Не се свени, човече
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не се свени, човече

Иван Кънчев, Иван Бондоков, Вибке Байхе, Натанаил Стефанов

Не се свени, човече

"Вечери за наивници" и Fuck Up Nights - места за споделяне на провали

11786 прочитания

Иван Кънчев, Иван Бондоков, Вибке Байхе, Натанаил Стефанов


Самуел Смит кандидатства няколко поредни пъти за най-добрата MBA програма в света – тази на Harvard. Докато чака да го приемат, създава собствен стартъп за дронове и фалира. Чак след фалита на фирмата си получава неочаквано писмо от Харвардския университет, че е приет за MBA и дори му отпускат стипендия. Таксата е хиляди долари, а преподавателите са мениджърите на Google и други големи компании. Обяснението на университета е, че вярват във втория шанс, а и смятат, че благодарение на провала си, той е много по-мъдър и по-подготвен за тяхната програма.

Самуел има късмета да живее в САЩ, където хората не се страхуват да пробват нещо и то да не стане, а смелостта им се оценява и подкрепя. В Мексико, оказва се, положението не е много по-различно – мексиканците постепенно се отпускат да говорят за собствените си неуспехи и да ги анализират. През 2012 г. двама приятели от Мексико сити започват като на шега събитията Fuck Up Nights – на тях хора с провалени проекти и бизнес начинания презентират за седем минути, показват десет снимки, след което отговарят на въпроси и започва дискусия. Идеята хората да се учат заедно от неуспехите на другите става толкова популярна, че подобни срещи вече се организират в стотици градове по цял свят – в Нова Зеландия, САЩ, Европа и дори в Япония, където харакирито отстъпва място на Fuck Up Nights Tokyo.

В България през септември се появиха едновременно и абсолютно независимо едно от друго събитията "Вечери за наивници" и Fuck Up Nights Sofia. "Наивниците" също споделят неуспехите си, но организаторите се стремят да канят предимно хора от неправителствения сектор и социалното предприемачество, докато Fuck Up Nights Sofia са по-скоро бизнес ориентирани.

Октомври е и на втората Fuck Up Night среща няма нито едно свободно място. Провежда се в къщата на Impact Hub – споделено пространство за работа, част от световна мрежа за стимулиране на социалното предприемачество. Посетителите са от най-разнообразни възрасти и след като всички столове са заети, сядат по стълбищата и на земята, върху камината. Повечето хора не се познават, научили са за срещата във Facebook. Някои от тях вече са били на подобни вечери в Брюксел, Прага, Ванкувър и искат да видят какво ще се случи в София. Други са на прага да започнат собствен бизнес и им е интересно да разберат какво ги чака. На входа Габриела Савова от Impact Hub ни посреща с купа с подобни на късметчета мъдри мисли за провалите.

Христо Чернев

Пръв от ораторите се изправя Христо Чернев – основател на стартъп компанията TaxiMe. "Въпреки че имах успешна корпоративна кариера в Xerox Bulgaria и Vivatel, през 2009 г.реших, че е време да създам собствена компания. Той и негов приятел програмист правят платформа за споделяне на фотографии с историческа стойност, но тя не оправдава очакванията им за успех. "Въпреки че съм се занимавал предимно с продажби и съм търговец по душа, направих огромната грешка да не се фокусирам върху клиентите и техните потребности, а върху продукта", разказва Христо. Те прекарват две години и половина в разработката на сложна база данни и сайт, убедени, че достатъчно много хора по света биха плащали за исторически изображения. Почти три години по-късно Христо отива в New York Public Library, разполагаща с огромен дигитален архив от исторически изображения и е изненадан от малките им приходи от тази колекция. Тогава разбират защо венчър инвеститорите не искат да финансиват стартъпа им – твърде нишов е.

Основното послание на Христо е: "Говорете с вашите потенциални клиенти и разберете дали наистина имат нужда от това, което предлагате." Тук няколко души от публиката го прекъсват. Нетърпеливи да възразят, те цитират Стив Джобс – "създавайте продукти, за които хората още не знаят, че ще се нуждаят от тях и че ще ги искат". Но личният опит на Христо е друг и след като загубва три години от живота си и голяма част от спестяванията си по първия проект, сега изцяло се фокусира върху успешно развиващия се TaxiMe.

След него излиза Росен Русинов с над 30 години стаж като програмист, който започва собствен бизнес, но в момента е замразил работата си по платформа за резервации в заведения. "Важното е да знаем кога да спрем и че ако нещо е непечелившо и отнема цялата ни енергия, по-добре да го прекратим и да посветим времето на семейството си." Веднага се чуват възгласи, че не трябва никога да се отказваме. Представянията завършва Евгени Митев, който е работил по социалния бизнес "Хлебни къщи", а в момента развива "Диалог на тъмно" – инициатива, в която незрящи водят зрящи в пълен мрак, помагайки им да се доверят на другите си сетива.

"Когато започнахме да правим "Хлебни къщи" заедно с Надежда Савова, се появи първото финансиране, после второ. Да се ръководи голям проект и екип обаче се оказа нелека задача, появиха се разногласия, вътрешни проблеми, идеализмът отшумя, но външната част изглеждаше добре, поне на пръв поглед – няколко локации, в някои работят като хлебопекарни, други като културни центрове", обяснява Евгени. Според него повечето от целите на проекта са останали пожелателни и на заден план – мрежата и общността. "След близо три години съществуване и външно финансиране вече няма и помен от първоначалния ентусиазъм, усещането за общност и аз напуснах проекта." Изводът му е, че дори когато има пари, ако една инициатива в сферата на социалното предприемачество не бъде провокирана от самото местно общество и неговите нужди, тя няма да постигне целите си.

Започват дълги дискусии и въпроси на чаша вино. А екипът на Impact Hub обещават да организират Fuck Up Nights всеки втори четвъртък на месеца. Входът е свободен.

Иван Кънчев, Иван Бондоков, Вибке Байхе, Натанаил Стефанов

"Вечери за наивници" са по идея на Иван Бондоков и Димо Господинов от MoveBG – гражданска платформа за дебати. "Когато направихме първата вечер, бяхме не повече от десет души и не мога да повярвам, че тази вечер са дошли над 60." Те искат да събират хората с кауза, които да споделят не само своите успехи, но и малките или големи провали по пътя към хубавите моменти. "Целта ни е не само да се учим взаимно от грешките си, но и да създадем събитие, място, където да се срещат хората, които с делата си се стремят да променят средата и общността", казва Иван.

Тази октомврийска вечер офисът им е препълнен – хората са прави, за да се съберат повече и изпълват дори коридора. Сред наивниците, които представят провалите си, днес са познатите ни студенти от проекта "Българска история" – представени от Марио Мишев и Иван Кънчев, които инициираха табелите с историческите обяснения по улиците на София и които обикалят училища из цяла България, за да преподават малко известни факти от българската история по забавен начин. "Преди тези успешни проекти започнахме с един провален филм – документален за полковник Серафимов и родното му място." След като убеждават ректора на Софийския университет да направят премиера в аулата, се оказва, че са подходили много аматьорски, филмът е заснет без режисура и не се разбира за какво става въпрос. Половин час преди прожекцията монтажът не е готов, а залата вече е пълна. "Опитът ни научи да преценяваме по-добре възможностите си и да планираме", обобщава Марио.

Германката Вибке Байхе, която е следващата "наивница", продължава темата за планирането. "Немците планират всички детайли от бъдещите си проекти и затова ако дори още в началото нещо не се случи по плана, те се отказват и не се стига до голям провал." Според Вибке, която от три години е в България и работи по различни каузи на неправителствени организации, българите не планират или поне не с подробности. "Затова са по-спокойни, ако нещата не се случат по предварителните им очаквания или ако се провалят, те продължават, защото са свикнали да се провалят." Самата тя помага на група художници и дърворезбари, които правят благотворителна изложба за деца с диабет и се включва в организацията по представянето на изложбата в цяла България.

Някои "наивници" от публиката се съгласяват с Вибке, други имат разногласия и следва дълга вечер с дискусия и напитки, където освен анализи на неуспехите се случва и подходящият нетуъркинг за бъдещи проекти.

"След първите две "Вечери за наивници" забелязваме огромен интерес към формата. Оказва се, че хората са много по-смели, отколкото си мислехме, и с радост споделят поуките от провала", казват Иван и Димо. И обещават още вечери с вход свободен всеки месец.

"Наивни" или "прецакани" (fucked up) няма значение. Това са смелите хора, които са отворени да говорят по теми, които в България са все още теми табу – а и както каза глас от публиката "страхът от провала ми е основна спирачка, за да осъществя много от идеите си, никой не иска да е губещ, затова трудно се поемат рискове. Но като ви гледам и слушам, се радвам, че тенденцията е да става все по-важно дали си пробвал и рискувал, отколкото дали си успял".

Тези наблюдения потвърждава и Ирина Димитрова – финансовият директор на инвестиционния фонд за така наречените сийд (seed – начална фаза) инвестиции, LAUNCHub: "По-склонни сме да подкрепим предприемач, който вече е опитвал, дори и да се е провалил, отколкото някой, който няма никакъв опит." За четирите години, през които Ирина пътува от името на фонда из целия район – Балканския полуостров и Югоизточна Европа, тя вижда промяна на нагласата към риска и провала. "В началото имаше силна стигма, рискуването да създадеш собствен бизнес се възприемаше като загуба на време, вместо да работиш и да се издигаш в структурата на голяма корпорация, докато в момента вече има по-голяма толерантност към поемането на риск, и към потенциалния неуспех."

Самуел Смит кандидатства няколко поредни пъти за най-добрата MBA програма в света – тази на Harvard. Докато чака да го приемат, създава собствен стартъп за дронове и фалира. Чак след фалита на фирмата си получава неочаквано писмо от Харвардския университет, че е приет за MBA и дори му отпускат стипендия. Таксата е хиляди долари, а преподавателите са мениджърите на Google и други големи компании. Обяснението на университета е, че вярват във втория шанс, а и смятат, че благодарение на провала си, той е много по-мъдър и по-подготвен за тяхната програма.

Самуел има късмета да живее в САЩ, където хората не се страхуват да пробват нещо и то да не стане, а смелостта им се оценява и подкрепя. В Мексико, оказва се, положението не е много по-различно – мексиканците постепенно се отпускат да говорят за собствените си неуспехи и да ги анализират. През 2012 г. двама приятели от Мексико сити започват като на шега събитията Fuck Up Nights – на тях хора с провалени проекти и бизнес начинания презентират за седем минути, показват десет снимки, след което отговарят на въпроси и започва дискусия. Идеята хората да се учат заедно от неуспехите на другите става толкова популярна, че подобни срещи вече се организират в стотици градове по цял свят – в Нова Зеландия, САЩ, Европа и дори в Япония, където харакирито отстъпва място на Fuck Up Nights Tokyo.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK