Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

43 28 авг 2015, 8:30, 33624 прочитания

Спрете да правите кофти хора известни

За живеенето в балон, за представителните извадки и за негледаемия "Биг брадър"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Все по-често чувам приятели да казват, че живеят в балон. Самият аз често осъзнавам, че също живея в такъв. Съзнателно се обграждам с възпитани, интересни, любознателни хора. Ходя по места, където знам, че ще намеря други такива. Избягвам Витошка и Рафи, където е шумно, презастроено и пренаселено. Телевизорът ми е затворен в гардероба. Избирам кога и какво да чета и гледам.

Поемам от всичко – вчера например преминах от статии как чревният тракт е като втори мозък, през кръгли маси за дисекция на поп видео клипове, малко политика и новини до филмова класика от 30-те (Шанхай експрес) и епизод на любимо риалити (Проджект рънуей – интелигентно предаване, в което участниците създават красиви неща с ръцете си от парче плат). От време на време излизам от зоната си на комфорт, за да си сверя часовника. Возя се на трамвая, отивам да видя Игрите на глада, прекрачвал съм прага на PM.


Снощи се събрах с приятели да погледам малко телевизия, защото не се съмнявам в силата й да променя нагласи в обществото, било то на съзнателно, или подсъзнателно ниво. И защото осъзнавам, че няма как на мен да ми е добре, ако на обществото, в което живея, не му е окей. Поводът беше началото на първия сезон от седем години с "обикновени" хора на "Биг брадър" - риалити формат, чийто английски аналог следя от няколко сезона покрай приятели от Острова.

Да спрем да правим кофти хора известни, част 328

Живеем във време, в което медийното пространство е доминирано от рейтинги, брой импресии, коментари и лайкове в социалните мрежи. Всяко споменаване, добро или лошо, е някакъв успех. Колкото по-лесно смилаемо и "цъкаемо" е едно нещо, толкова по-гледано и харесвано става. Въобще средата е перфектна за виреене на еднодневни сензации, изобилие от интернет тролове и праймтайм телевизионни сегменти, посветени на "най-гадния туит" по адрес на популярна личност. Шансовете някой да те забележи стават по-сериозни колкото си по-жлъчен и изобретателен в язвителността си, а колкото по-възпалително е едно изказване, толкова повече внимание привлича.



Твърде често сме склонни да хейтим, да се подиграваме и да съдим от висотата на собствената възвишена или меродавна позиция, а и мрежата го прави толкова неустоимо лесно. Не се научихме да подминаваме глупаците с презрение и да ги наказваме с мълчание и с действие. Вместо това направихме много от тях известни, богати и влиятелни. Тук мога да ви поздравя с имена на нелепи сексолози, кофти певци и дори министър-председател. Докато им се подигравахме, ние ги създадохме. Затова и си ги заслужаваме.

Представителна извадка на обществото


В тази среда защо да събереш под един покрив разнородни, интелигентни и нюансирани личности, за да наблюдаваш как започват да изплуват дълбоките противоречия, които идват, като се пресекат различни класи, поколения, несъвместими ценностни системи и убеждения? Няма какво да се лъжем, колкото и да сме еднакви, толкова сме и различни и това е ценно.

След фалшивата надежда от първите двама симпатични млади хора, настъпи рязък обрат и къщата на българския Биг брадър се запълни с особено неприятни индивиди, с изопачени до абсурдност биографии, за да бъдем впечатлени извънредно. Като например "българския вълк от Уолстрийт", който привидно за пръв път облича сако. Или пък не една, а половин дузина жени с изкуствени усти и/или гърди. Гордостта на една от тях беше, че е прозряла тежки житейски истини, след като някога се е пердашила със съперница, и днес е най-духовна сред духовните. Друга заяви, че живее със средно 350 лева на ден, защото хората, разполагащи с толкова пари, сто процента си ги смятат на дневна база и ги закръглят на "и пеесе".

Малцинствата са представени от ромка, която заменя екзотичните танци с брак за англичанин, и болезнено ретроградно гей момче от селата с резлив глас, което в предварително записана визитка обяснява, че е спал с Валери Божинов. Твърдението звучи толкова невярно дори за човек без очи и уши, колкото е необяснимо по какъв начин е окей да даваш трибуна на хора, които откровено лъжат? Не може да се пропусне и неуспелият футболист, който мрази "цигани и педерасти". Младежът, който изрече тези думи, беше определен като "модерния десен" от Ники Кънчев, чийто часовник явно е спрял някъде преди Втората световна война. Думите на омраза и наглите лъжи са причина да те изберат за участник и по всичко личи, че дори се насърчават от продуцентите. Ами не, тези хора не са представителна извадка на българското общество. И, не, не е готино такава представа да се насажда от подобни предавания.

По света и у нас

Предаването и годината са същите, мястото е Великобритания. Водеща e Ема Уилис – една от онези много редки, универсално обичани водещи заради нейната обаятелна непринуденост, интелект, емпатия и леко чувство за хумор. Открива стегнато и без излишен апломб с думите: "Часовникът тиктака. Обратното отброяване започна. Това е Биг брадър." Изглежда добре, набързо синтезира смисъла на продукцията като надпревара за издръжливост, адаптивност и акъл.

Участват предимно млади хора – няколко обикновени момчета и момичета от работническата класа, млад политически активист, фитнес инструктурка, учен-стриптийзьор, богаташко синче, интернет звезда, две застаряващи арт персони, фетиш модел, две близначки. Гонят момче, защото уж на шега се закача с друг младеж и го кара да се чувства некомфортно. Има правила и те се спазват дори за сметка на гледаемост. За агресия и заплашително поведение директно те изритват от къщата. Без последно предупреждение, без импровизиран публичен вот, който да реши съдбата на провинилия се, без да връщат съквартирант, посегнал на друг, защото феновете така искали.

Което ни връща към откриващата вечер на нашия Биг брадър, за да чуем Кънчев да скандира с удивителни в гласа: "Чакането свърши! Вратите се отварят! Фигурите се нареждат по шахматната дъска! Започва най-великото шоу на планетата!" Глас зад кадър представя водещия, има машина за пушек и ако случайно не сме я забелязали, ни казват още няколко пъти как това е най-колосалната телевизионна продукция на малкия екран. На прима и последваща виста единствената еволюция в развитието на Кънчев е, че катинарчето му е станало брада. Няколко пъти се повтаря репликата как тази вечер ще бъдат родени новите звезди на страната. Звучи като причина за участието им, а не следствие от него.

След малко се появява и "най-кръшната мома на Биг брадър" Алекс Сърчаджиева във вид на липсващото звено между абитуриентка и кичозна мека мебел. В следващите минути се чуват определенията "траперско-виладжийски стил" (за спалнята), "оборо-кочино-кокошкарник" (и такова има, това все пак е най-великото шоу на планетата), "тракторски дизайн" (има нещо и за любителите на дизайна). Сценарият генерира банални фрази с безпощадна скорост, а няколкото успешни шеги биват потопени от двамата водещи, които се състезават кой знае повече прилагателни и суперлативи. Притежават целия лек фалш, маниерниченето и издишващата превъзбуденост на продавачи в телешоп.

Научаваме, че къщата е такава, каквото Сърчаджиева си е "представяла къщата на баба Тонка, ако беше милионерка – просторна и с букови греди". Няма вода за къпане, няма легла за спане, но има ракия, казва още тя, докато видимо доволна се мята из двора, и добавя, че положението щяло да бъде спечено, тъй като има само външна тоалетна. Демонстрира как се използва (по същия начин като вътрешните). На секундата става ясно, че отново всичко ще бъде пречупено през призмата на битовизма, пряк път към най-низките човешки емоции. Първата случка в предаването е как уж бива унищожен багажът на участниците – плоска манипулация, на която и те не се хващат за повече от пет минути.

В риалити формата по принцип сценарият се движи отвън. Редакторите на предаването набелязват и гонят дадени сюжетни линии, като за целта тайно дирижират участниците и публиката. В което няма нищо лошо. Да играеш шах с истински хора си е изкуство и риалити предаванията дължат голяма част от очарованието си именно на редакторите. Когато крайната им цел не е пиянски сеир и първосигнални свади, които са любимият реквизит на създателите на нашия Биг брадър, обясняват наличието на ракия и малко друго.

Селската тема също не е случайност, а е избрана единствено за да направи мръсно на основния конкурент на Нова телевизия, който от няколко месеца рекламира риалити предаване на същата тематика, което стартира по-късно. Апропо това се случва от години – едната телевизия прави музикално шоу, другата прави музикално шоу. Първите правят танцувално шоу, вторите правят танцувално шоу. Истинска битка на талант и потенциал между тях, невероятен избор за нас.

Всеки ден като на избори

Сигурно дойде време за вечното оправдание, че това не е образователно предаване по обществена телевизия. Да, и в Англия не е такова. Това не го освобождава от задължението да се поддържа някаква хигиена по телевизионните вълни, за която като че ли никой в надзорните органи не се вълнува. Не личи и някой от факторите в Нова телевизия или в Олд скуул, продуценти на въпросното предаване, да изпитва нещо по-малко от гордост от продукцията. Остава надеждата рекламодателите да започнат да подкрепят създаването на по-стойностно съдържание. Косвено те са хората, които финансират тези продукции, и ако искат да си говорим за корпоративна социална отговорност, може би е редно да започнат от нещо толкова елементарно. А ако не го направят и те, единственият полезен ход е ние да се откажем от тях и от телевизията въобще. Защо да изберем услугите на компания, която с рекламата си финансира насаждането на омраза и на най-грозните стереотипи в обществото, в което искаме да живеем? Защо да отидем в ресторанта на човек, който обяснява, че е окей да мразиш, да се биеш или да караш в пияно състояние?

Трябва да почнем отнякъде, вместо повсеместно да се оплакваме накъде отиват нещата и да не правим нищо. Живеем си в уютните балони, заградени от адекватни хора. Обаче идва зима. Орките настъпват и балоните ще почнат да се пукат. Хубаво е да не забравяме, че като потребители можем да въздействаме върху това какво гледаме като нация по телевизията, защото то ни формира и след избори виждаме резултата. А ние реално, без да го осъзнаваме, гласуваме всеки ден – с всяко гледано предаване, с всеки лайк и с всеки изхарчен лев. Не е лошо да се замислим какво харесваме и на кого даваме парите си.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Добри новини Добри новини

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

27 мар 2020, 3252 прочитания

Направи си сам вкъщи Направи си сам вкъщи

Как да се забавляваме аналогово с децата

20 мар 2020, 4310 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Девет без десет

Клубът за тичане Nike+ RUN Club София е за всички

Още от Капитал
Бушоните срещу икономическия шок

Страната влиза в кризата с прилични финансови буфери, но те бързо могат да се стопят. На какво може да разчита бизнесът

Шансът за дигиталното образование

Промяната към електронни образователни платформи трябва да ускори промяната на остарелите методи на преподаване

Битката за икономиката също е битка за живот

Какво предприемат държавите в Европа и какво може да направи България

До Азия и обратно по време на пандемия

Какво се случва по летища, в градския транспорт и туристически обекти в Тайланд, Малайзия и Сингапур в условия на разпространяващ се вирус

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10