Букварно погледнато

"Българският буквар. 200 години в първи клас" документира цели епохи чрез проследяване на илюстрациите и съдържанието в букварите от 1824 г. до наши дни

Антон Стайков и Свобода Цекова    ©  Мариета Ценова

Годината е 1885, кмет на столицата на новоосвободена България е Иван Славейков, братът на Пенчо Славейков. Модерно е кметовете да съставят буквари. В неговия буквар четем: "Бати е бит", "Димо еде бой". Оказва се, че тези изречения, с които децата се учат да пишат и четат, са често срещани примери в българските буквари от края на 19-и и началото на 20-и век. Няколко десетилетия по-късно в друго издание откриваме малка илюстрация на учител с пръчка, който налага момче. Следва военно време и повечето изречения от упражненията по граматика описват глад и сирачета. В периода на комунизма пропагандните лозунги са навсякъде. Но въпреки обществените катаклизми и непонятните за нас моди в педагогическите методи, за които свидетелстват букварите, там винаги присъстват неизменните теми за дома, мама, тате и животните.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове