко – посочване. В морето от изданията е изключително трудно читателят да открои важните събития, качествените заглавия в областите, които го интересуват. Ролята на критика е много важна, тъй като той насочва светлина към определено издание. За съжаление в България професията носи негативна конотация – асоциира се с хейта и само негативното писане, а когато то е положително, се смята, че става въпрос за платена рецензия. Все едно истинската критика трябва да бъде по същество отрицателна, което е едно ужасно изместване от смисъла. Някогашната другарска критика от социализма все още е в главите на хората. От много години литературната критика се осъществява на много малко места, мястото за книги във вестниците е с големината на обяви с едно-две изречения директно от пресинформацията. Реална оперативна критика има изключително малко, не говорим за повече от десет имена. Като те са низвергнати от масата, тъй като пишат в елитарни издания тип "Култура", както и по-рядко на места като "Капитал Light", "Дневник", Sofia Live. 

 Райна Гаврилова: От позицията на културен потребител за мен критиката е два основни вида. Първата е тази, която иска да ме насочи към най-доброто. Да ми каже "Погледни тук!". Другата не винаги ни е важна, но е ценна, защото поставя определеното произведение в по-широк контекст. Всички тук сме читатели и знаем колко е силно желанието, след като прочетеш нещо, да разговаряш, да съпоставиш това, което си разбрал, с това, което си чул преди това – това важи за всички изкуства. Важно е да има човек, който знае повече от теб и да ти обясни защо една архитектурна сграда превъзхожда всичко около нея.

Мария Василева: Трудно ми е да дам определение, тъй като критиката днес няма нищо общо с критиката вчера. Критиката вчера беше по-съсредоточена в анализа, в качествения контрол, тя се вторачваше както в самото произведение, така и в личността на пишещия. Идеята от времето на Оскар Уайлд, че критикът е също творец, е безвъзвратно отминала. Сега ролята му e не толкова да анализира, а да постави творбата в по-широка карта, в контекст – социален, политически, философски. Във визуалните изкуства това е свързано с трансформацията на музеите от храмове на изкуството към места за образование и дори забавление, в което няма нищо лошо. За мен е важно един критик да може да постави произведението на фона на живота, който живеем. Тясно специализираният анализ не може да ми даде тази гледна точка.

Майя Виткова Режисьор, сценарист и продуцент на "Виктория" (2014), първата българска пълнометражна продукция на най-големия световен фестивал за независимо кино Sundance. Филмът взе няколко престижни награди, провокира предимно позитивни отзиви и отбеляза десетки международни фестивални участия, включително в Карлови Вари. "Виктория" не беше селектиран от НФЦ като българското предложение за номинация за чуждоезичен "Оскар", което породи остри дискусии за ценностите на киноиндустрията в България, включително в англоезични издания. Автор на няколко късометражни продукции и написаната в съавторство с брат си Емил Витков книга "Седем разказа за грях и смърт". Изпълнителен продуцент на "Източни пиеси" от Камен Калев. Източници:

The Hollywood ReporterIndieWire (плюс блог)Screen InternationalScreen DailyVarietyCineuropaThe Wall Street JournalThe Guardian"Капитал"

Това означава ли, че за да бъде актуална, критиката трябва да се приближи към кураторската дейност? 

Мария Василева: В нашата сфера кураторството измести почти напълно критиката, което не съм сигурна дали е за добро. Те са посочващите хора, но не винаги посочват пълноценното и най-доброто. Но това изместване е факт. Мисля, че в областта на визуалните изкуства най-силно изпитваме липсата на адекватна критика. Виждам, че все пак тя съществува под някаква форма в киното, литературата, театъра, но при нас тя тотално умря.

По-глобално погледнато и според опита на всеки от вас, кои са причините това да се случи? Защо има недоверие към критиката?

Янко Терзиев: Според мен глобалният въпрос е дали тя е въобще важна за социума. Мисля, че вървим към време, в което ще има много гласове, много критика, но малко критици. Ние сме на изчезване, в Червената книга, също като печатната журналистика. Дълбоко скептичен съм към бъдещето на критика като авторитетна фигура. Той просто ще бъде по-експертен глас в морето от гласове, единственият начин е да имаш платформа, която да те извиси достатъчно високо. Въпросът вече е как се продаваш, а не какво пишеш.

Райна Гаврилова: Аз съм едновременно съгласна и несъгласна с това. Откакто всеки има достъп до медии и възможност дори да произвежда гражданска журналистика, настъпи негласно разбиране, че всички мнения са еднакво важни. Заемам радикално противоположна позиция, колкото и недемократично да изглежда. Професионализмът е съчетание на образование и самостоятелни натрупвания и това дава статута на критика. Той е жизнено необходима фигура за утвърждаването на стандартите въпреки обидните квалификации и представата, че освен твореца друг не трябва да се изказва.

Светлозар Желев: Напълно съм съгласен. Промяната на позициите и как всичко зависи от съблазняването на аудиторията е валидно и при самите автори – например писателите днес няма как да са само писатели, трябва да имат и други умения, да се позиционират на пазара. Но това, което забелязвам, е, че тук за разлика от други страни актът на творчеството се смята за нещо толкова божествено, че никой, редактор или още по-малко критик, няма правото да го оспори. Това е изключителен проблем в литературните среди. Съществува пълно непризнаване на авторитета. Считам, че това е основната причина в моята област да няма силна оперативна критика, тъй като представителите й са буквално залети с помия. Авторите много често фундаментално не разбират положението, в което са обсъждани, и възможността да бъдат непризнавани. Както веднъж каза Александър Секулов – литературната сфера се дели на литературни сепарета на писатели, критици, издатели и всеки кръг работи за себе си и приятелите си. В тази среда няма как да има авторитетна критика, каквато има в издания като The New York Times, The Guardian. Поне в литературата трябва да се върнем към представата на Оскар Уайлд за критика като творец.

Адриана Андреева

Едната половина от "Студио Комплект", което съществува, за да продуцира и показва интересните тенденции в дизайна, изкуството и архитектурата чрез публикации, изложби и събития. Журналист по образование, част от екипа на някогашното списание "Едно" и бивш програмен директор на One Design Week.

Източници:

Deyan Sudjic/ Director Design Museum, London

Alice Rawsthorn / writes for Frieze and International NY Times

Domus

It'S Nice That

The Gentlewoman

Apartamento

Майя Виткова: Аз имам друга гледна точка. По принцип не чета критика, преди да съм изгледала филма или изконсумирала продукта, и имам следния проблем. Примерно по отношение на литература аз чета за един писател в България и въпреки че съм консуматор на неговите произведения, изведнъж ми става досадно. Преекспонирането ме настройва негативно.

А по отношение на киното има трима души, които пишат критика, останалите пишат за своите приятели. Веднъж зададох въпрос към един от тях: "Защо пишеш позитивна рецензия, след като в личен разговор ми каза, че не харесваш филма." Той ми отговори, че не може да си обиди приятелите. Това е абсурдно. Във Almost Famous на Камерън Кроу сп. Rolling Stone изпращат 15-годишно момче да направи репортаж. И където и да отиде, той е врагът за музикантите. И донякъде така трябва да бъде – да не възприемаш отсрещната страна като приятел, да стоиш отстрани, за да можеш да дадеш реална оценка. А това, което според мен е страхотен проблем, е, че хората, които пишат в киното, литературата и театъра, не познават архетипи. Напоследък се акцентира върху това колко успешно е румънското кино, но никой не се замисля върху какви архетипи стъпва румънската литература и как тя дава опорна точка.

Честно казано, ако българската критика спре да съществува, никой няма да страда. Харесват ми самосъздадените критици, които привличат внимание с комбинативни анализи. Блоговете са страхотна платформа за това.

Мария Василева: В никакъв случай не трябва да защитаваме критиците твърде много, тъй като самите те не уважават професията си и нейната независимост. Често се навлиза в много сложни взаимоотношения с играчите в съответното поле, което няма как да не се отрази на дейността им. Това носи нейната нечистоплътност. Трябва да подчертаем и ролята на медиите в това. Медиите не уважават, не виждат, не познават този жанр. Не познавам критик на заплата в България. Образованието също не помага на процеса. В Художествената академия се учи един семестър рецензиране, а от други места, откъдето биха могли да дойдат подобни хора, например от културологията, историята на изкуството е откъслечно застъпена. Около мен има млади хора, много искат да пишат, но няма как да оцелеят с това. Невъзможна борба е.

Адриана Андреева: От гледна точка на дизайна до неотдавна той не беше предмет на разговор. Получава се така, че говоренето за него и критиката за него са едно и също. Рядко се стига до анализ, тъй като е нещо ново за публиката и за нас говоренето на тези теми и проблеми е много важно. В контекста на международните критици за дизайн – това са хора, които дълбаят години наред, а дизайн-критика е нещо, което вече започва да се изучава в по-големите университети в областта. Критиката в сферата на дизайна е необходима, тъй като около нас има голямо визуално замърсяване и е важно да се говори за добрите практики. Публиката не е длъжна да знае тези теми, ние сме хората, които трябва да ги запознаем с тях.

Мария Василева

Изкуствовед, главен уредник на Софийската градска художествена галерия и един от основателите на Института за съвременно изкуство - София. Благодарение на работата й като куратор сме свидетели и чести посетители на едни от най-интересните и важни изложби в България. 

Публикува книги за модерно и съвременно изкуство, както и множество рецензии и статии.

Източници:

Artforum

Art in America

Frieze

Flash art

Wallpaper

N.paradoxa

Parkett

Art review

Financial Times

The New York Times

The Guardian

блогове - e-flux journal, Daily Serving, Contemporay Art Daily, ArtDiary.org,artforum.com, oncurating.org

Eкатерина  Дьогот

Boris Groys

Jerry Saltz

Райна Гаврилова: И вероятно това запознаване протича през доста апокрифни сайтове, които трябва да издирваш. Някак си все още имам нужда от убеждаване, че блоговете могат да заместят истинската критика.

Янко Терзиев: Аз съм твърдо убеден, че са неравностойни и неравноценни. Всеки блог отразява капацитета на автора си. Това, което е извън неговата кръвна група, не съществува. Той се занимава практически само със себе си, а един професионален критик трябва да е толерантен към разнообразието. Мисля, че блоговете са осъдени все повече да разказват за авторите си, а не за това, което се случва отвън тях.

Майя Виткова: Но това се случва в не по-малка степен и в критиката и прави много лошо впечатление. За мен има и друг момент. Ще се върна в V клас, когато един страхотен учител по литература ми обясни, че за да може някой да направи рецензия, винаги трябва на първо място да посочи добрите страни. Не да галиш някого с перо, но да допуснеш, че във всичко има някакъв процент качество, нещо позитивно, което да изведеш напред. За съжаление все повече текстове се превръщат в хейтърски излияния под малко по-интелектуална форма.

Мария Василева: За мен въпросът не е до формата, а до средата, в която се случва всичко. В нашата сфера по едно време се появи анонимен блог, наречен "Нищо лично", който беше активен между 2009 и 2010 г. И до днес не се знае кой е авторът му, а да останеш анонимен в тази толкова тясна среда е голямо постижение. Това беше най-добрата критика за изобразително изкуство – много професионално написана и освободена от всякаква тежест.

Райна Гаврилова: …Което показва, че репутацията не се гради на личност, а на текстовете. Вярваме на критиците, когато сме прочели нещо от тях и дори да не сме съгласни. В големите издания например често стоят просто инициали, но знаеш, че зад тях се крият конкретни лица, които си разбрал, че пишат стойностно. Примерно аз не съм се запознавала досега с Янко Терзиев, но го познавам от работата му – отбелязвам го като скрит комплимент.

Светлозар Желев: Всъщност голяма част от първите литературни блогове в началото бяха почти анонимни – "Книголандия", "Аз чета", "Книжен Жор"... Просто млади хора, които споделяха какво харесват. Някои от тях, като например "Книголандия", се превърнаха в институция, следван е от 12 хиляди души във Facebook, които вярват на преценката на Христо Блажев. Но на цената на манифактурно съдържание – там има по 250-280 ревюта годишно, публикува се рецензия всеки ден. Блоговете се превръщат в огромна сила, има над 50 активни за литература и стават все повече. Но като че ли след няколко години ще имаме нужда от критици на критиците – стават толкова много.

Светлозар Желев

Едно от най-разпознаваемите лица в българския издателски бранш. Директор е на създадения в края на миналата година Национален център за книгата към НДК. Преподавател в Софийския университет и бивш директор в издателствата "Сиела" и "Колибри". Споделя любимите си книги и впечатления от сферата в блога "Литературен гид". Съосновател е на читателския клуб Spirt&Spirit. Инициатор на различни литературни събития и проекти (последно издаването на нови български автори на хърватски език).

Източници:

"Култура"

"Литературен вестник"

Марин Бодаков

книжарници, най-вече "Сиела" в подлеза на Ректората

В такъв случай какво прави критиката критика?

Светлозар Желев: Обективно и независимо да се разглежда едно произведение, но настоящата критика ми се струва 100%  субективна. Донякъде самите читатели искат да видят как авторът пише с емоция вместо сух анализ. Бъдещето е на субективизма, но този, който е носен от определена медия. Защото публиката усеща, че не само той, цялата медия стои зад мнението. А за съжаление българските медии от много време са се отказали от критиката.

Райна Гаврилова: Ревюто преди всичко представя определената творба пред хората, които се интересуват. "Това се е случило, обърнете внимание." И след като го направи, добрият представящ ще намери начин с едно изречение да каже дали това си заслужава. Къде се случва именно тази критика?

Янко Терзиев: Тя също така трябва да е съобразена с читателя, аудиторията на съответното издание. Класовите вглеждания, интерпретацията, аргументите трябва да са на третото дъно. На по-горните слоеве трябва да направиш така, че да е интересно. Аз винаги се старая в тези 3000 знака, които имам, да събудя нещо по-дълбоко и специално. Трябва да има някаква чистота, да не е сложно, да има конкретика, но без да е лесно, без да поставя детайлите под общ знаменател.

Светлозар Желев: И да не легитимира масовата култура навсякъде. Примерно книгите на Августин Господинов и Емил Конрад са представяни като литературни събития, а това е изключително вредно: това са успехи в друг контекст. Не всичко, което е корици и страници, е литература. Интересно явление е една Facebook група, наречена "Какво четеш", където членуват хиляди души и всеки ден има стотици публикации с мнения. Това за аудиторията замества критиката, а според проучванията 70% от купените книги са вследствие на приятелски препоръки. В издателствата, в които съм работил, винаги гледаме рейтинга на книгата на места като Good Reads и Amazon – не че критикът трябва да се интересува от това.

Трябва да разберем как трябва да направим критиката интересна, тъй като младите нямат никакъв ентусиазъм за нея. Да разберем от какво те се интересуват, без да масовизираме, но и без да елитаризираме. Критиката трябва да е знаеща, ерудирана, да нарича нещата с правилните имена.

Адриана Андреева: В дизайна критика не съществува, ако трябва да съм честна. А му е необходима, за да обособи мястото си. Има нужда от хора, които информират навременно и са в час с всичко, което се случва в нашето общество, във визуалната среда, в която живеем. На фона на това пренасищане с информация аз например бих искала да имам един критик, на когото вярвам, чийто вкус да следя. 

Райна Гаврилова

Бивш изпълнителен директор на института "Отворено общество" и на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа. Историк по образование, преподавател в катедра "Културология" на Софийския университет. Определя себе си като културен потребител. Един от личните й проекти е сайтът http://myopinion.bg/ - пространство, в което и други културни потребители да могат да споделят цивилизовано техните "честни, умни и по възможност интересни мнения" за книги, концерти, пиеси.

Източници:

The New York Times, особено рубриката By The Book

Brain Pickings

The New Yorker

"Въпреки"

"Култура"

"Литературен вестник"

"Капитал Light"

блогът на Гергана Пирозова

Майя Виткова: Аз също се доверявам само на определени автори и издания. В моята област това са The Hollywood Reporter, Screen International, IndieWire и те много ми помагат да добия ориентация в какви посоки поема съвременното кино. Но пълно доверяване е трудно. Например един от най-големите критици в САЩ, Кенет Тюрън от Los Angeles Times, e писал безумни и много тенденциозни неща.

Янко Терзиев: Трябва да е ясно, че критиката е отвъд "харесвам" и "не харесвам". Мисля, че литературната критика има един дълбок грях – по време на социализма тя беше партийна бухалка. Много хора бяха унищожени заради нея. От срам старите критици се оттеглиха и се получи един вакуум. И стигаме до ситуации, в които писателят Деян Енев да изрови роман като "Калуня-Каля" и 20 години по-късно да я направи актуално заглавие. Синът ми, който е на 18 години, я определи като разтърсваща, героите му се присънват. Деян Енев свърши работата на цяло поколение критици с това издание.

Майя Виткова: Спомням си, когато бях на 13 години и посещавах киноуниверситета на Тодор Андрейков в "Одеон". Това формира голяма част от вкуса ми. Начина, по който този човек обсъждаше филмите и знаеше за авторите… безценно! Критикът трябва да е някакъв идеален човек: много добре информиран,начетен, интелигентен...
Янко Терзиев: И да има Facebook профил! 

Да си представим, че тук съществува перфектният критик - ерудиран, с широк поглед, добронамерен, знае мястото си. Пише негативно ревю за масово харесвана постановка и оттогава нататък е в черния списък на съответния театър (реален случай), не харесва определен нов филм и става черна овца за разпространителите и екипа. Как този човек може да запази нивото си?

Райна Гаврилова: Това е голям проблем, тъй като търсенето на сметка е много често срещано. Това е съсипващо. В България често масовата реакция към критиката е, че става въпрос за лична критика. И на свой ред авторите започват да критикуват критика лично. По принцип в желателните качества на критика много високо бих поставила добронамереността. Той преди всичко трябва да обича това, с което се занимава.

Светлозар Желев: Със сигурност тези фактори влияят критиката да е малко и няма достатъчна изява, за да практикуват изкуството си. Освен всички качества, които Майя изброи, бих искал да добавя и талант. Ако не пишеш добре, няма как да се получи добре. Така че самите критици трябва да бъдат писатели.

 

Янко Терзиев: Един добър пример за ролята на критика е "София филм фест". Основната фигура зад него е Стефан Китанов, който в началото беше кинокритик. Със сигурност покрай дейността си с фестивала той е направил повече за киното, отколкото ако беше писал хиляди рецензии. Така че човек може да повлиява по различни начини, критиката има много неизследван инструментариум – качественото интервю е забравен жанр.

Адриана Андреева: Мисля, че критикът трябва да умее да вдига нивото, но така, че да могат хората да го усетят. Не е важното дали една книга е продала двеста хиляди бройки, а дали е адекватното в момента на фона на всичко останало. Това е чувствителност, която лека-полека се насажда и няма да стане от днес за утре.

Янко Терзиев

Пише за кино (и то как!) в "Капитал Light" от самото създаване на списанието. 

По думите на филмовия критик и режисьор Борислав Колев (човекът, поканил Янко да работят заедно в предвестника на Light - приложението за култура и изкуство "Капител"), "Янко Терзиев е от малцината смислени хора, останали в най-безсмисленото нещо на света – заниманието с филмова критика в България днес. А в доброто писане за кино – там вече е абсолютен самотник. Автор с ясни послания и стил. Дълбок познавач на филмовата история и модерните процеси. Чужд на нелепата суета и угодническото клакьорство. Верен на своите естетически принципи. И на чистата любов към киното".

Източници:

IMDB.com

Empire

Variety 

The New Yorker

The Guardian

Time

rogerebert.com

moviecitynews.com

"История на киното" т. 1 и 2, Тодор Андрейков

"Най-голямата заплаха за свободата е отсъствието на критиката". Казва го нигерийският Нобелов лауреат Уоле Шоинка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

40 коментара
  • 1
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Проблема не е в изчезването на критиката, а на нуждата от нея!

    В общество, което властват "бащиците" които дават, вместо лидери които да не се страхуват от трудните решения;

    Авторитетите не понасят критика. Тя ги кара да се чувстват уязвими, вместо да им помага да се усъвършенстват, като не се самозабравят...

  • 2
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Много ми липсва критиката. Чета само рекламни представяния на театрални постановки, филми, книги и не им вярвам, но се чувствам изгубена в света на изкуството. Още повече, че нямам време да гледам или чета неща, които не са стойностни, което само по себе си също може да бъде интересно, стига човек да разполага с вечността.

  • 3
    adrianaczer avatar :-|
    adrianaczer

    А къде е отговорността на Капитал и Дневник?
    Като едни от малкото наистина качествени вестници в България е срамно и безотговорно, да нямате дори и по една страница за култура, която да заслужи името си! Това, което предлагате е в най-добрия случай реклама на предстоящи събития или често безобидни интервюта с авторите. Дискусиите за изкуството, ако изобщо има такива, се провеждат в специaлизирани издания и форуми в интернет, не са част от това, което вие смятате, че има значение за обществото. Иначе интересен и алармиращ разговор...

  • 4
    ayay avatar :-|
    Шшшт

    Много са неравностойни тези събеседници. Българският език на някои от тях е, как да кажа, недостатъчен за нещата, които се мъчат да кажат. И с толкова гласове става какофонично и повторително.

    Също мисля, че Капитал и Дневник имат вина за лошата обстановка с професионалната критика. Да, Марина Караконова и Бойко Пенчев са блестящи критици и пишат за Лайт (но Пенчев - безумно рядко, не бива така). Янко Терзиев прави чудесни рецензии за кино. По едно време шеметната Калина Гарелова пишеше за партфюми и беше безумно удоволствие да се чете... И все пак тези имена стоят някак си изолирано, спорадично, не са като прочутата "първа тетрадка" на Култура, където всяка седмица ЗАДЪЛЖИТЕЛНО излизат рецензии за театър, кино, книга, телевизия, музика, изобразително изкуство... Огромна е нуждата от още едно, поне едно издание с ПОСТОЯННА стратегия в представянето на култура, с разпознаваеми имена, които човек да може да следи и на които да вярва.

  • 5
    ambrazurchik avatar :-P
    Амбразурчик

    [quote#1:"b.manchev"]В общество, което властват "бащиците" които дават, вместо лидери които да не се страхуват от трудните решения;

    Авторитетите не понасят критика. Тя ги кара да се чувстват уязвими, вместо да им помага да се усъвършенстват, като не се самозабравят...[/quote]

    винаги и навсякъде е така..........
    който уважава чуждото мнение няма нужда от собствено

    "авторитетите" за това са авторитети-за да дават правилните дефиниции ;)

    авторитетите са като чукча....не читает...чукча Пишет

    комуто не харесва - да Предефинира приказката "новите дрехи на краля"

    кой смее да каже : "Кралят е гол" ???

    искаш ли истината - попитай Дете или някой - обявен за Луд

  • 6
    bbm20365235 avatar :-|
    Окото на бурята

    Вярвам, че се случва това, което многокултурният живот в България повелява. Вече е пълно с бездарници, а за какво му е на един бездарник критика, бе уважаеми дами и господа? Бездарниците на всичкото отгоре са най-трудолюбиви, най-продуктивни, най-последователни и най-много се засягат на тема критика (ако е критака де, а някаква претенциозна лигоч). А като си последователен в нещо, окото свиква, слушателят свиква, читателят свиква, и тъй нататък, и ако си достатъчно голям и търпелив подлец, можеш да приласкаеш всеки с времето. Ама вие сами си избрахте да го живеете това, не? Включително Капитал Лайт, който е наемал куцо и сакато да пише за театър, литература, музика, прочие, а сега организира културни дискусии. Защо така? Нямаше ли други теми за броя? Нещо по-позитивничко, нещо по-повърхностничко, нещо, което не изисква интелектуално усилие и отстояване във времето? Посветете един брой на лицемерието. Сигурен съм, че ще ви се получи блестящо.

  • 7
    bbm20365235 avatar :-|
    Окото на бурята

    "В издателствата, в които съм работил, винаги гледаме рейтинга на книгата на места като Good Reads и Amazon – не че критикът трябва да се интересува от това."

    И ето, говорите за критика, а разчитате на сrowdsourcing! Това е пълно безумие!

    "Не че критикът трябва да се интересува от това" - ха-ха!

    Критикът се предполага, че знае повече от един средностатически читател, на който вие разчитате, уважеми, за да ви ориентира какво да четете и как да си приоритизирате безумните издателски политики.

    Въз основа само на едно такова изказване, може да се предположи кой как мисли и дали е способен да разпознае едно наистина ново естетическо явление. Казвам ви, ако някйде има автор като Селин, вие никога няма да го разпознаете, защото всички сте обикновено бачкатори, колкото и да се опитвате да не изглеждате така.

  • Додо

    [quote#7:"Окото на бурята"] Казвам ви, ако някйде има автор като Селин, вие никога няма да го разпознаете, защото всички сте обикновено бачкатори, колкото и да се опитвате да не изглеждате така.[/quote]

    Това ми харесва и само заради това си позволявам да пиша тук, макар и да съм решил след като направиха платен Капитал, да огранича писането си на коментари.
    Не само Селин ще пропуснат българските издатели, тук ще пропуснат и Кафка, и Музил, и Джойс.

    И сте избрали Желев да говори за литературна критика?!!!
    Човекът, който бе изгонен от няколко издателства, който не може да прецени колко да е тиражът на първата Гранта в пъти, в много пъти...., ще обяснява кое и как е. И който, ако го извикаш преди на интервю, ако го питаш за хубавите книги ,които излизат в България, до една са все на издателството, за което работи...
    И ще ми обяснява за фейсбук групи и за блогъри.
    Как може някой дори да си фантазира, че блогър ще напише отрицателно мнение за някаква книга!! Нали веднага ще му спрат безплатните книги от същото това издателството. Блогърите не пишат литературна критика, те просто са намерили начин да не си купуват книги....

    Добра инициатива е този разговор, но моля ви се, нека да има следващият път истински лит. критик.

    И съм съгласен , че Преекспонирането настройва негативно. Наистина, това с Георги Господинов вече започва много сериозно да писва на всички. Браво на Майя Виткова за позицията. Макар и неназован директно, все пак е назован!!!

  • 9
    bbm20365235 avatar :-|
    Окото на бурята

    Имам друго мнение за Желев, макар да не го познавам. Твърдя, че не става за скаут (въпреки че аз по принцип си говорех), но не се съмнявам, че има други качества, които не трябват да се подценяват. На мен ми изглежда добър човек и голям ентусиаст, на който трябва да му падне някоя по-тежичка книга на главата, за да излезе от унеса си. Нямам нищо против, че е надхвърлил тиража на Гранта - това е романтично дори. Направо се записа в историята с този си жест. Браво. Щедро, романтично и... подривно. Харесва ми. Особено като знам какви са бившите му работодатели... А и си падам по историите като неговата, вдъхновяващото е. Мръзнал човекът години наред на една сергия, за да продава книги, доколкото знам.

  • 10
    bbm20365235 avatar :-|
    Окото на бурята

    Що се отнася до преескпонирането: Един писател прави това, което мисли, че е добре за него. Само че една медия трябва да прави това, което е добро за едно общество, за една култура. В този смисъл, ролята на медиите в България е фатална - те инициират комуницикацията, те са медиаторът, те са тези, които желаят да покажат някого и да не покажат друг. И не любопитството убива, а липсата на любопитство убива в случая. Те просто не четат. Обзалагам се, че постоянно мъкнат вкъщи книги, които въобще не отварят. В началото по-лесно им е било да въртят едни и същи автори, отколкото да си направят труда да откриват нови. В един момент вече е станало прекалено късно - погледът е закърнял, дори да вижда, не открива. Това обяснение не е толкова интересно, но - уви! - едно от най-често срещаните и неприятни обяснения си е чистият мързел.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.