Кадър на (д)Иво
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кадър на (д)Иво

Тези млади лалугери, заснети през лятото в национален парк "Централен Балкан", в една от малкото високопланински колонии у нас. Големи са колкото катерица, но живеят в дупки под земята. Често се изправят на задните си крака, за да оглеждат за хищници - дори когато се хранят, винаги готови да се шмугнат в дупката си. Лалугерите са храна на застрашени видове хищни птици и бозайници като царския орел и пъстрия пор. фотограф: © Иво Данчев

Кадър на (д)Иво

Фотографът на диви и изчезващи видове животни

9898 прочитания

Тези млади лалугери, заснети през лятото в национален парк "Централен Балкан", в една от малкото високопланински колонии у нас. Големи са колкото катерица, но живеят в дупки под земята. Често се изправят на задните си крака, за да оглеждат за хищници - дори когато се хранят, винаги готови да се шмугнат в дупката си. Лалугерите са храна на застрашени видове хищни птици и бозайници като царския орел и пъстрия пор. фотограф: © Иво Данчев


"Три дни лежах в укритие на ръба на ждрелото на река Тъжа и, криейки се, дебнех кога ще се появят белоглавите лешояди", казва Иво Данчев – арт директор на National Geographic. Този първи опит през 2006 г. в заснемането на грабливи птици го насочва към страстта му – снимането на животни. Тогава кадрите са по поръчка на парк Централен Балкан и са необходими за проекта им за опазване на лешоядите.

През тези дни под обектива на Иво попадат и скалните орли, ястреби, гарвани. "Усещането да чуеш звука от крилете на дива и свободолюбива птица близо до ухото си е много силно и завладяващо." Всъщност цял месец Иво спи по укритията, докато заснеме лешоядите. Случват се поредица неочаквани неща, желанието му е да снима птиците с широкоъглен обектив. Възможността му се отдава още първата нощ.

"Бях преуморен, до късно подготвях техниката и когато лешоядите дойдоха още първата нощ, не успях да задействам с дистанционно фотоапарата. Ако всичко беше наред щях да направя перфектния кадър още тогава. После пробвах цял месец и все не се получаваше." Вместо това Иво прави любимата си снимка на диво куче, което краде от мършата – храната на грабливите птици.

След това следва репортаж за застрашените диви птици в България и с него получава награда на BG Press Photo, а материалът става най-добър локален материал в National Geographic. През 2011 г. получава стипендия, за да снима в дивите части на САЩ, и прекарва три месеца с индианско племе. С тях е ежедневно, дори ги придружава по време на лов на бизони. "Първоначално те бяха много затворени и недоверчиви и имаше абсолютна забрана на снимане на ритуалите и обичаите им, но с времето успях да се сприятелим и ме допуснаха няколко пъти."

След като се завръща в България, Иво се заема и с фоторепортажите на организацията Slow Food, която се опитва да спаси от изчезване редки породи животни и видове растения. Иво снима каракачанските овце, редки породи магарета и крави. На остров Униe в Хърватия прави кадри на редки породи бикове.

Според него хората си мислят, че само дивите животни са важни за биоразнообразието и само те могат да са застрашени, а всъщност има много породи домашни животни, които са не по-малко важни и са почти изчезнали, а с тях изчезват и много традиции и типични ястия.

"Домашните животни са също приоритетни за опазване от гледна точка на биоразнообразието – като каракачанската овца, в България има останали само няколко стада." Именно снимката с тях е избрана за най-добра снимка на Slow Food от цял свят и е на корицата на алманаха за 2014 г. Интересът на Иво към каракачаните не се ограничава с техните животни, но и към тяхната култура и начин на живот.

Прекарва известно време с каракачанските племена и снимката му на млада жена в традиционна носия печели приз за най-добра локална снимка в National Geographic, състезавайки се с 30 други издания по света.

Една от вълнуващите за него истории се случва на родна територия. Иво се подготвя да снима глухари по време на токуването им именно когато пазят територията си, миналата зима. Първоначално си мисли, че ще му е много трудно да се приближи, промъква се като ловец към плячката си. "В един момент глухарът ме видя и погледна от 100 метра разстояние, мислех си, че край изпуснал съм го и ще отлети, но вместо това той се впусна към мен. Реших, че блъфира и си подготвих техниката, но въобще не блъфираше, захапа ме през панталона с клюна си. Пусна ми кръв и имах рана един месец."

След като успява да направи няколко кадъра, фотографът избягва. Твърди, че тази случка ни най-малко не го е уплашила, напротив – остава адреналина и щастието от досега с природата. "Страхотно беше да осъзная, че дори и тук, в България, където бракониерите нямат спирачка и притесненията за животните са толкова много, пак има птици, които не са пострадали от това, запазили са независимия си дух и не се страхуват от хората."

Един от любимите му репортажи е за хергелетата – дивите коне, които живеят във високите планински части. А сред най-добрите му снимки според него е тази на двойка лалугери.

От няколко месеца Иво живее в добростанския район в Западни Родопи и си е набелязал да снима вълци. "За дивите животни трябва много търпение, винаги се става рано, преди изгрев слънце." След първите слънчеви лъчи вече трябва да е напълно замаскиран с околната среда. За целта е ползвал какво ли не – камуфлажи, клони, криел се в изкопи в земята. "Най-важните неща, които си взимам, са храна и бутилка, в която може да се уринира, за да не се налага да излизам от укритието."

Според Иво фотографите не могат да се отърват от стереотипите си при снимането на дивите животни. "Винаги са с голям обектив и се целят в близък кадър, а хубавото е, когато се види и средата на самото животно." Иво снима с Canon – но казва, че не техниката не е най-важното.

http://evodanchev.com/

"Три дни лежах в укритие на ръба на ждрелото на река Тъжа и, криейки се, дебнех кога ще се появят белоглавите лешояди", казва Иво Данчев – арт директор на National Geographic. Този първи опит през 2006 г. в заснемането на грабливи птици го насочва към страстта му – снимането на животни. Тогава кадрите са по поръчка на парк Централен Балкан и са необходими за проекта им за опазване на лешоядите.

През тези дни под обектива на Иво попадат и скалните орли, ястреби, гарвани. "Усещането да чуеш звука от крилете на дива и свободолюбива птица близо до ухото си е много силно и завладяващо." Всъщност цял месец Иво спи по укритията, докато заснеме лешоядите. Случват се поредица неочаквани неща, желанието му е да снима птиците с широкоъглен обектив. Възможността му се отдава още първата нощ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    hog1438946657471231 avatar :-|
    Peter V.

    Браво Иво!

  • 2
    hosea avatar :-|
    Осия

    Любовта към природата облагородява, извисява духовно. Такива като Иво ни помагат да не го забравим .

  • 3
    izabell avatar :-|
    izabell

    Браво Иво.Истинско щастие е такова дело.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.