Никой не иска да е лесна мишена

Колелото на Давид все още е заключено на решетката, заобикаляща малка градинка срещу концертната зала "Батаклан". Покрито с букети цветя, предимно бели рози. Страстен любител на рок музиката, Давид бе дошъл да слуша Eagles of Death Metal на 13 ноември. Бил е една от първите жертви на терористите, защото излязъл да пуши, докато те изскачали от колата с картечници.

Познавах Давид, който дълго време бе журналист на свободна практика като мен. Преди три години реши да изостави тази професия, с която все по-трудно се прехранва човек, и стана учител в основно училище. Беше на 41 години, баща на две деца. Познавах жена му Клер, главен редактор в малка прес агенция, за която работя от време на време. Бях на погребалната церемония в крематориума на прочутото с гробовете на Джим Морисън, Оскар Уйлд или Едит Пиаф гробище "Пер Лашез". Останах навън, под ръмещия дъжд, защото погребалната зала бе препълнена. Освен семействата, колеги и приятели бяха дошли родителите на децата, на които преподавал Давид. Клер беше странно усмихната, забулена с невидим воал от несподелима скръб.