Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

17 26 юни 2015, 9:36, 29634 прочитания

Морето в мен

Три морски истории: Дима е от Несебър, но сега живее в София. Свилен е живял в София, но се връща в родната Варна. Лилия зарязва столицата за лятото, за да си има бар на морето

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Илюстрация

Шепа град

Витоша и морените. "Шишман" и "Иван Вазов". Езерото с лилиите. Вътрешния двор на университета. Докторската и "Шипка". Може би са стотици местата, които ти липсват, когато си тръгнеш. Концертите и София през август. Пирин на два часа път. И прохладата, която Витоша изсипва върху града през лятото вечер.


Една лятна сутрин, когато напускахме София с две коли багаж, за да се заселим отново край морето, точно на изхода до Елин Пелин ни спряха пътни полицаи. "Накъде с тоя багаж", питат. А ние казваме простичко: "Към Варна." И светкавичен втори въпрос: "Абе, вие луди ли сте? Цяла България драпа към София, вие се махате?" Съвсем искрено учудване, споделено на пътя.

Всъщност точно така изглежда обичайната реакция на хората за тази история. Да зарежеш град с огромни възможности, за да се върнеш там, откъдето си тръгнал. Или още по-лошо. В една бавно умираща Варна, задушена от алчност и корупция, в която само от време на време няколко души се срещат, опитват се да изплуват от мъртвите делнични пясъци, но после вятърът запилява нанякъде. И всичко остава отново заклещено в Прехода. Град, в който забраняват изложби и в който не е останал дори един стадион или градско кино.

Та така. Най-вероятно всеки въпрос си има отговор. Дори и този за смисъла на живота. И, както обикновено, този отговор никога не е само един. "Вие луди ли сте?" Най-вероятно да. Но не точно това е правилният въпрос, който води до отговорите защо все те тегли към морето и в крайна сметка, колкото и да се опитваш, никога не можеш да се откъснеш завинаги от него.



Помня един разговор с моя приятел Кембъла – тогава, преди да започне да прави музика и литература, правеше бижута, които продаваше зиме на "Кристал", а лете – в градинката до Часовника на Варна. Кембъла държеше две квартири в двата града и поделяше времето си между зимата и лятото при съвсем ясно очертани граници. "Не става да стоиш разкрачен между морето и планината; все някога трябва да избереш."

На теория изглежда простичко, само дето е трудно осъществимо. В началото пътувахме почти всяка седмица. Стара кола, разбити пътища и деветстотин километра за ден край морето. Две седмици през лятото, които успяват да свършат, преди да са започнали. И малко по малко, година след година, се натрупва умората, която превръща разходката бос по плажа в някаква специална награда. А всъщност същата тази разходка би трябвало да е нещо съвсем обичайно – като ръждивата вода, която първа тръгва от чешмата, или като профилактиката на топлата вода през лятото например.

На повърхността причината за такова завръщане е ясна. След като дълги години работата ти е била свързана със създаването на образи (журналистите според мен работят точно това), в един момент ти се иска да преминеш от другата страна – там, където участваш в реалната икономика и създаваш неща, които могат да бъдат пипнати с ръка. Въпрос на късмет, че такава възможност се отвори точно във Варна.

С онези две коли багаж пътувахме събота, а понеделник започвах новата си работа – такава в офис, осем часа на ден. Всъщност бяха осем и половина, за да може в петък да свършваме в три и да сме на плажа. Още първия уикенд изглеждаше като годишния ми отпуск. Три дни на плажа, разходка с яхта, бира и пържена риба вечер – все клишета (и то какви), наситили времето между петък и понеделник. И така, още първите дни усещането, че никога не си живял другаде, се настани съвсем удобно, както при всяко завръщане.

Под повърхността обаче се крият други отговори. На улицата, на която съм роден, живееха гърци, арменци и българи. Имаше моряци, музиканти, работници и за цвят – доцент и оперна певица. В двора на къщата ни живееше турско семейство под наем. През летните вечери цялата улица сядаше сякаш на една огромна маса по дворовете, в които миришеше на дяволски нокът, и нощни царици разтваряха жълтите си цветя. А малко по-късно в суматохата и глъчката си пробиваха път стари градски песни и неумели китарени сола.

Най-вероятно моделите на живота се задават още в детството. И се стремиш да ги възпроизвеждаш в живота си като възрастен, защото в противен случай все не успяваш да сглобиш парчетата щастие. Тогава, в детството, светът се събираше в една шепа. И това беше познатият ни град – пъстър и избродим от единия до другия му край пеш; за половин час. Град, който те тегли назад като котва.

Другата причина е морето. Настанете се някоя вечер удобно сред стари варненци и се заслушайте в разговорите им. Много рядко, почти никога, те говорят за морето. Дори и моряците, освен за битките си с него. Ако ги попитате обаче за времето, прекарано далеч от него, със сигурност ще откриете в отговорите им едно и също – че от един момент нататък нещо започва да ги стяга ей тук. Появява се някакво неспокойствие, неразбираемо като маранята по пладне. Докато не се върнат обратно. А тези, които са се заселили някъде другаде, винаги казват "прибирам се", а не "отивам" във Варна.

Морето е някаква болест. Разбираш го, щом видиш, че в прогнозите за времето първото, което търсиш, е какво е вълнението (защото вълните са единствената бариера, която не би ти позволила да се гмуркаш). Когато в телефона ти поне една трета от снимките са на морето, при това без да броим тези на хора, снимани на неговия фон. Или когато не махаш плавниците от багажника, дори и през зимата. Когато не ходиш на плаж, а просто слизаш до морето. И не искаш да се лишиш от невидимото му присъствие за повече от няколко дни.

Размяната на шансове за добра кариера и богат социален живот поне на мен ми изглежда справедлива. Светът край морето е просто устроен. Затваряш входната си врата, тръгваш пеш надолу по улиците и след няма и десет минути вече пиеш кафе с поглед към безкрайното синьо. И така всяка сутрин, през всеки сезон. Най-вероятно това е и смисълът на нещото, което наричаме родно място. Все те тегли към себе си, където и да отидеш.

Край морето ще ви посъветват още нещо. Ако случайно ви хване течение, докато плувате, не се борете на всяка цена, за да стигнете брега по права линия. Доверете се на течението и просто се дръжте на повърхността; със сигурност ще ви извади на брега. И ще живеете още.

Свилен Иванов е доктор по икономика. В момента преподава в Икономически университет – Варна. Сценарист е на анимационни филми за деца.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И това ще мине И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

3 апр 2020, 2242 прочитания

Всички в кухнята Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

3 апр 2020, 2123 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Каталог на мълчанието

Книга с историите (и координатите) на 77 потънали кораба по българското черноморско крайбрежие

Още от Капитал
Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10