//
Light / Тема
Випуск 2016
Хората, от които очакваме
Илюстрация |
Бистра Андреева, преводач
Според израелския писател Етгар Керет, преводачите са като нинджи – ако ги забелязваш, значи не са достатъчно добри.
Когато в първия работен ден на новата година се свързваме с нея обаче, тя вече се е заела с доста по-усамотена, но не по-малко забележителна дейност – завършване на превода на романа "Отивам си е възвратен глагол" на Тайе Селаси, който ще излезе на български тази пролет. Това е втората книга, която Бистра превежда, а преди броени седмици първият й превод на роман, "Английски за гълъби" на Стивън Келман, получи специалната награда "Кръстан Дянков", с която фондация "Елизабет Костова" отличава преводи от английски всяка година. Освен признание за работата й по самата книга наградата е и свидетелство за обещаващото бъдеще на Бистра като преводач на художествена литература. В близките месеци й предстои работа по още два забележителни романа: "Бруклин" на изтъкнатия ирландски писател Колм Тойбин и нашумелия Americanah на нигерийско-американската писателка Чимаманда Нгози Адичи.
Преводът на романи е естествено развитие на петгодишната кариера на Бистра като преводач на свободна практика. През тях тя превежда ред разкази, филмови сценарии и журналистически статии, участва в годишните ателиета по превод на фондация "Елизабет Костова" и на съюза на преводачите и печели резиденция в издателство Open Letter Books в Рочестър, Ню Йорк, където работи по откъс от романа "Перо от пеликан" на Ирина Папанчева. Междувременно завършва магистратура в Школата по конферентен превод на Софийския университет и започва да работи като устен преводач в европейските институции в Брюксел и Страсбург, както и на различни събития в България, сред които One Design Week, One Architecture Week, TEDxBG.
На този фон кариерата й изглежда като изцяло целенасочен избор. Бистра обаче твърди, че никога не е била "от хората, които от малки са знаели точно какво искат да станат". За това свидетелстват предишните й занимания – макар и на пръв поглед несвързани, те водят до безценните за един преводач натрупвания на обща култура и дългогодишен опит и развиват у нея умения за работа с език, които тя използва и до днес. След като завършва английската гимназия в Русе, а после Журналистика и масови комуникации в Американския университет в Благоевград, Бистра се впуска в "петгодишен флирт" с телевизията, където работи като изпълнителен продуцент, сценарист и "милиард други неща". През 2008 г. записва международна магистърска програма по културен мениджмънт и културни политики в университета по изкуствата в Белград, след която започва работа като журналист и редактор в списание "Едно".
Именно там Бистра започва бавно да навлиза в професионалния превод. "Анджела Родел (един от най-активните преводачи на българска съвременна литература към английски – бел. авт.) беше редактор на английската версия на списанието. Освен че пишех и редактирах, се налагаше и да превеждам част от текстовете. Анджела тогава ми каза: "Между другото преводите ти са много добри. Да знаеш, че ако някой ден решиш да се занимаваш с това, можеш да го правиш." Това наистина ми даде кураж да се пробвам."
Опитът явно е бил успешен, защото днес Бистра е изключително търсен устен и многообещаващ писмен преводач и, изглежда, се справя еднакво добре и с двете. "Устният превод е много динамичен, има приятен адреналин и всеки път е различно. Нямаш време да мислиш за най-добрия вариант, а използваш първото нещо, за което се сетиш." За разлика от него "писменият е много самотно занимание. Като динамика е тотална противоположност – бавно и пипкаво. Там може да прекарам цял ден върху две изречения, за да намеря идеалния вариант. Случвало ми се е така да се вкопая, че да не изляза с дни, да забравя да говоря с хора."
И все пак при Бистра двете дисциплини се допълват, дори и на практично ниво, така че ангажиментите й като конферентен преводач правят заниманията й с литературен превод възможни. "Ниското му заплащане в България, особено на фона на къртовския труд, който той изисква, означава, че заниманието единствено с художествен превод би било самоубийствено. Така че при мен едното храни тялото, а другото – душата."
В това отношение изглежда, че Бистра е постигнала баланс. Все още обаче го търси в други предизвикателства, често срещани сред работещите на свободна практика. "Две от целите ми тази година са да се науча да почивам по-добре и да работя по-добре, в смисъл по-съсредоточено и дисциплинирано."
Сигурни сме, че както всичко, с което се е заемала досега, ще успее да постигне и тази цел. Като една незабележима, но истински забележителна нинджа.
"Английски за гълъби" от Стивън Келман ("Жанет 45", 2014) можете да намерите в книжарниците. През пролетта се очакват романите "Отивам си е възвратен глагол" от Тайе Селаси ("Жанет 45") и "Бруклин" от Колм Тойбин (ICU), по който има и чисто нов едноименен филм. Преводът на Americanah на Чимаманда Нгози Адичи ("Жанет 45") се очаква към края на 2016 или началото на 2017
Екатерина Петрова

След като покори света, корейската поп музика печели все повече фенове и в България
29 ное 2019, 7247 прочитания

Кампаниите за групово финансиране намират все по-голям успех при креативните проекти в България
4 окт 2019, 3504 прочитания
5 дек 2019, 2047 прочитания
5 дек 2019, 1982 прочитания
5 дек 2019, 1736 прочитания
5 дек 2019, 1604 прочитания
5 дек 2019, 1530 прочитания