Схемата за всеки един бранд е горе-долу идентична и никой от отделните магазини не селектира музиката сам за себе си. Ако днес влезете в един магазин на Gap, а утре – в друг, по всяка вероятност ще чуете едни и същи песни. Така е, защото и плейлистата им е една и съща, а песните, в ритъма на които клиентите избират и пробват поредните си дрехи, са внимателно подбрани от централата на Gap. При това "подбрани" не е най-коректно казано, защото в повечето случаи това е процес, извършван от външни компании като Mood Media и PlayNetwork, които си изкарват хляба точно от това – генерирането на комерсиални плейлисти.

Този избор съвсем не е случаен. Всяка компания има ясно определена таргет група – хора с ясно изразени нужди и интереси, културна идентичност и музикални предпочитания. Миксът от всички тях в повечето случаи е факторът, който определя микса от музика, нейния стил и това доколко ще пасне на аудиторията. В крайна сметка музикалният фон ще ни придружава по време на вземането на важно (особено за търговската верига) решение – да закупим ли даден продукт. И когато музикалният фон съвпада с музикалния вкус на клиентите, първо, те прекарват по-дълго време в магазина и, второ, шансът за покупка е по-голям.

Да вземем за пример Urban Outfitters – верига магазини за дрехи, аксесоари и музика. Тяхната плейлиста винаги включва най-актуалните парчета и изпълнители от света на инди музиката. И понеже музиката и Tumblr лайфстайлът са в основата на философията на Urban Outfitters, те са и компанията, която винаги изисква определени музикални познания и интереси в поп културата от персонала си, и то още при самия им подбор. Резултатът се усеща още с прекрачването на прага на магазините – клиентът попада в една добре стикована среда, в която лесно може да припознае себе си. Или обратното, разбира се.

Как музиката влияе върху покупателната ни активност показва още един пример, който е далече от модните тенденции. Става дума за експеримент, направен в магазин за вина във Франция. Собствениците решили като фон да пуснат класическа музика. Оказало се, че клиентите започнали да купуват по-скъпи вина, отколкото когато в магазина се слушала поп музика, както обикновено.

Но не е само стилът. Темпото също си изиграва ролята. Още през 1982 г. консултантската компания Milliman прави експеримент в магазин за плодове и зеленчуци. Обобщените резултати от него показват, че когато темпото на музиката е бавно, клиентите прекарват повече време в магазина, а продажбите се увеличават с около 32%. Съответно, когато музиката била с по-бързо темпо, хората остават по-малко време. Но пък правят нещо, което въобще не е за подценяване – взимат повече импулсивни решения, което повишава шанса да закупят нещо, от което реално нямат нужда.

В интервю за радио NPR служител на PlayNetwork, една от компаниите, редящи плейлисти, споделя, че целта на музиката в магазина не е да бъде забелязана още с влизането. Идеята е тя да се слее с цвета на стените, с продуктите, които се предлагат, и с поведението на персонала, който работи там. Един вид да се затвори перфектният кръг. Но музиката има и още една предопределена роля – да създава асоциации. Така ако песента на даден артист се върти във всички магазини на River Island например, то тя ще влезе в главите на клиентите, които по-късно ще асоциират същата песен със съответния бранд.

Освен всичко това музиката може да бъде и лесен начин да се филтрират клиентите, влизащи в даден магазин. Тоест да се гарантира, до голяма степен, че трафикът от клиенти е точно този, който се търси. Добър пример за това е американската марка Abercrombie&Fitch, добре познати със суперсилната клубна музика, която се чува още преди да се влезе в магазините им.

Колко често тогава големите модни брандове сменят музиката в плейлистите си? Zara, както и цялата Inditex група, от която е част тя, пускат музиката си от собствен сателитен радиоканал. Това позволява плейлистът да бъде обновяван изключително бързо, почти на момента. Други марки, като H&M и River Island, получават компилациите си на компактдискове през определени периоди от време – две седмици, един или три месеца. Според Mood Media честотата на подмяна на песните в различните магазини е от огромна важност. Никоя марка не може да си позволи да задържи една плейлиста за период от, да кажем, една година. А причината е най-вече в темпото, с което музикалният бизнес се променя. Така на магазините не им остава нищо друго, освен да вървят по петите му и да не изостават и на педя разстояние. И ако в крайна сметка са успели да ни превърнат от обикновени посетители в клиенти, значи са си свършили работата добре. И заслужават парите, които са успели елегантно да измъкнат от джобовете ни, докато сме си тананикали, тактували или дори танцували в пробната.