Увеселителни дистракции

Заради "Дисмаленд" в сутрини като тази човек се пита дали Банкси е гений или бог

В 7:30 сутринта в понеделник небето е изчезнало и всичко е вода. Къде свършва въздухът и къде започва морето няма голямо значение, защото и двете са с еднакви цвят, температура и влажност. Навсякъде се носи ледена, мокра сиво-кафява маса, която се забива с удар в изпречващите се на пътя й повърхности. Крайбрежният тротоар не се различава от залятия от прилива пясък пет метра по-надолу и в монохромието на потискащия пейзаж е трудно да се различи каквото и да било. Ако човек напредне достатъчно по опустошената от тази септемврийска сутрин улица, ще види самотен чифт весели светлини, като очи от друг свят – на предното стъкло на междуградския автобус с облекчение свети името на Бристол: всяко място е по-добре от Уестън сюпър Меър.

Дали всяка сутрин в този град изглежда по същия начин знаят само местните. В сутрин като тази обаче Банкси изглежда не гений, изглежда свръхреален. Като демиург, който управлява метеорологията да работи за него. Два километра по-надолу на плажа е неговият "Дисмаленд" (от dismal – кошмарен) развеселителен парк. В скелетите на изтърбушените му кули вятърът успява да провре реки от дъжд, за да ги стовари в малкото черно езеро отпред - със затънал в него полицейски бронетранспортьор, от единия капак на който излиза абсурдна детска пързалка.

Три часа по-късно в калта пред "Дисмаленд" чакат няколко хиляди души. Победителите в блицкрига, състоял се в минутите между пускането на билети в продажба и изчерпването им, се редят в коридора "онлайн". Хората на опашка пред малък фургон се надяват все пак да попаднат в парка в суматохата. В дните след отварянето на "Дисмаленд" на 21 август най-популярният туит от мястото беше дали изпитанията на входа не са преднамерена част от преживяването в увеселителния парк, обявен за "най-разочароващата нова атракция на Великобритания". Надпреварата е огромна, защото "Дисмаленд" има кратък живот - до 27 септември. Подобно на графити, които общината всеки момент може да замаже с фасадна боя, антиутопичното изкуство на Банкси и компания на плажа на Уестън сюпър Меър не е предназначено да пребъде. Това му придава особена драматичност – не само заради надпреварата да го видиш, преди да е изчезнало, но и защото подсилва общото апокалиптично послание на "Дисмаленд".

На вратата високи хора с уши на Мики Маус гледат строго, докато пропускат посетителите през скенерите – сами по себе си инсталация за "изфабрикуваната заплаха" на Бил Бармински. "И никакъв смях вътре!" – заплашват микимаусите малкото деца, доведени в развеселителния парк. Жалко, защото вътре част от "дистракциите" са за тях: афиши обещават "бърз кредит джобни пари" ("Освободи се от дълговете чрез кредит!", гласи един от постерите) и до паркинга за детски колички има пясъчник с мокър, черен пясък. В него рови с лопатка чернокожа микимауска с височина от метър и деветдесет. Види ли някое дете да обръща формичка в поредната морска звезда, тя мълниеносно я стъпква – в тези моменти човек може дори да види как от ноздрите й излиза дим. Нищо чудно, че повечето деца остават да стоят колебливо на ръба на пясъчника.

"Дисмаленд" "съдържа неравни подови повърхности, прекомерна употреба на стробоскопи, изображения, неподходящи за малки деца, и псувни. Следното е строго забранено в парка: спрейове, маркери, ножове и законови представители на Уолт Дисни", предупреждава каталогът на "Дисмаленд", който човек си набавя от опожарен фургон с надпис "Обслужване на клиенти. Затворено 24 часа в денонощието".

Макар и да изглежда на пръв поглед като една невесела игра, "Дисмаленд" е много повече от негатив на "Дисниленд". Под саркастичната си повърхност на развеселителен парк той е дълбоко, умно, социално ангажирано и хуманно произведение на изкуството – с пластове, до които холивудската атракция изобщо се съотнася като към друга вселена. Участват над 50 артисти от 17 страни, включително и други легенди на уличното изкуство като Стивън Пауърс с неговите графити, изникващи внезапно в охранявани и силно заградени зони в Ню Йорк; Аксел Войд с почти фотографските изображения, които рисува в гигантски мащаби по чужди стени, и португалката Wasted Rita с язвителните си надписи на всевъзможни места от типа: "Винаги бъди себе си, освен ако не искаш да имаш приятели. Тогава винаги бъди някой друг."

Инсталации, много от които са под формата на "увеселителни дистракции", картини, скулптура, кино – "Дисмаленд" обединява най-различни форми и стилове изкуство. По унисона, с който те в крайна сметка звучат, личи, че геният на Банкси не е нишов, а всеобхватен, наистина по някакъв начин демиургичен – той не е в ръката, която държи спрея, а в общата му способност да види и посочи нещата, които предпочитаме да игнорираме, по начин, по който вече да не можем.

Многото реки се събират в едно море в "Дисмаленд": кончето от въртележката, което вече е започнало да се превръща в дюнер; лодките с бежанци на фона на белите скали на Доувър, които можеш да управляваш между труповете на удавници и да блъскаш една в друга срещу жетон; Пепеляшка, която лежи безжизнена в преобърнатата си колесница, трескаво снимана от папараци; невероятната инсталация на цял град в момент след големи граждански размирици – 3000 британски полицаи с височина от два сантиметра всеки, някои от тях си правят селфи на фона на преобърнати камиони, разрушени рампи, изтърбушени сгради; афиш с британския премиер Камерън, избутван от решителен черен силует.

Но в "Дисмаленд" има едно изображение (от Банкси), което като че събира всичко в едно в развеселяващия парк. На него жена със слънчеви очила седи с лице към нас на пясъка. Сложила си е глуповата шапка за слънце, заобиколила се е с кошница за пикник и парасол и се готви да намаже с плажно масло детето си, като се усмихва в забвение. Детето, с гръб към зрителя, е с шапка за плуване, шнорхел, пояс. Не виждаме лицето му, но можем да си представим какво изразява то, защото зад жената, висока като стена, вече се е навела гигантска вълна.

Фотогалерия: Дисмаленд

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
Цялата галерия

Още от Капитал