Имаме новина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Имаме новина

Shutterstock/Капитал

Имаме новина

Как имигрантските медии държат връзката с България

7051 прочитания

Shutterstock/Капитал

© Shutterstock/Капитал


Люто, по балкански

Тодор Овчаров от Biber, списанието на "новите австрийци"

Бананови деца (banánové děti), така в Чехия наричат децата на виетнамски емигранти, родени в страната. В съседна Австрия, където емигрантските групи са много повече, второто поколение – децата на първите дошли в страната и родени там, започват постепенно да определят и като "новите австрийци".

Изразът тръгва от месечното мултикултурно списанието Biber. Самото име biber идва от турската дума за люта чушка. Почти всички журналисти, които работят там, са имигранти или деца на имигранти, а читателите освен "новите австрийци" са и местни "кореняци" – предимно млади, но не само. "Даже бих казал, че повечето ни читатели са именно австрийците, защото другите си имат техните издания на техните езици – турски, сръбски, полски и т.н.", казва главният редактор на Biber, босненецът Амир Райкович.

Идеята за подобно списание идва на утвърдения виенски журналист Симон Краваня – австриец от Каринтия, бивш политически редактор във всекидневника Kurier. Един ден Симон осъзнава, че това, което липсва в австрийския медиен свят, е гласът на емигранта. Всички австрийски журналисти пишат за емигрантите и говорят от тяхно име, но не ги допускат нито в печатните издания, нито в телевизията и радиото като автори и водещи. Въпреки че само във Виена живеят над 300 000 сърби, няма нито един сърбин, водещ на новините например, дори да е второ поколение във Виена. Затова и през 2008 г. Симон Краваня създава печатното и онлайн издание Biber, което излиза само на немски език. Още от втория брой в него постоянно пише и българският журналист Тодор Овчаров, който е във Виена от 2006 г.

"Първият ми текст беше за "Обеля 2" – китния софийски квартал, в който съм израснал, като му придадох една варварска романтика на района. Явно им допадна чувството ми за хумор и ми дадоха колонка." Оттогава последната страница е винаги негова, а рубриката му се казва "Страданията на младия Тодор" и вече седма година излиза всеки месец. "Във време, когато казват, че печатните медии умират, да се основе ново издание, което е независимо и успешно, е изключителен напредък." Основният политически дебат в Австрия през последните години е за интеграцията – "в този дебат го нямаше гласа именно на хората с чуждестранен произход, а в Biber сега работят сърби, босненци, турци, имам колежка от Египет, от Индия и много други външни автори".

Макар и езикът, на който се списва списанието, да е с една идея по-лек и разговорен от немския на сериозните издания, той е далеч от жълт или вулгарен. Именно достъпността от езикова гледна точка му печели и голямата популярност и разрушава изградените невидими стени между различните общности. "Турци или сърби, които не знаят добре немски, въобще не посягат към някои от основните вестници, най-вече заради високия стил на списване. Но с това списание нямат този проблем."

Biber се опитва да си играе със стереотипите и с темите табу, да ги разчупва, без да се превръща в търсещ сензации таблоид. Много от засяганите въпроси са наистина пиперливи и предизвикват не само отзвук в другите медии, но и множество дебати. "Темата ни за секса в исляма, разработена от журналистката ни Линда – дъщеря на турско семейство, й създаде много проблеми. Имаше страхотен натиск върху нея от турската общност", казва Тодор.

Историята, разказана от първо лице, е за децата на смесени бракове, в която авторката – дъщеря на индиец и австрийка, нарича себе си mishling (мелез), с което разбунва духовете сред австрийците. Причината е в термина, измислен от нацистите по време на Третия райх. "Възникна въпросът за политическата коректност и къде е нейната граница. Абсолютно невъзможно бе автор австриец да използва такава дума в mainstream медия, но когато вече авторката нарича себе си така, става малко по-различно." От друга страна, в Австрия подкрепата на крайно десните националистически партии е все по-голяма и изданието понася не една заплаха. "Получаваме предупреждения като "махайте се, мръсни балканци, ще ви изколим" и всякакви подобни", казва Тодор. Но пък Biber има и много фенове и редовни читатели сред австрийците.

Списанието печели от рекламодатели, защото се разпространява безплатно в големите вериги магазини за хранителни стоки, пекарни, ресторанти, плажове и други. Има и абонамент, който гарантира на читателя всеки брой в пощенската му кутия – опция, която е платена на годишна база в размер на 10 евро. Трите основни раздела в списанието са озаглавени на немско-сръбски сленг: "Политика", Ekonomia (написано със сръбската дума) и Rambacamba (лайфстайл и всичко останало).

Войната и размириците в бивша Югославия от своя страна са честа тема в списанието и предизвикват спорове и дискусии не само сред читателите, но и сред самите журналисти в Biber – сред тях има хора и от Босна, и от Сърбия, Хърватия и Словения. Изданието нарушава изолираността между общностите и ги провокира не просто да спорят, но и да се чуват едни други и евентуално да последват конструктивни дебати.

"Спомням си как един от нашите фотографи – сърбин, роден във Виена, се скара с главния редактор Амар, който е от Босна, на тема Сребреница, и то с думите, че геноцид не е имало и че ако е имало, то Амар нямаше да е жив и тук", казва Тодор. Но това не спира Biber да говори за Сребреница, както и за други текущи проблеми, като "антиеврейските настроения сред мюсюлманите в Западна Европа например".

Предпоследният брой на Biber е посветен на историите на войници от Украйна, а последният – на веганите сред мюсюлманите. Освен интересни фоторепортажи в списанието има и личните истории на млади хора и острата реакция на родителите им. Но, разбира се, има и леки лайфстайл теми като уиндсърф по река Дунав, модни съвети, музикални ревюта и теми за фитнес. "Аз се водя като "интелектуалеца" в опозиция и в последната си статия иронизирах фитнес съветите за "тяло за плажа", като същевременно провокирах хората да прочетат няколко книги през лятото", казва Тодор.

Списанието изиграва роля на трамплин за журналистическа кариера на второ поколение млади емигранти. "Съществува Biber академия, благодарение на която много от пишещите текстове в списанието правят стажове в националните австрийски медии като Der Standard или телевизията. И някои остават на работа." Самият Тодор работи от пет години в националното FM4 радио, където има седмична рубрика с многозначното име "С акцент". В някои от последните предавания той се опитва да предаде различни попкултурни явления на Балканите и по този повод пуска и песни на Сашка Васева и Азис. "Исках по някакъв начин да обясня какво е чалга и какво се случва с чалга звездите от 90-те."

Междувременно австрийски издател се свързва с Тодор с предложението да напише книга, която да обединява статиите му в Biber. "Текстовете хем са до някъде актуални, хем иронични и гледам да не се взимам на сериозно. Опитвам да погледна целия този дебат за интеграция и емиграция от друг ъгъл." Книгата излиза през 2013 г. и носи същото заглавие като рубриката му в Biber "Страданията на младия Тодор" (Die Leiden des jungen Todors). Има представяния във Виена и участие в панаир на книгата в Лайпциг.

"С удоволствие продължавам да пиша за списанието. Харесва ми позитивното влияние, което има Biber върху целия медиен пазар в Австрия. Така постепенно измислени от нас изрази навлизат в общественото пространство и се използват от всички – като понятието "нови австрийци" например." Всичко това на фона на предизборните кампании и прогнозите, че на следващите парламентарни избори в Австрия крайно дясната партия ще вземе най-много гласове.

Тамара Вълчева

Глас от Долната земя

Фили Ладжман от радиопредаването SBS Bulgarian в Австралия 

Българското радиопредаване по австралийската мрежа SBS (Special Broadcast Service) има 36-годишна история. "Как работим ли? С удоволствие", пише ни с три удивителни живеещата от 25 години в Мелбърн Фили Ладжман, негов водещ и главен редактор. Завършила телевизионна журналистика в Софийския университет, до 1989 г. тя води младежкото предаване "Вариант М" в БНТ. "После желанието ми да бъда част от големия свят ме отведе в Мелбърн. Почти веднага спечелих конкурс за водеща на българското предаване в SBS."

То е от най-старите в радиото, което към днешен момент информира на 74 езика. Съдържанието включва седмични тематични епизоди, обикновено между седем и десет минути, залагащи на внимателен баланс между политика и култура.

Сред последните политически теми са назначението на Мая Манолова като омбудсман, съдебната реформа, тенденциите при покачването на цените, а сред културните – сватбени традиции, популяризиране на българската кухня, възстановяване на българското училище в Бризбейн, разговор с имигрант, израснал в Сидни през 60-те, интервю с австралийски професор, преподавал български (който може да говори по теми като "сочния стил" на любимия си писател Димитър Талев).

А ако думата археология в българските медии все по-често стои до изказванията на Божидар Димитров, в предаването историческите новости често са синтезирани от д-р Мария Стайкова, невроимунолог в Университета в Канбера. Не липсват икономически и политически новини, свързани конкретно с Австралия. Обсъждат се и обществени въпроси, като например надигащите се расистки настроения и прояви на домашно насилие. Част от акцентите се публикуват и на английски в страницата на SBS Bulgarian.

Екипът, разпръснат на различни точки из континента, включва Владо Ладжман (Мелбърн) – продуцент, кореспондентите Виктор Марков (Пърт), Дияна Копринкова (Сидни), Пламен Асенов (Пловдив). Описва ги като "добре смазана машина", в която: "Всеки дава най-доброто, на което е способен. Обичаме работата си."

Но отвъд най-очевидния отговор към кого всъщност е насочено предаването? "На всеки две години радиото, а оттам и нашата програма, прави профил на потенциално най- голямата група в аудиторията ни. Базира се на статистика, събирана по електронен път, и на обратната връзка от слушателите. В момента това, което ние наричаме средностатистически слушател, е: българин на 40 години, семеен, с 2 деца, с професия в IT индустрията и с доход малко над средния за Австралия. Тези наши слушатели се увеличиха през последните десет години. Интересуват се от света и от България, поддържат висока информираност в много области на живота си, бързо и успешно се интегрират в австралийското общество. Затова и техните очаквания от програмата са големи. Те нямат време да се ровят в жълтите новини, а искат да знаят направлението, по което върви България, какво се случва в българските общности в Австралия, а също и кои са постиженията на българите по света. Нашият екип се прицелва да отговори именно на тези очаквания."

Фили Ладжман не се наема с точна цифра слушатели, но казва, че солидна част от български имигранти следят дейността им. Цифрата варира, но според нея става въпрос за 10 000 души. Материал на SBS отпреди няколко години проследява първите следи на българската имиграция – те датират от 1876 г. (на фона на Априлското въстание) в посока Куинсленд и остров Тасмания.

"За България се пише много малко в чуждите медии, а в австралийските тя направо не съществува като място на събития или обект на внимание", казва Фили, предимно информираща се от БНТ и БНР. "Всяка седмица правя обобщение на събитията в България, следя какво се случва там, но да си призная – чувствам се като страничен наблюдател. Е, това, предполагам, допринася за обективността, или поне се надявам."

Трудно й е да пресъздаде начина, по който българите в Австралия гледат на родната си страна. "Тя се променя и е трудно да се опише с един ракурс или от името на всички българи тук. Всеки от нас я пречупва през филтъра на собствената си информираност, емоционалност и най-вече на личната дистанция от България. Едно е сигурно обаче – няма липса на мнения. Според собствената си камбанария всеки има категорично мнение за случващото се там. Затова не бих поставила всичко под един знак и не бих казала, че има една България за нас. За мен лично в момента това е страна на парадоксите."

Според Фили Ладжман онлайн средата лесно прави хората адекватно информирани за новините в страната. "И, да, вълнуват се от ставащото. Няма събиране или гостуване без политиката на България да не бъде дискутирана. Но не оставяйте с впечатление, че това е единствената тема при срещите ни. Проблемите на ежедневието, животът в Австралия, възпитанието на децата доминират разговорите. За съжаление българското изкуство почти не достига Австралия. Но с удоволствие подкрепяме българските творци тук, като например скулптора Велислав Георгиев, занимаващия се с художествена керамика Красимир Бекяров или модния дизайнер Тодорка Костуркова."

Повече за предаването може да научите на sbs.com.au/bulgarian, SBSBulgarian във Facebook. Епизодите могат да се чуят и свалят безплатно в Podcast приложението за iOS.

Светослав Тодоров

Говори Европа

Георги Донков от онлайн медиата за българи в чужбина bgglass.com 

"Ние, българите в чужбина, имаме нужда от малко по-спокойни новини, писнало ни е от напрежението, което излъчват българските телевизии, както и от крайно негативния поглед върху живота", казва Георги Донков, главен редактор и съиздател на онлайн медиата за българите в Европаbgglas.com (различно от жълтото издание в САЩ Bg Voice). Според него българските журналисти почти са подминали интересната новина за село, където всички съседи събират дарения, за да помогнат на техни съселяни, чиято къща изгаря.

В "Бг глас" се опитват да представят повече гледни точки за дадено събитие. Самият Георги е завършил журналистика и телевизионна режисура в Маями и от няколко години дели времето си между Кипър, Виена и София. Дълго време издава основния български вестник в Кипър, където общността в момента е над 30 000 души, но преди кризата е била два пъти по-голяма. Именно затрудненото икономическо положение в Гърция го принуждава временно да спре с издаването на вестника. "Но се надяваме да се възстанови."

Междувременно онлайн медиата bgglas.com набира сила – формулирано като издание за българите в чужбина, засега акцентът е върху Европа. "Имаме сътрудници във Виена, в Кипър, в България и в други европейски градове. Ако има събитие за отразяване в Париж например, обаждаме се на колегите там и някой от тях помага с репортаж или информация." И гледат винаги да са полезни на имигрантите. "Например от 2015 г. шофьори, които имат адресна регистрация в чужбина, няма да могат да си преиздават шофьорските книжки в България" – новост, която засяга пряко почти всички, но няма как да я чуят в основните медии или в местните телевизии в страните, където се намират. Адресират и сериозни проблеми като "посреднически фирми", предлагащи нереални работни места в чужбина, с нереално високо възнаграждение. "След нашите статии нямаше натиск от страна на фирмите, както очаквахме, но имаше резултат. А австрийските власти много бързо прекратиха "дейността" на тези посредници."

Извън разследващата и информационна журналистика в онлайн пространството на bgglas.com място намират и европейското турне на "Фондацията", изложбата на Греди Асса в Братислава, както и информация за българските неделни училища из Европа. "Това беше най-хубавото нещо, което се случи за диаспората – създадоха се неделни училища, в които децата на имигрантите могат да учат български език, литература, история и география и да получават диплома накрая, която да се признава от МОН." Именно училищата играят и роля на център за социални контакти на българите и обмяна на информация. "За тези, които искат да се срещат с други българи и въобще – да си спомнят за идентичността по някакъв начин. Наблюдавам три вида емигранти, едните съвсем отричат, не учат децата си на български и се опитват да се асимилират възможно най-бързо; другите пък държат децата им да знаят добре езика, а трети са в смесени бракове и родителите са на различни мнения."

В момента Георги и колегите му са в отпуск, но обещават от края на септември или началото на октомври да продължат неуморно да пълнят bgglas.com с авторско съдържание. А по-дългосрочната им цел е да се обединят с българските медии по света и да си имат общ портал.

Тамара Вълчева

Истории с щастлив край

Максим Божилов от канадския двуседмичник "Български хоризонти" 

"Моята баба" е канадски филм за българка, която идва в Канада, за да гледа внучето си, но понеже е певица, организира кръжок по български народни песни. Увлича много хора, които никога преди това не са чували за България. Филмът е по истинска история и за него може да научите от страниците на вестник "Български хоризонти", който излиза в Торонто от 1999 г. насам без прекъсване. "Стремим се да поддържаме високо ниво на журналистика", казва издателят и дълги години главен редактор Максим Божилов. Преди да се премести в Канада, той е един от основателите на вестник "Континент" и завеждащ международния отдел. "Това беше първият независим broadsheet вестник."

"Нямаме никакво финансиране от канадското правителство за разлика от други български медии в Австралия например или в Австрия", казва Максим.

Освен с реклама се опитват да си докарват допълнителни доходи с преводаческа дейност и по този начин да продължат да издават вестника на хартия. За последните 16 години той излиза стриктно веднъж на две седмици, екипът се състои от пет души, а в момента главен редактор е Анелия Башева. Анелия е също с опит в публицистиката, била е дългогодишен журналист във вестник "Сега".

"Държим да представим авторски материали за успешни българи в Канада, а статиите ни да имат допълнителна стойност за българското общество тук, защото така или иначе в епохата на интернет всеки може да се информира за новостите онлайн на bulgarianhorizons.com", казва Максим.

"Български хоризонт" е издание за сънародниците ни в Канада, тук има около половин милион българи, ако броим и децата на емигранти, родени тук. Колко от тях се чувстват българи не можем да знаем." Първите заселници са от повече от 115 години, втора голяма вълна има и след Илинденско-Преображенското въстание. "Затова и църквите тук се наричат българо-македонски". Максим признава, че не от всеки човек става емигрант. "Аз не се чувствам емигрант, защото поддържам живи връзки с родината", допълва той.

"Въпреки че по едно време ни обвиняваха, че подтикваме още повече сънародници към имиграция, с тези истории с щастлив край ние искаме да покажем, че тук може да се просперира, ако човек е усърден и талантлив." В редакцията разработват материали и по актуални и важни теми за тукашната диаспора. "Наскоро приеха наредба, с която се позволява да се пътува до Канада, без да има нужда от нова виза, ако вече веднъж такава е издадена, дори тя е да е с изтекла давност. Нужна е само регистрация. Важи и за българи, на които е била издавана американска виза през последните десет години. Или фактът, че преди две години влезе в сила спогодба, с която хората могат да си получават пенсиите от България в Канада или обратно." Наскоро във вестника имат и тема за столетницата Венета Илиева, водеща на българско радиопредаване в Канада от 1965 г., починала на 102 години в Торонто.

Максим и колегите му от "Български хоризонт" правят и три радиопрограми: от три години всяка неделя между седем и осем вечерта звучи българска реч, като предаването е предимно за случващото се в Торонто. От 1 юни започват и едночасова радиопрограма за втория по големина град – Монреал, а от четири години има и за Уинибек. И трите могат да се слушат и онлайн на: am530.ca. Цялата инфраструктура е на етническия българин, роден в Торонто – Бил Иванов, чиито дядовци емигрират в Канада в началото на миналия век.

Колективът на "Български хоризонт" участва и в първото задгранично дружество на Съюза на българските журналисти, като от 2011 г. насам организират среща веднъж годишно. "Опитваме се да помогнем на българи по света, които се опитват да издават вестници, списания или да поддържат сайтове за емигрантските общности, но нямат опит като журналисти. Имат нужда от професионална помощ, защото изданията не са на много високо равнище." Организират обучения и се опитват да обменят опит. Първото подобно събитие е в София, но следват Амстердам, Мадрид и др.

Тамара Вълчева


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    ristohristov avatar :-|
    Ристьо

    инициативата е добра..
    трудно се прекъсва връзката с БГ , каквото и да се говори

    на 10 - 15 К км българският глас дава онова усещане за близост ,
    каквото им липсва на емигранитте..съхранява езика , нравите..
    дори може да консолидира ,

    макар че българи.....трудно ,


    направи ми впечатление мнението на Максим Божилов от канадския двуседмичник "Български хоризонти" :
    " няма финансиране то канадското правителство..."

    може би така трябва да бъде....

    важното е ,че Ги има , работят , не се забравя езика , корените..Началото

    а това не е малко


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.