Някои го пият горещо
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Някои го пият горещо

Shutterstock

Някои го пият горещо

Виното и бульонът като алтернатива на леда в жегата

Марина Караконова
2799 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Памплона, юли. Дните на сан Фермин, традиционното бягане с бикове из улиците на града, без значение дали пред или зад тях. Всички са с бели дрехи и червени шалчета, винаги се пролива кръв, яде се и се пие до късно след полунощ и така е било стотици години. Жегата също си е от стотици години.

Така един следобед, на ръба на припадък от слънчасване, с приятели се оказахме пред нещо, което приличаше на странноприемница. Всичко, което искахме, беше нещо ледено. Собственикът беше ситен, загорял, с лъскава черна коса и очета, и приличаше на мравка. "Бале, кларо!" и изпъпли към бара, от който секунди по-късно се появи с две еднакви чаши от дебело стъкло. В едната имаше тъмночервена, в другата – златиста течност, от която се издигаше пара. Гъсто червено вино и тлъст горещ телешки бульон. Нищо ледено. Не виждах причина да се пият тези две субстанции при 35 градуса на сянка, това само би превърнало полуприпадъка в цял такъв, размишлявах, докато няколкото капки пот се плъзнаха по носа ми и цопнаха във виното. Само че не виждах и никаква причина да наскърбим човечеца-мравка.

Не знам как "работят" тези две немислими като съчетание течности, но оттогава те са първото, за което се сещам, когато се спомене comfort food – или храна-утеха, която тогава си беше направо гореща прегръдка. С две думи – виното и бульонът, пити едновременно, доведоха до пълно съживяване, усещане за връщане към началата, и поява на света – наново. Тогава разбрах, че не случайно всичко е тръгнало от първичния бульон.

Не случайно и бульонът е в дъното и началото на институцията "ресторант". Първите къщи, превърнали се в ресторанти, рекламирали своя bouillon restaurant, който освен всичко друго имал и благородната функция да възстанови, буквално да реставрира тялото. През 1766 г. някой си мосю Де Шантоазо отваря своето "заведение" в Париж с обявата, че ще прави бульон от меса и зеленчуци, който и ще лекува. Една от причините за подобна гастропуританщина е реакцията срещу разточителните и сложни висини, до които достига френската кухня на кралете и аристокрацията в първата половина на XVIII век. Реакцията е – да започнем начисто, отначало, по класически. От какво друго освен от добрия стар бульон?

Няколко години по-късно попаднах на корейските горещници. Редих се на опашка, за да опитам самге-танг – пълнено пиле с ориз във врял бульон. Всички го ядяха така, както и всички в Памплона бяха с бели дрехи и червена кърпа. Защото, както ми обясниха, "огънят се бори с огън".

Наскоро прочетох и обяснението: горещото те кара да се потиш – това е естествената охладителна система на организма. Ако след сладолед тялото ни всъщност ще произведе повече горещина, за да възстанови охладените 37 градуса, то след гореща супа или чай се случва точно обратното. Не разбирам от термодинамики. Но винаги съветвам някога да се опита огънят да се потуши с огън.

Памплона, юли. Дните на сан Фермин, традиционното бягане с бикове из улиците на града, без значение дали пред или зад тях. Всички са с бели дрехи и червени шалчета, винаги се пролива кръв, яде се и се пие до късно след полунощ и така е било стотици години. Жегата също си е от стотици години.

Така един следобед, на ръба на припадък от слънчасване, с приятели се оказахме пред нещо, което приличаше на странноприемница. Всичко, което искахме, беше нещо ледено. Собственикът беше ситен, загорял, с лъскава черна коса и очета, и приличаше на мравка. "Бале, кларо!" и изпъпли към бара, от който секунди по-късно се появи с две еднакви чаши от дебело стъкло. В едната имаше тъмночервена, в другата – златиста течност, от която се издигаше пара. Гъсто червено вино и тлъст горещ телешки бульон. Нищо ледено. Не виждах причина да се пият тези две субстанции при 35 градуса на сянка, това само би превърнало полуприпадъка в цял такъв, размишлявах, докато няколкото капки пот се плъзнаха по носа ми и цопнаха във виното. Само че не виждах и никаква причина да наскърбим човечеца-мравка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    qvb21311044 avatar :-P
    Алф

    Страшно готин текст. Ще опитам някога.

  • 2
    non_party avatar :-P
    СОРОСОИДЕН ИЛЮМИНАТ

    Разбира се, че в горещини най-добро разхлаждане може да се направи не със сладолед, а с един топъл чай.
    Яденето на много лютиви ястия от индийците и други азиатци от страни с топъл климат също има подобен ефект - лютото изпотява /едва ли има българин, който да не е изпитал това лично/ и тялото се охлажда.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.