Големите неочаквания

След шест дни вече знам какво да правя с моето дете

автор на илюстрацията: Инна Павлова

Винаги съм си представял, че ще имам дъщеря. Представях си нещо средно между Пипи Дългото чорапче и Лара Крофт - момиче от квартала, което тича по-бързо и се катери по-високо от момчетата, прибира се с ожулени колене и обича да ходи на кино с баща си. Представях си как ще я науча да си прави бъркани яйца, когато в хладилника няма нищо друго, да шофира и да стреля с въздушна пушка.

Представях си как намусено ще ни запознава с поредното си гадже, защото винаги успявам да изтърся нещо неподходящо. Виждах във въображението си единствената сълза, която ще потече по обветрената ми буза, когато видя дъщеря си пред олтара. (Ако изобщо я видя, защото проклетата аритметика показва, че към този момент би трябвало да съм на нещо като седемдесет години.)


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф
    • - 3
    • + 7

    Чудесен текст.

    Нередност?
  • 2
    running_spirit avatar :-|
    running_spirit
    • - 2
    • + 7

    Колкото и банално да звучи - браво!

    Нередност?
  • 3
    sopher avatar :-|
    abdelhaqq
    • + 2

    това е чудесно, само гдето бих го очаквал написан текст от 20 годишен мъж. иначе звучи доста наивистично, ако и възторжено.

    честито, сиреч. да е живо и здраво и да расте с по-малко егоистична снобария.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал