Според нея важно е към предмета да се подходи с внимание и не да се заличава историята му напълно. "Няма нужда столът и гардеробът да изглеждат като нови, ако искат нови, да отидат в IKEA. Аз предпочитам да оставям видима "целувката на времето". Не е задължително и да се запълнят всички дупки от дървоядите, епохата трябва по някакъв начин да е запазена – дали няма да се сменят всички винтчета, дали ще се остави нещо леко недовършено." А реставраторът трябва да е художник, а не дърводелец, и да вижда красотата в оставените нарочно "несъвършенства".

Но този неин подход трябва да се харесва и на клиентите. Веднъж евангелистки пастор я държи заключена един месец в църква в София, докато не оправи цвета на пианоата, която я е извикал да реставрира. "Имах снимки, той искаше да стане абсолютното същата, само да залича драскотините. След като приключих работа, реши, че изначалният цвят е бил по-светъл, и въпреки снимките ме накара да я преработя цялата."

Друг пример за трудна ситуация е, когато към тях се обръща клиент, който има ценен гардероб с дърворезба от орех с шарки и птици. Собственикът иска целият да е черен, защото столовете вкъщи са му черни. "В такива случаи много ме е яд, защото човекът не осъзнава колко ценен предмет притежава и че иска от нас да го унищожим." Или клиентът им с пиано от птичи явор (рядко срещани в България), който иска да не се вижда оригиналното дърво, а да е боядисано в цвета на съседната маса.

Най-старата мебел, по която работят Ивайло и Петя, е един ампир на повече от двеста години. А най-интересната част от работата за тях е да изнамират старинни мебели по поръчка. "Обаждат ми се и казват, че търсят шест стола, например тонети – от виенски парен дъб с плетен ратан. Събирахме ги три месеца. После трябваше да прогоним дървоядите и да ги ремонтираме, да им оплетем ръчно ратана." Петя казва, че никога не работи с ръкавици, защото обича да усеща мебелите с ръцете си. А усетът и познанията за добро съчетаване на материи и цветове идва от гимназията за сценични кадри в Пловдив и академията по живопис "Жул Паскин".

"Има поръчки и които отказваме, когато мебелите са до такава степен съсипани, че нищо не може да се направи – като тези в двореца "Враня". Чак миналата година направиха търг за реставратори." Същото е положението и с мебелировката в Двореца в Балчик – всичко е покрито с един дебел пласт кафява боя. "Една цяла епоха е убила усещането за естетика на по-голямата част от българите. Затова често не знаят какво притежават и продават старинните си мебели на безценица", казва Петя. Случвало им се е дори в едно пиано, което реставрират, да намерят семейното имане – стари златни пендари. "Веднага ги върнахме на собствениците."

Съветът й към всички, които имат старинни мебели, е да ги поддържат с внимание. "Струва си да ги запазите и никога не позволявайте да бъдат реставрирани "като нови". Подходящи препарати за третиране на дърво има в магазина "Губра" на ул. "Раковски", също и в Mr. Bricolage."