Филми 2015: Нещо се пробужда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Филми 2015: Нещо се пробужда

Филми 2015: Нещо се пробужда

Янко Терзиев
7965 прочитания

"Игра на кодове"
"Левиатан"
Фотограф: София филм фест - Варна'15

От едновременна магия за много хора разказите в образи все повече стават магия за сам. Неизбежно някои от важните заглавия на 2015 гледахме на личните си преносими екрани. Въпросът дали такова преживяване е естетически пълноценно, или е само визуална информация е отворен и субективен.

Един от любимите ми действащи режисьори, Абел Ферара ("Лошият лейтенант"), избра да пусне последния си филм Welcome to New York директно на видео след конфликт с американския си дистрибутор.

Гледах на десктопа си Жерар Депардийо с туловището на късния Брандо и в роля с прототип Доминик Строс-Кан (на мъж, който има всички пари, но и иска и целия секс на свeта), до него все така красивата Жаклин Бисе.

Но нещо липсваше - може би въздишката на стъписване на тъмния салон около мен пред визуалните ексцесии на Ферара (най-кратко резюме на стила му е бръсначът в окото от "Андалуското куче" на Бунюел).

Но, от друга страна, съм благодарен на поредната интернет филмотека от рода на netflix, където срещу проста регистрация и свалена програмка стигнах до разтърсващия Inherent Vice на Пол Томас Андерсън, с може би най-добрата роля на Хоакин Финикс, който така и не стигна до нас през разпространение, фестивал или панорама.

Годината в мултиплексите започна силно с два филма за гении в своите области - "Игра на кодове" и "Теорията на всичко" - принос в биографичния жанр не само заради високата актьорска класа на централните изпълнители Къмбърбач и Редмейн. През март Стефан Китанов на феста си осигури победителите в Кан, Берлин и Венеция, които се оказаха и просто добри филми. "Зимен сън" на Нури Билге Джейлан въздействаше не само с емоционалната конкретика на разказа, но и с метафизичната красота на кадрите си картини.

Откровение за смисъла на живота през сюрреализъм и абсурд бе шведският "Гълъб седна на клон, разсъждавайки върху съществуването", режисьорът му Рой Андершон дори даде интервю за Light. "Черен въглен, тънък лед" се оказа съвършен ноар сред социалната безнадеждност на съвременен индустриален Китай. Хубаво е, че все по-често гвоздеите на "София филм фест" остават и за продължаващо артахус разпространение.

Кадри от филма "Гълъб, кацнал на клон, размишлява за битието"

Така не само фестивалната публика видя политически покъртващия "Левиатан" на руснака Звягинцев и човешки ангажиращия "Два дни и една нощ" на белгийците Дарден. Вторият се засече в афиша с българската гордост на годината "Урок", външно сходен с хуманната си натовареност и аскетичен стил, но със собствена стойност и лице.

За да е голям един филм, вече не е достатъчно да разказва силна история с перфектни актьори. Това го могат и качествените телевизионни минисериали (тазгодишното ми откритие е четирисерийният Olive Kitteridge на HBO - Франсис Макдорманд, Бил Мъри и режисьорката на The Kids Are All Right Лиза Чолоденко). Нужен е визуален жест и размах, възможен само на кино (представете си "Гравитация" като телевизионен филм...).

Казано кратко - историята и посланието да зависят от камерата и монтажа поне толкова, колкото от добрия сценарий и актьорите. Подобно качество с вградено "чисто кино" вътре видяхме през 2015 в "Лудия Макс: Пътят на яростта". Зрелище от ново поколение, камерите са безброй и на невероятни места, думите сведени до минимум, всеки елемент от кадъра "разказва" вместо тях.

Оригиналният майстор на поредицата Джордж Милър е "дестилирал" филма си от 480 часа заснет материал. Сходен визуален размах и разказвателна сила на картините показа и Ридли Скот в другото чисто филмово зрелище на 2015 - "Марсианецът".

Лятото се отчете с една наистина смешна, макар и цинична комедия - Trainwreck с откритието Ейми Шумър. С най-доброто разклонение на екшън франчайз, който почти бяхме отписали - "Мисията невъзможна 5". През есента SoIndependent и "Киномания" затвърдиха силното представяне на извънхоливудското кино през годината.

Спомнихме си пророческата актуалност на френско-малийския "Тимбукту" и аржентинския "Дивашки истории", когато се случиха реалните актове на нетърпимост и насилие. Открихме в Ноа Баумбах (While We're Young и Mistress America) един от възможните продължители на Уди Алън в годината, в която нюйоркчанинът стигна 80. Видяхме от какви парчета и през каква болка е слепван митът "Брандо" от съвсем първа ръка в "Слушай ме, Марлон".

Изпращаме 2015 с достоен филм за друг гений - "Стив Джобс". Без Джобс нямаше как Шон Бейкър да заснеме искрения и болезнен Tangerine (от SoIndependent) само с няколко айфонa.

"Игра на кодове"
"Левиатан"
Фотограф: София филм фест - Варна'15

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK