Може ли, или първо ще потанцуваме?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Може ли, или първо ще потанцуваме?

Art Studio Allure

Може ли, или първо ще потанцуваме?

Социалните танци изобщо не се нуждаят от социални мрежи, за да събират хората

Мария Иванова
14055 прочитания

Art Studio Allure

© Пейо Пеев


Ако потърсите в интернет информация за "салса", първото нещо, което ще ви излезе като резултат е "сайт за сериозни запознанства". Въпреки домейна си salsa.bg няма нищо общо с популярния латиноамерикански танц. Извън света на интернет срещите обаче салса сцената със сигурност е място, където можете да намерите приятели, пък кой знае – може да завържете и някое "сериозно запознанство", дори и да не сте го търсили целенасочено.

Точно така се случи например с приятелите ми Вероника и Петър, за които преди година неволно се оказах в ролята на Купидон. Той си дойде от Тенерифе за един танцов фестивал с двойка чуждестранни преподаватели по все още не толкова популярния в България танц кизомба. Събитието се случваше през уикенда на Свети Валентин и затова организаторите от най-голямата местна кизомба школа KizombaHolics BG бяха предвидили възможност за закупуване на пас за двойка при преференциална цена. И тъй като аз самата отдавна имах пас, го "окомплектовах" с Рони, с която се познаваме покрай общата ни страст към салсата.

Те пък взеха, че се харесаха, и година по-късно, след като тя му гостува на Тенерифе, той окончателно се върна в България заради нея – преодолявайки по пътя откраднати документи, изпуснати фериботи и ухапване от пепелянка почти веднага след влизането си в родината. Сега живеят заедно и продължават да танцуват.

И докато тяхната история е по-скоро щастливо стечение на обстоятелствата (извън този случай не съм чак толкова добър match-maker), напоследък като че ли все повече хора отиват в залата за танци именно в търсене на партньор. "Преди като че ли по-рядко идваха с такава цел. Сега ми се струва, че доста повече хора идват за това", споделя Александрина Стойнева, или Ина, както я наричат всички. "Неминуемо е, макар че не би трябвало да е така – танците са много повече от това", твърди тя. В действителност с партньора й Захари Захариев, с когото танцуват и преподават салса заедно вече от над 10 години в Latin Force Dance Studio, също се запознават на дансинга, където той буквално я завлича.

"Ако излизаш с танцьор, вдигни ръка. Ако не – вдигни си стандартите."

Истината обаче е, че и в сравнително по-слабо развитата (в сравнение със Западна Европа и САЩ например) салса общност в България немалка част от двойките преподаватели и изпълнители, които и до днес са партньори в живота или поне продължават да работят заедно, са се формирали именно на дансинга. Друга преподавателска двойка, която познавам, започва първо като професионален тандем, а съвместната работа постепенно ги превръща в партньори и в живота, които преди около месец станаха родители на момченце.

Припламването на страстите във вихъра на танца едва ли е толкова изненадващо – срещата на общите интереси и страстта към музиката е добро начало за сближаване. Градската легенда разказва, че в ранните години на развитие на местното салса общество репликата "Може ли, или първо ще потанцуваме" е била доста вървежен вариант за свалки. За последните три години и половина, откакто се занимавам със социални танци, не съм ставала свидетел на използването й.

Все пак танците създават особено настроение и магия и най-добрият начин да се убедите в това е, като посетите някое парти, каквито в София има почти всяка вечер от седмицата (на страницата SalsaParty.Bg във Facebook се публикува седмичен бюлетин със събитията), и се загледайте в танцуващите – със сигурност ще забележите доста химия на дансинга.

Оттам и добре познатото клише, че салсата, бачатата, кизомбата, тангото и изобщо социалните танци в двойка са "вертикалното проявление на хоризонтално желание". При някои от тях отстрани действително изглежда така.

Традиционната доминиканска бачата например е доста динамичен танц, но придобиващата все по-голяма популярност "модерна" версия, или bachata sensual, както се досещате и по името й, е значително по... сближаваща. Между другото не всеки танцьор би я танцувал, или поне не с който и да е партньор, така че дори и общоприетият етикет по партита да е да не се отказва танц без (основателна) причина, по-добре не настоявайте с поканата.

И още една вметка – макар и като цяло да се очаква кавалерите да са активната страна, не са рядкост и дамите, които отправят покани за танц.

Източник: KizombaHolics BG

Кизомбата пък, която води началото си от бившите португалски колонии в Африка и често е наричана "танц на прегръдката", също лесно може да ви заблуди, че нещата между партньорите са доста по-дълбоки, отколкото изглеждат, заради близкия контакт в двойката и факта, че дамите обикновено танцуват със затворени очи. Истината е, че така е доста по-лесно да се следват сигналите на тялото на кавалера, които между другото се подават с горната част на тялото, докато контакт в областта на ханша няма (ако някой се опитва да ви убеди в противното, не танцувате кизомба).

При всички положения непредубеденият външен поглед лесно би се подвел и би повярвал, че както често се шегува един приятел, "бачатата създава семейства, но кизомбата прави и деца". Макар че познавам и доста танцови двойки, които наскоро станаха родители. Общо взето, всички те се заканват хлапетата им също да бъдат записани на танци, веднага щом поотраснат достатъчно – не защото ще подобри уменията им за бъдещи свалки, а заради навиците, двигателната култура и дисциплината, които занятията изграждат.

Което пък е поне още един аргумент в защита на разпространената в танцовите среди максима: "Ако излизаш с танцьор, вдигни ръка. Ако не – вдигни си стандартите." Освен че привличат главно отворени и общителни хора, с които е приятно да комуникираш и в "нормалния живот", социалните танци печелят популярност и с широката си достъпност. На практика всеки може да се научи да танцува (дори и да е убеден, че е най-голямото дърво на света) с достатъчно търпение.

Ако обаче решите да се отдадете на ритъма в търсене на романтична тръпка, най-добре е да не забравяте някои неща. На първо място, не всички са там с тази цел, така че на дансинга най-често всичко е просто танц, макар и една от приятелките ми да твърди с голяма доза убеденост, че "в салсата всеки е бил някакъв на някого".

По самата си дефиниция салса е социален танц и предполага контакт с много хора. Практиката в школите също е уроците да са в групи и по време на часовете всеки да танцува с всеки – както преподавателите обичат да казват, ако не се сменяте, рискувате да затвърдите едни и същи грешки с един и същ партньор. Така че още с първото ви стъпване в залата вариантите да намерите куп нови приятели са значителни. Нищо чудно някой от тях впоследствие да се окаже и бъдещата ви половинка, макар и да няма гаранция, че ще останете заедно до дълбоки старини – също както "в реалния живот".

Все пак учебната зала е доста по-подходящо място да се запознаете с някого в сравнение с класическото салса парти – най-малкото не е толкова шумно и можете да разговаряте. Такава била историята, която преди няколко години събрала Силвия и Калин (имената са сменени – б.а.). Тя отишла на салса по идея на приятел.

"Замъкна ме, за да не си танцувам само хип-хопче с MTV-то вкъщи", смее се тя. В школата започнала в начинаещата група, но усвоявала бързо и през лятото, когато покрай отпуски бездруго групите били пооредели, я преместили при напредналите, където бил и той. В следващите няколко месеца общата компания често се събира не само по партита, а и извън танците – за кино, театър и т.н. Двойка обаче стават едва през есента, на рождения й ден, който тя празнува, разбира се, на салса парти.

Фотограф: Пейо Пеев
Източник: Art Studio Allure

Има и двойки, чиито истории започват буквално от дансинга – като приятелите ми Тино и Теди, при които началото било поставено на парти в залата на Latin Force. След това започнали да се уговарят по телефона дали и кога другият ще ходи на уроци в школата, докато в една вторнишка вечер преди година, на редовното салса парти в столичния клуб "Mixtape5", което е и най-голямото седмично салса събитие в София, затворили заведението и постепенно отворили нова глава във взаимоотношенията си.

Любопитното е, че за разлика от все по-често срещаните напоследък случаи, при които срещата в танцова среда се пренася и онлайн, при тях нещата са изцяло извън мрежата. Тино е един от малцината ми приятели, които не използват Facebook – има профил, но той е деактивиран. Теди също рядко влиза в своя.

"Това не е важен елемент от отношенията ни. Разменили сме си скайповете, но и там не комуникираме кой знае колко много, освен за да се уговаряме за тренировки понякога", обяснява той. И добавя, че танците са чудесно място да срещнете сродна душа.

Ако потърсите в интернет информация за "салса", първото нещо, което ще ви излезе като резултат е "сайт за сериозни запознанства". Въпреки домейна си salsa.bg няма нищо общо с популярния латиноамерикански танц. Извън света на интернет срещите обаче салса сцената със сигурност е място, където можете да намерите приятели, пък кой знае – може да завържете и някое "сериозно запознанство", дори и да не сте го търсили целенасочено.

Точно така се случи например с приятелите ми Вероника и Петър, за които преди година неволно се оказах в ролята на Купидон. Той си дойде от Тенерифе за един танцов фестивал с двойка чуждестранни преподаватели по все още не толкова популярния в България танц кизомба. Събитието се случваше през уикенда на Свети Валентин и затова организаторите от най-голямата местна кизомба школа KizombaHolics BG бяха предвидили възможност за закупуване на пас за двойка при преференциална цена. И тъй като аз самата отдавна имах пас, го "окомплектовах" с Рони, с която се познаваме покрай общата ни страст към салсата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK