Книги 2015: Разбягвания и прииждания

Литературно събитие на 2015 г. можеше да има, ако приемем, че литературата е една. А тя не е. Има много литератури, съответно и много читателски публики. Още повече че в българската литература липсва ясен ангажимент към настоящето и затова всичко изглежда разбягващо се и несъизмеримо. Но може би литературата оцелява и днес тъкмо защото предлага възможността за частни събития, несводими едно с друго.

Все пак има жанрово-тематични ниши, които по силата на традицията или случайността са по-видими в публичното пространство, и можем, макар и рисковано, да говорим за събития или значими тенденции в тях.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    romolus avatar :-|
    Додо
    • - 2
    • + 6

    Първо, за Милен Русков. Всъщност, много рекламираната му книга се очакваше през 2015 година. Но, както виждаме, отлага се за 2016 та. То не бяха очаквания, то не бяха подгрявания. Поне 5 интервюта с Милен Русков си спомням, като във всяко одно то тях, той надълго и нашироко разказва за този нов роман. Още поне пет интервюта, в които издателката му, Божана, обяснява, още по нашироко, какво велика книга очаква да напише Милен Русков. Разбирай, колко по-висок тираж очаква тя от него. Е, за мен, това е едно от големите разочарования на годината. Не се прави така. И най-вероятно, книгата му, когато и да излезе, няма да е такъв голям успех. Което, може би е добре за него, като автор. Успехът не влияе добре на писателите, за справка, Георги Господинов. Който, пък, от своя страна, слава богу, не пише вече толкова много, и не издава, толкова много, а само капитализира славата си.

    Като цяло, 2015 та не четох почти нищо а български език, затова и нямам много добра представа от това, какво добро е излязло на пазара. Ще спомена само, че на Ангел Игов книгата си струва да се прочете, но все пак, аз лично смятам, че той е по-добар критик и много по-добър преводач, отколкото писател.
    Сега чета на Недялко Славов наградената с Хеликон книга 432 херца , засега ще кажа, че по-скоро съм разочарован. Но, поне е кратка...
    Хубавото на Хеликон тази година е, че имаше изявление при самота награждаване и то не беше 2 реда. Това го адмирирам силно, защото така се разбира контекста, и е добре за самата награда.
    От преводните, номер едно за мен е Пътища в нощта на Гайто Газданов. Стихосбирката на Аксиния Михайлова отбелязам като поезия и също така, събитие са новите и неиздавани досега есета на Георги Марков.
    Ирелеватно е да пиша за всички добри книги, които съм прочел на други езици, защото не е това темата тук, но се убеждавам, че за поредна година, българската литература е много, много зле. Далеч от световният контекст, далеч и от това, което се случва в България.
    Проблемът е, че имаме много, много големи филтри, това са издателите,и те толкова насериозно са се взели, че успяха за няколко години да направят така, че да бъдат издавани едни 20-40 български автори, за тях да се говори, за тях да се пишат добри неща, авторите им да се канят по телевизии и вестници и практически, всички те да се смятат, че са нещо като класици. Тоест, създава се ено усещане, за това, че те са извеземно добри, и като резултат, каквото и да напишат, няма грешка, винаги е изключително добро.
    Което е голяма, голяма грешка и тепърва има да се вижда размерите на тази грешка. Статистически дори, няма как всички книги на утвърдени български автори да бъдат изключително добри. Но, негативни ревюта и рецензии в България не се пишат. И това, това е пагубно. Авторите се самозабравят, издателите пък не поглеждат отвъд носовете си и само едни и същи дитирамби за ДДС и т.н. А виждаме псевдо конкурси, в който Катерина Хапсали получава номинации, че дори и бива награждавана!!!! Виждаме вече и събринете съчинения та Шпатов!!!!!, виждаме едни и същи лица, всяка сутрин в телевизии, да говорят едни и същи глупости за българската литература.

    Какво още. Да, Ръкописът по БНТ. Това е просто еманацията на глупостта. Дано не са много хорат, които си мислят, че така се пишат наистина романи...
    Също така, вече започва да звучи тъпо, всчико това, което прави Светльо Желев всеки път, когато някой го интервюира- хайде малко по-скромно с това, че българските писатели били най-добрите в света и само защото не бил много превеждани, това им пречело ,същият този свят да разбере, че се толково добри...
    Малко повече скромност и много повече работа, би било доста по-добре, поне в контекста на това, да има повече резултати. А това, че на приказки, все сме силни и все, някой друг ни е виновен, това мисля е ясно.
    Какво очаквам от 2016- с интерс ще следя какво се случва с конкурса на Развитие за роман. Бойко Пенчев /новият декан на Факултета по сляваски филологии в СУ/ е в журито и не зная как ще се случи това, да има време да прочете 100 романа за 100 дни, но ще чакам да видя резултати с голяма интерес.
    Ще чакам новата продукция на Господинов и на Русков.

    И още нещо, на мястота на автора на тази статия, бих сложил един дисклеймър, че е бил модератор на четене на въпросният радикален триумвират на Ани Илков, Кирил Василев и Владимир Сабоурин и то съвсем скоро...

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал