Книги 2015: Разбягвания и прииждания
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Книги 2015: Разбягвания и прииждания

Shutterstock

Книги 2015: Разбягвания и прииждания

Бойко Пенчев
4557 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Литературно събитие на 2015 г. можеше да има, ако приемем, че литературата е една. А тя не е. Има много литератури, съответно и много читателски публики. Още повече че в българската литература липсва ясен ангажимент към настоящето и затова всичко изглежда разбягващо се и несъизмеримо. Но може би литературата оцелява и днес тъкмо защото предлага възможността за частни събития, несводими едно с друго.

Все пак има жанрово-тематични ниши, които по силата на традицията или случайността са по-видими в публичното пространство, и можем, макар и рисковано, да говорим за събития или значими тенденции в тях.

В поезията, този древен, но днес маргинален литературен род, на фона на общата фрагментаризация изпъква радикалният триумвират на Ани Илков, Кирил Василев и Владимир Сабоурин. С "Подготовка за напускане на сърцето" Ани Илков събира нови и стари неща, които можем да рубрикираме като "еротично-есхатологична лирика", макар лепенето на етикети към Илков да няма особен смисъл. В "Провинции" Кирил Василев е едновременно съзерцателен и напрегнат, докато Владимир Сабоурин с "Бакърена фабрика" отмества границите на допустимото в поезията, за да направи място за озаренията на възвишеното.

 "Става опасно, ако живеем само с взаимно изключващи се "либерални" или "консервативни" възгледи."

Ако през 2014 г. в българския роман изпъкваше един подчертан стремеж към артикулиране на опита за близкото минало (Антон Баев, Емил Тонев, Милена Фучеджиева), през 2015 г. се наблюдава тематично и жанрово разбягване. В много дискутирания роман на Емилия Дворянова "При входа на морето" от една есхатологично-религиозна гледна точка се преначертава полагането на Аза в социума. Ако Дворянова унищожава историята, Ангел Игов пък се обръща тъкмо към жанра на историческия роман с "Кротките" – една книга за древногръцки хор и Народен съд, която ни показва, че новият исторически роман може да бъде нов като роман, а не просто като "нов прочит" на историята.

В областта на преводната литература голямото събитие е самата "многота" от заглавия, която издателствата не спират да предлагат на читателя. Като преводачески труд заслужават да се отбележат "Обладаване" на А. С. Байът (в превод на Димана Илиева), "Улицата на крадците" на Матиас Енар (в превод на Магдалена Куцарова) и "Коломбър" на Дино Будзати (в превод на Нева Мичева), макар че тук списъкът може да бъде продължен с още много имена.

Към хуманитаристиката обикновено посягат читатели с профилиран интерес в съответното направление, затова и всяка класация е обречена. Все пак изпъкват две книги, в които интелектуалното размишление надхвърля тясната специализация и съответно може да привлече разнородни публики – двутомникът на Цветан Тодоров "Човешкият отпечатък" и "По-добрите ангели на нашата природа" на Стивън Пинкър.

В детската литература, която все повече става литература колкото за деца, толкова и за техните майки, безспорно открояваща се е "Сватби на животни и неща" на Рая Господинова и Георги Господинов.

Ако българската литература през 2015 г. изглежда разбягваща се, несводима към единен център, бихме могли да очакваме същото и от световната. Тъй като обаче литературният живот, течащ по света, идва до нас филтриран през едни доста централизирани медийни канали, усещането всъщност е за по-голяма яснота и подреденост. 2015 г. ще остане като годината на бежанците и това вторачване към идещия с лодки и бусове Изток още повече фокусира вниманието на писателите и публиката върху хибридната идентичност, върху наследените или избрани културни и религиозни традиции, пренесени или израснали на европейска земя. Новостта вече не е появата на романи за индийски, арабски или африкански мигранти или деца на мигранти, а в осъзнаването на опасността от едно дребнобуржоазно захаросване на тази проблематика. Именно за това говори носителят на "Букър" за 2015 г. Марлон Джейсън – за фалша в определен тип "мултикултурно писане", ориентирано към покупателния интерес на белите жени. Самият Джейсън, ямаец по произход, в "Кратка история на седем убийства" ни предлага вещо изпипана и в същото време неподсладена картина на насилието в екзотична и топла култура като ямайската. Разбира се, щеше да е изненада, ако при това нажежаване на страстите около исляма и арабите в епицентъра на скандала не се беше появил Мишел Уелбек – и той застана там с "Подчинение".

Динамизирането и проблематизирането на отношенията между "европейско" и "чуждо", "западно" и "източно" очевидно е централна тема на европейските литератури. По пътя на превода тази литературна вълна частично достига и до българския читател. И това е добре, защото става опасно, ако живеем само с взаимно изключващи се "либерални" или "консервативни" възгледи. Добрата литература разколебава стереотипите и на крайната "отвореност", и на зазиждането в едно примитивно схванато "наше", "българско".

Събитието, което очакваме от 2016 г. – може би новият роман на Милен Русков. Той поне знае как да бъде "свой" и "чужд", патриот и нихилист едновременно.

Литературно събитие на 2015 г. можеше да има, ако приемем, че литературата е една. А тя не е. Има много литератури, съответно и много читателски публики. Още повече че в българската литература липсва ясен ангажимент към настоящето и затова всичко изглежда разбягващо се и несъизмеримо. Но може би литературата оцелява и днес тъкмо защото предлага възможността за частни събития, несводими едно с друго.

Все пак има жанрово-тематични ниши, които по силата на традицията или случайността са по-видими в публичното пространство, и можем, макар и рисковано, да говорим за събития или значими тенденции в тях.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    romolus avatar :-|
    Додо

    Първо, за Милен Русков. Всъщност, много рекламираната му книга се очакваше през 2015 година. Но, както виждаме, отлага се за 2016 та. То не бяха очаквания, то не бяха подгрявания. Поне 5 интервюта с Милен Русков си спомням, като във всяко одно то тях, той надълго и нашироко разказва за този нов роман. Още поне пет интервюта, в които издателката му, Божана, обяснява, още по нашироко, какво велика книга очаква да напише Милен Русков. Разбирай, колко по-висок тираж очаква тя от него. Е, за мен, това е едно от големите разочарования на годината. Не се прави така. И най-вероятно, книгата му, когато и да излезе, няма да е такъв голям успех. Което, може би е добре за него, като автор. Успехът не влияе добре на писателите, за справка, Георги Господинов. Който, пък, от своя страна, слава богу, не пише вече толкова много, и не издава, толкова много, а само капитализира славата си.

    Като цяло, 2015 та не четох почти нищо а български език, затова и нямам много добра представа от това, какво добро е излязло на пазара. Ще спомена само, че на Ангел Игов книгата си струва да се прочете, но все пак, аз лично смятам, че той е по-добар критик и много по-добър преводач, отколкото писател.
    Сега чета на Недялко Славов наградената с Хеликон книга 432 херца , засега ще кажа, че по-скоро съм разочарован. Но, поне е кратка...
    Хубавото на Хеликон тази година е, че имаше изявление при самота награждаване и то не беше 2 реда. Това го адмирирам силно, защото така се разбира контекста, и е добре за самата награда.
    От преводните, номер едно за мен е Пътища в нощта на Гайто Газданов. Стихосбирката на Аксиния Михайлова отбелязам като поезия и също така, събитие са новите и неиздавани досега есета на Георги Марков.
    Ирелеватно е да пиша за всички добри книги, които съм прочел на други езици, защото не е това темата тук, но се убеждавам, че за поредна година, българската литература е много, много зле. Далеч от световният контекст, далеч и от това, което се случва в България.
    Проблемът е, че имаме много, много големи филтри, това са издателите,и те толкова насериозно са се взели, че успяха за няколко години да направят така, че да бъдат издавани едни 20-40 български автори, за тях да се говори, за тях да се пишат добри неща, авторите им да се канят по телевизии и вестници и практически, всички те да се смятат, че са нещо като класици. Тоест, създава се ено усещане, за това, че те са извеземно добри, и като резултат, каквото и да напишат, няма грешка, винаги е изключително добро.
    Което е голяма, голяма грешка и тепърва има да се вижда размерите на тази грешка. Статистически дори, няма как всички книги на утвърдени български автори да бъдат изключително добри. Но, негативни ревюта и рецензии в България не се пишат. И това, това е пагубно. Авторите се самозабравят, издателите пък не поглеждат отвъд носовете си и само едни и същи дитирамби за ДДС и т.н. А виждаме псевдо конкурси, в който Катерина Хапсали получава номинации, че дори и бива награждавана!!!! Виждаме вече и събринете съчинения та Шпатов!!!!!, виждаме едни и същи лица, всяка сутрин в телевизии, да говорят едни и същи глупости за българската литература.

    Какво още. Да, Ръкописът по БНТ. Това е просто еманацията на глупостта. Дано не са много хорат, които си мислят, че така се пишат наистина романи...
    Също така, вече започва да звучи тъпо, всчико това, което прави Светльо Желев всеки път, когато някой го интервюира- хайде малко по-скромно с това, че българските писатели били най-добрите в света и само защото не бил много превеждани, това им пречело ,същият този свят да разбере, че се толково добри...
    Малко повече скромност и много повече работа, би било доста по-добре, поне в контекста на това, да има повече резултати. А това, че на приказки, все сме силни и все, някой друг ни е виновен, това мисля е ясно.
    Какво очаквам от 2016- с интерс ще следя какво се случва с конкурса на Развитие за роман. Бойко Пенчев /новият декан на Факултета по сляваски филологии в СУ/ е в журито и не зная как ще се случи това, да има време да прочете 100 романа за 100 дни, но ще чакам да видя резултати с голяма интерес.
    Ще чакам новата продукция на Господинов и на Русков.

    И още нещо, на мястота на автора на тази статия, бих сложил един дисклеймър, че е бил модератор на четене на въпросният радикален триумвират на Ани Илков, Кирил Василев и Владимир Сабоурин и то съвсем скоро...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK