С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

3 27 ное 2015, 16:54, 12737 прочитания

Бащата на метросексуалния мъж

За тялото като стока, за консуматорските императиви и за еволюцията в представата за мъжествеността

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Марк Симпсън е базиран в Лондон журналист и писател, който винаги провокира силни реакции у читатели и критици. Наричан "хомосексуалния Антихрист" и "умен гангстер", той публикува в издания като The Independent, The Guardian и The Times, а сред книгите му са заглавия като The Queen is Dead (творба, отричаща съществуването на гей идентичността), Sex Terror (за еротиката и секса в съвременната поп култура), Saint Morrissey ("психобиография" на известния английски музикант) и други.
 
Това, с което Марк Симпсън става известен обаче, e терминът "метросексуален", който той използва за първи път в статия от 15 ноември 2004 г. във вестник The Independent. В нея той прогнозира: "Метросексуалният мъж, млад индивид с високи доходи, който живее или работи в града (защото най-добрите магазини са там), вероятно е най-обещаващият консуматор през следващите десет години."
 
Light се свърза с Марк Симпсън, за да го разпита как са еволюирали метросексуалността и мъжката суета през изминалите две десетилетия.

 
Какво ви провокира да дефинирате термина "метросексуален"?
Тази година метросексуалният мъж навършва 21 години. Спомням си за началото сякаш беше вчера. Идеята ми хрумна, след като бях посетил организираната от списание GQ изложба It’s a Man’s World. Провидях бъдещето на мъжествеността и то беше хидратирано. Но отне известно време, докато метросексуалността се пребори с идеята, че е реалност само за хомосексуалните. Много хора отричаха какво се случва с мъжете и защо те прекарват толкова много време в банята.

С идването на новия век обаче и налагането на една нова, визуална и брандирана поп култура бяха заличени последните остатъци от Викторианската епоха. Най-яркият пример – Дейвид Бекъм – англичанин със скромен произход, който стана много по-известен с прическите, красотата и неистовото си желание да бъде желан, отколкото с футболните си умения. И когато през 2002 г. аз го обявих за ултимативния метросексуален мъж, всички разбраха за какво става въпрос.

Истината е, че същността на революцията, която метросексуалността символизира, беше погрешно разбрана от медиите. Защото не става въпрос за мъжка козметика, мъжки гримове и обезкосмяване. Не става въпрос и за превръщането на мъжете в "женчовци". Метросексуалността означава мъжете се да преоткрият, да не се страхуват да се превърнат в най-добрата версия на самите себе си – нещо, което жените са подтиквани да правят от десетилетия.
 
Какво се случи с метросексуалността през XXI век?
През второто десетилетие на XXI век еволюира второто поколение метросексуални – със старателно изваяни тела, с татуировки и пиърсинг, с добре оформени и поддържани бради. Техните тела се превърнаха в ултимативния им аксесоар, споделян и сравняван на онлайн пазара.
Ранната метросексуалност беше култивирана от лъскавите списания. Публичните личности бяха тези, които я направиха популярна. А сега, във времето на социалните медии, селфитата и интернет порното, второто поколение метросексуални желаят да бъдат желани заради красивите си тела, а не заради красивите си дрехи. И със сигурност – не заради интелекта си.


Тази нова вълна от метросексуални преекспонираха частта със секса, за да се родят спорносексуалните (спорт + порно = спорно) – напомпаното поколение, вдъхновено от сексуалните реклами с участието на Бекъм и Роналдо. Но за разлика от Бекъм, чиито атрибути вероятно са били допълнително увеличени, неговите последователи изглеждат сякаш използват Photoshop в реалния живот.

Илюстрация


Метросексуалността, мъжкото желание да бъдеш желан, е вече нещо толкова нормално, че се приема за даденост. Така че, за да бъдеш забелязан, трябва да минеш на друго ниво, хардкор, и да предложиш на публиката фантазия за оргия в съблекалнята например.

Метросексуалността се промени – от "типология" тя се превърна в "емоция", в начин на възприемане на света. Тя прие много физическа, много плътска форма. Метросексуалността е консумативна и модноориентирана, но не задължително е свързана с дрехи. Както вече казах, днес в много по-малка степен става въпрос за мода и много повече – за тяло. Днешните млади мъже инвестират много време, пари и добавки, превръщайки телата си в продукт, който демонстрират. Телата им са стока, разменна монета в един постиндустриален, консумативен свят. Което идва и като следствие от живота в един изключително визуален свят – с Facebook, селфита, телефони с камери, широкоекранни телевизори с висока резолюция, риалити предавания и т.н. Желанието е да бъдеш забелязан, поискан. Да станеш популярен. Да успееш.
 
Какво в историята на света и сексуалността провокира еволюцията на мъжествеността?
Не съм сигурен, че сексуалността е "естествено" поведение, тъй като хората са социални животни със сложни правила, кодове, езици и религии. А особено след индустриалната революция човешката сексуалност е все по-малко "натурална". Ясно е, че продуктивният тласък на ранния капитализъм беше заменен с консуматорски императиви, особено когато става въпрос за мъжете. Те винаги са имали капацитет за чувственост и суета, за желание да бъдат желани, но в миналото този капацитет е бил потискан. Особено след Викторианската епоха.

Мъжете е трябвало да бъдат войници, работници или строители на империи. Те не е трябвало да бъдат красиви. Но днес, след като бяха окуражени да открият и да експлоатират суетата и чувствеността си, няма връщане назад.

 
Има ли днес публична личност, която според вас е интересна, предизвикателна, провокираща и по някакъв начин въплъщава идеите за модерния мъж?
Не мога да се сетя за някого, който да е ултимативното въплъщение на еволюиралата представа за мъжествеността. Том Харди обаче е доста вдъхновяващ – с нацупената си физиономия, с грубоватата си красота и амбивалентната си сексуалност.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Имало едно време в "Червената къща" Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

21 фев 2020, 5798 прочитания

Wi-Fi free 3 Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това

14 фев 2020, 3278 прочитания

24 часа 7 дни

28 фев 2020, 8082 прочитания

28 фев 2020, 3106 прочитания

28 фев 2020, 2160 прочитания

28 фев 2020, 1634 прочитания

28 фев 2020, 1470 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
За срам на фамилията

Най-неловките семейни снимки, събрани в сайт с два милиона фенове

Още от Капитал
Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Произходът на видовете според Сабина Радева

Детската книга за труда на Чарлз Дарвин, която стана хит във Великобритания и по света, излиза на български

Кино: "Котка в стената"

Изчезващата милост към другия

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10