С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

25 25 сеп 2015, 13:00, 33296 прочитания

ТрансБългария

Историите на три различни личности и борбата им да бъдат хората, които винаги са били

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Ако имате любопитство към света и следите сериозни медии, няма как да не ви е направило впечатление: през 2015 г. трансполовите хора са обект на внимание повече от всякога. От герои на мейнстрийм киното и популярни сериали и книги, през тема на все повече документални филми, а в резултат на това – с все по-осезаемо присъствие и влияние в западните общества. Интересна подробност е, че част от най-известните трансличности до неотдавна са съществували в представата на околните като щастливи хетеросексуални семейни мъже/жени.

Предполага се, че над 700 хиляди души в САЩ са в позиция на несъответствие между своята идентичност и пола, с който са родени. Миналата година в Австралия Висшият съд официално въведе опцията, че лице може да бъде вписано с "неутрален" трети пол. Междувременно случаите на престъпления и дискриминация спрямо трансполовите хора остават ярко изразени – 78% цитират подобни преживявания, а 41% са имали опити за самоубийство.


Но рядко тема, за която светът говори, е толкова невидима в България - страна, в която предубежденията, незнанието и мълчанието изграждат стена и не позволяват адекватен разговор. През историите на трима души, решили да излязат с имената и лицата си, Light прави опит да хвърли светлина върху проблемите на това малцинство в малцинството и да (се) образова по въпросите на различните видове полова идентичност.

Light благодари от сърце на Моника Писанкънева, без чиято помощ реализацията на този брой би била несравнимо по-трудна задача.


Пол, интерсекс



Илюстрация


"Веднъж дъщеря ми ме попита какво точно съм аз. Обясних й, че ако момченцата са кученца, а момичетата котенца, то аз съм се родил зайче. И дори да ми отрежат ушите, това няма да ме направи нито кученце, нито котенце." Така Пол Найденов й обяснява интерсексуалността си – състояние, в което човек се ражда със смесени полови белези.

Роден е в Монтана (тогава Михайловград) през 1970 г., едно от трите деца в семейството. Описва средaта, в която отрасва, като "здравословно-работническо-интелигентска".

Има спомени как още на осем-деветгодишна възраст развива начин на говорене, в който да не реферира към себе си с полово определящи окончания. В този период има и чести здравословни проблеми, поради което се лекува извън родния си град. Няма особени спомени от това време, въпреки че е прекарал в болница сумарно около три години. "А това, което си спомням, ми идва в повече", казва Пол, с което загатва за усещането да е като експонат за медицинските лица. "От една страна, разбирам целите, от друга – това е голяма травма за едно дете, което няма вина, че се е родило в тялото си. Казват, че има проблем с него, а за теб то е нормално, то е твоето тяло, нямаш друго."

С времето все по-осезаемо разбира как има "прекалено много видими разлики между мен и останалите. Опитаха се да ме направят на момиче, опитах се и да се държа като момиче въпреки че бях с глава над останалите и с напълно момчешки манталитет. Безумно е да правиш един интерсекс човек мъж или жена, също както да режеш ушите на заек, за да го направиш на куче или котка. Каквито и усилия да полагах, не се получаваше естествено. А за хората това е объркващо и допълнително те прави аутсайдер".

Разказва, че във времето на "развития социализъм" не е имал представа за различните форми на сексуалност. "А дойде период, в който вече разбирах, че мъжете не "ми миришат правилно. Но да се наричам лесбийка също звучеше грешно. Обръщенията в женски род идваха в повече, усещах, че не съм аз. Имах случай, в който интимна партньорка ми беше казала "Много те обичам, но аз съм лесбийка, а ти не си жена". И това беше, преди да се самоопределя окончателно."

Пол страни от ясното посочване на разграничителна линия в житейски план. "При мен няма такава, идва ми изкуствено да посочвам "преди" и "след". Условната драма е, че в един момент обществото и семейството очакват да се определиш. Какво на теб ти е комфортно е съвсем отделна тема, а много малко хора могат да живеят отвъд двата модела. Иска ми се животът да е по-безоблачен, но не можеш да го направиш, защото не можеш да живееш извън обществото", казва Пол, който от 13-годишен се занимава с компютри и програмиране. ("Вече знам, че разликата между социалния и технологическия механизъм е, че в социалния не можеш да оправиш нищо директно"). За кратко следва в МЕИ, където бързо разбира, че знае всичко, което тепърва ще му се преподава. В момента има професия в IT индустрията и е открит за личността си на работното си място. "Когато става въпрос за сексуална ориентация, полова идентичност и социално изразяване на пола говорим за различни неща. Моята социална роля е тази на мъж. Моята полова идентичност е интерсекс. Моето влечение е към жени."

Рамките за него са много основни. "Хората имат нужда от разбиране и липса на натиск да се определят. Много хора жертват себе си, за да могат да си намерят изкуствено мястото. Все повече и повече има възможност да си отвъд бинарния модел, но говорим за големите градове, където не те питат постоянно кой си и откъде си. Това е и от причините поради които на 25-годишна възраст се преместих окончателно в София, въпреки че още през 90-те постоянно пътувах между двете места. По-малко от година след като се установих, започнах да се занимавам с ЛГТБ активизъм. Това и доведе до някои преоценки и се чувстваш по-добре, когато не се правиш на това, което не си." В тази среда той намира подкрепа да се разкрие като интерсекс, но в самото общество усеща и маргинализацията, която идва с желанието да "смениш етикетчето си".

"В повечето случаи, когато се роди интерсекс дете, лекарите и семейството решават на какво ще го направят – момче или момиче. Или по-скоро да приличаш на едно от двете, като бърз козметичен ремонт. Безумно е това да се прави, защото нямаш перфектните гениталии по нечия представа - все едно ще си ги показваш публично. И след този ремонт оттам нататък се оправяш сам, никой не носи отговорност какво ще стане с теб, какви хормони ще трябва или не трябва да взимаш, дори като част от храната си. Никой не те пита съгласен ли си, просто вярваш на по-възрастните. И след време си даваш сметка, че си бил брутално изпързалян. Никой не е обяснил на родителите ми, че няма да съм точно момиче, че няма да имам деца", разказва Пол, който е бил поставен на хормонално поддържаща терапия с естрогени, единственият резултат от която е тежка депресия. На по-късен етап в живота си сам решава да експериментира с андрогенна терапия, която му се отразява много по-добре на психиката. През целия разговор, когато достигне до най-драматичните моменти, той бързо прави завой чрез чувството си за хумор. "Винаги се опитвам да намеря забавната част, защото, реално погледнато, всичко това е на твой гръб. Не успееш ли да се надсмееш над себе си, ще откачиш. Ако трябва да давам съвети, може би това ще е на първо място – да запазиш чувството си за хумор, дори когато си напълно сам. Понякога единственият човек, с когото можеш да водиш диалог, си самият ти...

Пол Найденов е също така единственият активист в областта на интерсексуалността в България. Част е от ресурсен център "Билитис", където помага на хора, които искат съдействие по транс и интерсекс въпроси. Дори и ако трябва да се развенчават остарели определения като хермафродит (понятието индикира равен брой полови белези и способности, което не е случаят на интерсекс хората). Участвал е на семинари по тази тема, включително в София.

"Искам да покажа на повече хора, че интерсекс е нещо, което съществува, че не е лошо, просто различно и със своите последствия. Също ако се родиш с по-бяла кожа, изгаряш по-лесно, ако си по-мургав, хващаш по-лесно тен. Ти си нормален за себе си, имаш своето тяло и особености, които определят твоето развитие." Обществата, в които това се приема, не са чак толкова далеч. По време на конференция в Загреб от 20 души на една от срещите трима открито казват, че са интерсекс. Официалните статистики варират – според някои един на хиляди човека се ражда с това състояние, според други един на две хиляди. Основната причина е, че интерсекс състоянията са много и различни.

Според него това, което пречи на създаването на консолидирано общество, е, че самите интерсекс хора в България често не знаят, че са такива. Пол си спомня за кореспонденция с омъжена 23-годишна жена, която има неуспешни опити да забременее. Когато отива на гинеколог се оказва, че в нея всъщност няма женски органи. "Тя никога не си е задавала въпрос защо пие хапчета цял живот, защо никога не е имала менструация. Звучи абсурдно за всеки страничен човек, но ти си трениран да не питаш. Когато си роден с интерсексуално състояние, веднага се научаваш да не говориш за това. Никой не иска да го обсъжда с теб в тази среда на тотална секретност. За съжаление контактите с нея спряха – някои хора са склонни да потърсят помощ за кратко, после изчезват и не желаят да обвързват живота си с това."

Говоренето е трудно не само заради тези проблеми. Пол цитира като казуси липсата на по-изисквано говорене на тази тема с изграден език и терминология. "Все повече хора имат възможността да са себе си и това идва неизбежно със смяната на поколенията, особено с навлизането на тези, пред които има бъдеще."

Дали преместването в страна, в която ще има повече разбиране и адекватни медицински услуги някога е било опция? "Не се чувствам много комфортно извън България за дълго време. Живял съм за кратки периоди в САЩ, Италия, Белгия. Определено ще ми е по-лесно, но човек не трябва да търси лесното. Мога ли да замина? Във всеки един момент. Но децата ми, момче и момиче на 7 и 11 години, са тук, родителите и приятелите също." Как изглежда семейството му през очите на собствените му родители? Директен отговор не е нужен – споменава само, че синът им "събира слънце" при баба си и дядо си. "Има я представата, че ако едно дете расте в нехетеросексуално семейство или семейство, в което единият родител не се вписва в бинарния модел на мъж - жена, това ще е травматизиращо. Но децата възприемат за нормално средата, в която са родени, те не си задават въпроса какви са родителите им, ако те ги обичат. За моите деца аз съм "тати" и това не подлежи на съмнение, въпреки че знаят, че в личните си документи все още съм записан като жена."

Може ли да се определи като щастлив в настоящия момент? "Тук трябва да дефинираме думата щастие. Намерил съм моя път, начин на изразяване и най-вече как да не се взимам насериозно. Но от друга страна, съжалявам хората, които смятат, че окончателно са "намерили мястото си" и абсолютно задоволство – това е край на развитието. Иначе понякога депресиите ми са, лично за мен, забавни. Старая се да не наранявам хората и ако мога, да помогна. На първо място са децата ми и съм готов да пренебрегна всичко заради тях. Но дали съм щастлив? Честно казано, не съм си задавал този въпрос."
През април 2015 г., снимката на Пол, както и на други двама интерсекс активисти от Международната асоциация на интерсексуални (OII) се появява на корицата на доклада на комисаря по човешки права към Съвета на Европа на тема "Човешките права и интерсекс хората". Едно от основните послания на този доклад е да се спрат "нормализиращите" хирургически интервенции, които ненужно осакатяват интерсекс децата и отнемат правото им на информирано съгласие, както и правото им на самоопределяне на полова идентичност. Публикацията подчертава, че бинарното интерпретиране на обществото като състоящо се единствено от мъже и жени води до стигматизация и нарушаване на правата на интерсекс хората. Естествена препоръка на доклада е да се преразгледат политики и закони, така че да се осигури възможност за самоопределяне и правно признаване на съществуването на интерсекс хората (възможността за неопределен пол).
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Army of K-Lovers 1 Army of K-Lovers

След като покори света, корейската поп музика печели все повече фенове и в България

29 ное 2019, 8311 прочитания

Единство, творчество, касичка Единство, творчество, касичка

Кампаниите за групово финансиране намират все по-голям успех при креативните проекти в България

4 окт 2019, 3529 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
The T Word

Matter и Gender 2.0 започват нова дигитална поредица, посветена на трансджендър проблемите, в електронната платформа Medium

Още от Капитал
Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10