Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Винаги съм си представял, че ще имам дъщеря. Представях си нещо средно между Пипи Дългото чорапче и Лара Крофт - момиче от квартала, което тича по-бързо и се катери по-високо от момчетата, прибира се с ожулени колене и обича да ходи на кино с баща си. Представях си как ще я науча да си прави бъркани яйца, когато в хладилника няма нищо друго, да шофира и да стреля с въздушна пушка.
Представях си как намусено ще ни запознава с поредното си гадже, защото винаги успявам да изтърся нещо неподходящо. Виждах във въображението си единствената сълза, която ще потече по обветрената ми буза, когато видя дъщеря си пред олтара. (Ако изобщо я видя, защото проклетата аритметика показва, че към този момент би трябвало да съм на нещо като седемдесет години.)
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
3 коментара
Чудесен текст.
Колкото и банално да звучи - браво!
това е чудесно, само гдето бих го очаквал написан текст от 20 годишен мъж. иначе звучи доста наивистично, ако и възторжено.
честито, сиреч. да е живо и здраво и да расте с по-малко егоистична снобария.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.