Биография на пространството

Интериорът е важен, но не е всичко

Познавам човек, който работи в ултрамодерен офис... без прозорци. В опит да поправя това дълбоко нещастие редовно му пращам есемеси с инфо за времето навън в желанието си да поправя времето вътре в него. И току-що осъзнах, че жестът ми всъщност е по-скоро форма на жестокост, отколкото на съчувствие, както си мислех, затова ще спра и ще го помоля да напусне.

Познавам друг човек, който преди доста години ми написа: "Имаш си списание, почти никой не ти пречи, четат те двайсетина хиляди души и прозорецът ти гледа към Витоша. А си само на 22. Направо ти завиждам." Оттогава често освен всичко друго пожелавам "…и от прозореца ти да се вижда небе", нищо че е имало моменти, когато съм работила в мазе – знаят го онези, дошли да получат хонорарите си от въпросната душегубка в задния двор на старото музикално училище, където беше първият офис на SofiaLive. Но когато създаваш нещо ново и се влюбваш в него, блясъкът в очите ти е достатъчен да освети три километра магистрала, какво остава влажна дупка с размер три на три метра.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал