Третият пол

Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване

Навсякъде и във всички времена има хора, които не се вместват в границите на бинарната класификация на половете мъж – жена. Има ги във всяка част на света, във всяка епоха, култура. Те са тези, които днес наричаме хора с трансджендър идентичност, трансполови или просто транс хора.

Понятието трансджендър

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

е относително ново. Gender означава род, но в значението си при граматическите категории. За първи път думата се използва извън граматическото си значение през 1955 г. от американския сексолог Джон Мани. С нея той обозначава разлика между биологичния пол и "рода" като роля и идентификация. Трансджендър се отнася до прекосяване на границите на "рода". Понятието навлиза в употреба едва през 80-те години на XX в. и обозначава голям брой сложни проявления на пола, в които липсва съответствие между биологичния и психологическия пол на един индивид. Трансджендър най-често носи значението на социален пол, психологически пол и измества по-стари термини като транссексуалност или трансполовост, като всъщност е много по-широк от тях.

Как разбираме пола

Термините отразяват сексуалността и пола по начин, който влиза в конфликт с разбирането, че полът се определя само от биологични характеристики и са възможни само две негови разновидности: мъжка и женска. При раждането на дете полът му се определя въз основа на вида на външната анатомия, по-рядко се отбелязва вътрешната морфология (наличие или отсъствие на семенни мехурчета, простата, матка, фалопиеви тръби и т.н.). Очаква се всички характеристики и поведението на детето да се развиват в съответствие с приписания при раждане пол. Очаква се също хетеросексуално привличане към противоположния пол. Такова разбиране наричаме хетеронормативно. Исторически то представлява набор от контролирани от различни институции норми. Те са възприети, а не естествени, но се представят като точно като такива. Те са в основата на стигматизирането на хората, чиято сексуалност или джендър идентичност не се вписват в налагания от тях "ред". 



Днес науката приема, че биологичните характеристики не са надежден признак за пол, не просто защото през пубертета може да не се развият вторични полови белези. При израстването и развитието на детето еволюира и неговата идентификация с даден пол. Тя се отразява в избора на дрехи, занимания, предпочитания. Вътрешната джендър идентичност, или психологическият пол, ръководят избора на джендър роля. За формирането на тази идентичност допринасят различни фактори, някои от които може да са физически: хромозомни, генетични, хормонални. Други може да са психически, или от порядък, за който не знаем нищо. Например в текстовете на древната индийска медицина, които съдържат едно от най-детайлните ранни описания на многобройни възможни проявления на пола, сред причините за идентификация извън рамките на двата пола се споменават и условията в момента на зачатието, и "впечатления от предишни съществувания".

Многообразието на трансидентификации, което съвременните изследвания постепенно откриват, говори за съвършената неадекватност на бинарния стандарт за определяне на пола. Установени са около 40 различни степени на "междинен пол". Статистически приблизително 1,7% от световното население е с междинен (трети) пол. Но докато хомосексуалността, травестизма, транссексуалността (промяна на пола) са вече добре познати и на много места приети и легализирани, случаите на "трети пол" с цялото им многообразие остават огромна непроучена територия.

Разбирането на древните

Многообразието на пола и сексуалните идентичности присъства ясно в древните култури. Споменавания на трети пол откриваме в митове и паметници от Месопотамия, Египет, древна Индия, древния Израел, Изтока, античния свят и старите култури на Средна и Северна Америка.

За трети пол говорят и някои от най-ранните медицински и философски текстове. Древните гърци са приемали съществуването на мъже с по-изразени женски характеристики, и на жени – с мъжки. Така нареченият древногръцки Хипократов корпус (V – IV в. пр. Хр.) обяснява това по следния начин: родителите отделят женски или мъжки "телца". Ако мъжката секреция съдържа повече женски (а не мъжки) "телца", а женската – мъжки, в резултат ще се роди "мъж-жена" (женствен мъж), "жена-мъж" (мъжествена жена), или физически двуполово дете (хермафродит).

Платон говори за съществуването на повече от два рода (пола) в диалога си "Пир": "Едно време нашата природа не е била каквато е сега, а друга. Най-напред имало три човешки рода, а не само два, мъжки и женски, както е сега; имало е и трети, който съчетавал в себе си черти от другите два и от който сега е останало само името, а самият той е изчезнал; тогава именно е съществувал един мъжко-женски андрогинен род, който и по вид, и по име е имал общо и с двата други – и с мъжкия, и с женския; сега тази дума се употребява единствено в обиден смисъл. (…) А тези три рода с тези особености съществували поради това, че мъжкият род имал произхода си от Слънцето, женският – от Земята, а този с общите черти на другите два рода – от Луната."

Особено подробна е дискусията на възможните комбинации и проявления на пол и сексуална идентичност в древноиндийската традиция. В "Чарака самита" и "Сушрута самита" (IV-II в. пр. Хр.), главните медицински текстове на Аюрведа (традиционната индийска медицина) се говори за тритя пракрити – трета природа, която създава хора от трети пол. И двете книги приемат, че "трите природи" – мъжка, женска и трети род, се определят при зачатието и се развиват в утробата до края на втория месец на бременността. След този момент основната "природа" – пракрити, е неизменяема. Тази неизменяемост означава разбиране за сексуалната ориентация и джендър идентификациите като пораждани от вътрешни, не външни причини, и за пола като нещо, което се обуславя от вътрешни фактори. Други класически книги на хиндуизма описват и обясняват различни типове хомосексуални, бисексуални, трансджендър и интерсекс идентичности. Te правят и препоръки за това как да бъдат третирани транс хората. 

Сборникът с правни максими от I в. пр. Хр. "Нарада-смрити" обявява някои от 14 типа хомосексуално поведение на мъже за "неизлечими" поради това, че представляват "вътрешна природа". "Нарада-смрити" забранява на тези мъже брака с жена, но "Кама сутра" (III в.) говори за хомосексуални бракове, основаващи се на "тясна свързаност и пълно доверие един в друг". Никъде в медицинската или юридическата литература на древна Индия не се препоръчва коригиране или наказване на хомосексуалното или транс поведение. Третият род се приема и интегрира в обществото. За хората от този род се вярва, че притежават специални свръхестествени сили (например да благословят или да прокълнат), произтичащи от техния нерепродуктивен статус. И до днес в Индия присъствието на такива индивиди на сватба се смята за щастлив знак.

Названията говорят 

По света и днес съществуват многобройни общности с трайни традиции признаващи трети, четвърти или пети пол. Ето само няколко примера:

Сред североамериканските индианци племена като мохаве и навахо приемат наличието на четири пола. В мита на мохаве за Сътворението се говори за времена, когато хората не са били разделени по пол. Мохаве разпознават мъже, жени, хуаме (жени, припознаващи себе си като мъже) и алиха (мъже, припознаващи себе си като жени). Освен мъже и жени, навахо приемат още два пола: надлийхи ("този, който постоянно се променя" – лица с биологично мъжки пол, но притежаващи едновременно мъжка и женска душа), и дилбаа (лица, родени с женски пол, но с душа на мъж). И за едната, и за другата категория хора се вярва, че притежават едновременно мъжки и женски качества. За такива транс хора се използва и термина "двойни души".

Общностите, които приемат, че биологичният пол не е определящ за идентичността, не се ограничават до индианците в Северна Америка. Например на Хаваи съществуват общности, които традиционно почитат маху – хора, въплъщаващи едновременно мъжка и женска душа.

Близо сто североамерикански племена имат подобни вярвания. Броят на транс хората сред тях изглежда е бил значителен. През XVII-XVIII в. френски пътешественици по долината на Мисисипи описват срещи с хора от местните племена, които не можели да бъдат определени като жена или мъж. Оттогава датира названието "бардаш", което най-често означава мъж, възприел женска идентичност. Един от най-прочутите "бардаши" е Ви-уа от племето зуни. През 1886 г. Ви-уа гостува на антроположката Матилда Стивънсън във Вашингтон в продължение на шест месеца. Ви-уа се среща с президента Гроувър Кливланд и други видни политици, показва умения на племето си в институцията "Смитсониън", участва в аматьорско представление в Националния театър. Тя е сензация, която завладява Вашингтон с чара, интелигентността и маниерите си. По време на целия й престой никой, включително нейната домакиня, не подозира, че тя е биологичен мъж. По-късно става ясно, че Ви-уа е баща на няколко деца.

Общностите, които приемат, че биологичният пол не е определящ за идентичността, не се ограничават до индианците в Северна Америка. Например на Хаваи съществуват общности, които традиционно почитат маху – хора, въплъщаващи едновременно мъжка и женска душа.

Сред най-известните и съществуващи и днес транс общности са хиджра в Индия и Пакистан. Хиджра най-често са трансджендър индивиди, родени с мъжки или неопределен биологичен пол. Хиджра е и частично религиозен култ, частично трансджендър каста. Някои преминават ритуал за посвещение чрез отстраняване на външните мъжки гениталии. Хиджра се определят като "нито мъже нито жени", въпреки че най-често се обличат в женски дрехи и възприемат женско поведение. Съществуването им датира от периода около новата ера, а днес те са една от най-многобройните транс общности – сведенията за техния брой само в Индия се колебаят между 50 хиляди и 5-6 милиона.

Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване

Мюсюлманският свят също има своите транс общности. Най-значителната е муханатун ("мъже подобни на жени"). За тях се смята, че пророк Мохамед ги е изпратил да живеят в изолация близо до Медина, но не е допускал да бъдат наказвани или убивани. Муханатун, по днешните класификации, биха били транс жени. Ислямският богослов Ан-Навави пише през XIII в., че има два вида муханатун: "Първият е този, в който характеристиките на жена са вродени, той не ги е придобил и затова тук няма вина, обвинение или срам, ако той не прави нищо забранено или не използва природата си за печелене на пари. Вторият тип се държат като жени с неморална цел и са грешници."

В Египет в периода на Мамелюкския султанат (1250-1517 г.), но и след това, млади момичета с мъжки характеристики са били отглеждани като момчета и са им давани всички мъжки права. 

Един особен случай на трансджендър идентификация представляват бурнеша (заклети девици) в Албания и в някои части на Балканите. Бурнеша са биологични жени, дали обет за целомъдрие, които отрязват косите си, обличат се и живеят като мъже. Традиционно те са приемани с голямо уважение, почитани са и не са обект на подигравки или отхвърляне. С обета за целомъдрие те се отказват от женската си роля и приемат ролята на мъже-закрилници в семействата си. Но никоя от тях не се опитва да промени пола си, само социалната си роля. Тази транс практика най-често е била диктувана от практически съображения в патриархалното общество в Албания. Днес бурнеша са на изчезване.

Транс митове и сакрален статус

В световните религии и митологии има многобройни примери за богове и митични същества, които променят пола си по свое желание, или са двуполови, андрогинни, хермафродитни, бисексуални, хомосексуални и т. н. Много божества са били почитани от жреци и жрици с трансджендър черти. Например жреците на сирийската богиня Атаргатис (Астарта), подобно на тези на фригийската Кибела, са били евнуси, които са се самокастрирали ритуално. Ред култове включват кросдресинг на жреците или други практики от спектъра на трансджендър поведения. В Индия една от формите на бога Шива е едновременно мъжка и женска.

Гръцката митология изобилства с примери на кросдресинг и дори смяна на пола. Типична транс фигура е богът на виното и плодородието Дионис. Псевдо-Аполодор, автор на прочутата "Библиотека", съдържаща най-систематичното описание на гръцката митология, пише, че Дионис е отгледан като момиче. Други автори пишат за предрешаването му като жена, хомосексуалните и бисексуалните му навици, неговата андрогинност и дори двуполовост.

Митологична фигура, която сменя пола си, е слепият оракул на бога Аполон Тирезий. Той бива превърнат в жена за седем години. Омъжва се и става жрица на Хера, ражда деца, по-късно си възвръща мъжкия пол.

Промяната на пола на ясновидеца Тирезий се смята за израз на неговата роля между световете: между богове и хора, мъже и жени, слепи и зрящи, минало и бъдеще, този свят и задгробния свят. Ред култури приписват на транс хората подобна роля между световете. Сред второстепенните богове на инките има двуполово божество, чиито ритуали включвало шамани от третия пол като знак за "третото пространство" – между женското и мъжкото, настоящето и миналото, живите и мъртвите. Приемането на тези хора, които обединяват мъжко и женско начало като своеобразни свещени посредници не е чуждо и на световните мистични традиции.

Спонтанното приемане на хората от третия пол става немислимо в по-късни времена. В западния свят разпространението на християнството прогонва древните богове и ритуали с техните транс елементи. Започва дългият период на забраните, стигматизирането и преследването на отклоненията от сексуалната и полова "норма". Третият пол преминава в невидимост.

Транс хора в историята

Никое описание на трансджендър в историята, особено в контекста на средновековното християнство, не е пълно без споменаване на Жана д’Арк (1412-1431 г.) – девата, живяла като мъж. Няма никакви доказателства, че френската светица е прекосила границите на пола си поради някаква различна сексуална идентичност, но тя остава един от най-известните примери за кросдресинг. Той е и едно от важните обвинения на съда срещу Жана. 

Обличането на жена в мъжки дрехи се третира от църквата като престъпление подобно на ересите. Старозаветни текстове превръщат кросдресинга в анатема. Ранните християнски теолози също го третират като грях, с изключение на случаи когато това се налага по някаква практическа причина – скриване от врагове, липса на други дрехи и пр. Но средновековната църква оставя без последствия и непряко одобрява предрешаването на жени като мъже, за да могат да живеят като монаси. Това поражда цяла традиция на канонизирани християнски светици в различни векове, които са практикували такъв кросдресинг. Сред тях са св. Пелагия, Маргарита, Марина Монахът (Marinus), Евгения. Друга традиция с транс отгласи е тази на светиците с бради Гала, Паула и, може би най-известната, Вилгефортис.

Един ранен пример за трансджендър поведение е римският император Елагабал. Той управлява от 218 г. и е бил следовник на култа на сирийския бог на Слънцето Ел-Габал. Историкът Дион Касий ("Римска история", II в.) описва как императорът се обличал в женски дрехи, носел накити и грим, проституирал в този вид, и мечтаел да промени пола си. "Той възнамеряваше да отреже напълно гениталиите си, но това желание се дължеше на неговата феминизираност; той се обряза, което беше част от жреческите изисквания за култа на Елагабал, и обезобрази много от своите другари по този начин." Елагабал предлагал огромно възнаграждение на този лекар, който би могъл да му "направи" женски гениталии. Управлението му се смята за скандално заради лукса, следването на култ на чуждо божество и сгодяването му за един от неговите мъже-любовници. В 222 г. това поведение води до заговор срещу него – той е убит, обезобразен и тялото му е влачено по улиците на Рим, преди да бъде захвърлено в Тибър. 

XX век: нова видимост

Въпросите на транс хора стават отново "видими" в един модерен контекст едва след Втората световна война. Но преди това в продължение на десетилетия в западния свят хора и събития проправят пътека към ново разбиране за пола и сексуалността. Без тях днешното разбиране на транс идентичностите и езика, на който ги описваме, просто не биха били възможни.

В началото е немският лекар Магнус Хиршфелд, наричан "Айнщайн на сексуалността". Той е първият изследовател, който отделя хомосексуалността и транссексуалността като сексуални идентичности и говори за "сексуално междинни типове". Тези междинни типове според Хиршфелд са нещо като трети пол.

Той е пионер във всяко отношение. Създава първия институт по сексология – Института за сексуални науки в Берлин. Измисля термина транссексуалност и е сред първите сексолози, които заявяват, че хомосексуалността трябва да се приема като част от човешката сексуалност, а не като отклонение. В книгата си "Сафо и Сократ" (1896 г.) настоява за промяна на закона и декриминализиране на хомосексуалните отношения. През 1910 г. Хиршфелд въвежда термина травестит, за да обозначи лица, предразположени да се обличат в дрехи на противоположния на своя пол. През 1923 г. той измисля и термина транссексуалност, който погрешно се приписва на Хари Бенджамин, използвал го едва през 1953 г. 

Хиршфелд участва в серията операции по постепенната промяна на пола на Лили Елбе (родена Ейнар Вегенер в Дания) от мъжки в женски. Елбе е един от първите случаи на хирургическа промяна на пола и получава международна известност. Но първата транс жена, на която е направена вагинопластика, е Дора Р., родена Рудолф Р. Тази операция е направена през юни 1931 г. в Берлин, почти успоредно с последната операция за промяна на пола на Лили Елбе – присаждане на матка.

Историята на първата фалопластика (изграждане на пенис) е свързана с човека, който има огромна заслуга за използването на медицински средства за промяна на пола. През 1946 г. родената в Англия Лора Мод се превръща в Лорънс Майкъл Дилън. Дилън е лекар, чиято книга "Вътрешна същност: ендокринология и етика" (1946 г.) за първи път разглежда това, което днес наричаме транссексуалност. Той описва трансджендър идентификация като вътрешно присъща "сексуална инверсия", която не се поддава на лечение чрез психотерапия и може да се третира само медицински чрез хормонална терапия и хирургия. "Когато умът не може да се накара да съответства на тялото, пише Дилън, тялото трябва да се пригоди – поне приблизително – към ума."

Един от най-ранните случаи на хирургическа промяна на пола от женски в мъжки е този на американеца Алън Харт. През 1917-18 г. Лусил Харт се превръща в Алън, като претърпява една от най-ранните хистеректомии. За да бъде позволена операцията, той си слага диагноза "абнормална инверзия" и използва аргументи на Хиршфелд от по-ранни случаи на немския лекар, за да убеди лекарите и да преодолее правните пречки. Харт се жени два пъти след промяната на пола си, той е успешен лекар-радиолог с принос в изследването на туберкулозата и автор на няколко романа.

Един жалон по пътя към видимост и признаване на транс хората е промяната на пола на Кристин Йоргенсен. Родена в Ню Йорк в семейство от датски произход като Джордж Уилям, по време на войната Йоргенсен е войник в армията. След завръщането си усеща все по-остър конфликт между своето мъжко тяло и женската си идентичност и започва упорито да търси начини за промяна на пола. Между 1951-54 г. с помощта на хормонална терапия и хирургична намеса Йоргенсен променя пола си и приема името Кристин. От депресиран мъж Йоргенсен се превръща в щастлива и сияйна жена. Тя добива огромна популярност, става любимка на медиите и се превръща в говорител на транссексуалните и трансджендър хората. Това слага начало на публичната дискусия за границите на пола, която започва да променя масово разбирането на джендър идентичността. Няма да е пресилено да се каже, че това се равнява на революция.

С всички тези събития, чрез съдбите на много транс хора определянето на пола в рамките на бинарна система – мъж или жена, в зависимост единствено от чисто физически признаци при раждането, попада под огромен въпрос. Биологичен пол и джендър никога вече няма да се възприемат като задължително съвпадащи.