ТрансБългария
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ТрансБългария

ТрансБългария

Историите на три различни личности и борбата им да бъдат хората, които винаги са били

Светослав Тодоров
34906 прочитания

© Цветелина Белутова


Автор: Цветелина Белутова

Ако имате любопитство към света и следите сериозни медии, няма как да не ви е направило впечатление: през 2015 г. трансполовите хора са обект на внимание повече от всякога. От герои на мейнстрийм киното и популярни сериали и книги, през тема на все повече документални филми, а в резултат на това – с все по-осезаемо присъствие и влияние в западните общества. Интересна подробност е, че част от най-известните трансличности до неотдавна са съществували в представата на околните като щастливи хетеросексуални семейни мъже/жени.

Предполага се, че над 700 хиляди души в САЩ са в позиция на несъответствие между своята идентичност и пола, с който са родени. Миналата година в Австралия Висшият съд официално въведе опцията, че лице може да бъде вписано с "неутрален" трети пол. Междувременно случаите на престъпления и дискриминация спрямо трансполовите хора остават ярко изразени – 78% цитират подобни преживявания, а 41% са имали опити за самоубийство.

Но рядко тема, за която светът говори, е толкова невидима в България - страна, в която предубежденията, незнанието и мълчанието изграждат стена и не позволяват адекватен разговор. През историите на трима души, решили да излязат с имената и лицата си, Light прави опит да хвърли светлина върху проблемите на това малцинство в малцинството и да (се) образова по въпросите на различните видове полова идентичност.

Light благодари от сърце на Моника Писанкънева, без чиято помощ реализацията на този брой би била несравнимо по-трудна задача.

Пол, интерсекс

Пол
Автор: Цветелина Белутова

"Веднъж дъщеря ми ме попита какво точно съм аз. Обясних й, че ако момченцата са кученца, а момичетата котенца, то аз съм се родил зайче. И дори да ми отрежат ушите, това няма да ме направи нито кученце, нито котенце." Така Пол Найденов й обяснява интерсексуалността си – състояние, в което човек се ражда със смесени полови белези.

Роден е в Монтана (тогава Михайловград) през 1970 г., едно от трите деца в семейството. Описва средaта, в която отрасва, като "здравословно-работническо-интелигентска".

Има спомени как още на осем-деветгодишна възраст развива начин на говорене, в който да не реферира към себе си с полово определящи окончания. В този период има и чести здравословни проблеми, поради което се лекува извън родния си град. Няма особени спомени от това време, въпреки че е прекарал в болница сумарно около три години. "А това, което си спомням, ми идва в повече", казва Пол, с което загатва за усещането да е като експонат за медицинските лица. "От една страна, разбирам целите, от друга – това е голяма травма за едно дете, което няма вина, че се е родило в тялото си. Казват, че има проблем с него, а за теб то е нормално, то е твоето тяло, нямаш друго."

С времето все по-осезаемо разбира как има "прекалено много видими разлики между мен и останалите. Опитаха се да ме направят на момиче, опитах се и да се държа като момиче въпреки че бях с глава над останалите и с напълно момчешки манталитет. Безумно е да правиш един интерсекс човек мъж или жена, също както да режеш ушите на заек, за да го направиш на куче или котка. Каквито и усилия да полагах, не се получаваше естествено. А за хората това е объркващо и допълнително те прави аутсайдер".

Разказва, че във времето на "развития социализъм" не е имал представа за различните форми на сексуалност. "А дойде период, в който вече разбирах, че мъжете не "ми миришат правилно. Но да се наричам лесбийка също звучеше грешно. Обръщенията в женски род идваха в повече, усещах, че не съм аз. Имах случай, в който интимна партньорка ми беше казала "Много те обичам, но аз съм лесбийка, а ти не си жена". И това беше, преди да се самоопределя окончателно."

Пол страни от ясното посочване на разграничителна линия в житейски план. "При мен няма такава, идва ми изкуствено да посочвам "преди" и "след". Условната драма е, че в един момент обществото и семейството очакват да се определиш. Какво на теб ти е комфортно е съвсем отделна тема, а много малко хора могат да живеят отвъд двата модела. Иска ми се животът да е по-безоблачен, но не можеш да го направиш, защото не можеш да живееш извън обществото", казва Пол, който от 13-годишен се занимава с компютри и програмиране. ("Вече знам, че разликата между социалния и технологическия механизъм е, че в социалния не можеш да оправиш нищо директно"). За кратко следва в МЕИ, където бързо разбира, че знае всичко, което тепърва ще му се преподава. В момента има професия в IT индустрията и е открит за личността си на работното си място. "Когато става въпрос за сексуална ориентация, полова идентичност и социално изразяване на пола говорим за различни неща. Моята социална роля е тази на мъж. Моята полова идентичност е интерсекс. Моето влечение е към жени."

Рамките за него са много основни. "Хората имат нужда от разбиране и липса на натиск да се определят. Много хора жертват себе си, за да могат да си намерят изкуствено мястото. Все повече и повече има възможност да си отвъд бинарния модел, но говорим за големите градове, където не те питат постоянно кой си и откъде си. Това е и от причините поради които на 25-годишна възраст се преместих окончателно в София, въпреки че още през 90-те постоянно пътувах между двете места. По-малко от година след като се установих, започнах да се занимавам с ЛГТБ активизъм. Това и доведе до някои преоценки и се чувстваш по-добре, когато не се правиш на това, което не си." В тази среда той намира подкрепа да се разкрие като интерсекс, но в самото общество усеща и маргинализацията, която идва с желанието да "смениш етикетчето си".

"В повечето случаи, когато се роди интерсекс дете, лекарите и семейството решават на какво ще го направят – момче или момиче. Или по-скоро да приличаш на едно от двете, като бърз козметичен ремонт. Безумно е това да се прави, защото нямаш перфектните гениталии по нечия представа - все едно ще си ги показваш публично. И след този ремонт оттам нататък се оправяш сам, никой не носи отговорност какво ще стане с теб, какви хормони ще трябва или не трябва да взимаш, дори като част от храната си. Никой не те пита съгласен ли си, просто вярваш на по-възрастните. И след време си даваш сметка, че си бил брутално изпързалян. Никой не е обяснил на родителите ми, че няма да съм точно момиче, че няма да имам деца", разказва Пол, който е бил поставен на хормонално поддържаща терапия с естрогени, единственият резултат от която е тежка депресия. На по-късен етап в живота си сам решава да експериментира с андрогенна терапия, която му се отразява много по-добре на психиката. През целия разговор, когато достигне до най-драматичните моменти, той бързо прави завой чрез чувството си за хумор. "Винаги се опитвам да намеря забавната част, защото, реално погледнато, всичко това е на твой гръб. Не успееш ли да се надсмееш над себе си, ще откачиш. Ако трябва да давам съвети, може би това ще е на първо място – да запазиш чувството си за хумор, дори когато си напълно сам. Понякога единственият човек, с когото можеш да водиш диалог, си самият ти...

Пол Найденов е също така единственият активист в областта на интерсексуалността в България. Част е от ресурсен център "Билитис", където помага на хора, които искат съдействие по транс и интерсекс въпроси. Дори и ако трябва да се развенчават остарели определения като хермафродит (понятието индикира равен брой полови белези и способности, което не е случаят на интерсекс хората). Участвал е на семинари по тази тема, включително в София.

"Искам да покажа на повече хора, че интерсекс е нещо, което съществува, че не е лошо, просто различно и със своите последствия. Също ако се родиш с по-бяла кожа, изгаряш по-лесно, ако си по-мургав, хващаш по-лесно тен. Ти си нормален за себе си, имаш своето тяло и особености, които определят твоето развитие." Обществата, в които това се приема, не са чак толкова далеч. По време на конференция в Загреб от 20 души на една от срещите трима открито казват, че са интерсекс. Официалните статистики варират – според някои един на хиляди човека се ражда с това състояние, според други един на две хиляди. Основната причина е, че интерсекс състоянията са много и различни.

Според него това, което пречи на създаването на консолидирано общество, е, че самите интерсекс хора в България често не знаят, че са такива. Пол си спомня за кореспонденция с омъжена 23-годишна жена, която има неуспешни опити да забременее. Когато отива на гинеколог се оказва, че в нея всъщност няма женски органи. "Тя никога не си е задавала въпрос защо пие хапчета цял живот, защо никога не е имала менструация. Звучи абсурдно за всеки страничен човек, но ти си трениран да не питаш. Когато си роден с интерсексуално състояние, веднага се научаваш да не говориш за това. Никой не иска да го обсъжда с теб в тази среда на тотална секретност. За съжаление контактите с нея спряха – някои хора са склонни да потърсят помощ за кратко, после изчезват и не желаят да обвързват живота си с това."

Говоренето е трудно не само заради тези проблеми. Пол цитира като казуси липсата на по-изисквано говорене на тази тема с изграден език и терминология. "Все повече хора имат възможността да са себе си и това идва неизбежно със смяната на поколенията, особено с навлизането на тези, пред които има бъдеще."

Дали преместването в страна, в която ще има повече разбиране и адекватни медицински услуги някога е било опция? "Не се чувствам много комфортно извън България за дълго време. Живял съм за кратки периоди в САЩ, Италия, Белгия. Определено ще ми е по-лесно, но човек не трябва да търси лесното. Мога ли да замина? Във всеки един момент. Но децата ми, момче и момиче на 7 и 11 години, са тук, родителите и приятелите също." Как изглежда семейството му през очите на собствените му родители? Директен отговор не е нужен – споменава само, че синът им "събира слънце" при баба си и дядо си. "Има я представата, че ако едно дете расте в нехетеросексуално семейство или семейство, в което единият родител не се вписва в бинарния модел на мъж - жена, това ще е травматизиращо. Но децата възприемат за нормално средата, в която са родени, те не си задават въпроса какви са родителите им, ако те ги обичат. За моите деца аз съм "тати" и това не подлежи на съмнение, въпреки че знаят, че в личните си документи все още съм записан като жена."

Може ли да се определи като щастлив в настоящия момент? "Тук трябва да дефинираме думата щастие. Намерил съм моя път, начин на изразяване и най-вече как да не се взимам насериозно. Но от друга страна, съжалявам хората, които смятат, че окончателно са "намерили мястото си" и абсолютно задоволство – това е край на развитието. Иначе понякога депресиите ми са, лично за мен, забавни. Старая се да не наранявам хората и ако мога, да помогна. На първо място са децата ми и съм готов да пренебрегна всичко заради тях. Но дали съм щастлив? Честно казано, не съм си задавал този въпрос."

През април 2015 г., снимката на Пол, както и на други двама интерсекс активисти от Международната асоциация на интерсексуални (OII) се появява на корицата на доклада на комисаря по човешки права към Съвета на Европа на тема "Човешките права и интерсекс хората". Едно от основните послания на този доклад е да се спрат "нормализиращите" хирургически интервенции, които ненужно осакатяват интерсекс децата и отнемат правото им на информирано съгласие, както и правото им на самоопределяне на полова идентичност. Публикацията подчертава, че бинарното интерпретиране на обществото като състоящо се единствено от мъже и жени води до стигматизация и нарушаване на правата на интерсекс хората. Естествена препоръка на доклада е да се преразгледат политики и закони, така че да се осигури възможност за самоопределяне и правно признаване на съществуването на интерсекс хората (възможността за неопределен пол).

Дев, джендъркуиър

Дев
Автор: Цветелина Белутова

Дев не вижда мястото си в двуполовата система, въпреки че ако трябва да говори за себе си, би искал това да се случи с мъжки местоимения.

Роден е преди 23 години в Базел в семейството на хора на изкуството. "Разбрах, че харесвам жени в седми клас, а като цяло да приемаш различната си сексуалност от различната полова идентичност е по-лесен процес. В повечето случаи хората не правят разлики между двете, а са съвсем различни процеси." Дев разказва историята си без никакво видимо притеснение, а с желанието, че най-после тези теми трябва да получат гласност.

Завършва Американския колеж в София, където за известно време е единственият открит ЛГТБ ученик. Ако трябва да даде дефиниция за сексуалността си, би използвал думата queer вместо бисексуалност, за да очертае всички възможности. Когато там започват работа учители без притеснения за ориентацията си, възможностите за диалог се увеличават. Но специално за транс темата за пръв път той получава възможност да говори за това, когато следва режисура в САЩ.

Дотогава образованието по темата се изчерпва с блоговете, сайтовете и онлайн комуникацията с трансджендър хора. "Беше невероятно да ги видиш от плът и кръв, а не от екрана. Не че и на него те са много – известните личности са няколко, останалите са проститутки, убити в криминален сериал. Но със сигурност публичното говорене много липсва в България, а и в нашия език почти всяка дума е полово определена, което създава голям проблем", споделя Дев, а в деня на разговора с него Белият дом назначи първия си транс служител. "Но от друга страна, само в САЩ от началото на годината има петнадесет убити транс хора."

Автор: Цветелина Белутова

Докато следва кино, вижда двете страни на либералността – чести тематични ЛГТБ събития, но малко солидарност по отношение на специално насочените за трансполовите. "Когато повечето хора чуят за ЛГТБ, те си представят активисти, които желаят узаконяване на гей браковете. А на улицата все още има отритнати, прогонени от семействата си бездомни, зависими. Наскоро чух за трансжена тук, в София, която е починала от свръхдоза. Познавам трансмомче от Плевен, което прекъсна гимназия заради тормоз. Единици са тези със здравословни отношения с близките си. Прайдовете трябва да са протест срещу тази реалност, но все още не сме дорасли за това."

На мнение е, че медийното портретиране в България на транс хората също не помага: то винаги е в стила на "вижте преоблечения като жена мъж" и се представя като сензация. Дори не иска да започва за гей прайдовете, когато от всеки канал чува въпроса дали човек като него трябва да е част от обществото или не.

"През последните няколко години бях твърдо убеден, че ще тръгна по пътя на хормоналната терапия, за да отида към мъжкия край на спектъра. Но с времето осъзнавам, че личността ми е много по-флуидна. Не смятам, че трябва да доказвам колко "транс" съм." Вижда състоянието си и в по-глобален контекст. "Чисто културно, само на Запад не присъстват небинарните идентичности. Накъдето и да се обърнеш - в Азия, Африка, Южна Америка, това присъства в разбиранията им."

Според него трудно може да говорим за транс общност в България. "Не и докато всички се крият. Но не ги обвинявам, тъй като ако, един транс човек излезе напред, рискът от насилие е много голям. Транс жените са най-маргинализираната част от общността, а голям проблем е, че когато трансполовите хора преминат изцяло процеса и вече живеят с реалната си идентичност, те просто изчезват. За мен това е вътрешна трансфобия – желание да се впишеш обратно в патриархалното хетеро общество, което те е отхвърлило и към което се връщаш като "вече нормален". Това е, реално погледнато, невъзможно – различията винаги ще си съществуват, просто за целта трябва да ги прегърнем, вместо да се правим, че ги няма. Просто не е необходимо да се чудим какво мисли обществото за нас, важно е какво ние мислим и как да не допускаме омраза към самите себе си."

За трудното интегриране на транс хората Дев обръща критичен поглед към ЛГТБ общността, където като че ли често Т-то остава най-назад в приоритетите. "В момента политиката е да се покаже колко "нормални" могат да бъдат ЛГТБ хората в очите на хетеросексуалното общество. Все още има много да се работи по солидарността между нас. Нещо повече – сред ЛГБ хора съм срещал по-остри реакции, отколкото от хетеро хора вместо разбиране. Или го чувствам така, защото не съм очаквал друго вместо разбиране. Като че ли сме по-неудобни за хетеро аудиторията. Разклащаме представите на по-основно ниво." На срещи за взаимопомощ между ЛГТБ хора Дев е често единственият транс човек. "Има голямо недоверие от едната към другата страна."

Вече има закон против дискриминация по полова идентичност, но не смята, че това е успокоение за когото и да било. "Човек няма време да си търси правата, когато става дума за собственото му оцеляване. А и полицията също може да реагира агресивно – скинари счупиха зъбите на брат ми в мое присъствие, после ни казаха, че сами сме си виновни. Разбира се, разни хора наоколо просто стояха и гледаха."

Когато Дев се завръща в София, той се оказва загубил връзка с досегашните приятели и често излиза с тези на брат си, по-малък с две години. Намира за много положителна акцията, която той прави сред познатите си, като ги научава да реферират към Дев в мъжки род. Покрай това се събират и впечатления от отношението на по-младите. Хората под 18 много по-лесно приемат себе си. Ако говориш с ЛГТБ човек над 30, често виждаш вина и самоомраза."

Пред родителите разкриването е било поетапно. В десети клас казва, че влеченията му включват жени, а след заминаването разкрива пред тях и половата си идентичност. "С майка ми отношенията са добри, баща ми все още не може да разбере ситуацията. За него оставам неговата гей дъщеря."

В момента Дев учи програмиране и работи в сферата. Описва колегите си като много симпатични, но все още не е говорил с тях по тези теми. "А и си избирам битките. Нямам сили да се обяснявам на всеки каква е идентичността ми и защо не трябва да ме пита какво ми е името по паспорт. Но имам привилегия да живея в по-голям град и да имам приятели, които напълно да ме разбират. Разбира се, задавали са ми въпроса и "нима имаш приятели като си такъв". Постоянно се случва непознати по улицата да ме питат дали съм момче или момиче. Но отчитам като полезен факта, че хората, които живеят в кутийки и имат стриктни понятия как изглежда една жена и един мъж, са били провокирани да помислят. Затова и бих искал да замина, поне за малко, за да разбера какво е да не те гледат като изкопаемо по улиците. Искам да съм в град, в който може да ми е спокойно и да не трябва да обяснявам себе си постоянно. "

Но въпреки това желание заедно със съмишленици Дев вече прави първи активистки стъпки в тази посока в София. От декември миналата година съществува организацията LGTB HHH (Holy, Healthy, Happy), която отговаря за част от програмата на тематичния фестивал за кино, съвременно изкуство и музика Sofia LGTB Art Fest. Член е и на queer пънк група, тъй като "има доста гняв за изливане". Надява се и на създаването на център, който да може да оказва постоянна помощ на ЛГТБ хора и дава за пример Македония, където общността е много по-сплотена. "Има потенциал да се правят неща тук, тъй като много неща липсват."

Лайла, транс жена

Лайла
Автор: Цветелина Белутова

Преди да се впусне в каквито и да било разкази, Лайла би искала да уточни, че от всички въпроси, "на какъв етап осъзна, че си транс", е вероятно най-излишният. "Всеки знае какъв е и го знае от дете."

Голяма част от свободното й време е посветено на единствената Facebook група за трансполови хора, в която членуват над осемдесет души. Създава я преди пет години. Освен взаимопомощ и съвети това е и стъпка към създаването на едно помагащо си общество, макар и засега все още малко. "На първата ни среща очаквах пет човека, за щастие се появиха петнадесет. На никакъв етап не съм искала да бъда активист, просто така се получи", казва тя, без да претендира за ролята на човек, от когото развитието на инициативата зависи пряко. "Общо взето, и за тези неща мисля, докато се старая да се прибера жива от работа."

Работи в кол-център, а извънофисното време е посветено на родителите й и комуникацията около групата. "Когато се прибера, помагам вкъщи, грижа се за комуникацията на страницата, а накрая спя максимум четири часа. Няма време за социализация."

Но социализацията е нещо, в което тя влиза рязко през 90-те години. Родена е в Москва в българо-руско семейство, а през 1989 г. родителите й се връщат в София. Когато е само на петнадесет години, Лайла става част от нощния живот на града и особено покрай сцената на клубове като "Спартакус", където се изявява като drag queen. Няма точно обяснение как инстинктивно и без пример около себе си решава да се впусне в точно тази среда. "Сега разбирам колко малка съм била тогава, не съм осъзнавала въобще какво ми се случва", казва Лайла и описва онези години като мъгла. Често разказите й прескачат между различни периоди, без да им дава оценка.

Но в спомените й като че ли 90-те години изглеждат като по-освободено време от сегашното. И също така застъпващи се с тежки епизоди: два опита за самоубийство, един от които заради тормоз в техникума, в който учи, проституция за кратък период от време поради невъзможност да стане финансово независима по друг начин, дискретно спомената зависимост към алкохола, депресивни състояния. Колебанията водят до период през миналото десетилетие, в който в опитите си да намери по-стабилна реализация и човешки взаимоотношения живее като гей мъж, преди окончателно да бъде транс жена и в ежедневието си.

За тези моменти, включително за изнасилванията, които преживява, тя говори, без да променя тона си. "Тези неща са оставени назад и затова мога да говоря за тях с лекота. Не можеш да промениш миналото, не можеш и да го влошиш. През последните години се старая да се върна към по-чистото си аз. Не се чувствам като втора ръка човек заради това, че съм изнасилвана. Ако се грижиш добре за собствения си живот, няма как да си втора ръка човек, независимо какъв е произходът ти, какво се случва в личното ти пространство."

Дразни се на начина, по който тук всичко по тази тема се "обръща в шоу и никога като нещо, на което трябва да се обърне сериозно внимание. А транс хората сме подложени на огромна агресия от всички страни, включително от ЛГТБ общността". Сама пояснява, че всъщност познава ограничена част от транс средата – никой не знае колко точна са те в България, а според контактите й почти всички операции се правят извън страната (предимно във Франция и Тайланд). Тези, които се подлагат на интервенции, рядко гледат назад и предпочитат анонимността – често дори без снимки във фейсбук и без истинските си имена. Други са разочаровани от медийното отношение – една от малкото й приятелки, която е преминала през целия процес, не иска да има нищо общо с публични изяви, след като е попитана от телевизионен водещ дали все още има пенис.

За Лайла подобна стъпка не е изключена, но същевременно не е приоритет. "Имам желанието, имам парите, но нямам времето. Работя шест дни в седмицата, грижа се за родителите си, помагам и на други хора, когато мога. Имаше период, в който бях без работа, тогава имах желанието, но нямах парите. Винаги някой от тези три фактора липсва. Така че нямам планирано време за тази стъпка, въпреки че колкото по-рано завършиш процеса, толкова по-добре. На тези, които направят прехода, докато са тийнейджъри или дори по-рано, въобще не им личи. Но за себе си съм решила, че дори и това да не се случи, аз ще съм с чиста съвест, защото съм направила каквото ми е по силите. А и аз съм се приела. За някои това е условие да се чувстват по-добре."

Намесват се и други фактори. "В работата ми казаха, че ако започна прехода си, мога да бъда уволнена. Още когато започвах, имаше вълна на недоволство към вида ми и викнаха мен, а не тях, да обяснявам ситуацията. А с това и да обясня, че не съм гей мъж. Мога само да гадая как им преча на работния процес." В друг случай във фитнес зала не я пускат в женската съблекалня и й предоставят отделна стая.

"Няма никаква здравна система за трансполовите и интерсексуалните хора, голяма част от лекарите дори не знаят какво точно означават тези термини. За хората в това положение самостоятелното търсене в интернет е единственият начин и да са наясно с фактори като увеличаващия се процент ракови заболявани при взимането на хормони. Лекарствата са едни и същи, но грамажите съвсем различни, няма една формула за всички."

Тази реалност предразполага "всеки да се оправя както може. Никъде не се насърчава образование по сексуалните и полови теми, почти не съм чувал за работодател, който да е приел транс жена. Затова и много от тях се насочват към ескорта във всичките му форми като единствената по-добре платена професия. А ако навлезеш в системата на плочкаджийството, никой не иска да те приеме обратно, независимо какви са способностите ти. Голяма част от транс хората стоят с близките си, в родните си градове, тъй като нямат финансова способност да се отделят". В нейния случай отношенията с родителите са нещо, за което говори с усмивка, а баща й е човекът, който приема идентичността на Лайла по-лесно.

Когато в София й стане твърде тясно, пътуванията са отговорът. Виена е вероятно най-любимият й европейски град. "Но след последното пътуване, като влязохме в България, отново усетих този дъх на злоба, тази атмосфера на делене."

В едно разграфено ежедневие как тя си представя бъдещето си тук? "Не съм оптимистка, по-скоро реалистка, тъй като за мен оптимизмът е липса на информация. Пътят, по който сме тръгнали като общество, не е добър. Но това, което знам, е, че има причина да съм на този свят. И докато съм тук, ще се постарая да направя максималното за себе си. Ако не успея, поне съм се опитала."

Речник

(от Моника Писанкънева и Пол Найденов)

Разкриване, излизане на светло (обикновено: саморазкриване) (coming out) – публично разкриване, че някой е гей, бисексуален или трансджендър.

Бисексуален – човек, който е емоционално и/или сексуално привлечен както от мъже, така и от жени.

Бифобия – омраза, страх или отвращение от бисексуалността или бисексуалните хора.

Гей – разговорен термин за човек, който изпитва сексуално привличане изцяло (или основно) към хора от своя пол.

Джендър (социален пол) – термин използван в социалните науки за означаване на социалните и културните конструкции на идеите за женственост и мъжественост, представите за това да бъдеш мъж или жена.

Жена към мъж (F2M, транссексуален мъж) – човек, който е роден жена, но е в процес на промяна на пола към мъж.

Изразяване на пола – как индивидът решава да изрази своя пол (облекло, държание, външен вид). Сбор от знаци, видими за другите, асоцииране с определена полова принадлежност (женска, мъжка или друга). Това може да включва как човекът се държи, облича, говори. Този термин служи да покаже разликата между това каква е половата идентичност на човека, определена при раждането и каква полова идентичност човек показва чрез външния си вид.

Лесбийка – жена, която е привлечена емоционално и физически от други жени.

ЛГБТ (LGBT) – лесбийки, гей, бисексуални, трансджендър. Също и И(I) и Ку(Q) понякога се добавят, за да се включат интерсекс и куиър хората (LGBTIQ).

Интерсекс – интерсексуален е общо понятие, което се използва за много видове състояния, при които човек се ражда с репродуктивна анатомия, която не отговаря изцяло на нито един от приетите за универсални мъжки или женски пол.

Джендъркуиър/небинарен пол – човек, който не се самоопределя в рамките на традиционната бинарна система на половете (като мъж или като жена).

Транссексуална жена (мъж към жена, M2F) – човек, който е мъж по рождение, но живее като жена или е в процес на промяна на пола.

Праволинеен (англ. Straight) – разговорен термин за хетеросексуален човек.

Операция за промяна на пола – медицинска процедура за промяна на половите характеристики.

Полова дисфория – дистрес, причинен от несъответствието между половата идентичност на човека и пола, с който е роден.

Полова идентичност – описва как човек психологически се определя като мъж или жена (или двете, или нито едно от двете).

Полова роля – културните очаквания относно поведението, съответните характерни черти, начин на мислене и обличане, които са приети за приемливи за човек на база пола му по рождение или пола, към който видимо принадлежи.

Промяна на пола – периодът, през който индивидът преминава през промяна на половата роля асоциирана с пола, с който е роден, към различна полова роля. Включва, но не задължително, феминизация или маскулинизация на тялото чрез хормони или медицински процедури.

Сексуална ориентация – трайно сексуално влечение към определен пол (към противоположния пол - хетеросексуалност, към същия пол - хомосексуалност), или към двата пола мъж и жена (бисексуалност).

Смущения в половата идентичност – диагноза, включена в предишното Диагностично и статистическо ръководство IV (ДСР IV) и отнасяща се до случаи, в които половата идентичност не съответства на пола, с който е роден човек и която се характеризира със силна кросджендър идентификация и продължителен дискомфорт от собствения пол или чувство, че половата роля на този пол е неподходяща. Клинично предизвиква дистрес или затруднения във всички сфери на живота (виж Полова дисфория).

СОИПИ, Сексуална ориентация и изразяване на половата идентичност – след декларацията от Йогакарта това съкращение замества ЛГБТ.

Транс – съкращение, което се използва за хора, чието самовъзприятие за социален пол, полова идентичност и/или изразяването на пола им се различава от пола, с който са се родили. Точното значение на този термин е различно при различните автори и покрива голям спектър от подкатегории.

Трансджендър – общ термин, включващ всички, чиято полова идентичност се различава от рождения пол.

Транссексуален – остарял термин за трансджендър.

Трансполов – често използван на български език като синоним на трансджендър.

Пансексуален – човек, който е физически и емоционално привлечен към хората, независимо от половата им идентичност и сексуалната ориентация.
Автор: Цветелина Белутова

Ако имате любопитство към света и следите сериозни медии, няма как да не ви е направило впечатление: през 2015 г. трансполовите хора са обект на внимание повече от всякога. От герои на мейнстрийм киното и популярни сериали и книги, през тема на все повече документални филми, а в резултат на това – с все по-осезаемо присъствие и влияние в западните общества. Интересна подробност е, че част от най-известните трансличности до неотдавна са съществували в представата на околните като щастливи хетеросексуални семейни мъже/жени.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 2
    mmiu avatar :-|
    mmiu

    Страхотни интервюта. Наистина ме накараха да се замисля, че на транс-частта от ЛГБТ се обръща твърде малко внимание.

  • 3
    karen_walker avatar :-|
    karen_walker

    Поздравления този материал! Мисля че Капитал е единствената "нормална" медия в България, въпреки че евроазиатското, джигитско народо-население по нашите земи обича да се възприема като такова.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    kaka_mara avatar :-|
    кака мара

    Здравейте, супер е, че пишете за това! Темата за джендър е необятна. И има толкова много, което трябва да се каже, за да се провокира българското общество да мисли отвъд наложените рамки.

    Стана ми интересно нещо в речника. "Лесбийка – жена, която е привлечена емоционално и физически от други жени." Това "и" означава ли непременно кумулативност? Дали ние като живи същества можем да бъдем привлечени сексуално от всеки друг човек, независимо от пола, но едва когато изпитваме чувства излизаме от категорията 'хетеро'?

  • 5
    saveral avatar :-|
    saveral

    Точно така, няма любов без да има и сексуално привличане.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 6
    malaclypse avatar :-|
    malaclypse

    До коментар [#5] от "saveral":

    Да не забравяме, че съществуват асексуални хора, които са напълно в състояние да се влюбват, без това да предполага съответно сексуално привличане.
    Сексуалното и романтичното влечение изобщо няма нужда да съвпадат като цяло. Това, че по-често се случва, не означава, че няма стабилен брой изключения.



  • 7
    dimdammeister avatar :-|
    Dimitri Damianov

    Лично мнение. Капитал, май много подценявате лекарите "Няма никаква здравна система за трансполовите и интерсексуалните хора, голяма част от лекарите дори не знаят какво точно означават тези термини", или всички слагате в една категория. Все пак има доста хора, които знаят езици и са ходили тук-там

  • 8
    mv1mv7mv avatar :-|
    МВ

    [quote#7:"dimdammeister"]голяма част от лекарите[/quote]
    "Голяма част" е ключовата дума и за съжление е истина.

  • 9
    kafalov avatar :-|
    kafalov

    общи приказки
    защо не се каже какъв е набора полови хромозоми???
    на въпросните най - вероятно най-обикновени педеруги


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK