Никой не иска да е лесна мишена
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Никой не иска да е лесна мишена

Автор на илюстрацията: Инна Павлова

Никой не иска да е лесна мишена

Франция през 2015

3542 прочитания

Автор на илюстрацията: Инна Павлова


Колелото на Давид все още е заключено на решетката, заобикаляща малка градинка срещу концертната зала "Батаклан". Покрито с букети цветя, предимно бели рози. Страстен любител на рок музиката, Давид бе дошъл да слуша Eagles of Death Metal на 13 ноември. Бил е една от първите жертви на терористите, защото излязъл да пуши, докато те изскачали от колата с картечници.

Познавах Давид, който дълго време бе журналист на свободна практика като мен. Преди три години реши да изостави тази професия, с която все по-трудно се прехранва човек, и стана учител в основно училище. Беше на 41 години, баща на две деца. Познавах жена му Клер, главен редактор в малка прес агенция, за която работя от време на време. Бях на погребалната церемония в крематориума на прочутото с гробовете на Джим Морисън, Оскар Уйлд или Едит Пиаф гробище "Пер Лашез". Останах навън, под ръмещия дъжд, защото погребалната зала бе препълнена. Освен семействата, колеги и приятели бяха дошли родителите на децата, на които преподавал Давид. Клер беше странно усмихната, забулена с невидим воал от несподелима скръб.

Всяка сутрин, отивайки на работа с колело, минавам през площад "Република" и покрай "Батаклан". Белите рози в подножието на статуята и срещу залата не увяхват, или по-скоро увяхват, но са заменени с нови. Свещите също. Всяка сутрин групички хора се застояват и отдават почит на жертвите. Спирам се за малко, за да почувствам болката в сърцето и да не забравя.

Бяхме ли забравили атентатите от януари 2015, когато деветима журналисти и карикатуристи бяха хладнокръвно разстреляни в редакцията на сатиричния вестник "Шарли ебдо"? Тогава бе атакуван един от основните принципи на френската република – свободата на словото. Бяха убити и двама полицаи, единият от които, Ахмед Мерабет, бе мюсюлманин. Четирите жертви сред заложниците на магазина "Супер кашер" бяха евреи. Бе атакувана пъстротата и толерантността на френското общество. На 11 януари се надигнаха гигантски митинги в Париж и в провинцията, които събраха повече от 11 милиона души, за да кажат не на варварщината и да защитят френската република. Хората размахваха изострени моливи и химикалки – оръжията на едно демократично и свободно общество. До черните плакати "Аз съм Шарли" се развяваха други: "Аз съм атеист, мюсюлманин, евреин". Предвиденото между площадите "Република" и "Насион" в Париж шествие се превърна в ситинг, защото хората не можеха да помръднат в продължение на часове. Тогава, притисната в гъстата тълпа, преживях катарзис – народната енергия ме излекува от страха. Казах си: "Заедно сме, за да защитим нашите ценности. Силни сме."

И после, какво стана после? През март се проведоха местните избори за окръжни съвети. Победителят на първия тур бе Националният фронт, крайнодясна, ксенофобска и консервативна партия, построила идентичността си, подхранвайки омразата и страха от "чужденеца". Сигурността е централна в програмата му, от която лъха на полицейска тоталитарна държава. Такъв бе отговорът на френския избирател на януарските атентати. Но успехът на партията не е само контекстуален. От 2011 г. насам новата му председателка Марин льо Пен, дъщеря на Жан-Мари, се разграничи от крайно расистките и антисемитски декларации на баща си и предприе "нормализиране" на партията. По икономическите въпроси отрече либералните възгледи и се позиционира в ляво, та дори крайно ляво. Така Националният фронт привлече работниците (които традиционно гласуваха за комунистите), безработните, бедните пенсионери. На втория тур на изборите Националният фронт отстъпи първото място на десницата и въпреки шейсет избрани окръжни съветници не успя да се пребори за председателството на нито един окръжен съвет. И постепенно слезе от първите страници на вестниците.

Лятото приближаваше, в Париж полицейското присъствие, последвало януарските атентати, пoнамаля. Ала националното единство бе разчупено. Французите откриваха, че са застрашени от собствените си съграждани. Радикализирането на млади мюсюлмани (и не само) бе започнало преди десетилетие, но резултатите се виждаха сега, след завръщането от Сирия на французи, пленени и тренирани от "Ислямска държава". Дебатът за борбата срещу ислямската радикализация не бе ли закъснял? А този за ролята на училището в предаването на републиканските стойности на младите?

Едно нещо не се променяше - безработицата. Всеки месец монотонно се съобщаваха числата – между 30 и 50 хиляди души в повече.

А после какво стана? През лятото правителството успя да наложи гласуването на силно критикуван закон за разузнаването. Той предвижда да се осъществява контрол на уеб трафика при провайдърите чрез така наречените черни кутии. Целта на системата е борбата с тероризма, но въпреки гаранциите може да бъде използвана и за контрол на населението. Националната комисия за електронни свободи, специалисти и интелектуалци, юристи и депутати протестираха срещу закона, темата възпламени социалните мрежи на свободолюбивите французи. Ала страхът, все още невидим, се беше разпространил. Тероризмът кърваво бе нахлул във френската реалност. Законът, чието гласуване бе немислимо година по-рано, бе приет.

На 21 август тероризмът се припомни на опитващите се да забравят почиващи французи – бе осуетен опит за атентат във влака "Талис", пътуващ от Брюксел до Париж.

След 13 ноември осезаемо усетих страха. Магазини, спектакли, музеи, ресторанти, всичко се изпразни. Никога коледен Париж не е бил толкова безлюден. Седмица по-късно, в дъждовната неделя вечер, на ритуалното събиране около мемориала от цветя, свещи, плакати и надписи на "Република" паниката за секунди превзе площада. Слухът за атентат (няколко любителски бомбички на лоши майтапчии от съседна улица) блъсна тълпата и я повлече по улиците, където решетките на магазини и барове бързо се затваряха. Тази фалшива тревога показа на смелите парижани, че ги е страх. По баровете любителите на бира се шегуваха как да застанат, за да не са лесна мишена. Шегуваха се, но го мислеха.

Какво стана? Беше обявено и продължено за три месеца извънредно положение, което разшири властта на полицията и ограничи индивидуалните свободи. Покрай борбата срещу тероризма бяха задържани екологически активисти в рамките на провелата се между 30 ноември и 11 декември международна конференция за климата.

А после? На 6 декември, на първия тур на местните регионални избори, Националният фронт спечели в шест области от общо 13, а в две от тях надхвърли 40% от гласовете. Декларациите срещу аборта на "племенничката" Марион Марешал льо Пен, водеща листата в южната област Пака (4.9 милиона жители), не впечатлиха избирателите. Победата бе предвидена в сондажите, публикувани в предходните месеци, но беше шок за демократично мислещите.

Едно уточнение. Регионалната администрация не е компетентна по въпросите на сигурността и не може по никакъв начин да отговори на основното очакване на избирателите – сигурност, която да ги предпази от терористична атака. За сметка на това има власт в културата, една от ключовите области за формиране на общественото мнение. Отговорът на кандидата на Националния фронт в областта Оверн Рон-Алп със столица Лион, Кристоф Будо, на зададен му въпрос за висшето образование по изкуствата гласи: "Националният фронт поддържа една културна политика на красивото, на приятното, на хармонията, на естетиката и на корените. (...) Той отхвърля остойностяването на една елитарна, мътна, грозна, субверсивна, провокативна, празна, космополитна (...) "култура".

На 13 декември избирателната активност скочи: 58.5% срещу 49% на първия тур. Националният фронт не спечели нито една от френските области, но безспорно остана третата политическа сила в страната с 6.8 милиона гласа. Годината 2015 вървеше към своя край. Беше вероятно преломна. Никога не бях мечтала толкова силно за гирлянди и коледни украшения, за уют, празници и лекота.

Колелото на Давид все още е заключено на решетката, заобикаляща малка градинка срещу концертната зала "Батаклан". Покрито с букети цветя, предимно бели рози. Страстен любител на рок музиката, Давид бе дошъл да слуша Eagles of Death Metal на 13 ноември. Бил е една от първите жертви на терористите, защото излязъл да пуши, докато те изскачали от колата с картечници.

Познавах Давид, който дълго време бе журналист на свободна практика като мен. Преди три години реши да изостави тази професия, с която все по-трудно се прехранва човек, и стана учител в основно училище. Беше на 41 години, баща на две деца. Познавах жена му Клер, главен редактор в малка прес агенция, за която работя от време на време. Бях на погребалната церемония в крематориума на прочутото с гробовете на Джим Морисън, Оскар Уйлд или Едит Пиаф гробище "Пер Лашез". Останах навън, под ръмещия дъжд, защото погребалната зала бе препълнена. Освен семействата, колеги и приятели бяха дошли родителите на децата, на които преподавал Давид. Клер беше странно усмихната, забулена с невидим воал от несподелима скръб.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    vxa15365434 avatar :-|
    Сатана Ликующий

    Ех, да! Излишни жертви! Но ако в статията бе казано, че Франция е една от най-шовинистичните страни в Европа (то е казано косвено с постиженията на партията на Льо Пен!), щеше да се разбере защо ИД така лесно успява да намери там извършители.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK