Бягай

Бягай

21528 прочитания

© Markus Berger


Миналата неделя, вече беше горещо, а едва минаваше 7:30. Улиците в долната част на кв. "Лозенец" бяха тихи. И все така тихо започваха да се появяват хора, всичките екипирани за спорт – с шорти за бягане, маратонки, чантички за кръста, от които стърчаха енергийни гелове и напитки. Един, двама, трима, четирима. Въпреки че не се познаваха помежду си, те отиваха на едно място – парка зад хотел "Хилтън". След час и половина там щеше да има над 300 души. Подредени пред старта, в очакване на сигнала. Секунди по-късно алеите на парка щяха да са скрити в прашен облак – появил се за секунди от контакта на 300 чифта тичащи крака по сухата сгурия. Те щяха да минат по 18 км трасе, което завършваше на 2295 м – на Черни връх. От тези 300 души професионалистите бяха не повече от 10. Останалите бягат за удоволствие.

Говоря за неделя сутринта.

Преди няколко седмици 50 души завършиха най-дългото бягане в България – ултрамаратонът в Персенк (130 км, 5387 м изкачване). В началото на лятото 380 минаха по маршрута на "Витоша 100" – стокилометрова обиколка около планината (миналата бяха със 150 души по-малко). 90% от тях не са професионални бегачи.

Преди повече от 15 години Българската федерация по лека атлетика започна да организира верига от състезания по планинско бягане. Всички участници бяха професионални състезатели. Шансът да попаднеш на такова събитие беше през вратата на професионалния спорт.

Наскоро си говорих с един познат – дипломат, който след седемгодишен мандат в България беше изпратен на заслужена служба на тиха и спокойна островна държава в Атлантическия океан. Любител на бягането, той разказваше с умиление за първите пъти, когато е излизал да бяга из софийските паркове. За това как хората го гледали странно. За това, че трябвало да се връща в родината си в Западна Европа, за да може да бяга с други съмишленици. Седем години по-късно той призна, че е бил принуден да си направи Facebook профил, за да може да следи всички състезания, които се организират в София. Той не е професионален състезател. Ходеше на събитията заради забавната атмосфера, заради приятелите и познатите и заради това, че състезанията го мотивираха да излиза да бяга и тогава, когато го мързеше. При всички е така.

Не трябва много седене по парковете, за да забележите, че бягащите се увеличават. Вижда се и от класиранията по състезанията, които вече не са запазена територия за професионалния спорт, а все повече – място за забавление, отворено за всеки. Парковете и бягането по равно доскучава и съвсем логично има повече, които отиват в планината, за да бягат. Тази година два пъти (първо от Божидар Антонов за 5 дни и 10 часа, после Кирил Николов-Дизела, 4 дни и 13 часа) беше подобрен рекордът за скоростно преминаване на маршрута от връх Ком до нос Емине (почти цялата Стара планина). Рекорд, който беше непобедим от 1987 г., когато Любомир Палакарчев минава маршрута за 5 дни и 14 часа.

Бегачи като Дизела и Божидар Андонов вдъхновяват и водят в планината нови и нови почитатели на бягането. Същото прави и най-великият планински бегач на всички времена – Килиан Жорнет, който казва, че в планината има място за всички, стига да си даваш сметка, че тя има крайната дума. Не по-малко вдъхновяващи са и тези (Илиян, Григор, Георги и екипът на Персенк са само част от тези, които организират бягания), които отделят времето си, за да дадат шанс все повече хора да откриват, че да бягаш с номер и за време е забавление, а не дискриминация посредством класиране.

Георги, 5kmrun.bg

Радостта и удоволствието у хората преди, по време и след бягането ме прави щастлив.

Не точно състезания, 5kmrun.bg са свободно, но организирано бягане. Организирано, защото събира хора без ограничение в пол и възраст (включително инвалиди, родители с детски колички, както и с кучета на повод), които се провеждат всяка събота от 9 сутринта в Южния парк в София, в Морската градина във Варна, на Гребния канал в Пловдив и в Морска градина в Бургас. Същият екип от тази година организира и бяганията XL kmrun – верига от осем състезания (Западен и Северен парк, парк Враня, Бонсови поляни, Симеоново, Плана и т.н.)

 

Радостта иудоволствието ухората преди, по времеи след бягането меправи щастлив.

Защо реши да организираш състезания?

Живях в Англия, участвах в подобни мероприятия, хареса ми и си обещах: "Щом се върна в България, ще организирам подобно нещо…" Чувствам се най-добре, когато виждам радостта и удоволствието у хората преди, по време и след бягането – това ме прави щастлив!

Кое е любимото ти място за бягане?

От две години живея в с. Лесново, тук си имам едно десеткилометрово трасе по поречието на река Лесновска. Когато времето и теренът не позволяват, бягам вкъщи на пътеката.

На какво те научи бягането?

Когато бях ученик в спортно училище – на ред и дисциплина, чисто физически – на издръжливост. Сега бягам за тонус и най-вече за удоволствие, като съм се разбрал: краката си бягат автоматично, а аз си разсъждавам за най-различни неща…

С какви маратонки бягаш?

adidas.

Защо хората трябва да дойдат на твоите бягания?

Бяганията не са мои, те са наши и тук всеки е добре дошъл. И най-важното – по свое желание и воля.

Разкажи някоя смешка от състезание?

Някъде през октомври беше на едно от бяганията в Южния парк. Стартът – даден, участниците са по трасето и първият се задава на финалната права... Хронометърът е на врата ми и се нагласявам на бутона за засичане на времената. Когато поглеждам – "ми той умрял, ма", или по-скоро – спрял на 6 минути и нещо… Обаче първенецът (Димитър Ал. Димитров) приближава със силен финален спринт и никой не може да го спре, а зад него вече се очертава една камара народ... Леле мале, направо блокирах – Митко профуча покрай мен и аз само го изгледах... Еми, вече бях от страна на публиката, а как ми се прииска да си остана там! Взех, че пуснах хронометъра наново и почнах да засичам следващите участници. Отстрани всеки би си казал: "Ей, тоя е страшна работа, как ги засича само – гледай и се учи..."

Взех лист и химикал и тръгнах да записвам времената на участниците, които сами си засичаха времето (часовници), след като ги молех да ми го кажат за сверка. Питах и записах на трима-четирима в първите 15, а после още един-двама от по-задните. Това ми беше достатъчно, защото разликата във времената (спрямо моето) на всички, които си бяха засекли сами времето, беше една и съща. Когато обработих резултатите, прибавих същата разлика ръчно към времето на всеки участник и приказката завърши с щастлив край от сорта: "Три дена яли, пили..."

Григор, "Бегач"

Дори 5 километра са постижение за някой, който скоро е започнал, и той трябва да бъде поздравен за тези усилия.

Григор Върбанов е част от екипа на спортен клуб "Бегач". Сдружението, което съвсем обективно e припознавано в средите като най-добър организатор на любителски състезания по бягане. Независимо за кое тяхно събитие става дума, качеството (на маркировката на трасето, подкрепителните пунктове и измерването на времето) винаги е било водещо. И това е причината от "Бегач" да си поставят ограничения – ранно приключване на записването и максимален брой участници. Техните състезания са отворени за всички, но са главно за тези, които бягат за удоволствие. От тази година към най-популярното им състезание – полумаратонът около езерото Панчарево – има и 30 км трейл, който отива до най-високият връх на Лозенската планина – Половрак.

Дори пет километра сапостижение за някой,който скоро е започнал,и той трябва да бъдепоздравен за тези усилия.

Защо реши да организираш състезания?

През 2004 г. попаднах на деня на маратона в Будапеща и много се впечатлих от настроението в града и хилядите хора по улиците, които бягаха или подкрепяха маратонците. По-късно започнах да ходя на маратони в чужбина и всеки път се чудех защо в България няма бегачи, маратонска култура и състезания. През 2011 г. намерих съмишленици, с които започнахме да водим блог за бягане, и в един момент решихме да пробваме да организираме състезание. Планирахме да съберем двайсетина приятели, дойдоха 120. След това създадохме СК "Бегач" и едно по едно се появиха вече традиционните събития на клуба – шестчасовият ултрамаратон в Южния парк Spring360, Полумаратон Панчарево, корпоративната щафета Business Run в Бизнес парка, Sofia Morning Run в Борисовата градина. От миналата година правим истински маратон в Плевен, а от тази година вкарваме в календара и Tole-run – полумаратон в Южния парк. СК "Бегач" участва и в организацията на благотворителния Balkan1000 – 1000-километров дуатлон Букурещ - София - Букурещ, където разстоянието до София се преминава с велосипед за 4 дни, а на връщане се бяга в продължение на седем дни по 50-60 км.

Целта ни винаги е била да популяризираме бягането като начин за водене на здравословен живот, да развиваме маратонската култура в България и да развиваме благотворителността чрез спортни събития.

Кое е любимото ти място за бягане?

Живея близо до Южния парк, най-често бягам там и го припознавам като "моето място". Витоша предлага страхотни възможности за софийските бегачи и често бягам в планината, особено ако се подготвям за планинско състезание. Когато съм във Варна, много ми харесва да бягам от Почивка до фара.

На какво те научи бягането? 

Когато бягаш часове наред, е много важно да си прецениш темпото, приема на вода и храна и да слушаш тялото си. Трябва да имаш и дисциплината да се подготвиш, търпението да го направиш и волята да продължиш да бягаш дори след като умората те е налегнала.

С какви маратонки бягаш?

С удобни обувки с два номера по-големи от нормалния ми размер. Сменям по един-два чифта на сезон от различни марки. В момента бягам с Brooks PureCadence и съм доволен. Преди това дълги години бягах с различни модели на Mizuno, също не са ме разочаровали. В планината доскоро бягах с New Balance, които изтърпяха огромни издевателства, но за съжаление трябваше да ги сменя със Salomon, от които съм разочарован. Обувките, които съм носил, са най-различни – тежки или олекотени, със или без support, с голям или с малък drop. Общото между всички тях е, че са ми били удобни. Затова съветвам хората да си купуват обувки за бягане, след като ги пробват, а не онлайн въпреки понякога по-изгодните оферти.

Защо хората трябва да дойдат на твоите бягания?

СК "Бегач" е ориентиран към непрофесионалните бегачи. Стараем се да правим състезания, които не са просто надбягване, а малък градски празник – така, както сме виждали, че се получава по големите маратони в чужбина. Затова гледаме да обърнем внимание на всеки и да превърнем участието в състезанието в приятно преживяване с музика и различни забавления. Въпреки че повечето от организаторите сме бягали в много маратони и ултрамаратони, се стараем да не забравяме, че дори 5 километра са постижение за някой, който скоро е започнал, и той трябва да бъде поздравен за тези усилия. По тази причина даваме медали или значки на всички финиширали и се стараем винаги да има някакъв практичен подарък за спомен от състезанието. Така всички се чувстват победители. Освен това всичките ни състезания подкрепят някаква благотворителна кауза.

Разкажи някоя смешка от състезание?

От състезание, в което аз съм участвал: беше по време на планински ултрамаратон и бягах през нощта в планината. Настигнах един участник, с когото се заговорихме за няколко минути. Той каза, че е от Приморско и аз се учудих как се е подготвил за това състезание. Чак впоследствие разбрах, че бил Здравко от "Биг брадър".

От състезание, което аз организирам: моето семейство редовно ми помагат като доброволци по състезанията, които организираме. Шестгодишната ми дъщеря трябваше да бъде на пункт за храна и вода на тазгодишния Business Run заедно с възрастни доброволци. След състезанието те ми споделиха, че тя имала много опит в тази работа и през цялото време ги е командвала какво да правят.

Илиян, Trail Series и RunBG

Бягането е като живота. Трябва да се научиш да се справяш добре с променящия се терен.

Илиян се занимава активно с бягане от девет години и не само е пряк свидетел на това как този вид спорт става все по-масов, но и един от виновниците за това. Тази година той организира третия сезон на веригата бягания Trail series, които се провеждат всеки месец (да, има The Christmas Run край Пасарел и Golyam Sechko Run край Железница през януари) – чудни събития, през които да навлезете в бягането през пресечена местност и да научите някой нов маршрут (дистанциите варират от 5 до 21 км). Освен че организира състезания, Илиян администрира сайта runbg.net – общество за споделяне на идеи за тренировки и маршрути между бегачи.

Бягането е катоживота. Трябва да сенаучиш да се справяшдобре с променящия сетерен.

Защо реши да организираш състезания?

Решението дойде малко спонтанно. Преди всичко искахме да направим състезание, което да се харесва на нас и да сплотява бегачите. По това време нямаше планински състезания, които истински да ми допадат. Те бяха непривлекателни и на тях участваха само много добре подготвени бегачи. Нямаше атмосфера и дух и се случваха рядко. С мой близък приятел (Тони Петков) решихме да направим верига ежемесечни състезания, които да дават възможност на всички да се докоснат до планинското бягане и разнообразието му. Заехме се да намерим достъпни и истински живописни трасета в многото планини около София. Това е нашата запазена марка – живописни и в същото време достъпни трасета. Заложихме на три дисциплини, защото искахме да има дистанция за всеки тип бегачи. Традиционно те са къса (5 до 7км), средна (10 до 14км) и дълга (15 до 21км). Ако някога сте искали да започнете с Trail бяганията, Trail Series, организирани от RunBG, са най-подходящото място.

Кое е любимото ти място за бягане? 

Планината – това е моето място. Познавам много добре планините около София – Витоша, Лозен планина, Плана, Люлин планина и южните склонове на Стара планина. Във всяка имам любимо място за бягане, но най-специален за мен е районът на Тевно езеро в Пирин. Успях да намеря невероятни пътечки между Борисовата градина и Ловния парк, които малцина познават и те карат да се чувстваш сякаш си в планината. Може да ги откриете само ако дойдете да бягате на груповите тренировки, които организираме всяка сряда пред зала "София". Събираме се там независимо дали навън вали или е убийствена жега.

На какво те научи бягането? 

Бягането е като живота. Ако се научиш да се справяш с променящия се терен, ще се чувстваш добре в тялото си. Научих се да се адаптирам бързо към обстоятелствата и да ги приемам по-лесно.

С какви маратонки бягаш?

Най-добрата маратонка е удобната. Аз от доста време бягам предимно с японски. Имат интересни имена: Hitogami – превод от японски "човек-господ", Ronnin – "самурай без господар", Sayonara – "довиждане". Вече нямам представа колко чифта имам, но съм подготвен за всякакви условия и терени.

Защо хората трябва да дойдат на твоите бягания? 

Трябва да дойдат само ако имат желание. На Trail Series човек идва, за да се наслаждава на природата, намира нови и щури приятели, забавлява се и същевременно изпитва възможностите си. Ако някога сте си мечтали да станете добри планински бегачи – едва ли има по-добро място да започнете.

Разкажи някоя смешка от състезание?

Винаги има забавни моменти, но два пъти се е случвало състезател да финишира с една маратонка. Коледното бягане също е много колоритно. Виждаш как Дядо Коледовци гонят Снежанки в гората през зимата. Такива неща не се виждат всеки ден.

Николай Кабаджов и Даниел Панев, "Персенк Ултра"

Николай и Даниел са част от екипа (Сдружение "Български ултрамаратони"), който организира най-трудното бягане в България – "Персенк Ултра". Дължината на маршрута е 132 км, преминава се 5387 м положителна денивелация. Стартът е в полунощ (тази година заради дъжда беше отложен за сутринта) от Асеновград и се стига чак до Чудните мостове. Този път маршрутът беше преминат за 16 часа и 20 минути (Андрей Гридин). Същите хора организират и "Крос Асеновград" – полумаратон в Родопите.

Защо решихте да организирате състезания?

Николай Кабаджов: Може да звучи нелепо, но гледам на това като на мисия.

Даниел Панев: Е, все някой трябва да го прави... (шега) Доскоро в България имаше точно един ултрамаратон ("Витоша 100") и вярвах, че имаме потенциал за още.

От приятелиза приятели

Кое е любимото ви място за бягане? 

Николай Кабаджов: Пътеките на Витоша.

Даниел Панев: Остров Реюнион... Засега.

На какво ви научи бягането? 

Николай Кабаджов: Бягането за мен е психотерапевт.

Даниел Панев: На търпение, понеже съм малко импулсивен и темпераментна личност.

С какви маратонки бягате?

Николай Кабаджов: Предимно минималистични.

Даниел Панев: Salomon SLAB Sense.

Защо хората трябва да дойдат на вашите бягания?

Николай Кабаджов: Защото няма да съжаляват.

Даниел Панев: Аз не искам атлетите да "трябва" да участват в състезанието, което организирам – искам да "искат" да го направят. Неслучайно неформалното ни мото е "От приятели за приятели".

Разкажи някоя смешка от състезание?

Николай Кабаджов: Състезатели срещнаха вълци по трасето и сега, година по-късно, казват, че слушат за тази история и тя е всеки път различна.

Даниел Панев: На регистрацията пристига състезател, който е превел таксата за участие, но не се е регистрирал на сайта, тоест за нас той не съществува и не сме му приготвили номер и стартов пакет. В крайна сметка му дадохме номер на друг участник, който не дойде, стартира и... след малко се обади, че докато преминавал реката, номерът му се откачил и отплавал по течението...

Миналата неделя, вече беше горещо, а едва минаваше 7:30. Улиците в долната част на кв. "Лозенец" бяха тихи. И все така тихо започваха да се появяват хора, всичките екипирани за спорт – с шорти за бягане, маратонки, чантички за кръста, от които стърчаха енергийни гелове и напитки. Един, двама, трима, четирима. Въпреки че не се познаваха помежду си, те отиваха на едно място – парка зад хотел "Хилтън". След час и половина там щеше да има над 300 души. Подредени пред старта, в очакване на сигнала. Секунди по-късно алеите на парка щяха да са скрити в прашен облак – появил се за секунди от контакта на 300 чифта тичащи крака по сухата сгурия. Те щяха да минат по 18 км трасе, което завършваше на 2295 м – на Черни връх. От тези 300 души професионалистите бяха не повече от 10. Останалите бягат за удоволствие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


11 коментара
  • 1
    julius avatar :-?
    julius

    Бягането безспорно е нещо хубаво, дори нещо мн. хубаво. Но не виждам общото между ултрамаратоните и здравословния живот! Подобни свръхнатоварвания (като всяко залитане в крайности) не само, че не подобряват здр. състояние, ами точно обратното.

  • 2
    navy avatar :-|
    navy

    До коментар [#1] от "Julius":

    Точно !
    На мен сега сърцето ми е почти 1,5 пъти по-голямо от нормалното.Съжалявам ,че не съм го карал по-айляк ,като знам сега как медицината се мъчи да ми помага.

  • 3
    mitev avatar :-|
    Митев

    До коментар [#2] от "navy":

    И аз навремето бягах много, при това покривах всякакви нормативи за скоростна издържливост. Обаче навреме се усетих, че няма смисъл от натоварването точно на сърцето и лека полека спрях. Физически много активен човек може да бъде и без да се подлага на екстремни натоварвания!
    Днес наистина бегачите из паркове и планини се увеличават и винаги ми се иска да им кажа това... Но какво да се прави - поредната мода! И както всяка световна мода, пристигнала уъ нас с десетилетия закъснение...

  • 4
    answer_42 avatar :-|
    answer_42

    Бягам обикновено само когато ме гонят, но като се готвих за Ком Емине тичах по пресечен терен събота и неделя по 10км с 600 м положителна денивелация. Сега ходя чат пат почивните дни, но бягам само по 6км с около 400м изкачване. Усещането след това е един път.
    Гледам разни маратонки се рекламират. За съжаление българския търгаш продава много по-скъпо от реалната цена на маратонките. Научете се да си пазарите от чужбина. Първо си купих Асикс които тук рекламираха че са с 50% намаление, а дори с намалението бяха по-скъпи от тези в чуждите сайтове.Скъсаха се. После си взех прословутите Соломонки(една средна заплата, а в чуждите сайтове с 100 лв по-малко) с които Дизела тича през миналата година. Голяма грешка освен ако нямате спонсор който да върви след вас с кола пълна с подобни маратонки. Жиците които служат за връзки прорязват езика и правят дупки в обувката. Контрагрип подметката става на парчета след 500км планински терен, което не ми се беше случвало дори с евтини обувки за планина за 150лв .
    Трудно се намира свястна маратонка. За същите пари. които дадох за супер дупер маратонки щях да си купя 7-8 чифта от пазара до нас. Като се скъсат, хвърлям и нахлузвам следващия чифт.

  • 5
    musashii avatar :-|
    musashii

    До коментар [#1] от "Julius":

    Освен сърцето бягането натоварва ставите,коленете и гръбнака.Освен това при учестено дишане в организма навлиза много кислород за кратко време,което причинява оксидативен стрес.Най-полезно за здравето е ходенето със сравнително бързо темпо-6 км/час.

  • 6
    biss_mark avatar :-|
    biss Mark

    Според мен човек бяга ако го гонят. Може би сте искали да напишете тичай. Ама .... вие си знаете.

  • 7
    julius avatar :-|
    julius

    [quote#2:"navy"]Съжалявам, че не съм го карал по-айляк, като знам сега как медицината се мъчи да ми помага.[/quote]
    Кофти ми е като чета такива неща. Съжалявам. :(
    ...
    [quote#5:"kermit"]Освен сърцето бягането натоварва ставите,коленете и гръбнака.Освен това при учестено дишане в организма навлиза много кислород за кратко време,което причинява оксидативен стрес.[/quote]
    Колегата е писал за сърцето. ;) Да - ставите го отнасят сериозно, дори да тичаш само на стадион с тартанова настилка. И аз спортувам активно, но наблягам повече като че ли на колоезденето, кънките и план. преходи. При първите два спорта кисл. шок за организма е по-малък спрямо тичането.
    п.с.
    Гледам да балансирам /а това е може би най-трудното/ и виждам колко лесно повечто хора залитат в крайности, а понякога именно след подобни статии...

  • 8
    julius avatar :-?
    julius

    [quote#4:"answer_42"]Гледам разни маратонки се рекламират. За съжаление българския търгаш продава много по-скъпо от реалната цена на маратонките. Научете се да си пазарите от чужбина...
    Трудно се намира свястна маратонка.[/quote]
    Безспорно. И аз смених два-три Адидаса, сега съм с Асикс, но за Саломон почти не съм чул хубава дума. :) И не само за маратонките им - двама приятели късаха турсит. обувки по Рила и Пирин, трети като тебе - маратонки... аз лично тази марка я избягвам.

  • 9
    yordanovg avatar :-|
    Georgi Yordanov

    ... супер! С уговорката, че всичко в разумни дози е полезно!!! :)

  • 10
    niki.kaba avatar :-|
    niki.kaba

    Здравейте приятели,
    малко тъжно ми стана като гледам коментарите ви, в които сте убедени във вредата от ултрамаратона, като свръх натоварване, но не и в неговата полза. Позволете ми да се опитам да ви опровергая:

    1. Ултрамаратона като упражнение, макар и свръх натоварване не би трябвало да е причина за хипертрофия на сърцето, тъй като ултрамаратон се бяга на изключително нисък пулс, от порядъка на 100-140 удара в минута. В моята практика, до сега съм чувал много оплаквания от болки и съвети за тяхното предодвратяване, но нито веднъж - уголемено сърце.

    2. На увреждането на ставите от бягане, все повече (в спортната медицина) започва да се гледа като на градска легенда и далеч, по-често се свързва с неправилна техника на стъпване (пр. посрещане на земята с пета). Освен всичко казано до тук, имаме хиляди, вероятно десетки хиляди примери на ултрамаратонци, които са навъртяли повече километри по планините, отколкото някои от нас с автомобилите си и ... изненадващо - все още не са инвалиди.

    Поздрави на всички,
    Ники Кабаджов


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал