С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

5 12 юли 2015, 1:30, 15483 прочитания

Краткият живот на българския фестивал

Честите грешки и възможните посоки

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Музикалните фестивали са все по-агресивно в разговорите и все по-често в плановете на хората. Дори на тези, за които билетът не е равнозначен на чакано с месеци (години) събитие. Ако в миналото фестивалите се свързват с аудитория с определен тип интереси, сега на тях можем да видим стопроцентово мейнстрийм изпълнители и същевременно публика, която по-скоро е "за преживяването".
 
Списание Fortune нарича формата "претъпкана индустрия" и цитира статистика, според която има над 1500 активни фестивала в 70 страни. Междувременно репортажите от Coachella и Glastonbury се фокусират колкото върху музиката, толкова и върху теми като модните тенденции по тези места. Освен все по-масови, интензитетът им е провокиран и от самата музикална сцена, за която свиренето на живо е последният сигурен доход. Но въпреки това, както пише BBC, основните съставки – чувството за общност, бягство от познатата среда, свобода и контакт с природата – остават актуални.
 
Преходът към тази част от културната индустрия в България се оказа труден. Въпреки нарастващия брой на този тип събития и все по-позитивните примери за провеждането им страната е все още встрани от тенденциите в съдържанието и ясно преценената аудитория – за разлика от съседните държави, в които масовите и по-специализирани фестивали съществуват по много по-балансиран и здравословен начин. С което се увеличава пропастта с информираната част от младата публика, предпочитаща по-евтините (често и по-богати като изпълнители) чуждестранни фестивали. Сред близките примери са празнуващият 15 години Exit в Нови Сад и съществуващият от десетилетие Inmusic в Загреб.
 
На фона на тези числа като още един фактор за невъзможността за ядро от публика се откроява и краткият живот на този тип събития в България.
 
Опитът тук
 
"Липсата на адекватна подготовка и поведение, прекалено многото приказки и малкото съдържание, липсата на анализ на пазара и публиката." Това са само част от проблемите според Андрей Пеев, който заедно с Петър Русинов движат Reel Feel и Keen Acts – платформи, заради които в София са гостували от интересни алтернативни музиканти като Николас Джаар, Fink, Ghostpoet, WhoMadeWho, Bonobo, Алис Ръсел, Theophilus London, очаквания на 9 ноември Хосе Гонзалес до още по-разпознаваеми имена като Силви Вартан и Buena Vista Social Club.
 
Миналата година двамата организираха Sea Garden в Бургас, а в момента помагат с организацията на фокусирания върху електронната музика Troyan Riverside Festival (24 - 26 юли). Във визитката на Андрей е и съществувалият за две лета фестивал Park Live, за който пристигнаха Tricky, Lamb, Gotan Project, Morcheeba, Groove Armada, Little Dragon.
 
Според него ситуацията в страната не търпи особено развитие през последните години.
 
"В повечето случаи се намира някой ентусиаст с готово финансиране, без план за повече от година. Животът на фестивалите е кратък по няколко прости причини: това не е търговия на дребно и не става с отношение все едно ще се прави завод за консерви; нито е реклама на продукт, тъй като трябва да има идея със съдържание и послание, което да е разбираемо. Трябва да се посветиш не просто като фен, но да мислиш от всички гледни точки, да си реалист и да си адекватен какво се случва както тук, така и по света."
 
Стабилно финансиране и професионален екип са двете основни неща, които трябва да бъдат постигнати за адекватен резултат. "Като начина на финансиране не трябва да се мисли за едно издание, а пет-десет напред. После следва адекватната програма спрямо публиката – лоялна, не е просто фенска; да иска това, което й предлагаш да изживее – и да го изживее повече от един път. Това не е бизнес за моментална далавера и печалба", казва Андрей и хвърля поглед към собствените си проекти. "С Park Live не успяхме с устойчивото финансиране, затова двете му издания са си успех. Това е проблем номер едно за всеки организатор – надеждни и далновидни, стабилни партньори, които да ти осигурят спокойна работа и подготовка, да повярват в теб, защото е кански труд и усилия. А в случая със Sea Garden проблем беше мястото – добре като за начало, но не достатъчно за дългосрочен план, така че търсим ново."
 
За него сред основните фактори за качество е усещането, че сам би искал да си потребител на това, което предлагаш.

Краткият живот на българския фестивал

[Shutterstock]



Опитът отвън
 
"България ме научи да постигам много с малко", казва Тим Гюбел, докато е на фестивала в Рудолщад, Германия. Там той е на турне с българската етно група "Оратница", на която е продуцент и мениджър като част от основния от него лейбъл за фолклорна музика Fusion Embassy.

Тим, завършил психология и с опит в културния мениджмънт на различни нива, е роден в Белгия, а от пет години живее и работи в България. Артистичен директор е на фестивала Mellow (2011), едно от първите събития в София с доминиращо присъствие на нови актуални имена. В рамките на двете издания на On! Fest (2012-2013) той организира конференцията MusicPro, която събра различни музикални специалисти в София, включително директори на европейски фестивали. В Белгия продължава работата си като артистичен директор на джаз фестивала с дълбоки традиции Brosella, а от тази година е маркетинг директор на Exit Festival (Сърбия) и Sea Dance Festival (Черна гора).

"Проблемите с българските фестивали са основно в три направления: липса на държавна подкрепа в креативните сектори, липса на прогресивни маркетинг стратегии от страна на спонсорите и недостатъчно ангажиране на професионалните музиканти в България с представянето им на международно ниво. Но има и друга страна на монетата – има много събития, които успяха да преборят трудностите и промотират културните специфики на страната и природата й."



Пример за това според него са Wake-Up, Беглика, Meadows in the Mountains. Последният, организиран от англичаните Бенджамин и Деймиън Сас и провеждащ се в Родопите, се развива все по-добре от издание на издание, като миналата година влезе в селекция на The Guardian за най-интересни европейски фестивали и за момента привлича предимно чуждестранна публика.
 
"Все още съм оптимист за музикалната сцена в България, макар и вече по-голям реалист. Но за да имаш успех, трябва да си малко и от двете."

Краткият живот на българския фестивал

[Shutterstock]

 
Какво иска публиката?
 
Light събра няколко личности, които често са публика на качествените фестивали и концерти в България и извън страната, и едновременно с това имат по-задълбочен поглед покрай професиите си. Какво те си представят като адекватно организирано събитие и защо рядко го получават в страната си?
 
Илиян Ружин и Иван Хадживеликов, водещи на музикалното предаване "Фалшименто":
 
Качествения фестивал си го представяме като афиш с имена, които наистина имат да кажат нещо ново, независимо дали са дебютанти или динозаври с нов албум. Колкото до лошите практики: промотърите вярват, че трябва да си избият парите още от първото събитие, вместо планът да е за пет години напред. Също така едновременно подценяват и надценяват публиката. Българските фестивали все още нямат преведени на околните езици сайтове и не са на нормални цени – често събития в съседни страни са също двудневни, но на половин цена и с убийствена програма. После се чудим къде са хората! Иначе в един момент фестивалите уморяват и омръзват, а кратките слотове на музикантите оставят усещане, че маркират. Всичко допълнително от атракции, кино до специализирани и други занимания с музика е в плюс.

Потенциал като публика за стабилни музикални събития имаме, но е наистина скрит дълбоко, надяваме се поне децата ни да го изкопаят.
 
Емануела Беловарски, арт директор (проектите й включват фотосесии и музикални клипове):

Успешният фестивал зависи както от добрата стратегия, така и от атрактивните имена и адекватната реклама. Има жажда за готини събития с актуални групи тук и не мисля, че е невъзможно това, което се случва по света (и в нашите близки съседки с Exit, Plissken и т.н.), да се случва успешно и у нас. Факт е, че все още не се събират достатъчен брой хора по концерти, дори когато идват суперинтересни банди – дали заради липсата на реклама, или защото масовата публика изисква по-мейнстрийм имена. Но с добра стратегия смятам, че нещата могат да се случат. Spirit of Burgas в първите си три-четири издания силно ме впечатли. Но успехът му не подейства толкова заразително, колкото очаквах, и вместо да надградим, нещата се закучиха.

Една от грешките тук е късното обявяване на участниците. Понякога не се знае кой ще свири до последния момент. Добре е комуникацията за един фестивал да се случва достатъчно предварително и адекватно и да се поддържа hype-ът в медиите.

Неактуалните имена също са проблем. Това е и причината много от нас да ходят на фестивали навън – защото знаем, че ще гледаме банди, които в момента са във вихъра си, а не такива, на които бихме се изкефили 20 години по-рано. Друг фактор е, че ако фестивалът продължава повече от един ден, е хубаво да има поне две-три атрактивни банди на ден, които да си заслужава да видиш. Готино допълнение към живата музика са и щандовете за мърчандайз, базари и уъркшопи, които добавят стойност.

Локацията за мен трябва да има собствена атмосфера, независимо къде е. Когато мястото носи собствена вибрация и е атрактивно само по себе си, хората ще се изкефят максимално да слушат жива музика там. Нямам против да е в града, на плажа или в планината, стига мястото да си има собствен характер.
 
Светослав Петров, редактор на Boyscout:

Напоследък предпочитам по-малки и средни по големина събития в парковете на града (A to Jazz като най-пресен пример), на алтернативни локации (повечето минифестивали на ReelFeel в складовете на ДЕСПРЕД или в "Студио Орфей") или в покрайнините на столицата, които привличат интелигентна публика и имат тематичен фокус. Не ми пука каква е локацията, стига да има адекватно настаняване наблизо, достатъчно (чисти) тоалетни и възможно най-малко количество идиоти, които да ти развалят фестивалното преживяване.

Посещавам фестивали предимно заради удобството да слушаш част от любимата си музика на едно място, евентуално да се запознаеш с някакви нови или непознати банди. Имам нужда само от убийствен лайн-ъп и имена, които искам да слушам, но не бих отказал и гривна за басейн парти по време на фестивала или в почивките между групите.
 
Съмнявам се, че имаме финансов потенциал и достатъчно публика за тридневен мащабен фестивал като Glastonbury, Melt, Lovebox или поне Exit. Също така чакам истински хип-хоп фестивал в България и съм доволен на двудневни бутикови събития с пет-шест качествени, актуални и вечни групи и диджеи. Не разбирам нищо от промотърски бизнес и не мисля, че е редно да давам съвети на хората, които се занимават с този бизнес – те си знаят.
 
Но ме дразни обяснителният режим, в който изпадат, когато започнат да ги критикуват за лайн-ъпа на конкретен фестивал. Едва ли има нужда от излишни обяснение и непрекъснати коментари "защо сме викнали този, а не онзи". Безплатните събития ме притесняват само заради това, че убиват и последното останало желание у хората да си купуват билети. Дано да греша.
 
Александра Николова, съосновател на бар Flip-Flop и платформата за продажба на билети Eventyard, диджей
 
За да е качествен фестивалът, трябва да се инвестира в локация, транспорт, програма, атмосфера на самия фест, храна, напитки и издържан line-up, който да е в състояние да привлече аудитория и от извън страната. Защото сме твърде малко, за да изведем на добър плюс един добре организиран фестивал. На следващ етап това трябва да е комуникирано добре – често организаторите не са добри в тази област, а едновременно с това твърде много са хората, които не са свикнали с "фестивалната култура".

Друга грешка за мен е изборът на артисти, които са били голяма работа преди 10-20-30 години и не са в добра форма в момента. Едно е да доведеш легенда, която и до днес буквално пръска мозъци; друго е да доведеш бивша легенда, навила се да дойде до Балканите заради някакви къси пари, които друг не й предлага.

За мен е важна разнообразната храна и напитки, както и купища кътчета, откъдето да можеш да наблюдаваш сцените и същевременно да си на спокойствие. Базарчета и тематични места, откъдето да си закупиш сувенири и интересни неща за спомен. Различни сцени - не само за жива музика, но и за DJ сетове, прожекции, инсталации, места за срещи с изпълнителите. Има толкова много интересни неща, които да се случват на един фестивал - едни хора идват заради музиката; други - заради другите хора и мацките; трети - заради барбекюто; четвърти - просто да преживеят нещо различно и да се откъснат за цял уикенд.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Галина Дългото чорапче Галина Дългото чорапче

Социалният цирк на осиновената в Дания Галина Риом-Ройбек учи децата у нас на приобщеност, емпатия и вяра в себе си

23 май 2019, 1717 прочитания

Селото се оказа тъкмо в града 3 Селото се оказа тъкмо в града

Няколко стопанства с доставка, които предлагат чиста, разнообразна и вкусна храна

17 май 2019, 5599 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Лятна резиденция

От плажа или от планината: опитът на петима души с работно място на открито

Борисовата градина на раздора

Устройственият план на парка ще запали нов голям конфликт в София преди изборите

ЕС след изборите: Всички във властта

Изходът от вота за Европейски паралмент предвещава коалиция от четирите основни европейски партии

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Календар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и предстоящата седмица

20 въпроса: Тихомир Стоянов

С проекта Imaginary Archive Стоянов допринася към все още колебливия диалог за социалистическото минало и ранния Преход