Промяна отвътре
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Промяна отвътре

Аудитория 272, СУ, Zoom Studio

Промяна отвътре

Когато добрият дизайн срещне педагогиката

9946 прочитания

Аудитория 272, СУ, Zoom Studio

© Цветелина Белутова


Когато се говори за образование, обикновено фокусът е върху проблемите на процеса на обучение в тази сфера, но не и върху средата, в която то се случва. Тази, която се възприема като физическа рамка със слабо влияние и обикновено се неглижира като фактор в уравнението на доброто образование. И намесите в архитектурата на съществуващите училищни сгради се изчерпват с поставяне на топлоизолация и евентуално пребоядисване.

В световен мащаб през XXI век инерцията от тази нагласа започва бавно да се преодолява и физическата среда се превръща във все по-важен партньор на ученето и на преподаването. Новите технологии и достъпът до информация променят образователната рамка, променят и методите, и целите на преподаване. Училищата вече не са машини за социална стандартизация, а все повече се концентрират върху индивидуалните особености на децата.

Средата се натоварва с нови функции и следва да поеме една съвсем различна динамика. Нейната социална роля е все по-значима, тъй като акцентът върху сътрудничеството и разработването на съвместни проекти предполага създаване на възможности за взаимодействие и комуникация вместо пасивно слушане и следване на инструкции. За пространството е важно то да бъде гъвкаво и да позволява лесни трансформации в зависимост от нуждите.

Добър пример за адекватен училищен дизайн са мебелите на Петър Захаринов, проектирани за малко частно училище в Кокаляне ("Бялото кокиче"). Те са разработени именно в посока гъвкавост и адаптивност на отделните изделия, така че да позволяват комбиниране на отделните елементи и формиране на различни конфигурации. Това помага за организирането на различни кътове за занимания, всеки със своя специфика и обем. Освен красиви и удобни тези мебели допускат разкрепостяване на обстановката, което отчита индивидуалните предпочитания и учебни стилове на всяко дете. Те са видимо отклонение от фабричната норма и работят в посока включване на дизайна като работещ партньор в училищните експерименти.

Друг интересен пример за адекватна намеса в образователната среда е Аудитория 272 на Софийския университет, която придобива нова визия и обогатена функционалност благодарение на проекта от Zoom Studio и финансирането от страна на фондация "Америка за България" (дарението е в размер от 1 200 000 лв.). Става въпрос за най-голямата зала в Софийския университет, чиято натовареност води до износване на материалите до степен, в която това възпрепятства нормалното й функциониране.

Проектът цели съхраняване на духа на аудиторията чрез запазване на характерни елементи от пространството и деликатно добавяне на нови детайли, които работят в посока подобряване на акустиката, функционалността и визията на средата. Залата се оказва вече и технологично обезпечена с всички съвременни атрибути на интерактивното обучение: озвучителна и мултимедийна система, позволяващи видеоконференти връзки, дистанционно обучение и записи на лекции. Работните места са оборудвани с контакти, място за багаж и работно LED осветление, благодарение на което удобно се водят и записките по време на лекции с прожекция.

Изпълнението на залата в този мащаб е важен жест на внимание към студентите и към начина, по който се чувстват в дадено пространство. С нея върви и една нова представа за учебното пространство, в което се усвояват определени знания и което има отношение към психо-физическия комфорт на своите ползватели. Така представата за аскетичното, скучно и безлично пространство, в което сме свикнали да пребиваваме, докато учим, отстъпва място пред естетиката на средата и огромната добавена стойност, която тя носи на преживяването образование.

И докато училищните и университетски пространства в България тепърва откриват потенциала на физическата среда в протичането на различни процеси, началната педагогика и архитектурата на детските градини влизат доста по-смело в креативни взаимодействия. Освен утвърдени поддръжници на участието и значението на средата като Монтесори и Валдорфските педагогики, се появяват и примери като детска градина "Кита" в Драгалевци, проектирана от студио Conveyer и с номинация за архитектурната награда "Мис ван дер Рое". Тя представя ярко решение не само на вътрешните, но и на външните пространства като специфичната й идентичност е обусловена и от особеностите на терена. Но за да се стигне до изпълнението и добрия краен резултат, архитектите минават през редица перипетии.

Част от тях са свързани с остарялата и ограничаваща нормативна база, която задава много тясна рамка за този тип заведения. Борбата с институциите се оказва трудна и продължителна, но в крайна сметка с помощта на тогавашния главен архитект на район "Витоша" (арх. Данка Василева) проектът получава своят начален тласък. От значение е фактът, че архитектите менажират изпълнението на всички нива, подбират изпълнителите и контролират работата им на всеки един етап. Трудности възникват и от лошата инфраструктура на кв. Драгалевци, което допълнително оскъпява и забавя строителството.

Важна се оказва безусловната подкрепа на възложителите (Дияна и Мариян Христови), които се доверяват изцяло на проектантския екип и им дават необходимата свобода на действие. Резултатът е детска градина извън стереотипните схеми за това как трябва да изглежда едно пространство за деца. Дизайнът й по-скоро предполага онази свобода и лекота на обитаване, които превръщат средата в удобна отправна точка за игра и за изследване на света. А това е важна характеристика за всяка сграда, натоварила себе си с образователни функции.

Тези три примера открехват леко вратата пред възможностите на дизайна да влияе позитивно върху образователните процеси и върху начина, по който се чувства учещия човек. Той се оказва и пресечната точка между новото мислене за форма, пространство и тяхното взаимодействие с педагогиката. Но към момента в България използването на архитектурния потенциал в образованието се свежда до единичните опити на частни детски градини и училища. На държавно ниво учебната средата остава здраво закрепостена в един казармено-фабричен модел без особена връзка с реалностите на съвремието ни.

Когато се говори за образование, обикновено фокусът е върху проблемите на процеса на обучение в тази сфера, но не и върху средата, в която то се случва. Тази, която се възприема като физическа рамка със слабо влияние и обикновено се неглижира като фактор в уравнението на доброто образование. И намесите в архитектурата на съществуващите училищни сгради се изчерпват с поставяне на топлоизолация и евентуално пребоядисване.

В световен мащаб през XXI век инерцията от тази нагласа започва бавно да се преодолява и физическата среда се превръща във все по-важен партньор на ученето и на преподаването. Новите технологии и достъпът до информация променят образователната рамка, променят и методите, и целите на преподаване. Училищата вече не са машини за социална стандартизация, а все повече се концентрират върху индивидуалните особености на децата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.