Wear Sunscreen

Wear Sunscreen, или "Съвет, който също като младостта най-вероятно ще бъде пропилян", e популярно есе от колумнистката на "Чикаго трибюн" Мери Скмич, публикувано във вестника на 1 юни 1997 г. Оттогава "Ползвайте слънцезащита" се превръща в популярна референция, но авторството му погрешно се пришива на Кърт Вонегът - уж реч, произнесена от писателя пред завършващи студенти в MIT.

Понеже сме в сезона на баловете, а в България не съществува т.нар. commencement speech (практиката известни личности да държат мотивационни речи пред завършващите училище), решихме да поканим хора с различен социален и професионален профил, които да споделят нещо лично, за размисъл и вдъхновение.
 
Искахме да избягаме от патоса и нравоучителния тон, затова разтеглихме  максимално жанровите рамки.

Резултатът е лексикон, който ще пазим и препрочитаме често: 



В редките моменти, в които правя равносметка на годините, изминали от края на гимназията, успявам да преброя нещата, които съм научила за живота, на пръстите на едната си ръка (и малко отгоре). И не съм сигурна, че искам някой да ми ги беше казал тогава.
 
Моралът. През 90-те ни се налагаше да се сблъскваме с обтекаемостта на морала и фалшиви оправдания за никога неслучващия се преход, хиперинфлацията, мутрите, бедността и страха, който цареше навсякъде. Оправданията преминаха в твърдения, а през 2015 г. сме на същото място, от което започнахме. Няма различни видове морал. Няма контраморал, свръхморал, постморал, а всяко жонглиране с категориите "добро" и "зло" е просто опит да се фалшифицира истината.
 
Истината. Както разбрахме, освен много видове морал може да има и много видове истина. За нещастие на генераторите на истина по поръчка на клиента светът днес е много по-отворен, свързан и видим. 
 
Идолите. Кърт Кобейн, Виктор Цой и Митко Воев бяха идолите на моето поколение. И тримата си отидоха твърде рано. До този момент за всяко поколение се раждаше човек като Морисън, Ленън, Стръмър или Кобейн, но с края на историята (по Фукуяма) явно дойде и изчерпването на плодородната почва за бунт. Трябваше сами да се превърнем в корективи за себе си и не всеки успя. 
 
Приятелите. Почти всичките ми приятели от гимназията заминаха на няколко вълни в чужбина, а новите, които се появиха, също започнаха да изчезват на вълни. След това се появиха нови. Поука няма, навсякъде и във всяко време се намират хора, с които да започнеш отначало.
 
Работата. Понякога работим не това, което наистина обичаме, което може би е един от проблемите на моето поколение. Учихме неща, за които вярвахме, че ще ни измъкнат от кризата, започнахме работа на места, за които вярвахме, че са трамплин за по-добър живот, а другото оставаше на заден план. Понякога завоят от този път е задължителен.
 
Животът. Когато поставиш нещата в перспектива, разбираш, че моментните кризи нямат никакво значение.
 
Магдалина Генова, 39 г., блогър,  https://nervousshark.wordpress.com/






Необяснимото не е нито за пренебрегване, нито за преклонение.
 

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Шатоньоф дьо Пап е магическо място за вино. Древно, папско, разюздано, противоречиво, необяснимо, за мен – любимо. Явно любимо и за извънземните, които през 50-те години на XX век тормозят Европа с често прелитащи над нея "чинии" или "пури". Особено над Шатоньоф дьо Пап, където цари обща паника, че краят е близо. Градският съвет също е силно угрижен, но не за жителите, а за безценните си лозя, и за тази цел издава следния декрет:

"Чл. 1. Прелитането, кацането и излитането на въздухоплавателни машини, наричани "летящи чинии или пури", от каквато и да е националност е строго забранено на територията на Шатоньоф дьо Пап.
Чл. 2. Всяка въздухоплавателна машина - "летяща чиния или пура" – която въпреки това кацне на територията на общината, ще бъде арестувана незабавно."

И до днес декретът не е отменен и виси в кметството на Шатоньоф дьо Пап – доказателство за практичната френска душа, която е в състояние да прави едни от най-мистичните вина на света и успоредно с това без колебание да прилага светски закони.

Редно е да се отбележи, че до днес не е забелязана летяща чиния на територията на Шатоньоф дьо Пап.

Яна Петкова, 43 г., дегустатор и винен журналист
 

• 1
• 2
• Следваща страница » "Съучастници"