С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

1 18 дек 2015, 15:25, 4449 прочитания

Книги 2015: Разбягвания и прииждания

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Литературно събитие на 2015 г. можеше да има, ако приемем, че литературата е една. А тя не е. Има много литератури, съответно и много читателски публики. Още повече че в българската литература липсва ясен ангажимент към настоящето и затова всичко изглежда разбягващо се и несъизмеримо. Но може би литературата оцелява и днес тъкмо защото предлага възможността за частни събития, несводими едно с друго.
 
Все пак има жанрово-тематични ниши, които по силата на традицията или случайността са по-видими в публичното пространство, и можем, макар и рисковано, да говорим за събития или значими тенденции в тях.
 
В поезията, този древен, но днес маргинален литературен род, на фона на общата фрагментаризация изпъква радикалният триумвират на Ани Илков, Кирил Василев и Владимир Сабоурин. С "Подготовка за напускане на сърцето" Ани Илков събира нови и стари неща, които можем да рубрикираме като "еротично-есхатологична лирика", макар лепенето на етикети към Илков да няма особен смисъл. В "Провинции" Кирил Василев е едновременно съзерцателен и напрегнат, докато Владимир Сабоурин с "Бакърена фабрика" отмества границите на допустимото в поезията, за да направи място за озаренията на възвишеното.

 "Става опасно, ако живеем само с взаимно изключващи се "либерални" или "консервативни" възгледи."
Ако през 2014 г. в българския роман изпъкваше един подчертан стремеж към артикулиране на опита за близкото минало (Антон Баев, Емил Тонев, Милена Фучеджиева), през 2015 г. се наблюдава тематично и жанрово разбягване. В много дискутирания роман на Емилия Дворянова "При входа на морето" от една есхатологично-религиозна гледна точка се преначертава полагането на Аза в социума. Ако Дворянова унищожава историята, Ангел Игов пък се обръща тъкмо към жанра на историческия роман с "Кротките" – една книга за древногръцки хор и Народен съд, която ни показва, че новият исторически роман може да бъде нов като роман, а не просто като "нов прочит" на историята.
 
В областта на преводната литература голямото събитие е самата "многота" от заглавия, която издателствата не спират да предлагат на читателя. Като преводачески труд заслужават да се отбележат "Обладаване" на А. С. Байът (в превод на Димана Илиева), "Улицата на крадците" на Матиас Енар (в превод на Магдалена Куцарова) и "Коломбър" на Дино Будзати (в превод на Нева Мичева), макар че тук списъкът може да бъде продължен с още много имена.
 
Към хуманитаристиката обикновено посягат читатели с профилиран интерес в съответното направление, затова и всяка класация е обречена. Все пак изпъкват две книги, в които интелектуалното размишление надхвърля тясната специализация и съответно може да привлече разнородни публики – двутомникът на Цветан Тодоров "Човешкият отпечатък" и "По-добрите ангели на нашата природа" на Стивън Пинкър.
 
В детската литература, която все повече става литература колкото за деца, толкова и за техните майки, безспорно открояваща се е "Сватби на животни и неща" на Рая Господинова и Георги Господинов.
 
Ако българската литература през 2015 г. изглежда разбягваща се, несводима към единен център, бихме могли да очакваме същото и от световната. Тъй като обаче литературният живот, течащ по света, идва до нас филтриран през едни доста централизирани медийни канали, усещането всъщност е за по-голяма яснота и подреденост. 2015 г. ще остане като годината на бежанците и това вторачване към идещия с лодки и бусове Изток още повече фокусира вниманието на писателите и публиката върху хибридната идентичност, върху наследените или избрани културни и религиозни традиции, пренесени или израснали на европейска земя. Новостта вече не е появата на романи за индийски, арабски или африкански мигранти или деца на мигранти, а в осъзнаването на опасността от едно дребнобуржоазно захаросване на тази проблематика. Именно за това говори носителят на "Букър" за 2015 г. Марлон Джейсън – за фалша в определен тип "мултикултурно писане", ориентирано към покупателния интерес на белите жени. Самият Джейсън, ямаец по произход, в "Кратка история на седем убийства" ни предлага вещо изпипана и в същото време неподсладена картина на насилието в екзотична и топла култура като ямайската. Разбира се, щеше да е изненада, ако при това нажежаване на страстите около исляма и арабите в епицентъра на скандала не се беше появил Мишел Уелбек – и той застана там с "Подчинение".
 
Динамизирането и проблематизирането на отношенията между "европейско" и "чуждо", "западно" и "източно" очевидно е централна тема на европейските литератури. По пътя на превода тази литературна вълна частично достига и до българския читател. И това е добре, защото става опасно, ако живеем само с взаимно изключващи се "либерални" или "консервативни" възгледи. Добрата литература разколебава стереотипите и на крайната "отвореност", и на зазиждането в едно примитивно схванато "наше", "българско".

Събитието, което очакваме от 2016 г. – може би новият роман на Милен Русков. Той поне знае как да бъде "свой" и "чужд", патриот и нихилист едновременно.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Имало едно време в "Червената къща" Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

21 фев 2020, 4615 прочитания

Wi-Fi free 3 Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това

14 фев 2020, 3216 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Технологии 2015: Достъп до почти всичко

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10