Биография на пространството
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Биография на пространството

Биография на пространството

Интериорът е важен, но не е всичко

7339 прочитания

© Инна Павлова


Познавам човек, който работи в ултрамодерен офис... без прозорци. В опит да поправя това дълбоко нещастие редовно му пращам есемеси с инфо за времето навън в желанието си да поправя времето вътре в него. И току-що осъзнах, че жестът ми всъщност е по-скоро форма на жестокост, отколкото на съчувствие, както си мислех, затова ще спра и ще го помоля да напусне.

Познавам друг човек, който преди доста години ми написа: "Имаш си списание, почти никой не ти пречи, четат те двайсетина хиляди души и прозорецът ти гледа към Витоша. А си само на 22. Направо ти завиждам." Оттогава често освен всичко друго пожелавам "…и от прозореца ти да се вижда небе", нищо че е имало моменти, когато съм работила в мазе – знаят го онези, дошли да получат хонорарите си от въпросната душегубка в задния двор на старото музикално училище, където беше първият офис на SofiaLive. Но когато създаваш нещо ново и се влюбваш в него, блясъкът в очите ти е достатъчен да освети три километра магистрала, какво остава влажна дупка с размер три на три метра.

Искрено се радвам за тези, които днес имат шанса да работят в одухотворени места като betahaus, Soho и чисто новия Cosmos – когато аз правех първите си крачки, нямаше такива. Макар че, честно казано, преди (като по-млада и по-глупава) не бих споделяла офис – струваше ми се, че е все едно да пуснеш някой външен твърде близо до казана с вълшебните билки. Сега, когато съм по-стара и по-дебела, този тип места ми лепват като панталони на Йоши Ямамото – добре конструирани, модерни и достатъчно широки за всеки талантлив силует в тях. Тогава офис интериорите, общо взето, се държаха класически към скучно, а ние експонирахме интересите, натрупванията и сложността на характерите си в съдържанието, което правим. Вече е важно и къде го правим.

Работно пространство от нулата съм изграждала точно три пъти – първия и втория офис на SofiaLive плюс шоурума на "Чекмедже". И категорично вярвам, че хубавият интериор не трябва да те скрива, а да подчертава характера ти, да те прави още по-интересен, блещукащ и неповторим, или поне да те кара да се стремиш към това. Ето защо аплодисментите за betahaus не са единствено за арх. Христо Станкушев и компания, ами и за всички знайни и незнайни воини зад, под и пред бюрата, които всеки ден надскачат себе си и заради които атмосферата там просто жужи, чува се и с невъоръжено ухо. Лично за мен добрият интериор кара ума да танцува, а онези точки в него, които управляват очите, ушите и сърцето – да пулсират ясно и мощно като фара на Шабла.

Събирала съм екип няколко пъти, на няколко етапа. Канила съм лично поне пет важни за мен хора, които исках на всяка цена до себе си. И винаги съм казвала: Вземи си златната рибка, кактуса Пешо, пора Пор или каквото там те прави по-добър и идвай. И не съм грешала – убедих се за пореден път преди дни, когато прочетох за японците от Ferray Corporation - разрешили на служителите си да доведат домашните си любимци (предимно котки, както се сещате) и производителността рязко скочила. Затова винаги ще твърдя, че духът на Soho, да речем, не е толкова в сбирщината от красиви куфари, кресла и коуъркъри (макар да е и там), колкото в голден ретривър Роя. А при следващото ми посещение в Cosmos си мисля да им заведа космическия сив котарак Коко, за да го заселя там – те като космически скроени едва ли ще го върнат.

Имало е и пространства, които въпреки отличния си дизайн са ме изхвърляли от себе си и при всяка възможност съм ги избягвала – заради хората, струва ми се. Имало е и други, в които съм се промъквала на пръсти и с настръхнала кожа все едно влизам в храм, и там интериорът не е имал никакво значение – такива бяха работните помещения, които деляхме с Жеков и Нойзи. Но един от първите истински красиви и функционални офиси, в който попаднах и който нежно водеше за ръка талантите в него, сочейки им нещо в бъдещето, беше този на архитектурно студио Conveyer, изграден собственоръчно от собствениците му.

Сега най-често работя от вкъщи въпреки решението ми отпреди три години никога, ама наистина никога повече да не живея в офиса. Животът обаче е голям шегаджия и ето ме в момента – смирено пиша този текст върху масата в провансалски стил, която баща ми скова от едно старо стълбище, а аз боядисах и шлифовах. Но тук спокойно мога, докато цикля върху опаковките на "Чекмедже" (най-сетне, оле!), да заредя една тава с ореховки на 160 градуса и едва 15 минути по-късно да си дам сметка, че точният цвят е бил под носа ми и картонът трябва да е в нюанса на ореховка естествено. Има и други удоволствия. С години не знаех например, че декоративната решетка на южния ми прозорец хвърля красиви сенки върху стената срещу му, докато следобедните котки оттатък него събират последните лъчи на есенното слънце. Години наред не знаех още, че светлината между 14:07 и 16:19 през ноември е най-красива изобщо; през декември, януари и февруари интервалите са други, но и тях знам с точност до минутата. Че един Господин Гарван крие орехи в кашпите ми със здравец и когато не носи нови, проверява дали някой не му пипа старите.

Тук е столът на Tom Vac в цвят добре узрял домат, лампите на Moon, креслото в бадемовозелено и онова в пепит с жълти подлакътници, което спасихме от сигурна смърт зад Народната библиотека. Тук е синият стол с лъвските крака, довлечен от градинката на "Св. Георги", любовните рисунки на Петринел Гочев и една фотография на Гергана Змийчарова. Тук е портретът на Насо Русков от Васил Танев, лампата от друг троен портрет на Галя Йотова и любимите ми корици на "Една седмица в София". Котките папиемаше на Юлиана от "Котка&Котка", дървеното корито (или месал), в което милата ми баба замесваше козунаците и хляба си, както и обгорялата лопата, с която дядо ми ги хвърляше в ада на огъня – днес превърнати в красиви фруктиери. Обичам предмети, места и хора, които разказват истории, защото в крайна сметка именно разказването на истории ни доближава до Бог.

Това е моят дом. Това е моят офис. Това съм аз самата. Ти си мястото, което обитаваш. И не само, разбира се.

За финал ще цитирам любим мой проект, пряко свързан с темата на този брой, като така се надявам хората зад него да го събудят за нов живот: Home is a person.

още по темата: Тенденции са характер: 

Естествени материали
Колекцията SINNERLIG на Илзе Крофорд

Контрасти
Колекцията Beau Fixe на Инга Семпе

Решения за малки пространства

Колекцията FJU на Kaschkasch

Кът за уединение
Легло с рамка на Neri

Познавам човек, който работи в ултрамодерен офис... без прозорци. В опит да поправя това дълбоко нещастие редовно му пращам есемеси с инфо за времето навън в желанието си да поправя времето вътре в него. И току-що осъзнах, че жестът ми всъщност е по-скоро форма на жестокост, отколкото на съчувствие, както си мислех, затова ще спра и ще го помоля да напусне.

Познавам друг човек, който преди доста години ми написа: "Имаш си списание, почти никой не ти пречи, четат те двайсетина хиляди души и прозорецът ти гледа към Витоша. А си само на 22. Направо ти завиждам." Оттогава често освен всичко друго пожелавам "…и от прозореца ти да се вижда небе", нищо че е имало моменти, когато съм работила в мазе – знаят го онези, дошли да получат хонорарите си от въпросната душегубка в задния двор на старото музикално училище, където беше първият офис на SofiaLive. Но когато създаваш нещо ново и се влюбваш в него, блясъкът в очите ти е достатъчен да освети три километра магистрала, какво остава влажна дупка с размер три на три метра.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    sinibaldi avatar :-|
    Francesco Sinibaldi

    A sky full of thoughts.

    As a concept
    in the sky
    full of dreams,
    as a beautiful
    moment that
    always appears
    with the sound
    of a fine bird....

    Francesco Sinibaldi


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK