Да снимаш вътрешни светове

Радостина Босева и усещането за красота в дома

Радостина Босева (36 г.) е фотограф, стилист и графичен дизайнер. Живее в къща на малък остров в залива на Сан Франциско, Калифорния. Преди шест години стартира своя блог 79ideas (в момента с 16 000+ последователи) с идеята да събира в едно място най-красивите неща, които открива в интернет. Вдъхновена оттам, започва да снима и да оформя интериори. По това време живее в Прага и заедно със съмишленици успява да стартира две списания – за дизайн и за сватби, но ги поверява в ръцете на други, когато заминава за САЩ. Почеркът в интериорните снимки на Радостина отдава почит към чистите, тихи, сиво-бледи и светли цветове с няколко силни акцента в композицията. Стилизираният поглед носи чувство за вид приказно съществуване в дом, който е прекрасен, своеобразен и личен заради детайлите в него.

Радостина е отраснала във Варна в съвсем стандартен за комунистическия строй дом. Усетът към красивото отдава на своите родители, които полагат усилия да обзаведат нейната стая по-различно, в бяло. "Мебелите не се отличаваха с някакъв революционен дизайн – най-стандартни и ръбати, обаче леглото беше без рамка и нетипично за времето. Карах баща ми най-редовно да разковава и сковава наново секции, да ми смалява бюрото… изобщо си пренареждах стаята с голямо удоволствие", спомня си Радостина.

През последните десет години тя сменя често квартири и това е причината да изгради по-особено отношение към концепцията за дом. "На два пъти ми се е налагало да си събера нещата в два куфара и да се преместя. И тогава правиш избор да изоставиш любими вещи. Първият път боли, после свикваш." Друг неин спомен е свързан с Прага и конкретно с жилище, в което две години трябва да търпи присъствието на кожен диван в светлозелено, типичен представител на постсоциализма, но заради прекрасната светлина прави компромис с него. "Всичко това ме е научило, че домът няма общо с вещите в него, а с хората."

Тъй като се връща все по-рядко до България, Радостина не успява да вземе всички стари вещи, които е натрупала. Обикновено куфарите й са пълни със съдове, вилици, лъжици, черги и кърпи. "Имам и две шевни машини, които засега трудно ще пренеса през океана." В момента мечтае за леко прокъсан кожен диван за всекидневната. Един ден ще има със сигурност и няколко стола на Арне Якобсен, "но не нови, а използвани". Силната привързаност към старите вещи тя обяснява с образованието си на историк.

Радостина е развила специфично влечение към домашните офиси и обича да посещава интересни и творчески заети хора, за да заснема и представя местата, където работят. "Инструментите, които използват, начините, по които са подредени, дъската с вдъхновения… Всички тези неща са ми любопитни и ги предпочитам пред всекидневната например, където хората прекарват по-малко време и оставят ограничен личен отпечатък."

В тази връзка Радостина най-много харесва своята работна стая в дома си в Сан Франциско. Описва я като твърде малка (два на два метра), разхвърляна, "защото нямам достатъчно място да събера целия си реквизит", но пък удобен уредник на мили за нея предмети.

Работата й е пряко свързана с навлизане в чуждото пространство, а подходът изисква професионално отношение и съобразяване с нуждите и предпочитанията на обитателите на дома. Процесът на заснемане на интериори включва предварителен оглед, за да прецени дали е нужно да се добавят или махнат предмети, и най-важната съставка за снимките – изучаване на светлината в пространството. "Търся отпечатъка, който обитателите оставят. Защото именно те внасят онзи различен и специфичен живот между четирите стени."

Най-важни в един дом са светлината и просторът, категорична е Радостина. "На два пъти ми се налага да си избирам апартамент през интернет по снимки и първото, което винаги гледам, е колко големи са прозорците и дали банята е на ниво."

Животът в Сан Франциско, високо земетръсна зона, е живот в постоянно състояние на подготвеност за евакуация. Радостина има своя авариен комплект, в който на първо място влиза техниката (фотоапарати и обективи). "Ако остане време за друго, може би ще грабна стар предмет, например дървения стол от 1920 г., на който попаднах на битпазара в Аламида – най-големият, който някога съм виждала, прави се на летището на изоставена военна база."

Радостина мечтае скоро отново да има свое списание. "Сякаш това е работата, която най-силно ми допада, защото в процеса на създаване се срещам с много интересни хора, научавам нови истории и после ги препредавам по определен начин. А всеки нов човек, когото срещам по пътя си, ме обогатява", споделя тя малко преди да поеме към Портланд за поредната работна задача.

Радостина е на: 79ideas.org и radostina.eu

Още от Капитал