Wear Sunscreen
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Wear Sunscreen

Wear Sunscreen

Понеже сме в сезона на баловете, а в България не съществува практиката известни личности да държат мотивационни речи пред завършващите училище, поканихме хора с различен социален и професионален профил, които да споделят нещо лично - за размисъл и вдъхновение

14010 прочитания

Wear Sunscreen, или "Съвет, който също като младостта най-вероятно ще бъде пропилян", e популярно есе от колумнистката на "Чикаго трибюн" Мери Скмич, публикувано във вестника на 1 юни 1997 г. Оттогава "Ползвайте слънцезащита" се превръща в популярна референция, но авторството му погрешно се пришива на Кърт Вонегът - уж реч, произнесена от писателя пред завършващи студенти в MIT.

Понеже сме в сезона на баловете, а в България не съществува т.нар. commencement speech (практиката известни личности да държат мотивационни речи пред завършващите училище), решихме да поканим хора с различен социален и професионален профил, които да споделят нещо лично, за размисъл и вдъхновение.

Искахме да избягаме от патоса и нравоучителния тон, затова разтеглихме  максимално жанровите рамки.

Резултатът е лексикон, който ще пазим и препрочитаме често: 

В редките моменти, в които правя равносметка на годините, изминали от края на гимназията, успявам да преброя нещата, които съм научила за живота, на пръстите на едната си ръка (и малко отгоре). И не съм сигурна, че искам някой да ми ги беше казал тогава.

Моралът. През 90-те ни се налагаше да се сблъскваме с обтекаемостта на морала и фалшиви оправдания за никога неслучващия се преход, хиперинфлацията, мутрите, бедността и страха, който цареше навсякъде. Оправданията преминаха в твърдения, а през 2015 г. сме на същото място, от което започнахме. Няма различни видове морал. Няма контраморал, свръхморал, постморал, а всяко жонглиране с категориите "добро" и "зло" е просто опит да се фалшифицира истината.

Истината. Както разбрахме, освен много видове морал може да има и много видове истина. За нещастие на генераторите на истина по поръчка на клиента светът днес е много по-отворен, свързан и видим. 

Идолите. Кърт Кобейн, Виктор Цой и Митко Воев бяха идолите на моето поколение. И тримата си отидоха твърде рано. До този момент за всяко поколение се раждаше човек като Морисън, Ленън, Стръмър или Кобейн, но с края на историята (по Фукуяма) явно дойде и изчерпването на плодородната почва за бунт. Трябваше сами да се превърнем в корективи за себе си и не всеки успя. 

Приятелите. Почти всичките ми приятели от гимназията заминаха на няколко вълни в чужбина, а новите, които се появиха, също започнаха да изчезват на вълни. След това се появиха нови. Поука няма, навсякъде и във всяко време се намират хора, с които да започнеш отначало.

Работата. Понякога работим не това, което наистина обичаме, което може би е един от проблемите на моето поколение. Учихме неща, за които вярвахме, че ще ни измъкнат от кризата, започнахме работа на места, за които вярвахме, че са трамплин за по-добър живот, а другото оставаше на заден план. Понякога завоят от този път е задължителен.

Животът. Когато поставиш нещата в перспектива, разбираш, че моментните кризи нямат никакво значение.

Магдалина Генова, 39 г., блогър,  https://nervousshark.wordpress.com/

Въпросът за любимото ми вино съпровожда всяко запознанство или интервю с мен. Обикновено дипломатичният отговор е: "Всички, зависи от ситуацията." Открих обаче, че през годините се обръщам към една и съща изба: Bonny Doon Vineyard от Калифорния. Вината й носят този дух на свобода, бунтарство, новаторство и истинност, който за мен е възможен само в САЩ. Флагманът на избата е виното Le Cigar Volant.

Необяснимото не е нито за пренебрегване, нито за преклонение.

Шатоньоф дьо Пап е магическо място за вино. Древно, папско, разюздано, противоречиво, необяснимо, за мен – любимо. Явно любимо и за извънземните, които през 50-те години на XX век тормозят Европа с често прелитащи над нея "чинии" или "пури". Особено над Шатоньоф дьо Пап, където цари обща паника, че краят е близо. Градският съвет също е силно угрижен, но не за жителите, а за безценните си лозя, и за тази цел издава следния декрет:

"Чл. 1. Прелитането, кацането и излитането на въздухоплавателни машини, наричани "летящи чинии или пури", от каквато и да е националност е строго забранено на територията на Шатоньоф дьо Пап.

Чл. 2. Всяка въздухоплавателна машина - "летяща чиния или пура" – която въпреки това кацне на територията на общината, ще бъде арестувана незабавно."

И до днес декретът не е отменен и виси в кметството на Шатоньоф дьо Пап – доказателство за практичната френска душа, която е в състояние да прави едни от най-мистичните вина на света и успоредно с това без колебание да прилага светски закони.

Редно е да се отбележи, че до днес не е забелязана летяща чиния на територията на Шатоньоф дьо Пап.

Яна Петкова, 43 г., дегустатор и винен журналист

Don't give up. Keep on climbing - това не е просто надпис, който посреща запъхтяните гости на нашия хостел М42, кацнал на върха на един хълм в Тбилиси. Тези няколко думи всекидневно ме карат да ги интерпретирам по различен начин, съвсем като любима книга. Книгата, която в момента ме занимава, е моят собствен бизнес. Огледахме се, видяхме все повече туристи в Грузия и липсващи интересни места по джоба на младите посетители и много безсънни нощи по-късно - готово!, имахме си хостел с чудесен двор и панорамна гледка към града. Всъщност далеч не е толкова лесно. Към безсънните нощи позволете да прибавя и постоянните дългове и още по-постоянната липса на почивка. Don't give up. Keep on climbing. Това е свободата, която заслужаваш. Не работиш за поредната корпорация, отхвърляш ненужни знания, които няма да ти потрябват извън офиса, и пишеш собствената си история. Може и да е с грешки, но пък си е твоя. Ира Кудряшова, 35 г., фотограф и собственик на артистичен хостел М42 в Тбилиси

Съучастници

Предупреждавам, разказаното по-долу не е за хора със слаби нерви. Но е вярно до последната дума. Ако го разберете правилно, дори може да ви послужи като своеобразен житейски урок.

"Струи доброта и съучастничество". Така написа миналия ноември един приятел във фейсбук за снимката, която виждате. Той е талантлив фотограф и автор, разбира и от образи, и от думи. Затова, макар иначе политическите ни схващания да се разминават доста, ми стана драго да прочета нещо толкова симпатично от него.

Точно месец по-късно същата тази красавица, чаровна кучка от породата шиба ину, ми изяде пръст на крака. Прочетохте вярно! Да повторя по модерен напоследък начин: Пръст. На. Крака. Изяде. Целия.

Нека обясня, за онези, които не ме познават. Последните три години и нещо съм парализиран от гърдите надолу след ски инцидент. Не мога да помръдна мускулче и не усещам нищо. И когато шестмесечното ми пале, което оставях да спи с мен, посреднощ ми е заръфало малкия пръст, нещата очевидно са отишли твърде далеч, без да има кой да го спре. А и кой би могъл да очаква?

Няма такъв карък, ще кажете. Съгласен съм, че не е лесно човек да стане буквалното въплъщение на израза "кучета го яли". Обаче какво толкова накрая? Минах през болница, където ме гледаха като куриоз, и то с пълно основание. Прибрах се при семейството си в къщи точно за Бъдни вечер. Оправих се без усложнения (минус един пръст).

Случвало ми се е и преди да се озова в твърде малочислена група, "избран" грижливо от голямата маса човеци. Най-вече така се усещах, когато се пребих на ски при съвсем тривиални обстоятелства. Ама можеше и да загина, де. Оперираха ме, излязох, свикнах с живота в инвалидна количка. Върнах се 100% на работа като университетски преподавател. Година след това бях развил усложнение, което се случва на толкова малко хора, че в САЩ дори не водят статистика. Оперираха ме, оправих се отново.

След още година паднах от инвалидната количка – в съвършено тривиална ситуация – и си счупих бедрото. Доста неприятно беше, понеже загубих за известно време с труд отвоювана независимост. И това отмина. Кракът никога няма да заздравее напълно, но за това, за което ми трябва, си върши работа идеално. Пак съм самостоятелен в почти всичко.

Да ви кажа, не живея в непрекъснат страх, но и не се отнасям небрежно към тялото си. Напротив, пазя го. По едно време се бях замислил дали някой "там горе" не си играе с мен. После се усетих, че всъщност с живота сме в същото съучастничество като с палето ми. Играем си някакви шегички, които само ние си ги разбираме, но иначе много държим един на друг. Все пак най-големият ми шанс е, че моят сперматозоид е победил няколко милиарда братчета още на старта. В отговор мога само да живея упорито и с мерак.

Кучката си е още с мен. Много я обичам. Но няма начин вече да й разреша да спи при мен в леглото. Нали, ако ми изяде още нещо, ще се превърна в най-големия идиот в историята на света!

А това вече би било прекалено дори между съучастници.

Христофор Караджов, 46 г., журналист и преподавател


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    kireto avatar :-?
    Кирето

    Интересна статия.
    Само не разбрах как Кобилкина е попаднала в селекцията и как се вписва въобще...?

  • 2
    shadowboxnrd avatar :-|
    shadowboxnrd

    Наталия Кобилкина заслужава уважение, защото е self-made woman. Тя е дошла сама в България, започнала е от нулата и с много труд е построила успешен бизнес, който работи не само у нас. Ако нямате нужда от нейния бизнес, не й бъдете клиент. Толкова. Нападките относно интелигентността й са съмнителни. Колкото до това, че фасадно сме страхотни пуритани и морализатори, смешно е.

  • 3
    romolus avatar :-|
    Додо

    Изненада от Светослав Божилов-положителна.

    Без изненада от Георги Господинов- претенциозно и банално.

    Кобилкина- това с Достоевски е някак си твърде тежко. Просто, този образ и нещата, които прави, не могат да бъдат нормално свързани с някой, който чете или ооо, дори разбира Достоевски..

    Марин Бодаков и Виктор Самулов са ми фаворитите.

  • 4
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    Лично на мене не са ми интересни (или в момента не съм настроена да чета) наставления, поучения и 'прозрения' от този род. Всеки сам си търси и намира пътя. Ако иска да върви.

  • 5
    kireto avatar :-P
    Кирето

    До коментар [#3] от "Додо":

    Шшшшштт, колега!
    Сега ще ти скочат, аз само попитах по какъв критерии е попаднала в статията и веднага ме емнаха...
    А аз даже не съм поставил под съмнение качествата и.....каквито и да са и.....колкото и да са.....
    Може и да претендира, че разбира Досотоевски, рускиня е все пак, но пък и не е задължително всеки руснак да разбира Достоевски, Толстой или пък братя Стругацки, нали?
    Ама пък е "self-made woman", това нещо като свещена крава при индийците ли е? Не се бара???!!??
    П.П. За Кобилкина специално, освен че беше някаква сексоложка /май/, и се подвизава по "дамски" предавания, нямам никакви впечатления - нито дали е умна, глупава, пробивна или "самостоятелно изградила се жена" / добре че е Гугъл Транслейд, че като ме засипят с такива сложни изрази и се вцепенявам..../
    :)

  • 6
    romolus avatar :-|
    Додо

    До коментар [#5] от "Кирето":

    Има си фенове, жената :)
    Но си прав, може да се очаква атака в тази посока.

    Да видим, ако е в посока Достоевски, предполагам, че ще мога да се справя!
    Казвам го като човек, който е прочел повечето от романите му... и не съм руснак :)

  • 7
    gr8_raven avatar :-P
    raven

    Мажим се. Нема как. Колкото повече се мажим, толкова по мазни стават козиняците ми....Ъъъъй, перушиняците ми. Узъбена усмихква следуаа...

  • 8
    ivan avatar :-|
    Ivan

    Никъде не открих хуморът на оригинала.

  • 9
    izabell avatar :-|
    izabell

    Скоро четох нещо от Хесе.Определено ми хареса философията му, има повече психология в нея.

  • 10
    kireto avatar :-?
    Кирето

    До коментар [#9] от "xalikarans":

    Кой Хесе?
    Херман Хесе / писателят/ или Хесе Родригес /футболистът на Реал/ ?
    И кажи какво си прочела, да обсъдим, да "разцъкаме", дет' се вика....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK