За животните и хората
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За животните и хората

Спиро

За животните и хората

За проблема с бездомните животни в България отговаряме всички. За щастие започваме да го правим по-добре

19261 прочитания

Спиро

© Фани Михайлова


Запознайте се със Спиро, кучето, чиято история събира в себе си няколко съществени страни на проблема с бездомните животни в България – насилие, половинчата отговорност на общините, човешка злоба, трудност при намирането на осиновители.

Спиро е на около пет години, две от които прекара на улицата, хранен от случайни хора в квартала, а последните три – по хотели за кучета и приемни домове. Той е с проблемен характер – страхува се от хора и това никак не е случайно. Още като бебе явно е преживял някаква сериозна травма и трябваше да минат месеци, докато разреши на някого да го погали. Известно време живя под балкона на блок до трамвайната спирка, оттам идва и името му. Впоследствие заради честите прояви на агресия към него от страна на хора и животни той се превърна в проблемно куче. Много съседи се стряскаха от поведението му и, меко казано, присъствието му им беше неприятно.

Разбира се, никой не ги вини – мястото на тези животни не е на улицата. В крайна сметка за грешките в системата плати Спиро, прострелян с въздушна пушка за наказание. Съдба, която за съжаление сполетява голям брой улични животни. Негов попечител сега съм аз.

Макар повечето от българските четириноги бездомни да се осиновяват в чужбина, в последните няколко години осиновяванията в България също са факт. Официална статистика не съществува, но днес срещаме все повече безпородни кучета, водени на каишка, а известна част от така наречените "породисти" също се оказват бивши бездомници. Благодарение на данните, които предоставят някои от реално работещите български организации, занимаващи се с безстопанствени животни, можем да направим грубото изчисление, че у нас за последните пет години има забележим ръст на осиновяване на кучета и котки.

И все пак България остава популярна дестинация за чуждестранни осиновители. Законите в много европейски държави забраняват домашното развъждане, а кучетата и котките от легитимираните развъдници са скъпи. Това е възпитало у западноевропейците непретенциозност в избора на четирикрак приятел. Често той се оказва трикрак или двукрак, защото за тях недъзите не са повод за притеснение. Франция, Германия, Холандия, Австрия и Англия са само някои от страните, в които да осиновиш животно от приют или организация е повод за гордост.

Много тамошни организации взимат животните си от Източна Европа, тъй като проблемите ни с бездомните са им добре известни. По утвърден модел българската организация прави връзка с чуждестранния партньор, който търси осиновители. Както у нас, така и в чужбина всеки кандидат-осиновител подлежи на стандартна проверка за съвместимост с харесаното от него животно.

Именно по този начин беше осиновена и една от подопечните ми котки -  Пишо, порода "неосиновяема". Тя се появи като бебе и беше нужна почти година, за да й намерим осиновители в чужбина. Българската организация Friends for Animals (Facebook: friends4animals) качи снимките на Пишо на страницата си и скоро след това от организация в Австрия изпратиха запитване за характера и навиците й.

Пишо
Фотограф: Фани Михайлова

От Австрия получихме добри новини. Оказа се, че имат кандидат приемни стопани за нея – млада двойка от Виена. Нищо учудващо – докато в България се търсят нестандартни цветове, в чужбина често срещаните при нас разцветки не са повод за недоволство. Пишо отиде директно в приемния си дом, временна спирка към новия, а скоро след това разбрахме, че двойката е решила да я осиновят. Така от едно измъчено българско коте Пишо стана щастливо и обичано австрийче.

Междувременно проблемите на Спиро в България продължават. След като той беше прострелян с пушка, заедно с нас, неговите приятели, и лекарите в три клиники в София той се бори за живота си три месеца. За последните две години и половина заедно изминахме дълъг път. Тъй като подходящ за него човек така и не се появи (животно с травмиращо минало не може да се даде на първия срещнат), бяхме принудени да направим миникампания в социалните мрежи, за да го извадим от тъжната статистика. И въпреки всичко след три години на всякакви трудности той си остава бездомен, защото нито един човек не го поиска истински. Докато той чака, хората купуват и изоставят кучета всеки ден, а нашата битка изглежда сякаш никога няма да достигне своя край.

Когато говорим за осиновявания, се налага да обърнем внимание и на слабостите на българина в някои други области, за да разберем защо у нас все още се предпочитат "марковите" животни. Част от културата ни е да купуваме най-скъпото не заради качеството му, а просто за да парадираме с финансовите ни възможности. Същото важи за домашните ни любимци. Така за голяма част от хората, които имат желание да гледат куче или котка, осиновяването напълно отпада като вариант и стотици бездомни животни остават да гният в приютите и по улиците, смятани за паразит, дошъл "от нищото".

Тук е мястото да спомена за една цяла друга глава на проблема – фермите и борсите за животни. Ако съществува по-потресаващо и зловещо място от общински приют за кучета, това са именно фермите. Тези места са създадени с единствена цел печелене на пари. Те прекрачват не само Закона за защита на животните по всяка точка, но и всякакви морални закони, както и киноложки норми и изисквания. Наказание няма – никой не преследва хората, занимаващи се с подобна дейност.

Вероятността в зоомагазин да попаднете на животни, доставени от такова място, е повече от голяма. Практиката е добре позната в цял свят, но тъй като навън престъпниците са преследвани от закона, т.нар. продукция се внася в страни като България. Ето така вие се сдобивате с не съвсем марково кученце или котенце, внесено по незаконен начин в ужасни условия от нелегитимен псевдоразвъдник. Честито!

Купувайки си космат приятел от непроверено място с недоказана легитимност, ние спонсорираме подобни неморални, нехуманни и противозаконни практики.

Ако си мислите, че българинът е цар в проявата на безотговорност към собствените си деца, тогава вероятно няма да се учудите, ако разберете колко чести са случаите на изоставяне на домашни любимци. Неприемливи за специалистите причини има много – бебе в семейството или ново гадже, което не харесва животни; животното е остаряло и искаме ново; тотално сме се провалили във възпитанието му и просто вече не ни се занимава с него; заминаване в чужбина, смяна на жилище; животно подарък, което се е оказало нежелано, и прочее, и прочее. Ако сте живели с животно, сте напълно наясно, че то е личност, която има характер, чувства и мисли, но това не спира тези, които решават да изоставят животното си. Все пак "всички го правят".

И ето ни отново при същността на проблема. Защо дори след години съвместна работа на организации и общини положителните резултати се забавят? Отговорът не е труден – липсва контрол върху популацията на домашните любимци, а в много общини извън столицата липсват дори програми за овладяването на популацията на бездомните.

Друг аспект на проблема с бездомните животни е насилието над тях. Само една-единствена организация (в България те вече са много) може да ви разкаже поне 10 потресаващи истории за животни, обгрижени от нея през последната година: простреляни с арбалет, наръгвани, пребивани, обстрелвани с пиратки, поливани с киселина, изнасилвани, обесвани, заравяни живи.

През 2009 г. гражданската група "Град за отговорни хора" започна кампания, целяща инкриминирането на проявите на особена жестокост над животни, толерирана дори от някои кметове. Като основен мотив кампанията посочи връзката на насилието над животни с насилието над хора. През 2009 г. кампанията имаше частичен успех, като тогава инкриминирани бяха само боевете с животни, но на следващата година, след случая с кучето Мима от Дряново, чиито четири крака бяха насилствено отрязани, битката започна наново. От 2011 г. насам новият Закон за защита на животните е вече факт, като той посочва като подсъдни няколко конкретни вида нехуманно отношение, жестокост и особена жестокост. За жестокост също се смята и изоставянето.

Pet Sisters е една от скоро създадените организации . Създават я пет (игра на думи с числото "пет" и "pet" – "домашен любимец" от английски) борбени момичета и техните храбри мъже. Обединява ги каузата, в името на която всички те отдавна се борят самостоятелно. Така се появява и техният спасителният център наречен "Едно хубаво място". В него бездомните животни са приоритет. Една от двойките в организацията са Диана и Николай.

Автор: Фани Михайлова

Техният дом е временна спирка за социализация и лечение на част от животните, на които Pet Sisters в последствие търси осиновители. Те самите живеят с постоянно пребиваващите им четири осиновени кучета, четири осиновени котки и двегодишния им син Филип. Приходящите увеличават общия брой на живущите за известен период от време, а с него се увеличават и отговорностите, но и Диана и Николай са единодушни, че добрият край на всяка една история, от която те са станали част, е нещото, заради което всички усилия просто нямат значение. Филип от своя страна е здраво и щастливо дете, един съвременен Маугли. От малък той вече знае много неща за света, които доста от нас възрастните тепърва ще научат. Съжителството с всички тези негови приятели заздравява имунната му система и го учи на състрадание и разбиране, на уважение и съпричастност към другите. Един безценен урок.

Не купувай, осинови. Eто защо В статия за това как да сме по-добри хора през новата година, The New York Times изреди и вземането на домашен любимец. Позитивите от осиновяването са безброй. Като за начало, животните носят радост в дома, без значение как са попаднали в него. Когато те са от вид, за който е здравословно да живее в домашна човешка среда, и когато се гледат и възпитават съобразно техните типични животински нужди, всички вкъщи са доволни от подобно съжителство. Животните са перфектен приятел. Те са до нас неотлъчно, докато са живи. За тях ние сме всичко и единствено ние придаваме смисъл на съществуването им. Точно затова изоставянето им е изключително нехуманна проява. В много видове специализирани заведения на Запад, и дори в затвори, общуването с животни се смята за изключително успешен начин за терапия и социализация. А когато тези животни са от приюти, положителните ефекти от общуването са двустранни. Едно осиновено животно се превръща в по-необикновен и по-верен приятел. Освен че правите добро, когато осиновявате, вие отваряте дома си за някой, който винаги ще ви бъде благодарен за любовта и вниманието, с които го дарявате и ще ви го показва постоянно. Приютът и улицата са много далеч от идеалното място за живеене на едно куче или котка. През деня, когато времето е хубаво, ние виждаме едни щастливи косматковци припичащи се на слънце. Но гладът, студът, горещината, паниката от градските шумове и движението на колите, страхът от недобронамерените хора – всичко онова, което носи животът навън, за съжаление заема по-голямата част от ежедневието на едно улично животно. Затова, когато осиновим, ние даваме не само обич и внимание, а също и здрав сън, сигурна храна, спокойствие и възглавничка, на която нашият нов приятел да положи уморено глава.

Автор: Фани Михайлова

 В замяна на всичко това, кучешкият лай или котешкото мъркане, когато се приберем вечер вкъщи, въртенето на опашка, докосванията, закачките и съчувствените погледи, са само част от преживяванията, които ни очакват. Да, с осиновените животни често има трудности. Те често идват при нас със своето тежко минало, което е оставило траен отпечатък върху физиката и психиката им. Те често са осакатени, липсва им някое ухо, око, опашка, с която да помахат, или дори лапа, често са неизлечимо болни в следствие на лош живот или лоши грижи, или пък са толкова стари, че им остава съвсем малко време с нас.

Често има нужда да се заредим с огромно търпение и доста да се потрудим, за да постигнем желаното в съжителството с тях, но когато техният комфорт е не по-малко важен от нашия, успехите няма да се забавят. А когато те са щастливи, ние също сме щастливи. Можем да помогнем дори и когато нямаме възможност или желание да се грижим  за едно куче или коте през целия му жизнен път. Приемната грижа е популярна в чужбина практика- ставайки приемен стопанин, ние временно отваряме дома си за нуждаещи се животни. Нерядко организациите подпомагат приемните си стопани финансово и така полза има за всички. В България приемната грижа не се заплаща и може би затова по-трудно се намират приемни стопани. За момента приемен дом осигуряват предимно хора с големи сърца, които не търсят финансова изгода. Макар и с малки крачки, борбата за налагането на осиновяването като тендеция е на път да спечели добри резултати. Все повече хора отварят очите и сърцата си за онези обитатели на градовете и селата, които се появяват в следствие на нашата безотговорност и разчитат на вниманието ни, за да оцелеят. Все повече хора осъзнават, че всички ние  носим отговорност за проблемите с бездомните животни, и че това дали тези проблеми ще бъдат решени зависи от всички нас.

Запознайте се със Спиро, кучето, чиято история събира в себе си няколко съществени страни на проблема с бездомните животни в България – насилие, половинчата отговорност на общините, човешка злоба, трудност при намирането на осиновители.

Спиро е на около пет години, две от които прекара на улицата, хранен от случайни хора в квартала, а последните три – по хотели за кучета и приемни домове. Той е с проблемен характер – страхува се от хора и това никак не е случайно. Още като бебе явно е преживял някаква сериозна травма и трябваше да минат месеци, докато разреши на някого да го погали. Известно време живя под балкона на блок до трамвайната спирка, оттам идва и името му. Впоследствие заради честите прояви на агресия към него от страна на хора и животни той се превърна в проблемно куче. Много съседи се стряскаха от поведението му и, меко казано, присъствието му им беше неприятно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    di.mi.28 avatar :-(
    di.mi.28

    Благодаря на автора за тази така чувствителна за всеки интелигентен човек тема!
    Тежко преживявам всяка среща с бездомни животни, както и с домашни, които са обект на нечовешко отношение.
    Миналата седмица ходих да говоря със собственика на едно Българско овчарско куче, който го държи вързано в двора си под едно дърво на цимента вече 4 години и го вали дъжд и сняг и е на студено. Без разбирнане приключи срещата ми. Лошото е, че не знам към кого да се обърна за да помогнем на бедното животно. Ако някой знае как можем да го спасим, моля да каже!

  • 2
    alegria avatar :-|
    Dum vivimus, vivamus

    Едно общество се оценява по отношението му към инвалидите и възрастните. А също така и към животните (и то не само домашните, а и към дивите). По тези показатели (както и по почти всички останали ) България е на последните места, което, разбира се е мерило за състоянието на обществото ни. Общество, което лутайки се, се опитва да направи цивилизационният си избор - да вървим на запад, или на изток (само да вметна, че всички, АБСОЛЮТНО всички осиновители са от държавите от ЕС и САЩ, и нито един от Руската Федерация - без да тълкувам - това са просто фактите). Общество в което е прието да се гоним и бием по улиците, тийнеджърите да са въоръжени с боксове и с бухалки, общество в което е норма да хитруваме, да мразим, да лъжем, и да бъдем лъгани, общество, в което възрастни хора са поругавани ежедневно от цигански( и не само) групи - с интелект и образование на кроманьонци, общество, в което кметове, губернатори и висши управленци бракониерстват, и откровено дерибействат върху животни и хора, общество в което нямаме милост към ближните си - а камо ли към животинките с които живеем.... Ние всички сме Спиро - мачкани,ритани и бити.... И то не задължително от тези "от горе"...И си мисля все повече, че хората бягат от тази страна, не толкова по икономически причини, а от липсата на нормална среда за съществуване... А инак не трябва да забравяме мъдростта, че спасявайки едно животинче, ние променяме Вселената... И неговата, и нашата...И, че всяко направено добро се връща десетократно...

  • 3
    orchis avatar :-|
    orchis

    Без да омаловажавам усилията на хората,искам да питам колко от вас си регистрират животните в общината, колко от вас си плащат съответната такса, колко от вас разхождат кучетата с намордник и на каишка,.... Това са елементарни неща, но по някаква причина все остават настрана като се заговори за проблемите с бездомните жовотни.

  • 4
    sabinap avatar :-|
    Събина

    До коментар [#3] от "orchis":

    1. Съгласна с проблемът с регистрацията в общината, но имай предвид, че изискваниято за това се промениха толкова много пъти, че не съм сигурна дали и те ги знаят. Първо се регистрираше 1 път, после всяка година... не е ясно. Аз регистрирах кучето като го осинових, повече не съм ходила.
    2. Не, НИЕ, които осинояваме не плащаме данък. Осиновените и кастрирани кучета са освободени от такса, точно за да промоират кастрацията и осиновяването. Данък трябва да плащат хората с купени и некрастрирани животни.
    3. Намордникт НЕ Е нормално нещо. 90% от кучетата нямат нужда от него, ограничава ги и не е приятен. Повечето стопани у нас слагат такъв, за да предпазят кучетата си да ядат отрова от земята.

  • 5
    yoggibear avatar :-|
    yoggibear

    До коментар [#3] от "orchis":

    "На обществени места да води кучето - домашен любимец винаги и задължително на повод до 1,5 м., а при кучета - домашни любимци над 10 кг. на неразтеглив повод до 1,5 м. ИЛИ с намордник."*

    Друг е въпросът, че има изключително нагли стопани, които не чистят след кучетата си. И за твое успокоение и на това на други хора - по-голямата част от нас, собствениците, също правят забележка за такива изпълнения.

    Няма да се впускам в детайли за базата за регистрация и всичките й безумия, както и за това, че градове като София и Бургас разполагат с цифром и слово 1 (един) кучешки парк за цял град, както и за това, че дори и да спазваш наредбите, пак срещаш "не може", "не може", "не може", "не може" и ъъъ "не може".

    Но, да, в основното сте права - елементрани неща са ни чужди, когато ние самите трябва да ги правим. Когато, обаче, ги изискваме от друг, обичаме да обобщаваме и да сочим с пръст.


    *Наредба за придобиване, притежаване и отглеждане на животни - домашни любимци /кучета и котки/ на територията на Столична община.

  • 6
    drilldo avatar :-?
    Георги Георгиев

    А бездомните хора... кучета ги яли! Всеки ден и особено по празниците десетки хиляди животни, които никога не биха лаели или надраскали човек, животни, които никой не би изоставил, защото са истински полезни - биват убивани. Ей така - за храна. И докато да удариш куче (което не бих направил) скоро ще бъде престъпление, откровеното убийство на такива животни се счита за съвсем нормално. Няма закони в тази насока (в исляма си има халал). Много от вас с удоволствие ще се приберат "на село (в добрия, необременяващ смисъл)" по празниците, за да похапнат от убития домашен любимец на по-старите си роднини.

    Интересна случка - когато си вървяхме с компанията из стария град в Пловдив се заговорихме с един англичанин. Бяха празници, говорихме за нашата култура и неизменно се стигна до изречението "...to kill the pig". Интересното е, че те нямат дума, която да измести емоционалната връзка с убийство (заколя например). Как ли щеше да бъде положението в България, ако вместо колене се говореше за убиване на животни? Поне на мен ми е любопитно...

    Та с две думи - двойствен стандарт. Дерзайте, но е така..

  • 7
    dggm avatar :-|
    dggm

    Абе, стига с тези крайности.

    Именно на ЗАПАД с многото му ценности са индустриалните ферми, които приличат на Треблинка за крави.

    Миличките западняци нещо да са се затръшкали за техните си зулуми? Не. Папкат в Макдоналдс и изхвърлят промишлени количества плът от същества, осъзнаващи собственото си съществуване. Изхвърлят, защото са оценили живота в пари и им излиза евтино.

    Защо залитате така? Защо нещата трябва да са черно-бели? Ние - лошите, западняците ангелчета.

    Тук хората хранят бездомните кучета, строят им колибки (поне в Младост). На Запад няма бездомни животни. Къде отиват те? Всичките ги осиновяват? Да, да ... В Треблинка.

    Ние българите повече възприемаме животните като равни с нас и жестокостта на отделни индивиди е и като към себеподобните им. На Запад гледат на животните като на биологични роботи.

    Няма нито само добро, нито само лошо. Всичко е мешано.

    Успех в каузата!

  • 8
    milkyway avatar :-|
    milkyway

    И аз благодаря за чудесната статия. Споделям напълно написаното. Да, всъщност точно невинният Спиро отнася всичко - той поема човешката безотговорност, безхаберие и жестокост. Тъжна история.
    Темата е за осиновяването на животни от приют и подкрепям с две ръце подобна инициатива. Няма такива предани, добри, изстрадали същества като тях. Нужно е да се популяризира непрестанно. Ето за пример давам постъпката на Джордж Клуни, който между другото дълги години отглеждаше и прасенце като домашен любимец.

    https://www.facebook.com/LuvFurMuttsRescue/posts/973358632747702:0

  • 9
    jordani avatar :-P
    jordani

    До коментар [#6] от "Георги Георгиев":

    Това, че англичанина е използвал "kill" като глагол явно е от недоразбиране на контекста на разговора поради Вашият лош английски. Което не ме учудва, предвид съждението Ви, че нямало дума описващата "заколя".

    Това, което ме учудва е, че в 21-ви век има интернет и лесно можехте да проверите, преди да напишете. Ама чукча не читател, чукча писател.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK