"Обичам да отстранявам прахоляка на една епоха слой по слой. Например този бюфет там е боядисан от прадядото в бяло, от дядото в червено, после бащата в синьо и когато синът наследник идва при мен, аз трябва търпеливо да отстраня това замазване на историята, за да стигна до ореховото дърво", казва Петя Михайлова. Колкото и да е труден и бавен процесът, както и опасни да са химикалите, които се използват, тя намира призванието си в реставрирането. "Като видя красотата на мебелите, на които давам нов живот, се разплаквам от радост." А за нея нов живот означава мебелите да се ползват – "не би трябвало да са музейни експонати, затова и не разбирам табелите върху столове в един антиквариат в центъра на София "19 век, не сядай".

Петя се занимава дълго време с фотография, но един ден почувствала, че се е изчерпала. "Видях обява, че възрастен антиквар си търси чирак, и след няколко часа работих с него в една мрачна и прашна работилница в зловеща къща, където всичко скърцаше и постоянно ми се причуваха шумове."
Научава се на занаят постепенно в продължение на 17 години. Петя сменя няколко ателиета, а от няколко години има и свое собствено със съпруга й Ивайло - "Михайло" (www.restavracia.eu). "Най-много обичам, когато при нас дойдат клиенти, които искат да реставрират мебелите, а не просто да се отърват от тях и да ги продадат."
Според нея важно е към предмета да се подходи с внимание и не да се заличава историята му напълно. "Няма нужда столът и гардеробът да изглеждат като нови, ако искат нови, да отидат в IKEA. Аз предпочитам да оставям видима "целувката на времето". Не е задължително и да се запълнят всички дупки от дървоядите, епохата трябва по някакъв начин да е запазена – дали няма да се сменят всички винтчета, дали ще се остави нещо леко недовършено." А реставраторът трябва да е художник, а не дърводелец, и да вижда красотата в оставените нарочно "несъвършенства".
Но този неин подход трябва да се харесва и на клиентите. Веднъж евангелистки пастор я държи заключена един месец в църква в София, докато не оправи цвета на пианоата, която я е извикал да реставрира. "Имах снимки, той искаше да стане абсолютното същата, само да залича драскотините. След като приключих работа, реши, че изначалният цвят е бил по-светъл, и въпреки снимките ме накара да я преработя цялата."
Друг пример за трудна ситуация е, когато към тях се обръща клиент, който има ценен гардероб с дърворезба от орех с шарки и птици. Собственикът иска целият да е черен, защото столовете вкъщи са му черни. "В такива случаи много ме е яд, защото човекът не осъзнава колко ценен предмет притежава и че иска от нас да го унищожим." Или клиентът им с пиано от птичи явор (рядко срещани в България), който иска да не се вижда оригиналното дърво, а да е боядисано в цвета на съседната маса.
Най-старата мебел, по която работят Ивайло и Петя, е един ампир на повече от двеста години. А най-интересната част от работата за тях е да изнамират старинни мебели по поръчка. "Обаждат ми се и казват, че търсят шест стола, например тонети – от виенски парен дъб с плетен ратан. Събирахме ги три месеца. После трябваше да прогоним дървоядите и да ги ремонтираме, да им оплетем ръчно ратана." Петя казва, че никога не работи с ръкавици, защото обича да усеща мебелите с ръцете си. А усетът и познанията за добро съчетаване на материи и цветове идва от гимназията за сценични кадри в Пловдив и академията по живопис "Жул Паскин".
"Има поръчки и които отказваме, когато мебелите са до такава степен съсипани, че нищо не може да се направи – като тези в двореца "Враня". Чак миналата година направиха търг за реставратори." Същото е положението и с мебелировката в Двореца в Балчик – всичко е покрито с един дебел пласт кафява боя. "Една цяла епоха е убила усещането за естетика на по-голямата част от българите. Затова често не знаят какво притежават и продават старинните си мебели на безценица", казва Петя. Случвало им се е дори в едно пиано, което реставрират, да намерят семейното имане – стари златни пендари. "Веднага ги върнахме на собствениците."
Съветът й към всички, които имат старинни мебели, е да ги поддържат с внимание. "Струва си да ги запазите и никога не позволявайте да бъдат реставрирани "като нови". Подходящи препарати за третиране на дърво има в магазина "Губра" на ул. "Раковски", също и в Mr. Bricolage."
"Обичам да отстранявам прахоляка на една епоха слой по слой. Например този бюфет там е боядисан от прадядото в бяло, от дядото в червено, после бащата в синьо и когато синът наследник идва при мен, аз трябва търпеливо да отстраня това замазване на историята, за да стигна до ореховото дърво", казва Петя Михайлова. Колкото и да е труден и бавен процесът, както и опасни да са химикалите, които се използват, тя намира призванието си в реставрирането. "Като видя красотата на мебелите, на които давам нов живот, се разплаквам от радост." А за нея нов живот означава мебелите да се ползват – "не би трябвало да са музейни експонати, затова и не разбирам табелите върху столове в един антиквариат в центъра на София "19 век, не сядай".

1 коментар
И аз се замечтах да стана реставратор :)