С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

3 18 сеп 2015, 12:16, 24761 прочитания

Учител да се наричам

Мотивацията на четирима учители от различни поколения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Илюстрация

Да влезеш под кожата им
Нено Юруков, учител по физика

За Нено Юруков в преподаването няма рецепти и на прага на шестнадесетата си година в софийската Немска езикова гимназия казва, че може само да предполага дали е добър учител. Но е убеден, че мотивацията му е "по-скоро" също толкова голяма, колкото в началото.
 
А тогава, когато той е само няколко години по-голям от учениците си, балансът е труден за намиране. "Беше си шок. Излизаш от академична среда, но бързо усещаш, че няма как да внесеш тази атмосфера в стаята. В първия ми клас ситуацията беше неконтролируема – учениците нямаха респект от някого на тяхната възраст, стигна се до ниски оценки. Но някъде след третата или четвъртата година нещата започнаха да се променят. В крайна сметка как ще се справи човек не зависи от възрастта, а от самия него и от методите му."
 
Най-голямото доказателство за това е как името на Нено Юруков става внезапно известно през 2006 г., когато учениците му организирано гласуват за кампанията на БНТ "Великите българи" и той се появява на 26-о място в класацията – преди Слави Трифонов и след Георги Бенковски. Не е предполагал, че е влязъл под кожата на учениците си. "Честно казано, и до днес не знам как се случи това. Разбрах, когато ми се обадиха от самото предаване."
 
Почти десетилетие по-късно той смята, че все още е близо до учениците си, но увеличаващата се възрастова дистанция оказва влияние. "Сега усещам повече разликата между нас, по-далеч съм от техните интереси и разбирания. Но най-важното остава доверието в отношенията. Не се лъжем, не крием един от друг. Вместо някой да преписва, оценявам, ако неподготвеният сам ми каже, че не е научил, и ме помоли да направи контролното в друг ден", казва вече 37-годишният учител.
 
Но малко са тези, които преодоляват онази трудна първа година, преди "да стане много по-лесно". Причината - извън трудните финансови условия, е, че "системата е недомислена, тъй като младите учители са много неподготвени в началото, стажовете в университета са недостатъчни и всичко се случва на принципа проба - грешка. Сам трябва да намериш пътя си в преподаването. Моят начин беше да се наглася според очакванията на учениците."
 
На два пъти Нено Юруков е на ръба да се откаже от преподаването, но се колебае дали да задълбае в тази тема, тъй като "не съм сигурен дали мога да поставя на кантар плюсовете и минусите". Но винаги е намирал защо да продължи. "Дали защото не съм човек на драстичните промени, дали заради конкретен клас. Това е много консумираща професия – отстрани изглежда, че учителят нищо не прави, но с подготовката на уроците и документацията става обикновен осемчасов работен ден, дори по-дълъг. Преподаването ти дава страшно много, понякога адреналинът е на макс. Но и взима, особено от нервната ти система и личното време. В някои случаи чувстваш, че не можеш по никакъв начин да направиш това, което искаш да направиш, с определен клас", казва Нено, а когато записът приключва, казва с най-уверения тон в разговора ни: "Имам голям късмет с тези ученици."


Светослав Тодоров


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Лекари на ръба на нервна криза 1 Лекари на ръба на нервна криза

Хората в помагащите професии са най-застрашени от "прегаряне", затова грижата за психичното здраве е от полза за всички

7 юни 2019, 6592 прочитания

Какво е да си писател в днешна Русия Какво е да си писател в днешна Русия

Страховете и надеждите на Дмитрий Глуховски и Мария Степанова

5 юни 2019, 3095 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
ТрансБългария

Историите на три различни личности и борбата им да бъдат хората, които винаги са били

Уверените стъпки на Zeazoo

От осем години Гергана Иванова и баща й Йордан Злогошки произвеждат обувки за босо ходене, а продажбите растат

Изборите: Технология на подчинението

Резервът от зависими гласове, който ГЕРБ и ДПС си осигуряват в малките населени места и ромските махали, може да превърне всеки вот в свирен мач

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

20 въпроса: Полина Лъжанска

д-р Лъжанска е сред инициаторите на сайта CancerCare.bg и благотворителния маратон Race for the Cure

Маша Гесен, журналистка: "Политиката трябва да е визия, не компетентност"

"Фашизмът е мечтата по въображаемото минало. Това е основната му характеристика."