Випуск 2016

Владимир Полеганов, писател

Илюстрация Увеличаване [фотограф: Васил Танев] Смаляване

Когато става въпрос за българска литература, Владимир Полеганов не е сред имената, които чувате. Той не пише истории, които бързо може да прочетете или лесно да разкажете на приятели – наскоро дори е сънувал кошмар, в който вижда ръкописа си с абзаци и отделена пряка реч. Смело решение в свят, в който трябва да имаш подходящи за споделяне в социалните мрежи цитати. Никога не е правил самостоятелно четене, а да промотира работата си му звучи като отдалечена тема. Въпреки това разказът му "Птиците" намери място в антологията Best European Fiction 2016, където в предни издания са включвани Георги Господинов, Алек Попов, Катя Атанасова.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Полеганов е роден през 1979 г. в София. Майка му е учителка по литература, на което отдава ранния си интерес към книгите – основно приказки и научна литература за птици и изчезнали животни. Работил е като училищен психолог, сценарист на сериали ("Под прикритие") и телевизионни предавания, а сега е отдаден основно на преводи от и на английски. "Не изключвам да се върна към психологията, все пак тя лежи най-вече върху натрупания опит." Дебютният му сборник с фантастични разкази "Деконструкцията на Томас С." излиза в началото на 2014 г. с отзиви от Ани Илков и Едвин Сугарев на задната корица.

Той е също така сред редакторите на основания преди пет години литературен сайт "Сборище на трубадури" и превежда от английски, винаги със съгласието на авторите. Това е и част от мисията му да запознае читателите с по-съвременните представители на фантастиката.

"Липсва ми доброто жанрово писане, в което да не личи до коя година е чел авторът. В "Сборище на трубадури" правим конкурс на името на Агоп Мелконян – един от най-завършените ни фантасти, и често в текстовете, които изпращат, си личи, че фантастиката, която някои автори пишат, наподобява тази до 60-те години. Залага се на клишета, които жанрът много отдавна е преодолял. В контекста на чуждоезичния пазар няма как това да бъде харесано." Извън тези наблюдения Владимир вижда, че в литературата ни идва ново поколение от писатели, "които четат наистина и имат самосъзнанието за автори, дори и да звучи малко арогантно".



"Фантастичното у нас няма традиция и индивидуалност въпреки наследството на приказките, диаболизма и факта, че жанрът винаги се е практикувал тук от 20-те години насам", казва Владимир, който завършва психология в Софийския университет, след това записва магистратура по клинична психология и участва в школата по творческо писане на Емилия Дворянова. Сред любимите му автори са Роберто Боланьо, Филип Дик и Томас Пинчън.

"Сякаш и не припознаваме добрите модели на писане, защото, съзнателно или не, като четеш качественото, то ти се отразява. Такъв фактор е и работата с редактор, който едновременно може да оцени текста от дистанция, познава политиката на съответни издателства и към каква публика може да бъде ориентирана творбата. Последното е особено важно, когато става въпрос за жанрова литература, която често следва икономически тенденции в книгоиздаването."

Наскоро Владимир е завършил първия си роман. В него става въпрос за преживяващ травматични епизоди герой, неспособен да рационализира света около себе си. Историята отразява личния поглед на Владимир към технологията, която освен даваща възможности, отнема отговорността и самоинициативата от ръцете и мисленето на човека. Ако трябва да се постави етикет, работите му влизат в течението new weird, което се оформя като жанр от 90-те години насам, но има корени във фантастичните и хорър истории още от XIX век.

Работи и по превода от български на английски на две книги от Нина Ненова, която описва като един от големите ни фантасти. Владимир всъщност се чувства далеч по-удобно в това да говори позитивно за работата на другите, отколкото да се задълбочава в собствената си. Любопитен му е афрофутуризма – съвременната сцена от африкански писатели в жанра. А ако искате да навлезете в българската фантастика, той препоръчва Мелконян, Петър Тушков, Янчо Чолаков ("най-добрия ни фантаст от последните 25 години") и Хараламби Марков, който пише на английски и миналата година получи номинация за "Небюла" – най-престижната награда в сферата. А когато става въпрос за участието му на форум "Дебюти" на Софийския международен литературен фестивал, той първо разказва колко го е впечатлил неизвестен поет на име Никола Петров.

И все пак до какви хора би искал да достигне и дали експерименталното му писане е окей за средния читател? За Владимир толерантността към необяснимото е най-важното условие, за да влезете в неговите истории.

"Деконструкцията на Томас С." е част от поредицата "Нова проза" на Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Best European Fiction 2016 е на англоезичния пазар от Dalkey Archive Press, а разказът на Полеганов е в превод на Петър Бачев.

Светослав Тодоров

• 1
• 2
• 3
• 4
• 5
• 6
• 7
• 8
• 9
• 10
• Следваща страница » "Елица Матева, актриса"