С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

25 25 сеп 2015, 13:00, 33646 прочитания

ТрансБългария

Историите на три различни личности и борбата им да бъдат хората, които винаги са били

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Дев, джендъркуиър

Илюстрация


Дев не вижда мястото си в двуполовата система, въпреки че ако трябва да говори за себе си, би искал това да се случи с мъжки местоимения.

Роден е преди 23 години в Базел в семейството на хора на изкуството. "Разбрах, че харесвам жени в седми клас, а като цяло да приемаш различната си сексуалност от различната полова идентичност е по-лесен процес. В повечето случаи хората не правят разлики между двете, а са съвсем различни процеси." Дев разказва историята си без никакво видимо притеснение, а с желанието, че най-после тези теми трябва да получат гласност.


Завършва Американския колеж в София, където за известно време е единственият открит ЛГТБ ученик. Ако трябва да даде дефиниция за сексуалността си, би използвал думата queer вместо бисексуалност, за да очертае всички възможности. Когато там започват работа учители без притеснения за ориентацията си, възможностите за диалог се увеличават. Но специално за транс темата за пръв път той получава възможност да говори за това, когато следва режисура в САЩ.

Дотогава образованието по темата се изчерпва с блоговете, сайтовете и онлайн комуникацията с трансджендър хора. "Беше невероятно да ги видиш от плът и кръв, а не от екрана. Не че и на него те са много – известните личности са няколко, останалите са проститутки, убити в криминален сериал. Но със сигурност публичното говорене много липсва в България, а и в нашия език почти всяка дума е полово определена, което създава голям проблем", споделя Дев, а в деня на разговора с него Белият дом назначи първия си транс служител. "Но от друга страна, само в САЩ от началото на годината има петнадесет убити транс хора."

Инфографика


Докато следва кино, вижда двете страни на либералността – чести тематични ЛГТБ събития, но малко солидарност по отношение на специално насочените за трансполовите. "Когато повечето хора чуят за ЛГТБ, те си представят активисти, които желаят узаконяване на гей браковете. А на улицата все още има отритнати, прогонени от семействата си бездомни, зависими. Наскоро чух за трансжена тук, в София, която е починала от свръхдоза. Познавам трансмомче от Плевен, което прекъсна гимназия заради тормоз. Единици са тези със здравословни отношения с близките си. Прайдовете трябва да са протест срещу тази реалност, но все още не сме дорасли за това."

На мнение е, че медийното портретиране в България на транс хората също не помага: то винаги е в стила на "вижте преоблечения като жена мъж" и се представя като сензация. Дори не иска да започва за гей прайдовете, когато от всеки канал чува въпроса дали човек като него трябва да е част от обществото или не.



"През последните няколко години бях твърдо убеден, че ще тръгна по пътя на хормоналната терапия, за да отида към мъжкия край на спектъра. Но с времето осъзнавам, че личността ми е много по-флуидна. Не смятам, че трябва да доказвам колко "транс" съм." Вижда състоянието си и в по-глобален контекст. "Чисто културно, само на Запад не присъстват небинарните идентичности. Накъдето и да се обърнеш - в Азия, Африка, Южна Америка, това присъства в разбиранията им."

Според него трудно може да говорим за транс общност в България. "Не и докато всички се крият. Но не ги обвинявам, тъй като ако, един транс човек излезе напред, рискът от насилие е много голям. Транс жените са най-маргинализираната част от общността, а голям проблем е, че когато трансполовите хора преминат изцяло процеса и вече живеят с реалната си идентичност, те просто изчезват. За мен това е вътрешна трансфобия – желание да се впишеш обратно в патриархалното хетеро общество, което те е отхвърлило и към което се връщаш като "вече нормален". Това е, реално погледнато, невъзможно – различията винаги ще си съществуват, просто за целта трябва да ги прегърнем, вместо да се правим, че ги няма. Просто не е необходимо да се чудим какво мисли обществото за нас, важно е какво ние мислим и как да не допускаме омраза към самите себе си."

За трудното интегриране на транс хората Дев обръща критичен поглед към ЛГТБ общността, където като че ли често Т-то остава най-назад в приоритетите. "В момента политиката е да се покаже колко "нормални" могат да бъдат ЛГТБ хората в очите на хетеросексуалното общество. Все още има много да се работи по солидарността между нас. Нещо повече – сред ЛГБ хора съм срещал по-остри реакции, отколкото от хетеро хора вместо разбиране. Или го чувствам така, защото не съм очаквал друго вместо разбиране. Като че ли сме по-неудобни за хетеро аудиторията. Разклащаме представите на по-основно ниво." На срещи за взаимопомощ между ЛГТБ хора Дев е често единственият транс човек. "Има голямо недоверие от едната към другата страна."

Вече има закон против дискриминация по полова идентичност, но не смята, че това е успокоение за когото и да било. "Човек няма време да си търси правата, когато става дума за собственото му оцеляване. А и полицията също може да реагира агресивно – скинари счупиха зъбите на брат ми в мое присъствие, после ни казаха, че сами сме си виновни. Разбира се, разни хора наоколо просто стояха и гледаха."

Когато Дев се завръща в София, той се оказва загубил връзка с досегашните приятели и често излиза с тези на брат си, по-малък с две години. Намира за много положителна акцията, която той прави сред познатите си, като ги научава да реферират към Дев в мъжки род. Покрай това се събират и впечатления от отношението на по-младите. Хората под 18 много по-лесно приемат себе си. Ако говориш с ЛГТБ човек над 30, често виждаш вина и самоомраза."

Пред родителите разкриването е било поетапно. В десети клас казва, че влеченията му включват жени, а след заминаването разкрива пред тях и половата си идентичност. "С майка ми отношенията са добри, баща ми все още не може да разбере ситуацията. За него оставам неговата гей дъщеря."

В момента Дев учи програмиране и работи в сферата. Описва колегите си като много симпатични, но все още не е говорил с тях по тези теми. "А и си избирам битките. Нямам сили да се обяснявам на всеки каква е идентичността ми и защо не трябва да ме пита какво ми е името по паспорт. Но имам привилегия да живея в по-голям град и да имам приятели, които напълно да ме разбират. Разбира се, задавали са ми въпроса и "нима имаш приятели като си такъв". Постоянно се случва непознати по улицата да ме питат дали съм момче или момиче. Но отчитам като полезен факта, че хората, които живеят в кутийки и имат стриктни понятия как изглежда една жена и един мъж, са били провокирани да помислят. Затова и бих искал да замина, поне за малко, за да разбера какво е да не те гледат като изкопаемо по улиците. Искам да съм в град, в който може да ми е спокойно и да не трябва да обяснявам себе си постоянно. "

Но въпреки това желание заедно със съмишленици Дев вече прави първи активистки стъпки в тази посока в София. От декември миналата година съществува организацията LGTB HHH (Holy, Healthy, Happy), която отговаря за част от програмата на тематичния фестивал за кино, съвременно изкуство и музика Sofia LGTB Art Fest. Член е и на queer пънк група, тъй като "има доста гняв за изливане". Надява се и на създаването на център, който да може да оказва постоянна помощ на ЛГТБ хора и дава за пример Македония, където общността е много по-сплотена. "Има потенциал да се правят неща тук, тъй като много неща липсват."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Зеленият път 8 Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

17 яну 2020, 12873 прочитания

20 книги в навечерието на 2020 20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

12 дек 2019, 6616 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
The T Word

Matter и Gender 2.0 започват нова дигитална поредица, посветена на трансджендър проблемите, в електронната платформа Medium

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10