Програмиран за щастие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Програмиран за щастие

Кадър от "Любов и инженерство"

Програмиран за щастие

Филмът "Любов и инженерство" разказва полуреалната история на еднa полууспешна идея - има ли влюбването формула

Светослав Тодоров
5252 прочитания

Кадър от "Любов и инженерство"

© Peter Flinckenberg


В Twitter Атанас Боев се описва като "оня човек от оня филм". Филмът е полудокументалният "Любов и инженерство", а Боев е в центъра му като компютърният инженер, убеден, че всяка жена може да бъде "хакната" и всичко след това да се развие според формула. Героите разискват как мъжете са постоянно "хаквани" от външния вид на жените, а отношенията могат да бъдат манипулирани в перфектен разговор според очакванията и интересите на потенциалната двойка.

Историята се развива в Хелзинки, където документалният режисьор Тонислав Христов живее от повече от десетилетие, а Боев (тогава преподаващ в Тампере и пътуващ с влак до столицата за снимките) започва изследванията си с двама българи и двама финландци – програмисти, различни по характер, но с общи трудности при комуникацията с жени и изграждането на връзки (доколкото са имали такива някога). В началото на филма той е убеден, че всеки от тях може да намери половинката си, въпреки че това със сигурност няма да е Клаудия Шифър.

Атанас Боев иска да сме максимално автентични към тенденциите на настоящето, затова, вместо да говорим по телефон или Skype, ще си пишем съобщения по WhatsApp. С Тонислав се запознава в самолета между София и Хелзинки и се разговарят за предишния му филм на романтична тематика за несгодите на младите мъже в любовта – "Правилата на ергенския живот" (2011). Атанас казва, че историята не му се е струвала правдоподобна, тъй като не е "научно обоснована". Започват да обсъждат какъв може да бъде научният подход. "После пихме няколко бири в самолета и аз му обещах – неразумно, че ще му помогна да си направим тестовете."

Следват четири години на спорадична работа – по два-три снимачни дни на няколко месеца. Във филма участващите обсъждат как си представят перфектната половинка, групи мъже и жени се докосват със завързани очи, за да се разбере доколко миризмата и допирът имат участие в процеса на харесване, а нервните процеси се изследват по време на разговор. Заснети са и автентични срещи, в които Атанас чува всичко чрез микрофон и съветва какво се очаква да каже мъжът.

Фотограф: Peter Flinckenberg

Резултатът: участия на кинофоруми като Tribeca в Ню Йорк, Hot Docs в Торонто, фестивалите в Карлови Вари и Сараево през 2014 г. "На премиерата в Ню Йорк хората питаха кое истинско и кое е пресъздадено, и най-интересното беше, че се съмняваха в най-истинските неща и съвсем не в пресъздадените."

Докато филмът намира топъл прием във Финландия, американската публика и критика като че ли не го разбира. Всички очакват стриктен филм в жанра "десет стъпки към успеха" и Атанас синтезира реакцията като: "Сега какво? Обещаха ни алгоритъм, а какво направиха – нищо." Но както пише на блога си за преживяванията в Ню Йорк, "хубавото да играеш в документален филм е, че за всичко е виновен режисьорът."

Чувството за хумор също поражда противоположни реакции, особено към Маркус, един от участниците във филма. Той казва, че тъй като има робот, който чисти вкъщи, перфектната жена трябва само да се грижи за чистотата на тоалетната. По време на една от срещите той говори за свирене на барабани и пренасяне на един герой от видеоигра към следващата й версия на жена, която още в началото на разговора казва, че не се интересува от тези неща.

Атанас Боев (вляво) в кадър от "Любов и инженерство"
Фотограф: Peter Flinckenberg

Но всъщност да кажеш нещо провокативно с напълно сериозно изражение или да направиш от една неловка ситуация още по-неловка, е част от финландския хумор.

"Любов и инженерство" е много финландски като характер, или, както бих казал, ако бях кинокритик – душевност. Финландците са прям, директен и... предприемчив народ. Много резервирани, но напълно отворени, когато им станеш приятел. Ние сме много по-ориенталски настроени в сравнение с тях. В България правилото мъжът да направи първата стъпка, а жената да върти къщата, е много по-силно изразено", пише Атанас, който е вече в друга среда – от есента на 2014 г. работи за изследователския център на Huawei в Мюнхен, а преди това за известен период е и в Будапеща. "Октомври е най-добрият месец да се преместиш в Мюнхен – от летището към Октоберфеста." Надява се в близко бъдеще да се установи в Калифорния.

Преживяването покрай проекта носи също така едно по-специално удовлетворение. Атанас е роден във Варна, където завършва Техническия университет, преди да работи в Тампере. В юношеските години в стаята си има плакат на Times Square, а по време на разходка в два сутринта се оказва, че хотелът, в който екипът отсяда, е на пресечка от него. "Никога не ми беше хрумвало, че ще отида там. Заради този момент си струваше всичко."

Аналоговите отношения и дигиталната среда се преплитат и в реалния му живот – той намира съпругата си онлайн, а семейството му прави кратка поява в края на филма. Отдаден е на шестгодишния си син – наскоро са гледали новите "Междузвездни войни", а вкъщи имат навярно всеки "Супер Марио", излизал някога. Като че ли Атанас вече няма чак такъв интерес към калкулирането на отношенията. "Превъртях нивото и започнах новото." Всъщност всички участници си намират приятелки в месеците след края на снимките. Атанас предполага, че трикът е може би да участваш във филм.

И все пак, какво е научил от "Любов и инженерство"? "Изненада ме колко сложно се снима един филм, дори бил той документален. Колко много работа е необходима, за да стане кадърът достатъчно добър. Осветление, звук, декори, хора и кабели навсякъде и всичко това на ръба на кадъра."

Както и че от формули може би няма чак такъв смисъл. "Открих, че всъщност процесът си върви и сам. Хората са доста добре програмирани как да се запознават и как да свалят, и си следват един дефиниран протокол. Общо взето, правят едно и също, с малки импровизации. Естественият подбор си работи добре и след много поколения, все едно са останали само майсторите свалячи. Дори и тези, които се водят ръбове, са добре подготвени, само им трябва малко тренинг и желание да опитват. За себе си открих, че ставам за актьор. Всеки става за актьор, дори и заекващите (като мен). А даже актьорите, които заекват убедително като Колин Фърт, взимат Оскари."

Тази вечер филмът ще бъде излъчван по ARTE, но иронично - от 22:40 ч. "Точно тези, които трябва да го гледат, не трябва да са у дома по това време."

"Любов и инженерство" се разпространява от АГИТПРОП и може да се гледа в "Одеон", Културен център G8 и Дом на киното.

В Twitter Атанас Боев се описва като "оня човек от оня филм". Филмът е полудокументалният "Любов и инженерство", а Боев е в центъра му като компютърният инженер, убеден, че всяка жена може да бъде "хакната" и всичко след това да се развие според формула. Героите разискват как мъжете са постоянно "хаквани" от външния вид на жените, а отношенията могат да бъдат манипулирани в перфектен разговор според очакванията и интересите на потенциалната двойка.

Историята се развива в Хелзинки, където документалният режисьор Тонислав Христов живее от повече от десетилетие, а Боев (тогава преподаващ в Тампере и пътуващ с влак до столицата за снимките) започва изследванията си с двама българи и двама финландци – програмисти, различни по характер, но с общи трудности при комуникацията с жени и изграждането на връзки (доколкото са имали такива някога). В началото на филма той е убеден, че всеки от тях може да намери половинката си, въпреки че това със сигурност няма да е Клаудия Шифър.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK